Решение по дело №478/2010 на Окръжен съд - Ямбол

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                        24.02.2012 год.                      гр.Ямбол

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,                  VІІІ-ми  граждански състав

на  двадесет и четвърти януари                                               2012 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ЧОКОВА

Секретар П.У.

Прокурор Р.Л.

Като разгледа докладваното от съдия Р.Чокова

гр.д. № 478 по описа   на 20010 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е на основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД.

Образувано е въз основа на мотивирано искане (имащо характер на искова молба) на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност (К.) с БУЛСТАТ *********  срещу П.Х.П. с ЕГН **********, лично и в качеството на ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат ********* с постоянен адрес: гр.Я. ул. „М. М." №**** и В.Г.П. ЕГН **********, постоянен адрес:*** А.

Предмет на мотивираното искане е  отнемане в полза на държавата на  имущество на обща стойност, 136 460 лв.(сто тридесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет лв.).

В искането се твърди, че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано въз основа на постъпило уведомление по §5 ал.1 от ПЗР на ЗОПДИППД за повдигнато обвинение по чл.321 ал.3 т.2 от НК от ОП-гр.Пловдив и изпратено по компетентност на ищеца в гр.Бургас срещу П.Х.П. с ЕГН и решение №343/2.09.2010г.на К.. При извършената проверка в хода на производството се установило, че П.Х.П. е сключил по НОХД 162/2010г. по описа за 2010 г. на Окръжен съд Ямбол, споразумение от 26.04.2010г. ползващо се със сила на осъдителна присъда, влязла в сила на същата дата, за извършено престъпление по чл. 246. ал.З, пр.2,3,4, вр.чл.243, ал.2, т.З, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „Б" от НК, с което е признат за виновен в това, че от неустановена дата към началото на месец ноември 2008г. в гр. Ямбол е придобил и до 06.11.2008г. в дома си на ул. "М. М." №**** в гр.Я. и в управляван от него лек автомобил марка "Мерцедес" е пазил и укривал предмети, материали и оръдия, за които е знаел, че са предназначени за подправка на кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, а именно: настолна мини фреза,МР70 /Ргоххоп/, ръчна мини фреза ВМТ 4004 /Budget/, пистолет за горещ силикон РКР16Е /Bosch/, предпазни очила с два комплекта увеличителни стъкла и фенерче...., поради което и на основание чл.246, ал.З, предл.2,3 и 4, във вр. с чл.243, ал.2, т.З от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2,буква"б" от НК му се определя наказание "Пробация", което престъпление попада в приложното поле на чл.3,ал.1, т.15 от ЗОПДИППД и което съгласно направеното уточнение с молба вх.№100/10.01.2012г. и прието в с.з.съставлява престъпление против паричната и кредитната система.

Твърди се, че през проверяваният период 8.12.1985 до 8.12.2010г.г. П.Х.П. лично и като ЕТ е реализирал общо приходи в размер на 460,27 минимални работни заплати за страната, в т.ч. доходи от стопанска дейност, трудови и други правоотношения, приходи от продажба на МПС по пазарни стойности, а е извършил разходи в т.ч. за придобиване на движимо и недвижимо имущество по пазарни стойности, издръжка на домакинство, разходи за издължаване към МДТ, НАП, разходи за пътувания в чужбина и др. в размер на 2051,29 минимални работни заплати, при което се е явила отрицателна разлика от 1591,02 минимални работни заплати.

Сочи, че на основание чл.17 ал.1 от ЗОПДИППД на лицето П.Х.П. е връчена декларация по чл.17 от Закона с писмо  изх.№590 от 24.11.2010г., но към датата на предявяване на искането същата не е върната в Комисията.

В мотивираното искане се сочи, че предмет на отнемане е имущество на стойност 136 460лв., на колкото е оценено придобитото през проверявания период имущество на проверяваното лице П.Х.П. и свързаните с него лица-останалите ответници по делото, за което липсват данни за законни източници и което подлежи на отнемане съгласно ЗОПДИППД

Предвид изложеното и на основание чл.28, ал.1 от   ЗОПДИППД, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност с Решение № 557/9.12.2010г. иска от съда, след като се убеди в основателността на искането и неговата доказаност, да постанови решение, с което да бъде отнето в полза на държавата следното имущество на обща стойност 136 460лв.,  а именно:

На основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П.Х.П. с ЕГН **********:

- */2 /една втора/ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, в с.Кукорево, цялото от 718 кв.м., урегулирано, съставляващо имот пл.н. IV - 81, в квартал 6 по плана на селото,придобит от П.Х.П. с Нотариален акт за   покупко-продажба на недвижим имот №137, том 10, дело №3015/1993год.

-   ПЪРВИ  ЕТАЖ  НА  МАСИВНА  ЖИЛИЩНА   СГРАДА,     в  гр.Ямбол  на  ул.„Мраморно море" №39А, целият от 58 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и две тераси – едната южна, а другата западна, МАЗЕ от 29 кв.м.- западно изложение, заедно с 1/2 /една втора/идеална част от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430кв.м., урегулирано, съставляващо имот пл.н. 1551,1552, за който е отреден парцел I, квартал 26 по плана на града, който по скица представлява:   ПЪРВИ ЕТАЖ от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА в гр. Ямбол, ул. „Мраморно море" №39А,ет.1,представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.543.573.2.1 по кадастралната карта на гр.Ямбол, одобрена със Заповед
РД-18-39/30.08.2005 г. с площ 58 кв. м., с предназначение - жилище при съседи: над обекта 873374.543.573.2.2 и мазе от 29 кв.м., състоящо се от две стаи и салон с вход откъм улицата,съгласно нотариален акт № 1500, том X, дело 3164 от 08.11.1996 г. на ЯРС;СГРАДА в гр.Ямбол, ул. „Мраморно море" № 39А, с идентификатор 87374.543.573.3 по кадастралната карта на гр. Ямбол , с площ 12 кв. м. с предназначение еднофамилна жилищна сграда,без-строителни книжа; СГРАДА в гр. Ямбол, ул. „Мраморно море" № 39А, с идентификатор 87374.543.573.4
по кадастралната карта на гр. Ямбол , с площ 29 кв. м. с предназначение постройка на допълващо застрояване, без строителни книжа; СГРАДА в гр. Ямбол, ул. „Мраморно море"№39А, с идентификатор 87374.543.573.5 по кадастралната карта на гр. Ямбол, с площ 35кв.м.с предназначение постройка на допълващо застрояване, без строителни книжа;1/2/една втора/идеална част от правото на собственост върху поземлен имот,находящ се в гр.Ямбол,ул.„Мраморно море" 39А с идентификатор 87374.543.573 /стар идентификатор 1551.0/, пл. № 151с площ 446 кв. м. /по нотариален акт, вписан под № 37, том XI, дело 2298/05 г. в Служба по вписвания - Ямбол - 430 кв. м. /.

Сградите с идентификатори 87374.543.573.2.1, 87374.543.573.3, 87374.543.573.4, 87374.543.573.5, гаражът и мазе от 29 кв. м. към сграда с идентификатор 87374.543.573.2.1 са построени върху поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 /стар идентификатор 1551.0/, пл. № 1551 при съседи : 87374.543.581, 87374.543.580, 87374.543.574, 87374.543.572 и 87374.543.587, придобит от П.Х.П. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №150, том X, дело №3164/1996год. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, том III, дело №348/2005год.

-    Лек автомобил марка „Рено", модел 19 с рег.№ У1164АА, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 30.06.2000г.

-    Лек автомобил марка „Исузу", модел „Амиго" с рег.№ УЗОЗЗАА, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 03.10.2000г.

 

   На основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П.Х.П. с ЕГН ********** в качеството си на ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат *********:

 

   - Наличната    сума в размер на 272.16лв.,    ведно    с    лихвите    по    банкова    сметка    в    лв.       ***********,  открита на ******г.  в "Р. Б." ЕАД офис„Я.", ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, с титуляр ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат ********* уточнена в становището на ищеца от 7.03.2011г.

  Наличната сума в размер на 233.89лв., ведно с лихвите по банкова сметка ***,открита в"П. Б."АД, офис „Я.", ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, с титуляр ET„Маринберг ВПГ-П.П." Булстат ********* уточнена в становището на ищеца от 7.03.2011г.

 

На основание чл.10, във вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П.Х.П. с ЕГН **********"и В.Г.П. ЕГН **********:

 

-***/430 /двеста и петнадесет върху четиристотин и тридесет/ идеални части от УПИ I - 1551, 1552, целият с площ от 430 кв. м. в квартал 26 по плана на гр.Ямбол, ведно с построения в имот пл.н.1551 и ГАРАЖ  в него с посочени идентификатори  по скица, придобити от П.Х.П. с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, том III, дело №348/2005год.

-  Лек автомобил „Нисан Терано", модел „Пикап" с рег.№ У4156ВВ, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 19.12.2003г.

-  Товарен автомобил марка „Фиат", модел „Дукато" с рег.№ У9752КК, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 26.10.2005г.

-  Лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус" с рег.№ У8169АВ, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 04.09.2007г.

-  Мотоциклет марка „KWANG JANG MOTOR", модел „KIMCO" с рег.№ У1386А,закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 28.03.2007г.

-  Мотоциклет марка „Кавазаки", модел „VN 800" с рег.№ У1823А, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 06.10.2009г.

 

  На основание чл. 9 и чл.10, във вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П. и В. П.и:

 

-    ТАВАНСКО   ПОМЕЩЕНИЕ   под - №    8   от   35    кв.м   с   идентификатор №87374.542.44.18.7 заедно със съответните прилежащи части и отстъпено право на строеж,придобит от В.П. с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №23, том III, дело №363/2007год., посочено с идентификатор заедно със съответните прилежащи, отстъпено право на строеж и граници ;

- Лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК 200" с рег.№ У0609АН, закупен от В.Г.П. /съпругата на проверяваното лице/, с договор за продажба на МПС от 05.09.2009г.

 

 

На основание чл.9, във вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от В.П.:

-   Наличната сума от 15.76лв., ведно с лихвите по банкова сметка ***,открита на ********в „О."АД офис „Я.", ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, уточнена в становището на ищеца от 7.03.2011г.

На основание чл.10, във вр.с чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД от П. и В. П.и

-Сумата от продажбата на лек автомобил марка „БМВ ", модел 318 с рег.№ У0798АВ,в размер на 3 600 лв..

-   Сумата от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „S350TD" с рег.№У3963ВВ, в размер на 10 200 лв..

-   Сумата от продажбата на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№У3208Н, в размер на 2 800 лв..

-   Сумата от продажбата на лек автомобил марка „Ауди", модел А8 с рег.№ У3796НК,в размер на 12 800 лв..

С мотивираното искане се иска да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсулско възнаграждение.

С молба вх.№4125/27.12.2011г. (след депозиране на мотивираното искане в съда) ищецът  К. е представил получената от ответника П.П. декларация по чл.17 от ЗОПДИППД., за която заявява, че е постъпила в законоустановения срок, но към която не са приложени никакви документи и конкретно митническите декларации-4бр., данъчните декларации на стр.11 т.ІІ.1б.”г” и  оспорва  твърденията в Раздел ІІІ стр.10 за доходи от работа в чужбина, задължения към физически лица, произтичащи от лични и фирмени кредити и дарения..

В законоустановения срок от ответниците по делото чрез техния пълномощник-адв.Г. е постъпил отговор на мотивираното искане с изложено становище по него:

На първо място, че МИ не съдържа изложение на обстоятелствата на които се основава искането, поради което иска оставянето му без движение . Сочи, че произволно е посочен един дълъг период от време, в който необосновано се твърди, че придобитото имущество е в резултат на престъпна дейност, а това ограничава правото на защита на ответника , тъй като разпоредбата в закона за предвидения давностен срок от 25 години не изключва задължението на  КОМИСИЯТА да обоснове в искането си периода на проверка  по отношение на първия ответник, както и пряката или косвена причинна връзка между придобитото имущество, престъпната дейност и този период.

На второ място намира, че предявените искове са  процесуално недопустими, поради което се претендира прекратяване на производството по делото и присъждане на направените по делото разноски, по списъка с разноски, изготвен в съответствие с чл.80 от ГПК. Това си твърдение ответниците мотивират с обстоятелството, че е налице само първата от трите, изискуеми кумулативно предпоставки на иска  по  чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД , а именно наказателно преследване против едно лице за престъпление  по чл.3 ал.1 от закона, тъй като П.П. е сключил по НОХД №162/2010 г. по описа на ЯОС споразумение от 26.04.2010 година , ползващо се със сила на осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.246 ал.3 пр.2,3,4 във връзка с чл.243 ал.2 т.3 във връзка с чл.55 ал.1 т.2,б.”б” от НК. Намира, че не са налице втората и третата от предпоставките съответно: Придобиване на имущество на значителна стойност от това лице / и/или в режим на СИО/, т.е. в периода по време и  след  престъпната дейност  началото на месец ноември 2008 г. и до 6.11.2008г. и до настоящия момент  ответниците не са придобивали никакво имущество, а още по- малко  на значителна стойност / по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/ . Цялото придобитото от ответниците  имущество/посочено в мотивираното искане/ е със законни източници на доходи  и не е от престъпна дейност и съответно липса на законен източник на средствата , с които е придобито имуществото.

Твърди се, че ответницата В.П. не е пасивно легитимирана страна в настоящото производство и по отношение на същата предявеният иск в частта му , с която се претендира отнемане на имущество по пункт 4 и 5 от настоящия отговор е процесуално недопустим. Освен това сочи, че съгласно удостоверение с изх.№20110103101157 от 03.01.2011 година на Агенция по вписванията  в регистъра на имуществени отношения на съпрузите за  В.Г.П. е вписан – законов режим на разделност  , т.е. не са налице основанията на чл.9 и чл.10 от закона.

Твърди се, че са недопустими и исковете за заплащане на законна лихва  върху наличните средства по посочените банкови сметки.

От името на доверителите си адв.Г. е изложил алтернативно съображения по неоснователността на предявените искове, в случай,че съдът приеме, че исковете са допустими, като  иска съдът да отхвърли същите като неоснователни и недоказани, с всички произтичащи от това законни последици  и се присъдят на доверителите му направените по делото разноски  по приложен списък по чл.80 от ГПК като твърди, че е налице само първата от визираните в закона предпоставки за предявяване на исковете, че няма нито изложение на обстоятелства в мотивираното искане, нито са приложени доказателства за данни и факти, установяващи по безспорен начин наличието на втората и третата от предпоставките.

Съгласно пар.3 от ПЗР на  ЗОПДИППД производството по закона е приложимо и по отношение на  имущество , придобито пряко или косвено от престъпна дейност и  преди влизане в сила на закона. В случая липсва такава престъпна дейност от преди влизане в сила на закона.

Твърди, че ищецът сочи като единствена причина за наличие на основателното предположение :  - че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника, констатираната разлика между приходите и разходите на ответника П.Х.П.; - че Комисията неоснователно е извършила проверка за период, значително по–дълъг от периода на престъпната дейност – ноември 2008 г. , а именно от 08.12.1985 г. до 08.12.2010 г., като в него е включено и времето – много преди извършване на престъпната дейност от ответника П.Х.П. без да има твърдения за пряка или косвена  причинно – следствена връзка между престъпното деяние на П. и придобитото имущество – предмет на настоящото производство, още повече, като посочва, че престъплението не е резултатно, а формално; че цената на исковете е прекомерно завишена  и неправилно в нея се включва стойността на придобитото имущество по пазарни цени , определени към датата на придобиване на имуществото/различни от действителните/ и към датата на завеждане на мотивираното искане, без това да е съобразено с действителната пазарна цена на придобитото имущест***о в съответствие с посочената в нотариалните актове и договорите  пазарна стойност.

В тази връзка се оспорва изцяло използваната от комисията методика  на доказване, при която всички стойности са приравнявани към МРЗ, а също и посочените пазарни стойности от лицензирани  оценители, в т.ч. и приложените експертни становища.

Сочи се, че не са изследвани в тяхната пълнота всички източници на доходи за ответниците, като освен посочените в обстоятелствената част на мотивираното искане следва да бъдат взети в предвид и следните приходи, а именно :

За П.Х.П.  не са взети в предвид следните източници на доходи:1. налична по банкова сметка в „Б. К.”АД сума в размер на 58 585,19 дойче марки,  от която сума на ***** година П.П. е изтеглил сума в размер на 28 500 дойче марки и е останала сума в размер на 30 085 ,19 дойче марки;2. Изтеглен потребителски кредит в размер на 50 000 лв.   в началото на 1991 година;3. Дарена му на 10.12. 1992 г. от баща му Х. П.И. сума в размер на 10 000 лв.,получена от него като обезщетение при пенсиониране; 4. Дарена на 21.11. 1996 г. сума в размер на 231 000 лв.от майка му Н.Д.П. и баща му Х. П.И., която са получили при продажбата на имот находящ се в гр.Я., ж.к-с”Х.” ****/ ; 5. Дарена ме на 10.12. 1992 г. от майка му сума от 1 000 000 лв. , които е получила като обезщетение при пенсиониране; 6. Предоставена му на 23.12.2005 г.  по договор за заем сума в размер на 10 000 английски лири; 7.Предоставена му на 15.01.2006 г. сума в размер на 5 000 лв. по договор за заем в. ;8.  Предоставена му на 28.01.2006 г.  по договор за заем сума в размер на 10 000 лв. ;9. Предоставена му на 16.11.2005 г.  по два броя  договори за заем сума в размер на 5 113 евро   и на 20.01.2006 г. сума в размер на 205 евро ;10. декларирани като внесени в резултат от трудова дейност в чужбина , при пристигане в Р.България  в Митнически декларации за: 28 230 дойче марки  на 02.10. 1990 година;16 010 дойче марки  на 18.12.1990 година; 300 лв.  и  лек автомобил „мерцедес”190 на 07.12.1991 г. ; 520 дойче марки  и  300 шилинга на 11.12.1992 г.;11. предоставен му потребителски кредит в размер на 7 000 лв Договор  от 27.06.2006 г. сключен с „О.” АД и  12. Получена сума в размер на  5 000 лв. по изпълнителен лист от 31.08.2010 година  издаден в полза на П.П. по НЧХД №1557/2007 г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че за П.Х.П. в качест***ото му на едноличен търговец не е взет в предвид като източник на доход предоставеният кредит в размер на 40 000 лв. по договор за револвиращ банков кредит от *** г. с „Р. Б.” ЕАД  и анекс към договора от 26.04.2010 г. , обезпечен с договорна ипотека по нот.акт №58, том V, рег.7312, дело №676/2007 г. върху недвижимия имот подробно описан в пункт 1 на настоящия отговор.

Твърдят, че по отношение на ответницата  В.Г.П. не са взети в предвид като източници на законни доходи:  1/.Доходите и от трудова дейност реализирани по трудова книжка  серия Т, №986879 за периода от 01.12.2000 година до настоящия момент , както и доходите в размер на 13 000 лв., които същата е реализирала в резултат на работа във Великобритания през периода 02.12.2006 г. – 01.06.2007 г. и  внесла в описаната банкова сметка в „О.” АД; 3.Дарената и на 01.10.2007 г. от баща и Г.С.Г. сума в размер на 50 000 лв. , която получил от продажба на недвижим имот , находящ се на ул.”Търговска” №94/

Посочват, че за П. и В. П.и следва да се вземат в предвид като законен източник на доходи на 14.06.2001 година и получената от тях като дарения от гостите им на сватбеното им тържество общо сума в размер на 20 000 лв

Заявяват, че като се имат предвид посочените от  Комисията в мотивираното искане източници на доходи, а и след като се вземат предвид приходите и доходите на ответниците, посочени от тях няма разлика  при съпоставянето на приходи и разходи на семейството, в т.ч. и като се има предвид придобивната стойност на  процесното имущество.

Твърдят, че няма основание Комисията да приема за пазарна стойност на придобиване – такава посочена от лицензиран оценител, като неоснователно се игнорира действителната продажна цена посочена в нотариалните актове по отношение на дворното място в с.Кукорево – 5 335 лв. / половината от 10 770 лв./, за първия жилищен етаж от масивна сграда на ул.”Мраморно море” №39 А – 300 000 лв.  , за  половината от дворното място  на ул.”Мраморно море” №39 А – 3 300 лв. /както е и по предварителния договор/.

  Излагат се алтернативно съображения за   неоснователност на исковата претенция по отношение на придобитото на името на В.Г.П., ако съдът приеме, че е допустима, въпреки вписания законов режим на разделност  по отношение на недвижимия имот и лекия автомобил и налични банкови. Избраният режим на разделност  определя характера на имуществото като лична собственост по смисъла на СК и в тази връзка описаните в пунктове 4 , 5  и 6 от настоящото изложение са извън приложното поле на закона по смисъла на чл.10, т.е. неприложима е хипотезата на СИО. Твърди се, че придобитото имущество в режим на разделност от В.Г.П. не е на значителна стойност по смисъла на закона ,т.е. не превишава 60 000 лв.  и освен това то е придобито в резултат от дарени средства /от бащата на В./ , а също така и от собствените и доходи от трудова дейност. Нещо повече с тези свои доходи тя е участвала  и издръжката на семейството, обстоятелство което следва да бъде отчетено при съпоставянето на приходи и разходи.

Твърди, че описаните в мотивираното искане с претенция за отнемане - лек автомобил марка „Нисан Терано” , модел „Пикап”, с рег.№У4156ВВ , товарен автомобил марка „Фиат”, модел „Дукато”, с  рег.№У9752КК, лек автомобил марка „Форд” , модел „фокус”, с рег.№У8169АВ  и мотоциклет марка „KWANG JANG MOTOR”, модел „KIMCO”, с рег.№У1386А  са продадени и не са във владение на ответниците. 

В собственост на П.Х.П. е останал само мотоциклет марка „КАВАЗАКИ” ,модел „VN 800”, с рег.№У1823А – придобит по договор за покупка от 06.10.2009 г. на името на П.  с пазарна цена от 800 евро.

Според ответниците Комисията неоснователно и в противоречие с доказателствата по делото претендира завишена  пазарна стойност  от продажбите на четири посочени леки автомобила : Лек автомобил БМВ  е продаден на действителна цена в размер на  850 лв. ; Лек автомобил МЕРЦЕДЕС   е продаден на действителна цена в размер на  800 лв. ; Лек автомобил ФОЛКСВАГЕН - ГОЛФ е продаден на действителна цена в размер на  500 лв.  и  Лек автомобил АУДИ - А8 е продаден на действителна цена в размер на  1000 лв.

В открито с.з. адв.Г. поддържа подадения от тримата ответници отговор за неоснователност на предявения иск срещу  тях. Представена е и писмена защита, в която поддържа изцяло становището , изложено в отговора.

С допълнително становище, постъпило в съда след получаване отговора  на ответниците ищецът е оспорил : 1/ твърденията на ответника за получени заеми от банки и физически лица и твърденията за получени суми по банкови сметки с титуляри-П. и В. П.и като твърди, че същите обосновават единствено законен произход на средства, но не са източник на доходи. Оспорил е твърдяните паричните заеми от П. с три физически лица и два- с ВСК към К. Я. П. К., като оспорва достоверността на датата им, тъй като не са  заверени пред надлежен орган. 2/ Оспорва твърденията за получени  суми от дарения , направени на двамата съпрузи от родителите им за периода и в тази връзка възразяват срещу приемането и приобщаването към доказателствата по делото на Декларация от 10.12.1992г.от Христо П.И. за дарение в полза на П.П. на 10 000лв., декларация от Н.П.  от 30.04.1999г.за дарение  в полза на Пл.П. на 1 000 000лв., декларация от Н. и Х. П.и от 21.11.1996г. за дарение на 231 000лв. и декларация от Г.С.Г. 1.10.2007г. за дарение в полза на В.П. на сумата 50 000лв., тъй като са  по същество свидетелски показания в писмена форма и са недопустими съгл. чл.163 ял.1 от ГПК. Що се касае до декларацията от 1.07.2007г.от Г.С.Г.-преводно нареждане от 31.08.2007г. същото е неотносимо към спора-касае трети лица, без връзка с предмета на доказване в това производство. 3/ Оспорва   твърденията на ответниците, че претендираните за отнемане  МПС-собственост на ответниците са продадени.; 4/ Оспорва датите на представените и приети като доказателства два броя предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот от 4.02.2005г., сключен между П.П. и Ц. и Е.К. и за покупко-продажба от 27.10.2007г., сключен между П.П. и В. С.Д. за продажба на л.а. марка”Форд”, модел „Фокус” с рег. №У 8169 АВ.; 5/ Оспорил е истинността на 4 броя митнически декларации и извадка от банкова сметка №********* за платена сума 28 500.00. Освен това счита, че същите нямат достоверна дата и не обосновават законен  източник на посочените в тях парични средства. Ако същите действително са били придобити от  П., то те са с неизяснен източник, като се има предвид че липсват данни през периода от 1986-1990г.П. да е имал доходи. 6/ Противопоставя се на приемането като доказателство на изп.лист  по НЧХД 1557/2007г.на ЯРС. 7/ На основание чл.143 ал.2 от ГПК прави пояснения на мотивираното си искане  относно отнемане на наличните суми  по :1/Банкова сметка  *** „П. К. Б.”АД с титуляр ЕТ”Маринберг-ВПГ- П.П.” в размер на 233.89лв.;2/ Банкова сметка *** „Р. Б.ЕАД с титуляр ЕТ”Маринберг-ВПГ- П.П.” в размер на 272.16лв.; 3/ Банкова сметка  *** „О.”АД с титуляр В.П. в размер на 15.76лв. и 4/Банкова сметка *** „О.”АД с титуляр П.П. в размер на 5.26лв., за които твърди в с.з., че са включени в стойността на претендираното за отнемане имущество.

            Ищецът поддържа мотивираното си искане в открито с.з. като в срок се представя и писмена защита с доводи в защита на същото и счита, че ЯОС следва да се съобрази с варианта на СИЕ, поискан от К. и изслушан в заседанието, проведено на 07.12.2011г. (подробно изложен в табличен вид в приложение 9.2.1.1 към заключението).

Представителят на Окръжна прокуратура намира искането на К. за основателно, като от доказателствата по делото намира, че е установено наличието на всички законови предпоставки и основания за отнемане на имущество на ответниците по реда на специалния закон. Ответникът е осъден за престъпление по чл.3, ал.1 т.15 от специалния закон; притежава имущество на значителна стойност, за придобиването на което липсват доказателства за законни източници на средства и за него може да се направи основателно предположение, че е придобито във връзка с престъпната му дейност. Намира още, че са налице и основанията на чл.9 и чл.10 от специалния закон по отношение на придобитото с другия ответник В.П., и  моли съда със съдебния си акт да уважи искането на К..

По искане на страните  по делото са приети писмени доказателства, събрани са гласни такива и са изслушани съдебна техническа, съдебна авто-техническа и съдебно-икономическа експертизи, от които първата и третата с допълнение и уточнения.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото, доводите на страните, както и изслушаните  и приети в о.с.з.експертизи(СТЕ-основна и допълнителна,АТЕ и СИЕ- основна и допълнителна с уточнение), приети като обективни и компетентни, съдът приема за установено следното

ПО  ФАКТИТЕ  :

            1/ производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано въз основа на постъпило уведомление на основание § 5, ал.1 от ПЗР на ЗОПДИППД, с per.№4684 от 19.11.2009г. за повдигнато обвинение по чл.321, ал.З, т.2 от НК от Окръжна прокуратура - гр.Пловдив срещу П.Х.П. с ЕГН********** и постоянен адрес:*** А и  изпратено по компетентност с вх. №****. в ТД на К. и въз основа на Решение № 343/02.09.2010 год. на К. за образуване на такова производство срещу лицето и Решение №557/9.12.2010г., всички, приложени към делото (заскретени).

2/ че П.Х.П. е сключил по НОХД 162/2010г. по описа за 2010 г. на Окръжен съд Ямбол видно от приложеното като доказателство по делото, споразумение от 26.04.2010г., ползващо се със сила на осъдителна присъда, за извършено престъпление по чл. 246. ал.З, пр.2,3,4, вр.чл.243, ал.2, т.З, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „Б" от НК, влязла в сила на същата дата, е признат за виновен в това, че от неустановена дата към началото на месец ноември 2008г. в гр. Ямбол е придобил и до 06.11.2008г. в дома си на ул. "М. М." №*** в гр.Я. и в управляван от него лек автомобил марка "Мерцедес" е пазил и укривал предмети, материали и оръдия, за които е знаел, че са предназначени за подправка на кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, а именно: настолна мини фреза,МР70 /Ргоххоп/, ръчна мини фреза ВМТ 4004 /Budget/, пистолет за горещ силикон РКР16Е /Bosch/, предпазни очила с два комплекта увеличителни стъкла и фенерче...., поради което и на основание чл.246, ал.З, предл.2,3 и 4, във вр. с чл.243, ал.2, т.З от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2,буква"б" от НК му се определя наказание "Пробация", което престъпление попада в приложното поле на чл.3,ал.1, т.15 от ЗОПДИППД.(споразумението е приложено на л.66-75 т.І). Приложена е и справка за съдимост от ЯРС на л.64 т.! от делото в тази връзка, от което се установява, както това осъждане, така и  друго осъждане на отв.П. , попадащо в обхвата на същия закон- през  1996г.,за извършено деяние по чл.242 ал.1б.”б” вр.с чл.20 ал.4 вр.чл.18 ал.1 от НК през1992г. и за което е реабилитиран, както и обвинителен акт на ОП-Пловдив на л.440, т.ІІ от делото с обвинение срещу П. за извършено престъпление по чл.243 ал.2т.3 от НК и по чл.244 ал.1 от НК и престъпление по чл.321 ал.3 т.1 от НК, т.е. също за престъпление срещу паричната и кредитната система.

3/ че съгласно чл.8 от ЗОПДИППД свързани лица с ответника П.Х.П. са съпругата му В.Г.П., с която е сключил граждански брак на ****. и родените от брака с нея малолетни деца Н., род.на ***г. и Г., род.на ***г., майка му Н.Д.П. и сестра му М.Х.Д. и баща му Х. П.И.(справка на л.96 от делото), както и че домакинството(семейството) на П.П. през периода от 1985 до 2010г. се е състояло , както следва : от едно лице за периода 08.12.1985г. до 14.06.2001г. ; от две лица за периода от 15.06.2001г. до 26.11.2001г.; от три лица за периода 27.11.2001г. до 09.04.2008г. и от четири лица за периода 10.04.2008г. до 31.12.2009г.

4/Установени са и платените данъци и осигурителен  общ доход на проверяваното лице и съпругата му по код 12/самоосигуряващо се лице/  по години за периода, които са в размер на 125 977.76лв.=70.63 МРЗ видно от рекапитулацията на приходите на л.1018 т.ІІІ от делото  съгласно приложение 9.2.1.2 към заключението на СИЕ .

5/ че за периода 29.01.1998г. до 24.06.2008г., проверяваното лице е извършило общо двадесет и две задгранични пътувания до различни държави(за четири други излизания от държавата не се установява влизане съгласно Справка на Гранична полиция(секретен том-класифицирана информация). От изслушаната СИЕ на в.л.В.П. с допуск до секретна информация се установи, че общият размер на 22 командировки в чужбина за дневни и квартирни , без пътни разходи , са в размер на  9 974.46лв за дневни и 30 386.43 за квартирни или общо 40 360.89лв., съгласно Наредбата за командировки и специализация в чужбина, приета с ПМС №40/2.07.1987г. и Наредбата за командировки и специализация в чужбина, приета с ПМС №115/ 03.06.2004г. в сила от 1.07.2004г.

8/ че П.Х.П. е собственик на:  ET   „МАРИНБЕРГ  -  ВПГ-  П.   П.",   Булстат *********,със седалище гр.Я., ж.к. „З." №*, вх.*, ет.*, ап.*, регистриран с Решение №735 по ф.д. №735/1990 г. на Ямболски окръжен съд(на л.78 т.І ) и от справка в ТР на л.77 т.І от делото.

            9/ че за проверявания период П.  Х.   П.,   е   придобил   в   индивидуална  собственост чрез извършени покупко-продажби  и   притежава  към настоящия момент следното недвижимо имущество видно от приложените нотариални актове и договори за покупко-продажба  на МПС и банкови сметки:

- 1/2 ид.ч. от дворно място, в с.Кукорево, цялото от 718 кв.м., урегулирано, съставляващо имот пл.н. IV- 81, в квартал 6 по плана на селото, за сумата от 5 385 лв. /неденом. лв./ като пазарната стойност към момента на придобиването за неговата  1/2 /една втора/ идеална част е 242 325 ден. лв., или 171.37 МРЗ, а към датата на предявяване на иска пред съда 13.12.2011г. е 970лв., съгласно приетите и формално оспорени без обосновка по делото съдебна техническа и съдебна икономическа експертизи(СТЕ и СИЕ) закупено с нот. акт за   покупко-продажба на недвижим имот №137, том 10, дело№3015/5.11.1993год. от П. .

- ПЪРВИ   ЕТАЖ   НА   МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, в гр.Ямбол на ул. „Мраморно море" №39А, целият от 58 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и две тераси - едната южна, а другата западна, МАЗЕ от 29 кв.м.- западно изложение, заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430 кв.м., урегулирано,съставляващо имот пл.н.1551,1552,за който е отреден парцел I, квартал 26 по плана на града за сумата от 300 000 неденоминирани лв.,  закупен от П. с нот. акт за   покупко-продажба на недвижим имот №150, том X, дело №3164/8.11.1996год. Действителната пазарната стойност към момента на придобиването е 882 800 неденом лв., или 160.51 МРЗ, а към предявяване на иска  е 47 400лв.

10/ че П. и съпругата му са придобили в режим на СИО чрез извършени покупко-продажби и притежават към настоящия момент следното недвижимо имущество:

 

- ИМОТ пл.н. 1551, представляващ 215/430 идеални части от УПИ I - 1551, 1552, целият с площ от 430 кв. м. в квартал 26 по плана на гр.Ямбол, ведно с построения в имот пл.н. 1551 и ГАРАЖ, за сумата от 3 300 лв..Пазарната стойност към момента на придобиването е 15 500 лв., или 103.33 МРЗ, а към предявяване на иска е 31 300 лв., закупено от П.П. с нот.акт за   покупко-продажба на недвижим имот №148, том III, дело №348/28.04.2005год.

Съдът не приема, че П. и съпругата му са придобили в режим на СИО  и втори гараж с идентификационен №87374.543.573.5 по кадастралната карта на гр. Ямбол, с площ 35кв.м.с предназначение постройка на допълващо застрояване, без строителни книжа. Видно от експертизата на първо място така посочения втори гараж измерен на място  е с площ от 18.13кв.м., а не е с посочена площ от 35кв.м. –посочената в МИ, а в кадастъра от 34.55кв.м., на второ място същият не е с предназначение за гараж, тъй като спрямо улицата нивото му е вдигнато с  една стълба и не може да се ползва такъв и на трето място тази постройка е построена в съсобствено дворно място. Според вещото лице се касае за незаконна постройка, но чия е, същото не е могло да установи това. След като ищецът твърди, че този имот е придобит от отв.П., той следва да докаже и това обстоятелство.

 

- НЕДВИЖИМ ИМОТ  в гр.Ямбол, ул. „Хан Тервел", №73, представляващ ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ- под №8 от 35 кв.м, представляващо самостоятелен обект със самостоятелен с идентификатор №87374.542.44.18.7 заедно със съответните прилежащи части и отстъпено право на строеж за сумата от 3 166 лв., закупен с нот. акт за   покупко-продажба на недвижим имот №23, том III, дело№363/2007год.от В.Г.П. /съпруга на проверяваното лице/. Пазарната стойност към момента на придобиването е 23 399 лв. или 129,44МРЗ, а към предявяване на иска е 23 900лв. В заключението на СТЕ е посочено, че оценката е дадена като на ателие-таван хоби, представлява самостоятелен недвижим имот със собствен идентификатор , но се ползва за жилище.

Видно от депозираната в срок Декларация по чл.17 от ЗОПДИППД ответникът П. е декларирал всички описани по-горе недвижими имоти, придобити лично от него, като СИО и от В.П.-негова съпруга лично,  като е посочил и номерата на нотариалните актове и стойността на всеки от тях.Посочил е, че същите са придобити със средства от : „възнаграждения  от трудовата му дейност в чужбина, средства от търговска дейност, лични заеми и фирмени, дарения”.

 

10/ че П.П. е придобил в индивидуална собственост  чрез покупко-продажба с договори и притежава към настоящия момент движимо имущество, както следва:

-лек автомобил марка „Рено", модел 19 с рег.№ У1164АА, закупен от него с договор за продажба на МПС от 30.06.2000г. за сумата от 900 лв.Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 2 200 лв. или 29,33 МРЗ, а към предявяване на иска е 1 000 лв. От представения Протокол за изземване на МПС  от 8.03.2001г. на л.398 от делото се установи, че на същата дата този л.а. е иззет от  П.П. от РПУ-Айтос- не е деклариран в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД. Липсват каквито и да било данни този л.а. да е върнат на П. и да се намира в негово държане. С оглед претендираното му отнемане в тежест на ищеца е било да установи, че л.а. се намира при ответника П..

-лек автомобил марка „Исузу", модел „Амиго" с рег.№ УЗОЗЗАА, закупен от него, с   договор за продажба на МПС от 03.10.2000г. за сумата от 900лв. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 2 100лв.или 26.58 МРЗ, а към предявяване на иска е 2 900лв.-не е деклариран в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД.

 

11/Съдът приема за установено още от представените по делото писмени доказателства и от изслушаната АТЕ и СИЕ, че П.П. и съпругата му В.П. са придобили в режим на СИО и притежават към настоящия момент движимо имущество, както следва:

-лек автомобил „Нисан Терано", модел „Пикай" с рег.№ У4156ВВ, закупен от П.П.,  с договор за продажба на МПС от 19.12.2003г. за сумата от 1500лв..Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 5 600 лв. или 50.91 МРЗ, а към предявяване на иска  е 2 800лв.

-Товарен автомобил марка „Фиат", модел „Дукато" с рег.№ У 9752 КК, закупен от П., с договор за продажба на МПС от 26.10.2005г. за сумата от 400 лв.Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 4 200лв или 28 МРЗ, а към предявяване на иска  е 2 100лв.

-лек автомобил марка „БМВ", модел 520 И с рег.№ У 9829 ВВ, придобит с договор за продажба на МПС от 21.06.2005г. за сумата от 900 лв..Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 3 400 лв. или 22.67 МРЗ.От справка от ПП „КАТ" – Ямбол, приложена към делото се установява, че същият е с прекратена регистрация на 10.09.2009 г.

-лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус" с рег.№ У 8169 АВ, закупен от П., с договор за продажба на МПС от 04.09.2007г. за сумата от 300 лв. - деклариран в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД.Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 8 100лв или 45 МРЗ, а към предявяване на иска  е 4 200лв.

-мотоциклет марка „KWANG JANG MOTOR", модел „KIMCO" с рег.№ У 1386 А,
закупен от П., с договор за продажба на МПС от 28.03.2007г. за сумата от 600 евро, равняващи се на 1 173.50 лв. Пазарната стойност на мотоциклета към момента на придобиване е 1 000 лв или 5.55 МРЗ, а към предявяване на иска  е 600 лв.

- мотоциклет марка „Кавазаки", модел „VN 800" с рег.№ У 1823 А, закупен от П., с договор за продажба на МПС от 06.10.2009г. за сумата от 800 евро,равняващи се на 1564.66 лв.Пазарната стойност на мотоциклета към момента на придобиване е 3 700лв или 15.42 МРЗ, а към настоящия момент е 3 200лв.

-лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК 200" с рег.№ У 0609 АН, закупен от В.П. /съпругата на проверяваното лице/, с договор за продажба на МПС от 05.09.2009г. за сумата от 1 100 евро, равняващи се на 2 151.44 лв.. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 9 100 лв. или 37.92 МРЗ, а към предявяване на иска  е 6 500 лв.

Всички тези МПС са декларирани в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД.

Видно от депозираната в срок Декларация по чл.17 от ЗОПДИППД ответникът П. е декларирал всички описани по-горе МПС, придобити лично от него, като СИО и от В.П.-негова съпруга лично,  като е посочил че са придобити с договори за покупко-продажба със средства от : „възнаграждения  от трудовата му дейност в чужбина, средства от търговска дейност, лични заеми и фирмени, дарения”, без да е конкретизирал от кого и в какъв размер респ.дарение са получили.

 

12/Установено е от писмените доказателства по делото и от изслушаните АТЕ и СИЕ, че  П. и В. П. са придобили и отчуждили в режим на СИО следното движимо имущество:

- лек автомобил марка „БМВ ", модел 318 с рег.№ У 0798 АВ, закупен от П.П., с договор за продажба на МПС от 29.06.2006г. за сумата от 450 лв..Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 2 700лв.или 16.87 МРЗ- деклариран в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД.Същият лек автомобил е бил продаден от  двамата с договор за продажба на МПС от 20.10.2006г. за сумата от 850лв.Пазарната стойност на автомобила към момента на отчуждаването е посочена от вещото лице *** размер на 2 700лв..

- лек автомобил марка „Мерцедес", модел „S350TD" с рег.№ У 3963 ВВ, придобит с договор за продажба на МПС от 23.08.2005г. за сумата от 800лв.- не е деклариран в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД. Пазарната стойност на автомобил към момента на придобиването е 13 100 лв. или 87.33 МРЗ. Същият лек автомобил е продаден от двамата с договор за продажба на МПС от 11.12.2007г. за сумата от 800лв..Пазарната стойност на автомобила към момента на отчуждаването е 10 200лв..

- лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№ У 3208 Н. От представената справка на Сектор „Пътна полиция" ищецът установил, че превозното средство е  било регистрирано на 07.01.1999г., който не е деклариран в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД. Пазарната стойност на автомобила към 1999 г. е била 1 400 лв. или 22.95 МРЗ. Същият лек автомобил е продаден от  двамата, с договор за продажба на МПС от 06.01.2006г. за сумата от 500лв.. Пазарната стойност на автомобила към момента на отчуждаването е 700лв.

-   лек автомобил марка  „Ауди", модел А8 с рег.№ У3796НК, придобит с договор за продажба на МПС от 25.06.2008г. за сумата от 5 000лв.при определена от в.л. пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването е 12 700 лв., равняващи се на 57.73 МРЗ, който не е деклариран в декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД.. Същият лек автомобил е бил продаден от  двамата с договор за продажба на МПС от 23.09.2008г. за сумата от 1 000лв..Пазарната стойност на автомобила към момента на отчуждаването е 12 700лв.

  За декларираните в декларацията по чл.17 МПС от ЗОПДИППД придобити лично от него, като СИО и от В.П.-негова съпруга лично и продадени, ответникът П. е посочил, че същите са придобити със средства от : „възнаграждения  от трудовата му дейност в чужбина, средства от търговска дейност, лични заеми и фирмени, дарения”, без да е конкретизирал от кого и в какъв размер респ..дарение са получили.

            13/ От представените по делото извлечения от сметки в банки и от заключението на СИЕ, се установи, че ET „Маринберг - ВПГ - П.П." с Булстат ********* се  има към датата на предявяване на иска  наличност от 272.16лв. по банкова    сметка    в    лв.        *********,  открита на*****.  в "Р. Б." ЕАД офис„Я." съгласно писмо вх.№54/08.02.2010г.на"Р. Б."ЕАД - ЦУ - гр.София и наличност от  233.89лв., по разплащателна сметка*******,открита в"П. Б."АД, офис „Я.",

14/ От писмо вх.№115/08.04.2010 г. се установява че В.Г.П.  има наличност в размер на 15.76лв.по банкова сметка в"У. Б."АД - ЦУ - гр.С. в *****, открита *****. в офис „Я), на която  е титуляр.

 15/ Досежно приходите и разходите на ответника П. лично и като ЕТ, както и на неговата съпруга по делото са събирани доказателства за периода от 1989 до 2010г. Това е и проверяваният период и от К. като началото на периода се свързва с максималния срок от 25 години, считано от сключеното на 26.04.2010г. споразумение  по НОХД 162/2010г.по описа за 2010г.на ОС-Ямбол, ползващо се със сила на осъдителна присъда за извършено престъпление, попадащо в приложното поле на чл.3 ал.1 т.15 от ЗОПДИППД, а крайната дата на периода е свързана с датата на сключване на споразумението-30.12.2010г.

 

 -Във връзка със заявените законни доходи от труд на П.П. и В.П. през различни периоди от време съдът намира, че следва да кредитира поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото от ответниците като доказателства: „чек” от Б. К. Б. и  четири броя митнически декларациии, с които П. е декларирал внасянето на теглени от този чек марки, както и свидетелските показания в тази насока. По отношение на чека и митническите декларации по искане на ищеца е открито производство по чл.193 от ГПК досежно достоверността на датата, посочена в тях.

Съдът приема за установено, че  П.П. през периода 1089-1990г. е придобил законни доходи от положен труд в Германия-гр.Берлин. За да стигне до този си извод, съдът кредитира както представения от защитата на ответника като доказателство в оригинал на стр.659 т.ІІ от делото наречен от него „чек”, издаден на 1.10.1990г., от който се установява, че П.П. е притежавал банкова сметка ***, в който, видно от отразеното в него е имал внесени 58 585,19ДМ, така и показанията на св.Н.И.-на л.846 от т.ІІІ от делото. Този свидетел установява, че в Берлин е работил  през 1989-1990г. заедно с ответника П. и че последният там е работил като сервитьор в заведение, а също така осигурявал коли на клиенти от Западна Германия срещу заплащане не по-малко от 500ДМ за всяка продадена кола. Освен това установява, че П. е имал поне  една сметка в банка. в този смисъл са показанията и на св.Д.Д..От съдържанието на представения чек се установява, че на 24.09.1990г. отв.П. е изтеглил 28 500ДМ и че по сметката  са останали 30 085.10 ДМ. Че П. е работил в Германия през периода от 1989-1990г. като сервитьор, че се е занимавал с части и с коли , че е имал сметка в банка там за над 50 000-58 ДМ свидетелстват и неговата майка и сестра-св.П. и Д., чиито показания кореспондират с тези на св.И. и Д.. Освен това за достоверността на датата, Относно достоверността на датата в „чека” може да се съди от факта, че от изтеглената от същия сума на 24.09.1990г.в размер на 28 500 ДМ, на 25.09.1990г. при влизането си в България, П. е декларирал внасянето на 28 230 ДМ в попълнената от него митническа декларация, подписана и подпечатана от митницата в НРБ, летище-гр.София, оторизиран да стори това.

По делото са представени като доказателства и четири броя Митнически декларации в заверени ксерокопия и в оригинал, оспорени от ищеца и за които е открито производство по чл.193 от ГПК досежно достоверната им дата. Съдът на база съдържанието на същите и събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено, че датите в митническите декларации, макар и попълнени от декларатора-ответника П. са достоверни. Всички те са подписвани и подпечатвани от оторизираните от държавата митнически органи при излизане и влизане в страната и в тях не може да бъде попълнена друга дата освен истинската, което подлежи на контрол от митническите органи , които я проверяват, подписват и подпечатват.

В тази връзка съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани като доказателства по делото както с оглед на събраните гласни доказателства, така и с оглед представения по делото писмен документ –чек. Видно от чека на 24.09.1990г. отв.П. е изтеглил 28 500ДМ, от които е внесъл в страната ни с Митническа декларация с дата на излизане 24.09.1990г. и дата на влизане-25.09.1990г.подписана и подпечатана от митницата в НРБ, летище-гр.София 28 230ДМ, а видно от направеното върху същата отбелязване от Ямболска търговска банка  върху тази митническа декларация на 8.10.1990г. и на 30.10.1990г.П. е внесъл в БНБ съответно 3500ДМ и 200ДМ. (стр.655 и 659, т.ІІ от делото). Следва да се кредитира и Митническата декларация , попълнена от П. с дата на излизане от страната 2.11.1990г. и с дата на влизане 18.12.1990г., от която се установява, че на излизане от страната П. е декларирал, че изнася 50лв. 1535ДМ  и 2 долара, а на влизане е декларирал, че внася  50лв.,16 010ДМ.и 2 долара(л.656 т.ІІ), както и Митническа декларация с дата на влизане 7.12.1991г.(л.657  т.ІІ), , видно от която П. е декларирал, че внася 300лв. и л.а.”Мерцедес”190. Следва да се кредитира и Митническата декларация на стр.658, т.ІІ) с дата на излизане 5.12.1992г. и дата на влизане-11.12.1992г., подпечатана от Митница Калотина,  видно от която  на излизане П. е декларирал , че изнася 300ДМ, а на влизане е декларирал, че внася 520ДМ и 300 шилинга. С допълнителна молба адв.Г. от 9.01.2012г.(том 3-ти) по искане на съда, е уточнил от името на клиента си, че чуждестранната валута от 300 шилинга, декларирана като внесена с митническа декларация с дата на излизане 05.12.2.1992г.и с дата на влизане  11.12.1992г. са в австрийски парични единици и с тази парична единица е коригирано заключението от страна на вещото лице, прието от съда с определение от 24.01.2012г. 

Както се посочи, безспорно се установи, че през периода на пребиваването си в Германия, ответникът е полагал труд срещу заплащане като сервитьор, занимавал се е с доставяне на части и с коли срещу заплащане през периода 1089-1990г. като от това време датира и откриването на банковата му сметка, материализирана пред съда с представения „чек”.  Съдът приема, че П. е внесъл по-голямата част от нея в България, и доколкото са налице доказателства в тази връзка тя е в размер на декларираните суми по митническите декларации след приспадане на изнасяните такива плюс стойността на Мерцедес 190 също деклариран по стойността му, посочена в  АТЕ, приравнен и в МРЗ като тези суми са  отразени за съответните години в рекапитулацията  по приложение 9.2.1.2 на л.1155 от делото.

Поради това съдът приема, че се налага фактическият извод, че сумите по митническите декларации са законно придобити от ответника П. и те съставляват приходи, които следва да се отчитат при преценката налице ли са предпоставките на чл.4 от ЗОПДИППД.

Съдът с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за неоснователно твърдението на ищеца, че по отношение на него тези Митнически декларации нямат доказателствена стойност,тъй като по отношение на  тях същите нямат достоверна дата и не могат да обосноват законен източник на доход, с оглед на което да бъдат изключени като доказателства по делото.

            -В декларацията по чл.17 от ЗОПДИДПП и в отговора си, за да обоснове законен източник на доходи ответникът П. е посочил, че за придобиването на недвижими имоти и МПС е сключвал договори за заем, като в тази връзка е представил 5 броя писмени договори за заем: три от които с физическите лица  за безлихвени парични заеми : с М.М.Г. за 10 000 английски лири със срок за погасяване 23.12.2010г., сключен на 23.12.2005г.(л.651 т.ІІ) ; с  П. Т. Ж.- за 5 000лв. , сключен на 15.01.2006г. със срок на погасяване 15.01.2008г. (л.653 т.ІІ)и с Т.С.П. за 10 000лв., сключен на 28.01.2006г. и срок на връщане 28.01.2009г.(л.654 т.ІІ) и два договора за паричен заем в евро, с №№ 002274/2004г. сключени на 16.11.2005г.(револвиращ) за 5113 евро с краен срок на издължаване 16.11.2008г.(л.650 т.ІІ) и  №002274-05/20.01.2006г. за 205 евро-еднократно с краен срок на издължаване 20.01.2007г.(л.652 т.ІІ) Двата договора П. е сключил с ВСК към К..  

По отношение на всички сключени договори за заем по искане на ищеца е открито също производство по чл.193 от ГПК досежно достоверността на датата, посочена в тях. Съдът е указал, че  тежестта на доказване  пада върху ответниците, които в о.с.з. са заявили чрез пълномощника си, че ще се ползват от тях.

Частният документ, каквито се явяват посочените от ответника като доказателства 5 договора за заем, ще имат достоверна дата от деня, в който е настъпил някой факт, който да установи по безспорен начин предхождащото го съставяне, но установяването и с оглед на обстоятелствата в конкретните договори за заеми  не може да бъде направено със свидетелски показания.

Поначало следва да се има предвид, че заемите, ако бъдат доказани, обосновават единствено законен произход на средства, но не са източник на доходи, тъй като заемът предполага връщане на заетите средства, което следва да се осъществи с доходи от законен източник. И в петте договора  за заем липсва нотариална заверка на подписите в тях.

Установи се обаче достоверна дата на Договора за заем с ****., сключен на ***. между П. и  ВСК към Я. П. К.-гр.Я. за 5113 евро=10 000лв.=66.67 МРЗ. Към делото като доказателство е представено удостоверение от Агенцията по вписванията при РС-гр.Ямбол изх.№5271/11.07.2007г. за вписана  договорна ипотека с вх.р.№11363/16.11.2005г.(л.663 т.ІІ от делото) на същата дата. Не така стоят нещата с втория от заемите, теглен от отв.П. от ВСК при К”ЯПК”, независимо, че от кооперацията е представен и погасителния план на този договор , тъй като не става ясно дали сумите са получени и кога и доколко същите  са издължени, както и още три други договора, които са подписвани между нея и П. преди и след тези два посочени и приложени от него договори, непосочени като доказателства по делото своевременно(с отговора и в първото открито с.з. след докладване на делото). По делото не са представени други писмени доказателства за отпускането и усвояването на заетата сума или за нейното връщане. Видно от Закона за кредитните институции и от справка с Търговския регистър Ямболска популярна каса е юридическо лице, но не е финансова институция, а кооперация в предмета на дейност, на която на второ място е посочено „предоставяне на заеми само на своите членове за сметка на направените от тях и на техен риск вноски и средства на кооперацията в образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса , съгласно изискванията на чл.36 ал.1 от ЗК и чл.4 т.3 от ЗКИ”. Към същата действително има изградена   взаимоспомагателна каса, която предоставя заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски. Видно от приложеното извлечение на книгата на член кооператорите в  ТР  в досието на кооперацията П.П. е член на кооперацията. Горните обстоятелства обосновават правото на П. като член на кооперацията да получава заеми от ВСК при същата, но не и достоверността на датата върху сключения договор за 205 евро на 20.01.2006г., която е оспорена от ищеца в качеството му на трето лице по договора.

На л.291 от декларацията по чл.17 от ЗОПДИППД, ответникът в Раздел ІІ Имотно състояние б.К.Задължения към трети лица, които са отразени в годишните данъчни декларации(ГДД по-нататък) е посочил като кредитори на лични задължения  освен  кредити към банки и такива от физически лица-П. Ж. за 5000лв., Т.П.  за 10 000лв. и М.Г. за 10 000 британски лири. При преглед на ГДД за 2006 и 2007г. съдът не установи декларирането на такива заеми в същите, което е още един довод същите да не бъдат кредитирани от съда.В конкретния случай не се установи по никакъв начин достоверна дата на останалите сключени писмени договори за заем между П.П. с М.М.Г. за 10 000 британски лири, с П. Т. Ж. за 5 000лв. и с Т.С.П. за 10 000лв и с ВСК към Ямболска популярна каса-гр.Ямбол за 205 евро. Съгласно  правилата  на  ГПК,   предвидени  в  чл.   181   датата на частните документи не е достоверна спрямо третите лица, каквото в случая се явява К., докато  не бъде доказана. Това е така, защото датата в частния документ обвързва единствено лицата, които са го подписали и е непротивопоставима на всички трети лица, а със свидетелски показания същата не може да бъде доказвана. С оглед на това съдът не кредитира и показанията на разпитания свидетеля П. Ж.

Предвид изложеното, съдът приема, че не се установи договорите за заем: с М.М.Г. за 10 000 английски лири със срок за погасяване 23.12.2010г., сключен на 23.12.2005г.(л.651 т.ІІ) ; с  П. Т. Ж.- за 5 000лв. , сключен на 15.01.2006г. със срок на погасяване 15.01.2008г. (л.653 т.ІІ)и с Т.С.П. за 10 000лв., сключен на 28.01.2006г. и срок на връщане 28.01.2009г.(л.654 т.ІІ) и договор №002274-05/20.01.2006г. за 205 евро-еднократно с краен срок на издължаване 20.01.2007г.(л.652 т.ІІ) с ВСК към К”ЯПК”  да са с достоверна дата, поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

  По делото като доказателства от ответниците във връзка с установяване  на обстоятелството, че в нот.акт и в договор за продажба на МПС е вписана реалната продажна цена са представени и два предварителни договора, първият от които е сключен между П.П. и Ц. и Е.К.  за покупко-продажба на недв.имот на ул.”Мраморно море”№| 39а в гр.Ямбол от 4.02.2005г.  и  вторият от които е за покупко-продажба  на МПС от 127.10.2007г. с лицето В.Д. за продажба на л.а.Форд фокус с рег.№У 8169 АВ(л.660 т.ІІ). С първият ответниците искат да установят, че заложената в предварителния договор договорена  цена на недвижимия имот в размер на 3 300лв., негов предмет, е същата впоследствие, отразена в нотариалния акт. С втория от предварителните договори, се иска да се докаже, че лекият автомобил , негов предмет не е собственост на ответника П.. Подписите, положени върху двата договора не са нотариално заверени.

Тези два предварителни договора са оспорени от ищеца и по негово искане е открито производство по чл.193 от ГПК относно достоверността на датата им. Ответниците са заявили в о.с.з., че ще се ползват от същите.

Във връзка с това оспорване, ответниците не са посочили надлежни доказателства, независимо от указанието на съда, че в тяхна тежест е да  установят достоверната им дата. Още повече, че по отношение на втория от тях св.Д. установи в с.з., че няма спомен да познава П.П.,че не е давал на отв.П. сума от 9 200лв, не и имал и никога не е притежавал  л.а.”Форд Фокус, както и че никога до този момент не  е идвал в Ямбол, въпреки че в договора е записано, че е сключен именно в Ямбол. Признава обаче, че подписът за купувач в договора е негов.

 И тъй като съгласно чл.181 ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа и не се установи по надлежен начин от ответниците по делото да е настъпил такъв факт от изброените, съдът приема че по отношение на ищеца тези два предварителни договора не са с достоверна дата и следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

За да обоснове законен източник на доходи ответникът П. в декларацията си по чл.17 от ЗОПИДППД е посочил, че той и съпругата му са получили дарения от родителите си, в която връзка защитата е посочила и приложила към отговора на мотивираното искане и четири броя декларации за извършено дарение на суми, подписани от П.П. и съответно: от баща му Х. П.И. на 10.12.1992г.за сума в размер на 10 000лв., която е получил като обезщетение при пенсиониране; от баща му Х. П.И. и майка му  Н.Д.П. на 21.11.1996г. за сумата 231 000лв., която последните са получили от  продажбата на техен недв.имот; от майка му Н.  Д.П. на 10.12.1992г. за 1 000 000лв., получени като обезщетение при пенсионирането и  и четвърта декларация с дата 1.01.2007г.за дарена сума в размер на 50 000лв.  на третата ответница В.Г.П. от баща и Г.С.Г. след продажба на негов недвижим имот в гр.Ямбол.

Със становището си на л. 430 по повод отговора на ответника К. е оспорила твърденията за тези получени дарения , както и представените писмени доказателства като е изразила становище, че  тези декларации представляват  по съществото си свидетелски показания, дадени в писмена форма, поради което същите са недопустими и не следва да се кредитират като такива.

В о.с.з.на 10.05.2011г. процесуалният представител на ответниците е възразил срещу това становище на ищеца . Заявил е, че приложените декларации за дарени суми са договори за дарение, съдържащи подписи на дарител и дарен, и с които се удостоверява, че дарението е прието, т.е. налице е ясно изразена воля от страна на дарителя и дарения.

Съдът намира, че не следва да кредитира като доказателства по делото тези писмени декларации, определени от защитата на ответниците като договори за дарения.

Съображения:

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който от своя страна го приема(чл.225 ал.1 от ЗЗД). Договорът за дарение е безвъзмездна, двустранна сделка , при която едната от страните следва да изрази воля да дари на другата страна, а последната да изрази изрична воля за приемане на дара. Съгласно чл.225 ал.2 от ЗЗД дарението на движимо имущество следва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В конкретния случай видно от представените като доказателства писмени декларации, за които се твърди, че представляват договори за дарения, не се установява  в същите подписите, положени в тях да са нотариално заверени, а от  съдържанието им те да  изразяват волята на двете страни. Налице е едностранно изразяване на волята от дарителя, налице е подпис на надарения, но не е налице изричната воля на последния че го приема, за да се направи извод, че дарената сума е предадена едновременно със сключването на договора за дарение. В случая съдът приема, че така представените декларации представляват единствено писмени изявления на свидетели, които съгласно ГПК са недопустими доказателства и като такива следва да не се кредитират като договори за дарения. 

От друга страна обаче съдът следва да прецени дали не са  налице извършени дарения от тези лица в полза на ответниците П. и П. от техните родители, т.е. да се установи налице ли е предаване на сумите по твърдяните дарения.

По първото твърдяно дарение за 10 000лв. на отв.П. от неговия баща Х. П. през 1992г..В тази връзка не са налице категорични показания, дадени от двете свидетелки. (л.699 -702 т.ІІ)   От представените по делото ксерокопия от страници на трудова книжка (на л.344 – 345) по никакъв начин не установява на кого принадлежат т.е. че са на бащата на П.П.. От друга страна  св.Н.П. със сигурност твърди, че съпругът и се е пенсионирал през 1992г., а в записаното там  се установява, че лицето е пенсионирано на 1.10.1991г., но книжката не е приключена от работодателя със съответния правоъгълен мокър печат и нанесен трудов стаж. По повод на дарението, направено от Х. П. на първия ответник първата от тях -заявява, че когато съпругът и през 1992г.се е пенсионирал, се събрала една сума над 10 000лв. и  те двамата разделили на децата си по 10 000лв., за да няма спорове след смъртта им, което изявление е вътрешно противоречиво, тъй като за да бъде дарена едновременно такава сума е необходимо дарителят да е притежавал със сигурност 20 000лв. Свидетелката има спомен за дадената на ответника П. сума, но няма спомен каква сума са били събрали, за да я разделят. Св. Д. пък установява, че баща им е разделил по равно между нея и П. полученото от него обезщетение при пенсионирането му, но не помни точно по колко и заявява, че и тя има декларация в къщи. Нито е представена по делото заявената от тази свидетелка декларация, нито пък е обяснимо как по повод на явяването и пред съда и след като знае за какво ще бъде питана свидетелката не я е погледнала, за да освежи паметта си  и да даде по-точни показания относно размера на дарената сума. Така че по никакъв начин не може това писмено доказателство да се обвърже с дадените от двете свидетелки показания, че във връзка с получените 5 заплати във връзка с пенсионирането му Х. П. е дал на двете си деца по 10 000лв. в т.ч. и на П.П. сумата от 10 000лв. като втората свидетелка не помни дори размера на сумата, която е получила от баща си. Липсват каквито и да било данни той да е разполагал с тази сума, поради което съдът  приема, че такава сума не е дарявана на П.П. през 1992г.

 По повод на второто твърдяно дарение от ответниците извършено в полза на П.П. в размер на 230 000лв. от родителите му през 1996г.: Безспорно установено от е представения по делото нот.акт 41 т.ХІ, д.3342/1996г., че родителите на ответника П.П. са продали 21.11.1996г.собствен апартамент №19 в ж.к.Хале бл.13-А-ет.V  за сумата 231 000лв.(л.346-347 т.І).Св.Н.П. установява, че поначало те двамата са я закупили, за да живее синът им в нея, но неговото желание е било да живее в къща и гараж, каквито намерил малко преди това, при което те са били мотивирани да извършат продажбата и и да дадат на сина си сумата от 230 000лв., което станало със знанието на дъщеря им-св.М.Д.. За предаването на тази сума свидетелства и М.Д., която установява, че с тези пари брат и си е закупил къщата на ул.”Мраморно море”№39А. При съпоставяне на датите на извършване на двете сделки, съдът установява, че покупката на етажа от къща с гараж на ул.”Мраморно море”39А е извършена на 8.11.1996г. като в нот. акт №150 т.Х,дело №3164/96г.е записано, че договорът е сключен на 8.11.1996г.и че сумата в размер на 300 000лв.е изплатена от купувача П.П. на продавача напълно и в брой, което означава, че покупката от отв.П. е извършена преди извършване на продажбата от родителите му, което прави несъстоятелно твърдението на последните, че е закупил имота си на ул.”Мраморно море”№39А с дарени от тях-родителите му средства, след като липсват твърдения и доказателства от негова страна, той да е заел  средства от други лица във връзка с покупката, които впоследствие да е върнал. Т.е.твърдяното от тези  свидетелки противоречи на отразеното в договорите по нотариалните актове. Затова съдът намира, че не следва да кредитира показанията им. С оглед на това липсват каквито и да било доказателства за  извършено дарение на сумата от 230 000лв. в полза на отв.П.П..

По  отношение на третото твърдяно дарение от отв.П.П.  на 1 000 000лв. през  м. април 1999г. съдът намира, че са не налице доказателства за извършено такова. Представеният фиш ( на л.350 от т.І)  не представлява годно писмено доказателство за установяване на законни средства, притежавани от св.Н.П.. Освен това фишът е допълван на ръка по отношение на месеца, за който е изготвен, липсва печат и подпис на длъжностното.лице, което го е издало. Но дори и да се приеме , че св.П. е притежавала посочената във фиша сума, за която тя свидетелства, че е разделила между децата си:на П. 1 000 000лв. , а на дъщеря си св.Д.-300 000лв. като отново  са подписали декларация, то свидетелката Д. не установява подобно нещо. Не установява нито тя, нито брат и да са получавали посочените от св.П. суми и още по-малко да са подписвали декларации.  Твърдението на ответника за даряването на тази сума отново почива само и единствено на свидетелските показания на майката, която естествено е силно заинтересована от изхода на спора между страните по делото.

По отношение на четвъртото твърдяно дарение  в размер на 50 000лв.,с която ответниците се домогват да установят като законни доходи за придобиване на  претендираното за отнемане имущество, дарени средства на В.П. от баща и Г.С.Г. за закупуване на Таванско помещение №8 на ул.”Хан Тервел”№73 в гр.Ямбол с нот.акт №23 т.ІІІ, д.№363/2.10.2007г., съдът намира, че не са налице доказателства за установяване и на това  дарение. Не следва да се кредитират показанията на св. Г.С.Г.(л.844 т.ІІ), който видно от собствените му показания  с оглед интереса на дъщеря си по делото е съставил представената на л.407 декларация, съгласно която на 1.09.2007г. и е дарил 50 000лв., а в с.з.  заяви, че същата е съставил през 2011г., когато тя му я е поискала. От представеното на л.408 от делото преводно нареждане за  кредитен превод от 31.08.2007г.за 67 000лв. на името на получателя Г.С.Г. безспорно установява, че на негово име са преведени такива средства. Дали обаче свидетелят ги е изтеглил, кога  и в какъв размер, липсват доказателства каквито в конкретния случай лесно биха били набавени от банката поради факта, че събитието на изтеглянето им спрямо 2011г. не е било много отдалечено  във времето назад.

Съдът намира че като приходи от източник на законни доходи,  следва да се вземат в предвид доходите от трудова дейност, реализирани по трудова книжка  серия Т, №986879 за периода от 01.12.2000 година до настоящия момент и обезщетенията, получени за майчинство(л.400-403 от делото т.І)  на отв.В.П. , но не и доходите в размер на 13 000 лв., които твърди, че е реализирала в резултат на работа във Великобритания през периода 02.12.2006 г. – 01.06.2007 г. Че П. се е намирала в  през този период от време в Обединеното кралство  за работа като земеделски работник с определен референтен № Е023830,се установява от приложените по делото на 404-406 виза в превод на български от стр.7 на паспорта и също приложен и подпечатана от имиграционен служител на летище Лутън. В самата виза е предвидена възможност и  за работа с пресни салати след одобрение на промените. Съдът кредитира показанията на св.П. и Д., които макар и да са заинтересовани от изхода на спора, установяват  както обстоятелството, че същата е работила през този период във Великобритания, така и че е полагала труд в зеленчукова градина и във фирма на-в пакетажен цех. Твърдението на едната от свидетелките не противоречи на показанията на другата свидетелка с оглед записаното във визата. И двете свидетелки обаче установяват, че П. се е върнала от там със заработени 12-13 000лв.,но че сумата е в този размер, знаят от споделеното им от ответницата П., поради което тази сума не следва да се вземат в предвид като приходи на домакинството. Освен това в отговора се твърди, че сумата е преведена по банковата сметка в ОББ на П., но такъв документ не се представи, а от приложените от ищеца извлечения от сметката и съдът не установи изобщо да има превод на такава сума.

- Съдът установи, че по делото (на л.447 и сл. от т.ІІ от делото) е представено извлечение от сметката на втория ответник ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат ********* в "Р. Б." ЕАД, с №.        ******,  открита на****., видно от която  наличната    сума към 9.12.2010г. е  в размер на 272.16лв

-   Представено е и извлечение от банкова сметка ***,открита на 04.06.2007г. в „О."АД офис „Я." с титуляр отв.В.П., посочена в становището на ищеца от 7.03.2011г., за която вещото лице е посочило в заключението си , че е активна, като на стр.516 т.ІІ от делото е отбелязана наличността в същата в размер на  15.76лв., , уточнена в този размер в о.с.з. по делото

  - Съдът установи, че по делото липсва представено доказателство за налична  сума в размер на 233.89лв., по банкова сметка ***,открита в"Прокредит банк"АД, офис „Ямбол", с титуляр ET„Маринберг ВПГ-П.П." Булстат *********, № на която е уточнена в становището на ищеца от 7.03.2011г., а сумата като такава-в първото о.с.з.

-Съдът приема за реална покупна стойност при придобиване на имуществата, предмет на искането за отнемане, подробно описани в мотивираното искане тази, посочена от лицензираните оценители в СТЕ и САТЕ за всяко от тях, тъй като се установи значителна разлика между продажната цена/покупната цена, посочена в нотариалните актове, респ.по отношение на закупените и продадени МПС и реалната им стойност, посочена от в.л.(решение №17/26.04.2011г.по гр.д.№462/2010г.на 3-то г.о., постановено в производството по чл.290 ГПК) . Това е така, защото Държавата в лицето на Комисията и съдът, не са обвързани от изявленията на страните за стойността на имуществото, поради което комисията и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа за сключената за прехвърлянето му сделка. Не е необходимо да се заявява и изрично оспорване на нотариалния акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа, след като още с мотивираното си искане ищецът е посочил друга реална цена на имуществото, предмет на отнемане. Поради това липсва задължение за държавата(вкл.за комисията и съда като държавни органи) да приемат за реална именно придобивната стойност на имота, посочена в акта (в този смисъл в производството по чл.290 ГПК е постановено решение №750/9.12.2010г.по гр.д.№952/2009г.на 4-то г.о.; решение №6719.11.2010г. по гр.д.№875/2010г.на 4-то г.о.) С оглед на това неоснователно се явява възражението  на ответниците, че неправилно при пресмятане цената на придобитото имущество от П. лично и като ЕТ и семейството му не се взема в предвид придобивната цена по документи, която според него е и реалната цена.

 

Съдът намира, че в приходната част на доходите на отв.П. не следва да се включва като недоказано твърдяното от тях дарение от гостите им на сватбеното тържество през 2001г.в размер на 18 000лв. За разликата над тази сума до 20 000лв. съдът приема, че е доказано дарението, извършено от св.П.Ж., който разпитан заяви , че е присъствал на сватбеното тържество на П. и като добър техен познат им е  подарил 1 000долара в плик, които изчислени по курса на долара за 2001г . се равняват на  2 000лв., които при минимална работна заплата от 160лв.за същата година=12.5 МРЗ (л.929 отзад на т.ІІІ от делото).Съдът няма основание да дискредитира показанията на този свидетел П. Ж., тъй като същият не е заинтересован от изхода на делото. Че сума в размер общо на 20 000лв. им е била дарена свидетелстват единствено майката и сестрата на отв.П., които като най- близки негови роднини  са заинтересовани от изхода на делото съдът не кредитира показанията им. Същите не са подкрепени с никакви писмени или други свидетелски показания.

            Съдът намира, че като законен източник на доход следва да се вземе в предвид и изплатената въз основа на издаден изпълнителен  лист с длъжник Н.Л. от 31.08.2010г. по НЧХ  дело №1557/2007г.по описа на ЯРС сума от 5 000лв., въпреки оспорването от ищеца на изпълнителния лист, представен от ответника като доказателство по делото. В самия изпълнителен лист е посочено, че тези 5 000лв. представляват обезщетение за нанесени неимуществени вреди на отв.П. от Н.П.Л.., както и че сумата ще се заплаща на 24 равни вноски, считано от 5.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата като при непогасяване на две поредни месечни вноски П. има право да се снабди с изпълнителен лист за неизплатената сума като вземането става предсрочно изискуемо.   За изплащането на сумата от Н.Л. на отв.П. като свидетел в с.з. на 14.06.2011г. е разпитан самият длъжник, който установява, че действително е изплатил сумата от 5 000лв.и обяснява по какъв начин я е изплатил на П.: 4400лв. е платил по банков път по сметката на П.П. в ОББ, а останалите 600лв.на ръка. Цялата сума е била изплатена в рамките на 2 години от датата на споразумението. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият не само не е  пряко заинтересован от изхода на настоящото дело, но и не се намира в добри отношения с отв.П., което е напълно резонно като се има предвид, че изпълнителният лист, въз основа на който е следвало да заплати процесната сума от 5 000лв. за нанесени неимуществени вреди на отв.П. е издаден по наказателно дело от частен характер. Освен това като доказателство по делото е представено  и посоченото от Л. споразумение между него и отв.П.. Дори и да не беше налично това споразумение, съгласно разпоредбата на чл.164 от ГПК доказването със свидетелски показания е допустимо в този случай, тъй като той не попада в заложените в ал.1 на същия текст ограничения.

 Съдът намира че не следва да се кредитира като доказателство по делото представеното от ответниците удостоверение изх.№20110103101157/3.01.2011г.за вписан режим на разделност между двамата съпрузи-ответниците П. като неотносим към спора, тъй като регистрираният режим на имуществените отношения:законов режим на разделност  има действие занапред, считано от датата на  уведомлението-20.12.2010г.Видно от депозирана молба с вх.№4028/17.12.2010г., по настоящото дело, същата уведомява съда, че  съпругът и П.П. лично и като представляващ ЕТ”Маринберг” следва да бъде призован на посочения адрес в затвора в гр.Пловдив.. Очевиден е и фактът, че уведомлението е подадено след образуване на производството по настоящото дело с оглед интереса на ответниците: да не се отчете като разход от една страна и да не се отнеме  със съдебно решение определено имущество, записано на името на В.П.. Делото е образувано на9.12.2010г.

Съдът приема като компетентни и обективни изготвените съдебна техническа експертиза(СТЕ) и допълнителната такава относно определените пазарни стойности на оценяваното недвижимо имущество( придобитите от ответниците недв.имоти, изброени в мотивираното искане), както и изготвената съдебна авто-техническа експертиза (САТЕ) относно определените реални пазарни стойности на оценяваното недвижимо имущество към датата на придобиването им и към датата на  предявяване на иска пред съда, независимо от оспорването им от страна на процесуалния представител на ответниците. Както се посочи и по-горе самото оспорване  от страна на последния беше направено формално, без обосновка защо се оспорват същите.

Съдът приема, че приходите и разходите на ответниците следва да бъдат изчислявани в брой минимални работни заплати, което се налага от продължителността на проверявания от ищеца период от почти 25 години и инфлационните промени, настъпили през него, свързани с деноминацията на лева и др., както е разработена и съдебно-икономическата експертиза(СИЕ) , допълнението към нея и последващо уточнение към нея .

Съдът изцяло кредитира като обективни и компетентни заключението на СИЕ  на л.907-986 в т.ІІІ от делото с допълнението към нея, в което са допълнени пропуски, допуснати от в.л. при изготвянето и и са изготвени  варианти,  съобразно исканията за назначаването по задачите на всяка от страните на л.1009-1064 т.ІІІ от делото, както и уточнението към допълнението, с което в.л. е извършило корекция на  стойността на внесените с митническа декларация 300 шилинга, които първоначално е изчислило като британски такива със стойността на 300 австрийски шилинга според уточнението на отв.П. в рекапитулациите по приложения 9.1.1. , 9.2.1.1 и 9.2.1.2 на л.1151-1159 в т.ІІІ от делото, които са неразделна част от допълнението към заключението и самото заключение на вещото лице.

В рекапитулацията към заключението на л.925 т.ІІІ от делото, изготвена въз основа на приложение 9.1.на л.938, т.ІІІ от делото към основното заключение вещото лице е пресметнало като приходи освен посочените от ищеца източници и тези, посочени от ответниците-като получени дарения, заеми от физически лица, заеми от финансови институции, доходи по ГДД, заеми от банкови институции, средства от Германия по митнически декларации, от изп. лист от лицето Н.Л. и от продажба на МПС по договори за продажба, които са общо в размер на 2 74  560.72лв.=1868.22МРЗ. Като разходи на ответника П. са посочени освен средствата за издръжка , за данъците и осигурителните вноски и за местни данъци и за погасяване на заеми към банковите институции и стойностите на придобитите недвижими и движими имущества, посочени в нотариалните актове съответно в договорите за покупка на МПС.Разходите като цяло са в размер на 2 537 885.36лв.= 1761.54 МРЗ.

В рекапитулацията към заключението на л. 926 и 927 т.ІІІ и в приложение №9.2 на л.949 т.ІІІ от делото в.л.  е посочило  същите приходи на ответниците поотделно и като цяло в размер на 2 729 560.72лв.=1868.22МРЗ. Направените разходи за разходите му  за издръжка , за данъците и осигурителните вноски и за местни данъци и за погасяване на заеми към банковите институции също са същите, но в този случай стойността на придобитите недвижими имоти и движими вещи(МПС) е изчислена на база определената справедлива пазарна стойност от съдебната техническа и определената от съдебната авто-техническа експертизи по сп.”Автопазар, компютърен сайт: mobile.bg r cars.bg  и международен справочник Schwacke Liste. Разходите като цяло са в размер на 3 700 075.29лв.= 2848.08 МРЗ.

При изготвяне на допълнението към заключението, депозирано на 8.11.2011г.на л.1009-1064 т.ІІІ от делото, с оглед направеното искане от страна на ищеца, да се изготви заключението и във вариант точно по поставените от него задачи, както и поради пропуска на в.л. да включи в приходната част на ответниците сумата от 20 000лв.-направено дарение на сватбеното им тържество през 2001г. и поради несъобразяване в разходната част в основното заключение с квотата в съсобствеността-1/2 ид.ч. на отв.П. в първия от недвижимите имоти-в с.Кукорево, за който е направено искане за отнемане в полза на Държавата, рекапитулацията  на основното заключение съгласно приложение №9.1 е претърпяла корекция и в приходната и в разходната част като в тази връзка е изготвено  като е изготвено Приложение №9.1.1.  съгласно което  приходите на отв.П.  са в размер на 2 760 116.65лв.= 2168.37 МРЗ, а разходната част е останала непроменена:2 537 885.36лв.= 1761.54 МРЗ.

Настъпила е  корекция и в рекапитулацията в приходната и в разходната и част, изготвена съгласно Приложение №9.2 като е изготвено вместо него ново Приложение  9.2.2 в което  в приходната част е отразена настъпилата промяна с дарените на ответниците П. 20 000лв. на сватбеното им тържество през 2001г. като общият размер на приходите е 2 783 266.65лв=2 286.59 МРЗ , а общият размер на разходите е 3 453 175.29лв.= 2630.96лв. (л.1016 т.ІІІ  от делото)

В резултат на  нанесени корекции по задачите на ищеца, в.л. е изготвило втори вариант на Приложение № 9.2.  Приложение № 9.2.1.1 към допълнението на заключението като приходите ( изключени са приходите от дарения, заеми от физически лица и средствата с източник Германия) и разходите в рекапитулацията в общ размер са, както следва:  приходи в размер на  2 379 085.51лв.= 1197.37 МРЗ и разходи в размер на  3 453 175.29 лв.= 2630.96 МРЗ.

В уточнението към допълнителното си заключение по поставена задача от съда, в.л. е преизчислило  внесените с митническа декларация 300 шилинга съобразно уточнението на ответниците относно вида на внесената валута, че се касае за австрийски, а не за британски шилинга, като съответно в рекапитулациите по приложения №9.1.1 и 9.2.1.2 е настъпила промяна в приходната част, както следва : в рекапитулацията по Приложение 9.1.1. приходите са в размер на 2 744381.62лв.=2 146.97МРЗ, а разходите остават същите: 2 537 885.36лв.= 1761.54 МРЗ; в рекапитулацията по Приложение №9.2.1.2 приходите са  2 411 912.52лв.= 1 377.94 МРЗ, а разходите са в размер на 3 453 175.29лв.= 3 630.96МРЗ.В рекапитулацията по Приложение №9.2.1.1-няма настъпили промени, тъй като стойността на тези 300 австр.шилинга не е включена в приходите на ответника.

Съдът намира , че следва да се приеме като най-обективен по време на проверявания период от 1985 до 2010г. варианта на рекапитулация на приходи и разходи на ответника, изготвена по приложение №9.2.1.2(на л.1018-1019  и на л.1153 -1053 и л.1154-1155 на т.ІІІ от делото) като  за 2006г. приходната част следва да се намали с 2.51 МРЗ съобразно приетото за установено по-горе по отношение на приходите на ответника от полученият от ВСК при К”ЯПК” заем в размер на 205 евро=400.95лв=2.51 МРЗ и изключване на сключения договора за този кредит от доказателствата по делото. В приходната част за 2010г.следва да се прибави  платената сума по изп.лист в размер на 5 000лв.=20.83МРЗ и за  2001г. -дарената на сватбата му сума от 1000 долара = от 2000лв. =12.5 МРЗ от св.П. Ж., както и внесените суми с митнически декларации. Съгласно посоченото приложение №9.2.1.2, коригирано с посочените суми по-горе, окончателната рекапитулация за периода от 1985-2010г. на приходите и разходите, изразени в абсолютна стойност и в МРЗ е: ПРИХОДИ в размер на 2 429 246.60лв.=1 408.99 МРЗ и РАЗХОДИ в размер на  3 453 175.29лв=.2 630.96 МРЗ като Разликата в абсолютна стойност и в минимални работни заплати е отрицателна величина  : -1 025 527.74лв.; -1 221.97 МРЗ

 С оглед изложеното дотук приходите и разходите на ответника П. в т.ч. и на ЕТ и В.П. за проверявания период от 1985-2010г.са, както следва:

През 1985г. ответникът П. е реализирал приходи от трудови правоотношения в размер на 1655.71лв. като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер на 1589лв., Приравнена в МРЗ разликата е положителна величина:  +0.56 в полза на приходите.

През 1986г. ответникът П. е реализирал приходи от трудови правоотношения в размер на 534.69лв. като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер на 1674лв. Приравнено в МРЗ рекапитулацията е отрицателна  величина : -9.49 МРЗ.Такава е и по абсолютна стойност.

През 1987г.,1988г. и 1989г. ответникът П. не е реализирал никакви приходи, но разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер съответно на 1772лв.,1890лв. и 2063лв.Приравнени в МРЗ през тези години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите съответно по години, както следва: -14.77; -15.75; -15.87МРЗ.

През 1990г. ответникът П. е реализирал приходи от труд в размер на 28 376.30 лв. като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер на 2 585лв. Рекапитулацията на приходите и разходите и съпоставянето им по абсолютна стойност и в МРЗ е положителна величина:158.48 МРЗ(л.1153 т.ІІІ). Видно от свидетелските показания на св.Н.П., м.Д., Н.И. и Д.Д., които съдът приема като обективни , П. през 1989-1990г. е работил в гр.Берлин-Германия като сервитьор , а в свободното си време е осигурявал коли на потенциални клиенти от Западна Германия срещу комисионна не по-малко от 500  марки за кола, а заработените средства е внасял в банка. По делото като писмено доказателство е представен в оригинал на стр.659 т.ІІ от делото и т.наречения чек на името на П.П. от Берлинер Комерц Банк, издаден на 1.10.1990г., в който към дата 24.09.1990г.е имал внесени 58 585,19ДМ. Видно от същия този чек на 24.09.1990г. отв.П. е изтеглил 28 500ДМ, от които е внесъл в страната ни с Митническа декларация с дата на излизане 24.09.1990г. и дата на влизане-25.09.1990г.подписана и подпечатана от митницата в НРБ, летище-гр.София 28 230ДМ, а видно от направеното върху същата отбелязване от Ямболска търговска банка  върху тази митническа декларация на 8.10.1990г. и на 30.10.1990г.П. е внесъл в БНБ съответно 3500ДМ и 200ДМ. (стр.655 и 659, т.ІІ от делото). Следва да се кредитира и Митническата декларация , попълнена от П. с дата на излизане от страната 2.11.1990г. и с дата на влизане 18.12.1990г., от която се установява, че на излизане от страната П. е декларирал, че изнася 50лв. 1535ДМ  и 2 долара, а на влизане е декларирал, че внася  50лв.,16 010ДМ.и 2 долара(л.656 т.ІІ), Т.е. за 1990г. като приходи от законна дейност на П. следва да се признаят внесените с посочените  митнически декларации 42 704 ДМ и 2 долара. Същите приравнени в  лева видно от приложената рекапитулация  към уточнението на заключението (на л.1155 т.ІІІ) е 28376лв. равняващи се на 174.36 МРЗ като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на едночленно домакинство е в размер на 2585лв.=15.88 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тези години рекапитулацията на приходите и разходи е положителна величина по отношение на приходите:  158.48 МРЗ.

През 1991г. ответникът П. е реализирал приходи  от трудови правоотношения в размер на 300лв.=0.57 МРЗ. като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер на 6 471лв. Приравнени в МРЗ през тези години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -11.70 МРЗ.

През 1992г. ответникът П. е реализирал общо приходи от внесени с митническа декларация средства и декларирани с ГДД в размер на 11 810.71лв.= 16.07.МРЗ. като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер на 11 916лв.лв. Приравнени в МРЗ през тези години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -0.14 МРЗ.

През 1993г. ответникът П. е декларирал с ГДД за същата година приходи в размер на 5191лв.=4.19 МРЗ, като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер на  11 916лв.=14.48 МРЗ. През тази година видно от приложение  9.2.1.2 П. е извършил разход от 242 325лв. за покупка на ½ ид.ч. от недвижим имот №1 с нот.акт № 137 т.Х/5.ХІ.1993г.-който е имотът в с.Кукорево на стойност 242 325 неден.лв.= 171.38 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тези години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -181.67 МРЗ.

През 1994г. ответникът П.  с ГДД е декларирал нулеви приходи като  разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на домакинство според броя на членовете му(в случая едночленно) е в размер на 28 155лв.. Приравнени в МРЗ през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите : -15.89 МРЗ.

През 1995г. отв. П.  е декларирал с ГДД приходи в размер на 27 368лв.=11.05 МРЗ, като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на едночленно домакинство е в размер на 41.050. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -5.52 МРЗ.

През 1996г. отв. П.  е декларирал с ГДД приходи в размер на 27 421лв.=7.17 МРЗ, като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на едночленно домакинство е в размер на 72 408лв.=18.93 МРЗ като през същата година като разход е добавен и покупната пазарна цена на недв.имот №2- първият жилищен етаж на ул.”Мр.Море”№39А в гр.Ямбол ведно с отстъпеното право на строеж върху ½ ид.ч. от дворното място и построения в него гараж по определена пазарна цена към датата на придобиването му в размер на 882 800лв.неден.лв.=160.51 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -172.27 МРЗ.

През 1997г. П. е декларирал  с ГДД  приход в размер на 595 357неден.лв.= 17.55 МРЗ; Извършените от него разходи са  в размер на 619 715лв. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -0.72 МРЗ.

През 1998г. П. с подадена ГДД е декларирал доход от трудови правоотношения с ET „ ДеосТ-Ради Гогов" с Булстат: ********** в размер на 715 000 неден.лв. и  от дейността си като търговец 792 501лв. в общ размер от 1 507 501= 29.42 МРЗ като разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на едночленно домакинство е в размер на 1 050 447лв.  като през същата година е направил и разходи за командировки  без пътните  в размер на 4585.47лв. плащал е данъци и осигуровки към нНАП, данък НИ и такса смет, като общо всичките му разходи са в размер на 1 170955.32лв. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е положителна величина: 6.47лв. величина по отношение на приходите: -0.72 МРЗ.

През 1999г. е декларирал от дейността на ЕТ„Маринберг-ВПГ-П.П." отрицателен доход-232лв. = 67 МРЗ .

Разходът му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на едночленно домакинство е в размер на 1 158лв. като са направени разходи за платени такси  за две МПС:Фолксваген голф и Рено 5, начислени са и  данъци и осигуровки –НАП, данък на недв.имот и такса смет за същия като общо разходите възлизат на 2742.25лв.=43.92 МРЗ.. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -43.92 МРЗ.

През 2000г. отв.П. е декларирал с ГДД приход в размер на 474 лв.=6.29 МРЗ. Разхода му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на едночленно домакинство е в размер на 1 241лв. като са направени разходи за  покупка на л.а. Рено 19 и за нотариална такса и за покупка на Исузу Амиго и нот.такса, за командировки  извън страната в размер ва 5 111лв., платени са такси  за две МПС:Фиат Пунто  и Ауди 100 с лихви, начислени са и  данъци и осигуровки –НАП, данък на недв.имот и такса смет за същия като общо разходите възлизат на 11 261.19лв..=148.31 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -153.47 МРЗ.

От ****** домакинство на П. е станало двучленно със сключването на брак с В.П.(*******), а от******. е станало тричленно с раждането на първото им дете. В приходната част на рекапитулацията следва да се прибави и дарената на сватбата му сума 1000 долара = от 2000лв. =12.5 МРЗ от св.П. Ж. През същата година от П. е декларирал с ГДД 748лв. Отделно от това като приходи в бюджета на семейството са постъпили и трудовото възнаграждение, което В.П. е получавала като общо  приходите   са в размер на 1200.70лв.=13.76МРЗ. Или общо приходите на домакинството са в размер на  26.26МВР.

 В разходите е отразено поетапното увеличаване на членовете на домакинството според паричния разход на база данни по НСИ платените данъци и такси смет за недв.имот, данъци и осигуровки в НАП и такса с лихви  на три МПС: Рено 19, Фолксваген голф и Рено-5 и които общо са в размер на 2891.57лв=33.14МРЗ. Или през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -6.88 МРЗ.

През 2002г.отв.П.  е декларирал с ГДД приход в размер на 813лв.=8.13 МРЗ.  Общият приход на семейството  е 2 013лв.=20.13МРЗ заедно с приходите на В.П..

Разходът му за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на тричленно домакинство е в размер на 4 407лв. като са направени разходи и за данъци и осигуровки –НАП, данък на недв.имот и такса смет в размер на 766.01лв.=7.66 МРЗ като общо разходите възлизат на 5 183.01лв.=51.66 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -31.53 МРЗ. Съдът не включва към разходите стойността на ½ от застрояването в недвижими имот в с.Кукорево , тъй като с мотивираното искане не е направено искане за отнемането им. Противното би  довело до изменение на фактическото основание на искането с допълване на нови факти, което би било недопустимо. ВКС се е произнесъл в този смисъл с постановеното по чл.290 от ГПК решение №17/26.04.2011г. на ІІІ-то г.о.

През 2003г.отв.П.  е декларирал с ГДД отрицателен приход в размер на -823.58лв. Общият приход на тричленното семейство  е 8254.02лв.=75.04МРЗ заедно с приходите на В.П..

Разходът за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на тричленно домакинство е в размер на 4 779лв. като са направени разходи и за данъци и осигуровки –НАП, данък на недв.имот и такса смет, л.-ви  недв.имот на ул.”Мр.Море”39А І,такса за МПС „Нисан пикап” и „Фолксваген голф”, за покупка на „Нисан пикап” и нот.такса и удържани по банкова сметка ***.01лв. като общо разходите възлизат на 12 482.27лв.=113.84 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази години рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите : -38.44 МРЗ.

През 2004г.отв.П.  е декларирал с ГДД приход в размер на -1963лв.=16.36МРЗ. Общият приход на тричленното семейство  е 1963.10лв.=16.36МРЗ В.П. няма никакви приходи.

Разходът за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на тричленно домакинство е в размер на 5 415лв. като са направени разходи и : за командировки в размер на 2028.69лв.; за данъци и осигуровки –НАП, данък на недв.имот., такса смет, л.-ви  недв.имот на ул.”Мр.Море”39А І и к-с”Зорница”№5-А,такса за МПС Нисан пикап и „Фолксваген голф” и удържани по банкова сметка ***.05лв. като общо разходите възлизат на 9 838.35лв.=81.99 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -65.63 МРЗ.

През 2005г. отв.П. с ГДД е декларирал  приход в размер на 2 507лв.=16.71МРЗ. Към приходната част следва да се прибави и сумата 5113 евро=10 000лв.=66.67 МРЗ въз основа на полученият  от П. заем от ВСК към  Я. П. К.-гр.Я. въз основа на Договора за заем с №******., сключен на ******между П., за който се установи, че е с достоверна дата. Или общият приход на тричленното семейство  е 12 507лв.=83.38 МРЗ. В.П. не е реализирала никакви приходи за тази година.

Разходът за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на тричленно домакинство е в размер на 5 887лв. като са направени разходи и : за командировки в размер на 10 325.81лв..; за покупка на недв.имот №3, за местен данък за покупката му и нот.такса, покупка на ВМВ -520 И; за данъци и осигуровки –НАП, данъци на недв.имоти, такса смет, л.-ви  недв.имот на ул.”Мр.Море”39А І и к-с”Зорница”№5-А,за покупка на Мерцедес С350 ТД,местен данък,такса за МПС „Нисан пикап” и „Фолксваген голф” и „Исузу Амиго”, за покупка на  Фиат Дукато, такса МПС и нот.такса и удържани по банкова сметка ***.96.01лв. като общо разходите възлизат на 60 965.37.=406.44 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -323.06 МРЗ.

През 2006г. отв.П. с ГДД е декларирал приход в размер на 2 593лв.=16.21 МРЗ.През същата година има декларирани приходи от продажба на БМВ-318 за 2 700лв. и превод на заем по банкова сметка ***-АД-офис гр.Ямбол №BG94UBBS80021012305116 в размер на 7000.23лв. По делото е представен и самият Договор от 27.06.2006г.Заемът от ОББ-АД  следва да се включи в приходите на отв.П., тъй като същият реално е получен. Той е осчетоводен видно от приложеното извлечение на сметката на ответника, което е констатирано и от СИЕ. А заемът е законен източник на средства-от финансова институция по ЗКИ, макар и да не е приход. Приходната част на рекапитулацията следва да се намали със стойността на  взетия с Договор от ВС Каса към К. заем от отв.П. в размер на 205 евро = 400.95лв.= 2.51 МРЗ (видно от приложение №9.2.1.2 на л.1051 на т.ІІІ от делото през м.01.2006г. МРЗ е 160лв.), поради липса на достоверна дата в този договор по отношение на ищеца и изключването му от доказателствата по делото. Или общо приходите му са в размер на 12 293лв.=81.2 МРЗ., което води до различие с рекапитулацията по приложение № 9.2.1.2  за 2006г. и в крайния и резултат, както и в общия сбор на в приходната част за всички години и общо разликата между приходната и разходната част.

Разходът за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на тричленно домакинство е в размер на 6 705лв. Освен това са направени разходи и : за командировки в размер на 803.72лв.=5.02 МРЗлв..; за местен данък, за покупка на ВМВ -318 и нот.такса; за данъци и осигуровки –НАП, данъци на недв.имоти, такса смет, л.-ви  недв.имот на ул.”Мр.Море”39А І и к-с”Зорница”№5-А,за покупка на Мерцедес С350 ТД,местен данък,такса за МПС: „Мерцедес”С350 ТД; „Нисан пикап”; БМВ-520И и „Исузу Амиго”, и удържани по банкова сметка ***.95лв. като общо разходите възлизат на 16 663.23=104.15МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите : -22.95 МРЗ. Предвид на това записаното  в рекапитулацията  на приложение 9.2.1.2 за 2006г. в уточнението на л.1155 от делото  следва да претърпи промяна в горния смисъл.

През 2007г. отв.П.  с ГДД е декларирал приходи от 1657лв.През същата година  той е продал за 10 200лв. Мерцедес С350 ТД, които също следва да се отразят като приход  на семейството. По банкова сметка № ******на този ответник реално са постъпили 44 000.05лв. от Райфайзен банк АД офис Ямбол въз основа на сключен договор за револвиращ банков  от 23.07.2007г. предвид на което следва да се вземат в предвид като приход, постъпил от законен източник на средства-от финансова институция по ЗКИ. През същата година по банкова сметка №******** на В.П. са приведени 6 951.79лв.лв.въз основа на сключен договор между банката и нея. Съдът не взема в предвид и не включва твърдяното от  ответниците дарение  в размер на 50 000лв., което отв.П. е получила от баща си св.Г.С.Г. по съображения, изложени по-горе.Или общо приходите за 2007 г.са в размер на 62 808.97лв.=348.94 МРЗ.

Разходът за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на тричленно домакинство е в размер на 8 151лв.. Освен това са направени разходи и : за командировки в размер на 14 468.92лв.=80.38 МРЗ; за местен данък, за покупка на  мотоциклет Кимко СХ 25 за 600евро=1000лв.=5.56 МРЗ, покупка на л.а.„Форд-фокус”, покупка на Таванско помещение на ул.”Хан Тервел”№ в гр.Ямбол за 23 300лв.; изтеглени от банковата сметка  в Райфайзенбанк 20 360.62лв. и от банковата сметка на В.П. в ОББ АД-39лв.;за данъци и осигуровки –НАП, данъци на недв.имоти, такса смет, л.-ви  недв.имот на ул.”Мр.Море”39А І и к-с”Зорница”№5-А,такса за МПС, лихва за: „Мерцедес”С350 ТД; „Нисан пикап”; БМВ-520И и мотоциклет Кимко, БМВ 318, като общо разходите възлизат на 78 839.16лв.=438 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  -89.06 МРЗ. (л.1040 и 1155 т.ІІІ от делото).

През 2008г. отв.П.  с ГДД е декларирал приходи от 2531лв.=11.50 МРЗ.През тази година  общият приход на семейството се формира от получаваното  от В.П. обезщетение по майчинство, от продажбата на   Ауди А 8 за 12 700лв., от постъпили по банкови сметки № *********в Р. Б. АД офис  и № **********в П. АД офис Я. на втория ответник ЕТ”МАРИНБЕРГ ВПГ”-П.П.” съответно на сумите 15 000 лв. и 8 000лв. и по банковата сметка на отв.В.П. ***№************** -8298.83лв. Или общо приходите за 2008 г.са в размер на 48 962.72лв.=222.56МРЗ.

Разходът за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на четиричленно домакинство е в размер на12 816ллв. =53.40 МРЗ.Освен това са направени разходи и : за данъци и осигуровки –НАП за местен данък, изтеглени са от банковите сметки на втория ответник в Р. 4 286.24лв.и от П. АД-856.65 и от банковата сметка на отв.П. в ОББ АД-1 641.51лв., както и от банковата сметка на В.П.  .в ОББ АД-90.15лв..;за покупка на л.а.”Ауди А 8” за 1100евро=9100лв.=37.92МРЗ; плащани са данъци на недв.имоти, такса смет,л-ви  недв.имот на ул.”Мр.Море”39А І, в  к-с”Зорница”№5-А и на Таванско помещение на ул.”Хан Тервел”№,такса за МПС и лихва за: л.а.БМВ-520 И, мотоциклет Кимко: „Нисан пикап”; като общо разходите възлизат на 36 098.40лв..=164.08 МРЗ. Рекапитулацията на приходите и разходи през тази година е положителна величина по отношение на приходите:  58.48  МРЗ. (л.1051-1052 и 1155 т.ІІІ от делото).

През 2009г. отв.П. е декларирал  с ГДД приходи в  размер на 2712лв.През тази година  общият приход на семейството се формира от получаваното  от В.П. обезщетение по майчинство, от постъпили по банкови сметки № B.********** в Р. банк АД офис Я.  на втория ответник ЕТ”МАРИНБЕРГ ВПГ”-П.П.” кредит в размер на сумата 10 000 лв. и 19 901.93лв. и по банковата сметка на отв.В.П. ***№*************** -19 901.93лв. Към приходите следва да се включат и изплатени 5 000лв. на П.П. от Н.Л.  Или общо приходите за 2009 г.са в размер на 35 734.77лв=148.89МРЗ.

Разходът за издръжка на база данни на НСИ за паричния разход средно на четиричленно домакинство е в размер на 12 988ллв. =54.12 МРЗ.Освен това са направени разходи и : за покупка на л.а.”Мерцедес”  СН 230 за 11 000евро= 9 100лв.=37.92 МРЗ; за покупка на мотоциклет „Кавазаки” за 800 евро=3 700лв.=15.42 МРЗ; за данъци и осигуровки –НАП; изтеглени са и  от двете банкови сметки на ЕТ съответни сумите от 25 002.90лв. и 2748.80лв., от банковата сметка на В.П. в ОББ АД-94.86лв. и от банковата сметка на П.П.-2748лв..като общо разходите възлизат на 57 036.87лв.=237.65 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите:  - 88.76  МРЗ. (л.1052 и 1155  на т.ІІІ от делото).

През 2010г. приходите на домакинството на П. са  общо в  размер на 19 005.47лв.=79.19 МРЗ като основно са от постъпления от ТРЗ на В.П. и постъпления по банковата сметка на ЕТ в Р. Б. АД и на отв.В.П. ***.Липсват данни ответникът да е попълвал ГДД.

Разходът за издръжка за същата година на база данни на НСИ за паричния разход средно на четиричленно домакинство е в размер на 12 816лв.=53.40 МРЗ. Направени са още разходи за данъци и осигуровки –НАП; за данъци и осигуровки –НАП; изтеглени са и  от двете банкови сметки на ЕТ  в Райфайзен банк АД и Прокредит АД съответни сумите от 39 918.71лв.. и 2459.24лв., от банковата сметка на В.П. в ОББ АД-58.70лв.. и от банковата сметка на П.П. в ОББ АД-1587.34лв..като общо разходите възлизат на 49 319лв.=205.50 МРЗ. Приравнени в МРЗ през тази година рекапитулацията на приходите и разходи е отрицателна величина по отношение на приходите : -126.31 МРЗ. (л.1052-1052 и 1155  на т.ІІІ от делото).

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът стига до следните изводи по правото:

По допустимостта:

Видно от представените по делото писмени доказателства отв.П. с влязло в сила споразумение, ползващо се със сила на осъдителна присъда, се е признал са виновен за извършено престъпление, включено в състава на чл.3 ал.1 т.15 от ЗОПДИППД, а придобитото лично от него и в СИО с третата ответница – негова съпруга имущество е на стойност над 60 000лв. като искането е направено при спазване на сроковете, визирани в ЗОПДИППД. От изложеното следва, че към момента на предявяване на мотивираното искане пред съда са били налице всички положителни процесуални предпоставки за надлежно предявено искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД. Съгласно чл.10 от с.з. и с оглед приетото по отношение на вписания режим на разделност между двамата съпрузи на стр.20 от решението, искът срещу В.П. също е допустим.

По основателността:

Мотивираното искане на К., имащо характер на исковата молба е и основателно  и като такова следва да бъде уважено, тъй  като са налице и всички предпоставки за уважаването му.Предпоставките, свързани с основателността на предявения иск са установени  в чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД. Според  тази разпоредба се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност  на лицата, доколкото не е установен законен източник.Иначе казано в тази разпоредба се съдържат три предпоставки, при кумулативното наличие на които  се уважава искането на К. по чл.28 ал.1 от Закона за отнемане на имущество в полза на държавата, а именно: открито или приключило с осъдителна присъда наказателно производство срещу определено лице за някое от изброените в чл.3 ал.1 от закона престъпления; придобито от това лице или от лицата чл.5-чл.10 от ЗОПДИППД и 3/дали за него може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, доколкото липсва законен източник на средствата, с които е придобито имуществото, предмет на иска по чл.28 ал.1 от с.з.

В конкретния случай безспорно установена  е първата от трите предпоставки: ответникът П.Х.П. е сключил по НОХД 162/2010г. по описа за 2010 г. на Окръжен съд Ямбол, споразумение от 26.04.2010г., влязло в сила на същата дата , ползващо се със сила на осъдителна присъда, за извършено престъпление по чл. 246. ал.З, пр.2,3,4, вр.чл.243, ал.2, т.З, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „Б" от НК, с което е признат за виновен в това, че от неустановена дата към началото на месец ноември 2008г. в гр. Ямбол е придобил и до 06.11.2008г. в дома си на ул. "Мраморно море" №39а в гр.Ямбол и в управляван от него лек автомобил марка "Мерцедес" е пазил и укривал предмети, материали и оръдия, за които е знаел, че са предназначени за подправка на кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, а именно: настолна мини фреза,МР70 /Ргоххоп/, ръчна мини фреза ВМТ 4004 /Budget/, пистолет за горещ силикон РКР16Е /Bosch/, предпазни очила с два комплекта увеличителни стъкла и фенерче...., поради което и на основание чл.246, ал.З, предл.2,3 и 4, във вр. с чл.243, ал.2, т.З от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2,буква"б" от НК му се определя наказание "Пробация", което престъпление попада в приложното поле на чл.3,ал.1, т.15 от ЗОПДИППД и което съставлява престъпление против паричната и кредитната система.

Налице е и втората предпоставка:  от събраните доказателства по делото е безспорно установено имущество на значителна стойност, придобито от отв.П. лично и в СИО с ответницата В.П. през проверявания период. По настоящото дело проверяваният период е определен от К. съгласно правомощията по чл. 17 ал. 6 от закона, в   от рамките на 25 години от предявяване на мотивираното искане назад във времето като при определянето на проверявания период е спазено ограничението на чл. 11 от закона: да не е изтекла 25-годишната давност от датата на придобиване на имуществото, след която правата на държавата по ЗОПДИППД се погасяват.

Според § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД  значителна е стойността, надвишаваща 60 000 лева. Критерият на § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД  се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания период. По делото е установено, че ответникът П. лично и по време на брака му със съпругата му В.П. в режим на СИО са придобили описаното в мотивираното искане подробно движимо и недвижимо имущество(без подобренията в дворното място в с.Кукорево като непоискани с МИ и невключени като стойност в него и без незаконната постройка с идентификатор  87374.543.573.5 в гр.Ямбол, ул.”Мраморно море”№39а с предназначение постройка за допълващо застрояване без строителни книжа) на обща стойност към датата на придобиването им в размер на  1 125 125неден.лева за закупените през 1993 и 1995г.недвижими имоти(1/2 ид.част от дв.място в с.Кукорево и първи етаж от 2МЖС  с ½ ид.част от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430кв.м. на ул.”Мраморно море”№39А)= 331.88 МРЗ и закупените след това недвижими имоти  и МПС (дворно място  от 215/430 ид.ч. от УПИ І1551,1552, целият от 430 кв.м. в кв.26 по плана кв.Аврен в гр.Ямбол, ул.”Мраморно море”№39А и построеният в него гараж, самостоятелно таванско помещение №8  от МЖС  заедно с прилежащите ид.части за сградата и от отстъпеното право на строеж , построена на ул.”Хан Тервел”№73 в гр.Ямбол  и описаните 11 леки и товарни МПС и 2 мотоциклета) на обща стойност 112 045.13лв.=1467.17МРЗ. Или общо цялото придобито имущество е на стойност, равняваща се на 1 799.05МРЗ според СИЕ към датата на придобиването му. Стойността на същото към датата на предявяване на мотивираното искане пред съда-9.12.2010г. пак според СТЕ и САТЕ е 149 097лв.= 658.012МРЗ. т.е. действително надвишава 400 МРЗ

Използването на минималната работна заплата(МРЗ) като сравнително най- обективен критерий в конкретния случай се налага, тъй като част от недвижимото и движимо имущество на отв.П. е придобито преди деноминацията на лева, а  друга част от него е придобита след деноминацията. Разпоредбата на § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, установяваща като критерий сумата от 60 000 лева визира деноминирани лева / законът е обнародван в ДВ бр. 19 от 01.03.2005 година/ . По данни от Националния осигурителен институт МРЗ за страната от 01.01.2005 година е 150 лева, т.е. визираните в закона 60 000 лева се равняват на 400 минимални работни заплати.

Безспорно е, че придобитото от отв. П. лично и като ЕТ и в СИО имущество през проверявания период е на значителна стойност по критериите на закона, чрез съпоставяне на определената  в минимални работни заплати придобивна стойност, която надхвърля многократно надхвърля 400 МРЗ.

За да се установи обаче дали към придобиване на отделните имоти и МПС, ответникът П. лично и като ЕТ и съпругата му са не са имали законни доходи за придобиването му, съдът следва да проследи доходите им като приходи към момента на придобиване на всяко едно от имуществата.

Първият от имотите си -½ ид.част от дворно място в с.Кукорево, цялото от 718 кв.м.- ответникът е придобил лично през 2003г. с нот.акт №137 т.Х, дело №3015/1993г.като придобивната му цена съгласно СТЕ в размер на 242 325неден.в, които според СИЕ се равняват на 171.37 МРЗ. Макар рекапитулацията на приходите и разходите на отв.П. за периода от 1985г. до 1993г.вкл. с натрупване да е положителна величина 90.28 МРЗ същата не е позволявала закупуването на имот на стойност, равняваща се на 171.37 МРЗ, от което следва да се приеме, че закупуването на същия е станало с незаконни доходи .

През 1996г.(3 години) по-късно е закупен от отв.П. и следващият имот, Първи етаж на 2МЖС ведно с/2 ид.част от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430кв.м.на ул.”Мраморно море”№39а и построеният в същото дворно място ГАРАЖ с идентификатор ….543.573.4. Реалната пазарна стойност на имота, определена от СТЕ е 47 400лв., които според СИЕ се равняват на 197.50 МРЗ.През тези три години: приходите на П. отново са отрицателна величина: за 1994г. е -15.89 МРЗ,за 1995г. е -5.52 МРЗ и за 1996г.е -29.80 МРЗ, което показва , че той не е притежавал достатъчно законни доходи за закупуването му.

С Договор от 7.01.1999г. ответникът П. е закупил л.а.”Фолксваген голф”с рег.№У 3208 Н , оценен от в.л. по САТЕ към датата на закупуването в размер на 1 400лв=22.95 МРЗ и със пазарна цена към датата на предявяване на мотивираното искане пред съда-700лв.През 2000г. отв.П. е придобил два леки автомобила:”Рено 19”с рег.№У 1164 АА с договор от 30.06.2000г. (стр.209-210 от делото), чиято реална пазарна цена е определена от САТЕ в размер на 2 200лв.= на 29.33 МРЗ и със стойност към датата на мотивираното искане 1000лв. и л.а.”Исузу Амиго” с рег.№ У  3033 АА, закупен с договор от 3.10.2000г.(л.219-220  1) , чиято пазарна цена е определена от САТЕ в размер на 5 600лв.=26.58 МРЗ. Доколкото тези три леки автомобила не са декларирани в Декларацията по чл.17 от Закона и не е оборена съдържащата се в ал.5   на същия текст презумпция, съгласно която до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано е придобито от престъпна дейност, когато проверяваното лице не представи декларация, или подаде непълна декларация или откаже да подаде декларация, съдът приема, че същите са придобити от престъпна дейност. Отделно от това следва да се отбележи, че и през периода 1997-2000г., приходите на ответника П. общо спрямо направените от него разходи отново са отрицателна величина:-107.02 МРЗ, а конкретно за 1999г.са:-5.34 МРЗ и за 2000г.са :-108.96 МРЗ, което показва , че той  и през този период от време не е притежавал законни доходи за закупуването им.

През 2003г.по време на брака си с отв.П., П.П. е закупил с договор от 19.12.2003г. товарен автомобил „Нисан Терано”с рег. У 4156 ВВ, чиято реална пазарна цена към покупката е определена от в.л в размер на 5 600лв= 50.91 МРЗ, а към датата на предявяване на иска пред съда: 2 800лв.=11.67 МРЗ. В разходната част на рекапитулацията е включена и посочената придобивна стойност на този автомобил като в крайна сметка рекапитулацията за същата година е отрицателна -38.44 , което показва , че той  и през този период от време не е притежавал законни доходи за закупуването им, а видно от рекапитулацията и за предходната година същата отново е отрицателна величина: -31.53 МРЗ и няма натрупани приходи, които ответникът да ползва през следващата година.

През 2005г. ответникът П. е закупил с договор от  26.10.2005г.(л.221-223 т.І) товарен автомобил „Фиат Дукато”с рег.№ У 9752 КК , чиято реална пазарна цена към покупката е определена от в.л в размер на 4 200лв.= 28 МРЗ. Закупил е и лек автомобил „Мерцедес S 350 TD”, оценен от в.л. по пазарна цена към датата на придобиване  -13 100лв.=87.33 МРЗ. Мерцедесът е продаден с договор на 11.12.2007г. като пазарната цена, определена от в.л. към тази дата 10 200лв. Закупен е и с договор от 21.06.2005г. и л.а. „БМВ 520 И”с рег.№ У9829 ВВ(л.233-234 т.І от делото)  по цена, определена от в.л. към датата на придобиване 3 400лв.= 22.67МРЗ Този автомобил е с прекратена регистрация на 10.09.2009г. видно от справката и САТЕ. През същата година с нот.акт 148/28.04.2005г. е придобито дворно място от 215/430 ид.ч. от УПИ І-1551,1552 и гараж в него с административен адрес кв.”Мр.Море”  №39А в гр.Ямбол за сумата съгласно СТЕ към датата на придобиване-15 500лв=160.51 МРЗ.Цената на придобитите МПС и недв.имот е отчетена в рекапитулацията на СИЕ за 2005г., която е отрицателна величина:-323.06 МРЗ. Ответникът не е имал законни доходи и за предходната година, която видно от рекапитулацията за 2004г. отново е отрицателна величина: --65.63 МРЗ, поради което отново няма натрупани приходи, които ответникът да ползва през следващата година.

През 2006г.с договор от 6.10.2006г. П. е закупил л.а.”БМВ”318 с рег.№У 0798 АВ(л.211-213 т.І) с реална пазарна цена, определена от САТЕ  към 6.10.2006в размер на 2 700лв.= 16.87 МРЗ Същият е продаден на 20.10.2006г. като пазарната цена, определена от в.л. към тази дата е 2 700лв. Рекапитулацията на приходите и разходите за 2006 г. е отрицателна величина: -20.44 МРЗ и говори за липса на законни източници за придобиване на това МПС.

През 2007г.отв. П. си е закупил с договор (л.235-236 т.І)мотоциклет „KWANG JANG MOTOR", модел „KIMCO" с рег.№ У1386А,с посочена реална цена от САТЕ към датата на закупуването му 28.03.2007г. в размер на 1173.50лв.=5.55 МРЗ, цена която съответства и на покупната цена, посочена в договора, а към датата на предявяване на иска е 600лв. На 4.09.2007г.е закупен и л.а. „Форд фокус” с рег.№У8169 АД(л.237-238 т.І), чиято реална пазарна цена, дадена от СТЕ е 8 100лв.=45 МРЗ. От своя страна през същата година отв.В.П. е закупила на свое име недвижим имот с нот.акт 23 т.ІІІ, рег.№4812, дело №363/2.10.2007г.(л.94 т.І от делото), представляващ  таванско помещение №8 от МЖС заедно с прилежащите ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж  с адм.адрес гр.Ямбол, ул.”Хан Тервел”№73  със самостоятелен идентификатор в сграда , чиято реална пазарна цена, дадена от СТЕ е 23 300лв.=129.44 МРЗ. Доколкото не се установи, този недвижим имот  и лекият автомобил да са закупени с дарени и лично на нея средства или с нейни законни  доходи(а видно от  Приложение № 9.2.1.2 ежемесечните доходите на същата са в размер на минималната работна заплата, получавани като обезщетение за майчинство от 2001-до 2003г. с първото дете и от м.април 2008г.до  края на изследвания период-12.2010г. а за периода от м.януари 2004 до м.04.2008г.вкл.-след като първото от децата е навършило 2 години) изобщо не е получавала никакви доходи, от което следва извода, че липсва какъвто и да е принос от нейна страна за закупуването им и  същите са  СИО. Рекапитулацията на приходите и разходите за 2007 г. , която е отрицателна величина: -89.06 МРЗ, говори за липса на законни източници за придобиване на това МПС.

На 25.06. 2008г.  П. е закупил с договор л.а.”Ауди”А8 с рег.№У 3796 АК(л.224-226 т.І) с посочена реална цена от САТЕ към датата на закупуването му 12 700лв.=57.73 МРЗ, Същият е продаден на 23.09.2008г. като в.л. е посочило като продажна цена, определената от него покупна цена 12 700лв. През 2008г. рекапитулацията на приходите и разходите  е положителна величина: +58.48 МРЗ.

С договор от 6.10.2009г. (л.239-240 т.І)ответникът П. си закупил мотоциклет „Кавазаки ВН 800, с рег.№У 1823 А с посочена реална цена от САТЕ към датата на закупуването му  3 700лв.= 15.42 МРЗ. Закупен е и л.а.”Мерцедес”ЦКЛ 200 с рег.№ У 0609 АН , с посочена реална цена от САТЕ към датата на закупуването му9 100лв.= 37.92 МРЗ на името на отв.В.П.., за които не се установи да е закупен с дарени средства. Рекапитулацията на приходите и разходите за тази година  е положителна величина: -88.76МРЗ и говори за липса на законни доходи за придобиване на това МПС.

Видно от гореизложеното, не само за целия изследван период от време ответникът не е установил законни доходи за покриване на разходите си лично, на ЕТ и на семейството си, но и в годините  на придобиване и близките години около тях не е разполагал със законни доходи за придобиването им, от което следва , че описаното имущество е придобито с незаконни доходи.

Съдът намира, че е налице и третата от предпоставките: за придобитото имущество може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна  дейност на ответника, доколкото липсва законен източник на средствата, с които е придобито имуществото, предмет на иска по чл.28 ал.1 от с.з.

Ответникът не е установил достатъчно законни източници на доходите си като физическо лице, нито като ЕТ, за да покрие всички разходи, направени от него в т.ч. и за описаните покупко-продажби. В тази връзка съдът изложи подробни мотиви по-горе.  

С оглед на това и като се има предвид, че влязлото в сила споразумение по НОХ дело №162/2010г.по описа на ЯОС, ползващо се със силата на осъдителна присъда е за  извършено престъпление против паричната и кредитната система по чл.246 ал.3 пр.2,3,4  вр.с член 243 ал.2 от НК, тъй като е придобил,  пазил или укривал в дома си и в управляван от него л.а. „Мерцедес” предмети, материали и оръдия, за които е знаел, че са предназначени за подправка на кредитни и разплащателни карти , които от своя страна служат за източване на банкови сметки на граждани и юридически лица като по този престъпен начин си осигурява незаконни средства  за придобиване на различни имущества и като взе в предвид отразеното в справката за съдимост относно предходни осъждания, съдът намира, че в конкретния случай може да се приеме, че придобиването на процесното  имущество на ответника е свързано с престъпната му дейност, т.е. налице е основателно предположение, че посоченото в мотивираното искане на ищеца имущество за отнемане е придобито със средства от престъпна дейност. Иначе казано презумпцията по чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД не е оборена от ответника. Още повече, че се оказа  че е налице и недекларирано имущество, за което важи презумпцията по чл.17 ал.5 от ЗОПДИППД и която ответниците не обориха.

Законът не изисква да има причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество на значителна стойност. Ако се възприеме тази  теза  ЗОПДИППД би бил безсмислен. Законът има предвид хипотезите, в които придобиването на имуществото е законно извършено, но средствата, с които е извършено придобиването нямат законен източник. Ирелевантно в случая е, че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито от ответника преди да бъде сключено споразумението по НОХД , ползващо се със сила на осъдителна присъда. То подлежи на отнемане, след като не е доказано, че е придобито със законни доходи на лицето. /  Р 671 от 09.11.2010 година по гр. дело № 875/2010 година на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ и може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна  дейност на ответника, доколкото липсва законен източник на средствата, с които е придобито имуществото, предмет на иска по чл.28 ал.1 от с.з.

Отнемането на имуществото от ответница В.П. е във връзка с разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД. Ответницата е съпруга на първия ответник  и по никакъв начин не е установила, както се посочи по-горе приноса си за придобиване на движимото и недвижимо имущество по време на брака и с П., предмет на иска

Тъй като за част от МПС: л.а.„БМВ- 318” с рег.№У 9798 АВ ;л.а.”Мерцедес-350TD”с рег.№У 3963 ВВ ; л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ У 3208Н и л.а.”Ауди –А-8”, с рег.№У 3797 АК  се установи, че същите са продадени – на отнемане подлежи тяхната стойност, но само до предявения с мотивираното искане размер.

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания и следва да постанови отнемане на описаното в мотивираното искане имущество с посочените по-долу изключения, в които искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно поради недоказването му:

Следва да се отхвърли искането за отнемане на л.а л.а.”Рено-19” с рег.№ У 11-64 АА от, за който се установи, че е иззет от органите на полицията с протокол за изземвате на МПС от 8.03.2001г. и за който по делото ищецът не установи да е върнат на отв.П..

По отношение на искането да се отнемат съответно на основание чл.6 от ЗОПДИППД от П.Х.П. с ЕГН ********** в качеството си на ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат ********* и на основание чл.10, във вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от В.П.: съдът намира за основателно като доказано по безспорен начин искането за  отнемане на наличните средства в размер на 272.16лв.в сметката № BG 60RZBB91551062562018,  открита на 20.07.2007г.  в "Райфайзенбанк България" ЕАД офис„Ямбол"с титуляр ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат *********, както и на наличната сума от 15.76лв.по банкова сметка ***,открита на 04.06.2007г. в „ОББ"АД офис „Ямбол" с титуляр В.П., но не следва да се уважава присъждането им с ведно с лихвите по тях, както е поискано от  ищеца.тъй като , тъй като е недопустимо начисляване на лихва върху лихва, при положение че наличните към датата на предявяване на иска суми по двете банкови сметки се присъждат ведно със законната лихва върху  тях от същата дата до окончателното им изплащане..

По отношение на искането за отнемане на наличните средства в размер на 233.89лв. по втората  банкова сметка №*************,открита в"П. Б."АД, офис „Я. с титуляр ET„Маринберг ВПГ-П.П." Булстат ********* уточнена в становището на ищеца от 7.03.2011г. съдът като недоказано следва да го отхвърли.

С оглед изхода по  спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение на К., както и дължимата държавна такса. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение и държавната такса съдът приема, че става дума за оценяем иск. За цена на предявения иск следва да се приеме установената по делото стойност на имотите, чието отнемане се постановява към датата на предявяване на иска-9.12.2010г., която съобразно уважената част иска е в общ размер на 127 081лв.

При тази цена на иска ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметката на ЯОС  в размер на 5 083.33лева.

Страните по делото своевременно са направили искане за присъждане на разноски и са представили списък по чл.80 от ГПК.

Дължимото юрисконсултско възнаграждение процесуалния представител на ищеца К. следва да се определи по реда на чл. 4 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и то  съразмерно на уважената част от иска е 2991 лева. Направените по делото разноски от ищеца за експертизи са общо в размер на 1 791 лева, които също следва да му бъдат присъдени. Или  разноските са общо в размер на 4782лв.

На ответниците с оглед своевременно направеното искане за разноски следва да се присъдят разноски съразмерно на неуважената част от иска в размер на 282лв.

По изложените съображения и на основание чл. 28 от ЗОПДИППД Ямболският окръжен съд

 

Водим от горното, ЯОС

 

                                    Р      Е      Ш      И       :

 

 На основание чл.194 ал.2 от ГПК ПРИЗНАВА, че в частта досежно достоверността на датата на съставянето им следните частни документи договор за заем сключен на 23.12.2005г. с М.М.Г. ; договор за заем сключен на 15.01.2006г. с  П. Т. Ж.; договор за заем сключен на 28.01.2006г. с Т.С.П. и договор за кредит ****** сключен с ВСК към К. не са с достоверна дата по отношение на ищеца по делото и ги изключва от доказателствата по делото.

На основание чл.194 ал.2 от ГПК ПРИЗНАВА , че оспорването на  достоверността на датата на:  „чек”, издаден на 1.10.1990г.на името на П..П. ;  Митническа декларация с дата на излизане 24.09.1990г. и дата на влизане-25.09.1990г.подписана и подпечатана от митницата в НРБ, летище-гр.София Митническата декларация с дата на излизане от страната 2.11.1990г. и с дата на влизане 18.12.1990г.; Митническа декларация с дата на влизане 7.12.1991г.; Митническата декларация с дата на излизане 5.12.1992г. и дата на влизане-11.12.1992г., подпечатана от Митница Калотина и  договор за паричен заем в евро, с № 002274/2004г. сключени на 16.11.2005г.(револвиращ) за 5113 евро с ВСК към К.  не е доказано.

 

ОТНЕМА  В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА,  на основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П.Х.П. с ЕГН ********** :

 

-*/2 /една втора/ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, в с.Кукорево, цялото от 718 кв.м., урегулирано, съставляващо имот пл.н. IV - 81, в квартал 6 по плана на селото,придобит от П.Х.П. с Нотариален акт за   покупко-продажба на недвижим имот №137, том 10, дело №3015/1993год.

 

-ПЪРВИ  ЕТАЖ  НА  МАСИВНА  ЖИЛИЩНА   СГРАДА,     в  гр.Ямбол  на  ул.„Мраморно море" №39А, целият от 58 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и две тераси – едната южна, а другата западна, МАЗЕ от 29 кв.м.- западно изложение, заедно с 1/2 /една втора/идеална част от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място, цялото от 430кв.м., урегулирано, съставляващо имот пл.н. 1551,1552, за който е отреден парцел I, квартал 26 по плана на града, който по скица представлява:   ПЪРВИ ЕТАЖ от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА в гр. Ямбол, ул. „Мраморно море" №39А,ет.1,представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.543.573.2.1 по кадастралната карта на гр.Ямбол, одобрена със Заповед
РД-18-39/30.08.2005 г. с площ 58 кв. м., с предназначение - жилище при съседи: над обекта 873374.543.573.2.2 и мазе от 29 кв.м., състоящо се от две стаи и салон с вход откъм улицата,съгласно нотариален акт № 150, том X, дело 3164 от 08.11.1996 г. на ЯРС;СГРАДА в гр.Ямбол, ул. „Мраморно море" № 39А, с идентификатор 87374.543.573.3 по кадастралната карта на гр. Ямбол , с площ 12 кв. м. с предназначение еднофамилна жилищна сграда,без-строителни книжа; всички  построени върху поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 /стар идентификатор 1551.0/, пл. № 1551 при съседи : 87374.543.581, 87374.543.580, 87374.543.574, 87374.543.572 и 87374.543.587, придобит от П.Х.П. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №150, том X, дело №3164/1996год. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, том III, дело №348/2005год.

 -лек автомобил марка „Исузу", модел „Амиго" с рег.№ УЗОЗЗАА,закупен от П.Х.П. с ЕГН ********** с договор за продажба на МПС от 3.10.2000г.

 

ОТНЕМА  В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА,  на основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П.Х.П. с ЕГН ********* в качеството му на ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат *********:

 

-  Наличната    сума в размер на 272.16лв.,    по    банкова    сметка    в    лв.        **************.  в "Райфайзенбанк България" ЕАД офис„Ямбол", с титуляр ET „Маринберг - ВПГ - П.П." Булстат 020529559ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска-9.12.2010г. до окончателното плащане.

 

ОТНЕМА  В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.10, във вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П.Х.П. с ЕГН **********и В.Г.П. ЕГН **********:

 

-***/430 /двеста и петнадесет , четиристотин и тридесет/ идеални части от УПИ I - 1551, 1552, целият с площ от 430 кв. м. в квартал 26 по плана на гр.Ямбол и  СГРАДА в гр. Ямбол, ул. „Мраморно море" № 39А, с идентификатор 87374.543.573.4 по кадастралната карта на гр. Ямбол , с площ 29 кв. м. с предназначение постройка на допълващо застрояване, без строителни книжа върху поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 /стар идентификатор 1551.0/, пл. № 1551 при съседи : 87374.543.581, 87374.543.580, 87374.543.574, 87374.543.572 и 87374.543.587, придобит от П.Х.П. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, том III, дело №348/2005год.

-  Лек автомобил „Нисан Терано", модел „Пикап" с рег.№ У4156ВВ, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 19.12.2003г.

-  Товарен автомобил марка „Фиат", модел „Дукато" с рег.№ У9752КК, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 26.10.2005г.

-  Лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус" с рег.№ У8169АВ, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 04.09.2007г.

-  Мотоциклет марка „KWANG JANG MOTOR", модел „KIMCO" с рег.№ У1386А,закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 28.03.2007г.

-  Мотоциклет марка „Кавазаки", модел „VN 800" с рег.№ У1823А, закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 06.10.2009г.

 

 

  ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 9 и чл.10, във вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от П. и В. П.:

 

-    ТАВАНСКО   ПОМЕЩЕНИЕ   под - №    8   от   35    кв.м   с   идентификатор №87374.542.44.18.7 заедно със съответните прилежащи части и отстъпено право на строеж,придобит от В.П. с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №23, том III, дело №363/2007год., при граници на същия етаж: обекти с ид.№ 87374.452.44.18.8, под обекта  ид.№ 87374.452.44.18.5

- Лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛК 200" с рег.№ У0609АН, закупен от В.Г.П. с договор за продажба на МПС от 05.09.2009г.

 

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.9, във вр.с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД от В.П.:

 

-   Наличната сума от 15.76лв.по банкова сметка ***,открита на ***** в „ОББ"АД офис „Ямбол", ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 9.12.2010г. до окончателното плащане.

 

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.10, във вр.с чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД от П. и В. П. :

 

-Сумата от продажбата на лек автомобил марка „БМВ ", модел 318 с рег.№ У0798АВ,в размер на 3 400 лв..

-   Сумата от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „S350TD" с рег.№У3963ВВ, в размер на 10 200 лв..

-   Сумата от продажбата на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с рег.№У3208Н, в размер на  700 лв..

-   Сумата от продажбата на лек автомобил марка „Ауди", модел А8 с рег.№ У3796НК,в размер на 12 700 лв..

 

ОТХВЪРЛЯ  ИСКАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА  за отнемане в нейна полза на основание чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД като неоснователно  и недоказано  на :

-СГРАДА с идентификатор 87374.543.573.5 по кадастралната карта на гр. Ямбол, с площ 35кв.м., а на място от 18.13м. с предназначение постройка на допълващо застрояване, без строителни книжа, построена в поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 /стар идентификатор 1551.0/, пл. № 1551 при съседи : 87374.543.581, 87374.543.580, 87374.543.574, 87374.543.572 и 87374.543.587, придобит от П.Х.П. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №150, том X, дело №3164/1996год. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148, том III, дело №348/2005год..

-    на Лек автомобил марка „Рено", модел 19 с рег.№ У1164АА,закупен от П.Х.П., с договор за продажба на МПС от 03.10.2000г.

 

    ОТХВЪРЛЯ  ИСКАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА  за отнемане в нейна полза на основание чл.6 от ЗОПДИППД като неоснователно  и недоказано  на :

- на наличната сума в размер на 233.89лв по банкова сметка ***,открита в"Прокредит банк"АД, офис „Ямбол", с титуляр ET„Маринберг ВПГ-П.П." Булстат ********* ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.1 вр.с чл.80  от ГПК ответниците П.Х.П. с  ЕГН ********** *** А лично и в качеството му на ЕТ”МАРИН БЕРГ – ВПГ – П.П.”***  и В.Г.П. с ЕГН********** *** със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения : гр.Я., ул.”Ж. П.” №** , етаж *, кантора ***, адвокат Г.Н.Г. да заплатят на Комисията  за установяване  на имущество, придобито от престъпна  дейност с БУЛСТАТ ********* с адрес за призоваване: гр. Бургас, бул. “Филип Кутев” 26, ет.3  направените по делото разноски в размер на 4782лв.лева / четири хиляди и осемдесет и три лева/, а по сметка на Окръжен съд –Ямбол–5 083.33лева / пет хиляди осемдесет и три лева и 33 стотинки / държавна такса.

 

ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.3 вр.с чл.80  от ГПК ищеца Комисията  за установяване  на имущество, придобито от престъпна  дейност с БУЛСТАТ ********* с адрес за призоваване: гр. Бургас, бул. “Филип Кутев” 26, ет.3  да заплати на П.Х.П.  с  ЕГН ********** *** А лично и в качеството му на ЕТ”МАРИН БЕРГ – ВПГ – П.П.”***  и В.Г.П. с ЕГН********** *** със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения : гр.Я., ул.”Ж. **” №** , етаж *, кантора ***, адвокат Г.Н.Г. направените по делото разноски в размер на 282(двеста осемдесет и два)лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: