№ 114
гр. Габрово, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „А1 България“ЕАД,
подадена чрез пълномощника юрк.К. срещу разпореждане на Габровски районен съд по
ч.гр.д.№2148/2021г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Н. Г. К. за сумата от 1332,82лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и сумата от 549,24лв.-мораторна лихва.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановения отказ. Жалбоподателят излага доводи, че размерът на сумите за неустойката е
съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, която е потвърдена от СГС, и не надвишава три
месечни абонаментни такси по отношение на услугата, за която са начислени. Срочният
характер на договора обуславял включването на клауза за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора. Именно срочният характер на правоотношението и постигането
на дългосрочна обвързаност между страните обуславяли предоставянето на отстъпки от
дължимите месечни такси и цена на устройството. Поради това отхвърлянето на
заявлението в частта, в която се претендират начислените неустойки при едностранно
прекратяване на договора от страна на оператора, лишава от икономически смисъл
предлаганите преференциални условия и поставя оператора в неравностойно положение
спрямо абоната. Предвидената клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора притежава обезщетителна функция. Възприетото от заповедния съд становище
поощрява недобросъвестност у потребителя и предоставя възможност да се възползва от
облагите на срочността на договора, без да бъде санкциониран при неизпълнението му.
Жалбоподател се позовава на Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на Съда на ЕС.
Излага доводи, че задължението за заплащане на мораторна лихва произтича от закона,
което изключва неравноправния характер.
Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част и
уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
процесните суми .
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №2059 от 20.12.2021г.
по ч.гр.д.№2148/2021г. по описа на РС-Габрово е отхвърлено заявлението на „А1 България
„ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. Г. К. в частта за
1
сумата от от 1332,82лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от
549,24лв.-мораторна лихва ,поради това,че вземането се основава на вероятно
неравноправна клауза.
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи , намира жалбата за неоснователна.
В случая заповедният съд е извършил проверка съгласно правомощията по
чл.411,ал.2,т.3 ГПК .
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми,предмет на въззивната жалба - мораторна
лихва в размер на 549,29лв. и неустойка в размер на 1332,82лв., е законосъобразен.
С подаденото от „А1 България”ЕАД заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2148/2021г. по описа на РС-Габрово е заявено искане за издаване на заповед за
изпълнение за вземане за неустойки по договор за мобилни услуги, отразено в табличен вид
в.12 – в общ размер от 1332,82лв.
В приложените към заявлението договор за продажба на изплащане,с приложенията
към него , са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими
неустойки .Според тези клаузи, в случай на прекратяването на договорното правоотношение
преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя, той дължи неустойка в размер
на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява,
по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване.
Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, в
допълнение на посочените неустойки за предсрочно прекратяване, абонатът дължи да
възстанови на оператора и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент.
Налице е обоснована вероятност тези клаузи да са неравноправни съгласно чл. 143,
ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Уговорената договорна неустойка за предсрочно
прекратяване има обезпечителен и обезщетителен характер, доколкото е насочена към
гарантиране на интереса на оператора и към възстановяване на вредите при евентуално
неизпълнение от страна на потребителя. Уговореният между страните размер на неустойката
се формира като сбор от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент, заедно с трикратния размер на месечната абонаментна такса за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Предвид на това е налице
обоснована вероятност за техния неравноправен характер, тъй като при така формиране на
неустойките , би се стигнало до значително надвишава размера на прогнозираните
пропуснати ползи и до неравновесие между правата на търговеца и потребителя. За
кредитора би възникнала възможност да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо
сумата, която би получил при изпълнение на договора и посредством недобросъвестни
практики да си осигури допълнителна печалба в размер на част от стойността на отстъпките
на абонамента до изтичане на срока на договора за услуги, които не е предоставил.
Посоченото дело C-295/2017 на СЕС касае друга хипотеза- установяване на съответствие
между Директива 2006/1129/ЕО на Съвета от 26.11.2006г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност и начина на формиране на обезщетение при предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на
обвързаност по искане или вина на потребителя.
Мораторната лихва от 549,24лв., е претендирана върху цялата сума – 3458,21лв., от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението. В сумата от 3458,21лв. е
включена и неустойката от 1332,82лв., за която заявлението е отхвърлено, и тъй като в
заповедното производство съдът не разполага с правомощие да презчислява дължимата
лихва при отхвърляне на част от заявлението, то заповедният съд правилно е отхвърлил
искането на заявителя и в частта за претендираната моратрона лихва от 549,24лв.
2
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без
уважение ,като неоснователна,а разпореждането в обжалваната му част - потвърдено , с
оглед на което, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№2059 от 20.12.2021г. на Габровски районен
съд по ч.гр.д.№2148/2021г. в частта , с която е отхвърлено заявлението на „А1
България”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. Г. К. за
сумата от 1332,82лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от
549,24лв.-мораторна лихва.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3