№ 133
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110108882 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца М. И. П., ЕГН
********** срещу ответника Ц. И. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. с
петитум съдът да приеме за установено, че ответникът Ц. И. Ц., ЕГН ********** дължи
на ищеца М. И. П. сума в общ размер на 1200 (хиляда и двеста) лева - главница,
представляваща незаплатен адвокатски хонорар, определен с Протокол №4 от
28.03.2022г на ВАК, въз основа на представени доказателства за извършена правна
помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 12.04.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
Заповед № 2457/14.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
4779/2022г. по описа на ВРС, 30 с-в.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:
С пълномощно №4812 от 08.06.2021г., заверено при нотариус Полина Миткова, в
район PC Варна, с рег. №478 на НК, ищцата била упълномощена от Ц. И. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: в гр. В., да промени статута на притежавания от него
Поземлен имот, находящ се в с. Б., ЕКАТЕ 03811, общ Аврен, обл. Варна, местност „До
село", съставляващ имот №013021, с площ 0.722 дка, седма категория. Във връзка с
правата, за които е упълномощена го е представлявала пред следните учреждения:
„Е.Он. България“ ЕАД, РИОСВ, РИОКОЗ, Напоителни системи, Басейнова дирекция-
Варна, ВиК, Общинска служба „Земеделие и гори", Областна служба „Земеделие и
гори", Община-Аврен, МДТ - Аврен, Данъчна администрация-Аврен, АГКК-Варна.
Участвала е при подготовката и изготвянето на съответните становища пред всяка от
1
изброените инстанции; във всяка от изброените инстанции е подавала, подписвала и
получавала необходимите документи за смяна статута на гореописания имот, извадила
е скица на имота, декларирала го е и е получила Решение за промяна предназначението
на земеделската земя в Урбанизирана територия. За целта е изготвяла необходимите
документи за всяка една от изброените по-горе инстанции, подписвала ги е с подписа
си, подавала ги е и е получавала необходимия документ, докато събере всички
необходими документи, за да ги подаде и да бъде издадено Решение №5 от 01 октомври
2021г., с което е сменен статутът на гореописания ПИ.
Цялата процедура и отнела повече от три-четири месеца подготовка и подаване
на документи, посещение на инстанции, чакане по опашки, справки дали документите
са готови и получаването им.
За извършената работа ответникът не й е заплатил адвокатско възнаграждение, а
е започнал да се пазари с нея, че ако му продаде имота, едва тогава ще й плати. От
октомври месец до към края на м. февруари 2022 година ищцата го изчаквала да плати,
защото все се оправдавал, че няма пари и, ако имотът се продаде ще плати, но с
настъпване на инфлацията за нея е крайно неизгодно да го чака, защото имотът може
никога да не се продаде, а е положила повече от три месеца труд за тази услуга.
Услугата е свършена и за нея се дължи адвокатско възнаграждение, което по никакъв
начин не е обвързано с продажбата на имота или други инвестиционни намерения за
него. Тъй като е имала само нотариално заверено пълномощно и документите, с които
се е снабдила в процеса на извършване на гореописаната услуга, а не е имало сключен
договор за правна помощ с ответника, ищцата се обърнала към Адвокатска колегия -
Варна с молба за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.2 ал. 1 от
НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за МРАВ, във вр. с чл. 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата.
На 28.03.2022г. ВАК й издават Протокол № 4/2022г, с който е взето решение
№79 за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста)
лева. В същия подробно е описана извършената от нея работа.
На 12.04.2022г. подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК до ВРС срещу Ц. И. Ц., въз основа на което било образувано ЧГД №4779/2022г.
по описа на ВРС, 30 с-в. На 14.04.2022г., съдът издаде Заповед №2457 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпореди Ц. Ц. да заплати на кредитора
(сега ищец) сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева - главница, представляваща
незаплатен адвокатски хонорар, определен с Протокол № 4 от 28.03.2022г на ВАК, въз
основа на представени доказателства за извършена правна помощ, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 12.04.2022г., както и сумата
25.00 лв. разноски за държавна такса и сумата 200.00 лв. адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.1 ГПК. На 27.05.2022г., ответникът депозирал възражение срещу
2
заповедта за изпълнение на основание чл. 414, ал. 1 от ГПК.
В депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен.
Твърди, че няма нито устен, нито писмен договор за възлагане срещу заплащане
на правна помощ за възстановяване статута на собствения му недвижим имот, като
излага следната фактическа обстановка:
Миналата година решил да си продава имота в с. Б.. При случайна среща с
ищцата й споделил за това. Оказало се, че и тя си търси някакъв имот и му предложила
да го продаде срещу комисиона. Казал и, че иска 12000 лева и тя приела да го обяви за
16000 лева, евентуално да го намали с 1000 лева и да получи 3000 лева комисиона.
Ангажирала се с обявите, намерила купувач, изготвила предварителен договор за
покупко-продажба, подписали го с купувача, като последният му заплатил 1000 лева
капаро. В тримесечен срок следвало да сключат окончателен договор. При пристъпване
към изготвяне на документите за сделката се установило, че статутът на недвижимия
имот е отпаднал и спешно трябвало да го възобнови. Потърсил специалист, който
можел да извърши възобновяването, който за услугата и дължимите такси (около 1000
лв.) общо поискал 2000 лв. Споделил с ищцата и тя самата предложила да се заеме,
защото договорката им била да получи процент 3000 лева и второ, процедурата по
смяна на статута й бил непозната и желаела да я научи. Ответникът дори и казал, че
има опит и ще помогне, отделно има приятели, които ще сменят статутите на имотите
си и ще ги праща при нея. Упълномощил я да извърши всички необходими действия,
свързани с промяна на статута на собственият му ПИ пред компетентните органи и
институции.
По-голямата част от дейностите, свързани с възстановяване на статута, извършил
сам (без участие на адв. П.): сам ходил във ВиК-Варна, ВиК-Аврен, Дирекция
„Общинска собственост" - Община Аврен, МДТ-Общ. Аврен; сам се срещал със зам.
кмет на Общ. Аврен, гл. архитект на Общ. Аврен, директора на „Общ. собственост"-
Общ. Аврен за уреждане на възникналите проблеми със статута. Ищцата посетила
веднъж началника на служба в Областната дирекция по земеделие, но влязла в
конфликт с нея и му казала, че повече няма да стъпи там, да се оправя сам. Наложило се
в три приемни дни на началника на Обл. дирекция по земеделие да ходи с колата по два
пъти до Аврен (общо шест пъти), за да отстранява по указанията на началника
проблемът, свързан с уличната регулация и засягащ ПИ.
В някои от институциите са ходили двамата, но тя подавала документите в
деловодството, а ответникът влизал при съответния специалист да уточнява искането
си. В кадастъра ответникът подал документите, ищцата ги е получила. Тя е получила и
решението за възстановяване статута на ПИ.
Купувачът по предварителния договор за покупко-продажба на имота се отказал
3
от окончателна сделка.
В началото на текущата година ищцата му поискала сумата от 1000 лева, защото
апартаментът на родителите й в гр. Л. бил ипотекиран и трябвало да погасява
ипотеката. Отговорил й, че е финансово затруднен и нямат уговорка да плаща
предварително и ако трябва да плати, тогава тя няма да получи комисиона. Казала му:
„Нямаме уговорка, да. Защо няма да ми дадеш, ще ми дадеш и процент."
До ден днешен ищцата задържала у себе си подписания между ответника и
купувача предварителен договор за покупко-продажба на имота и всичките документи,
засягащи възстановяване на статута на имота (оригинали на скица, решения и други).
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 2457/14.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№4779/2022г. по описа на ВРС, 30 с-в съдът е разпоредил длъжникът Ц. И. Ц., ЕГН
********** да заплати на кредитора М. И. П. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева -
главница, представляваща незаплатен адвокатски хонорар, определен с Протокол № 4
от 28.03.2022г на ВАК, въз основа на представени доказателства за извършена правна
помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 12.04.2022г. до окончателното плащане. С Разпореждане
№19903/07.06.2022 г. съдът, след депозирано от длъжника възражение, е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си на осн. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК.
Между страните не е спорно, а и същото се установява от приобщените в
производството писмени доказателства, че с Пълномощно от 08.06.2021 г., рег. №4812
на нотариус Полина Миткова Ц. И. Ц. упълномощил М. И. П. да го представлява пред
Е.Он българия ЕАД, РИОСВ, РИОКОЗ, Напоителни системи, ВиК, Общинска служба
„Земеделие и гори”, Областна служба „Земеделие и гори” и други институции, имащи
отношение при промяна на статута на земеделски земи; Да участва със становище пред
тях по всички въпроси и да извърши всички необходими действия, свързани с
промяна на статута на собствения му поземлен имот, находящ се в с. Б.,
ЕКАТТЕ03811, общ. Аврен, обл. Варна, местност „До село”, съставляващ имот
№103021, с площ 0,722 дка, седма категория, както и да изисква и получава
необходимите становища, скици, решения и други документи от КЗ при Министерство
на земеделието, горите и аграрната реформа, като за целта изготвя необходимите
документи и да подписва от негово име (л.5).
Между страните не е спорно и, че между ищцата и ответника бил сключен
неформален договор за посредничество при покупко-продажбатата на собствения на
4
ответника имот, находящ се в с. Б., ЕКАТТЕ03811, общ. Аврен, обл. Варна, местност
„До село”, съставляващ имот №103021, с площ 0,722 дка, седма категория, срещу
уговорено възнаграждение в размер на горницата между исканата от ищеца продажна
цена от 12000 лв. и действителната такава. Не е спорно, че при сключване на този
договор имотът на ответника е загубил статута си на урбанизирана територия и е бил
със статут на земеделска земя. Не е спорно и че ищцата е намерила купувач за имота, с
който ответникът е сключил предварителен договор на 03.06.2021 г. при продажна
цена от 15000 лв., по силата на който ответникът е получил капаро от 900 лв., като
уговорката с бъдещия купувач била статутът на имота да бъде сменен до 30.08.2021 г.,
което не било сторено и капарото било върнато. Между страните не е спорно и че по
повод смяната на статута на имота той, заедно с ищцата посетили геодезическата
фирма, която била сменяла статута преди това, която му казала, че за услугата ще иска
да й бъде заплатено 2000,00 лв. (1000,00 лв. такси и 1000,00 лв. за услугата), които
следвало да заплати веднага (л. 21).
Ответникът в отговора на исковата молба и в съдебно заседание заявява, че
ищцата се съгласила да се заеме, защото договорката била да получи процент от
продажбата на имота и понеже имала желание да научи процедурата по смяна на
статута.
По делото са представени в първо по делото съдебно заседание от ищцата
следните документи: копие от заявление КККР до СГКК Варна вх. № 01-313013 от
09.06.2021 г., депозирано от името на Ц. И. Ц. чрез пълномощник М. И. П. (л.23),
копие от заявление КККР до СГКК – Варна вх. № 01-444412 от 10.08.2021 г.,
депозирано от името на Ц. И. Ц. чрез пълномощник М. И. П. (л.25), копие от
удостоверение за характеристики на поземлен имот изх. № 25-234890 от 12.08.2021
г., издадено на името на Ц. Ц. л.26), копие от уведомление до Директора на
Басейнова дирекция изх. №94-00-2043 от 03.08.2021 г., копие от писмо изх. № 94-00-
2043 А1 от 06.08.2021 г., подписано от М. П. (л.27), копие от заявление до Управителя
на Напоителни системи ЕАД- клан Варна, копие от отговор изх. № 94-00-2043 А1
от 06.08.2021 г. от Басейнова Дирекция „Черноморски район” изх. № РД-22-142 от
05.08.2021 г. до Ц. И. Ц. чрез пълномощник М. И. П. (л.28), копие от Заявление №РД-
22-142/05.08.2021 г. до „Напоителни системи” ЕАД, клон Варна, подадено от Ц. И. Ц.
чрез пълномощник М. И. П. (л.29); копие от удостоверение за поливност изх. № РД-
22-170 от 10.08.2021 г. (л.30); копие от фактура № ********** от 05.08.2021 г. на
стойност 240.00 лева (л.31); копие от заявление до Директора на РЗИ- Варна вх. №
АУ-239-104 от 28.07.2021 г., подадено от Ц. И. Ц. чрез пълномощник М. И. П. (л.32);
копие от здравно заключение за съгласуване на проект за ПУП изх. № РД-259-137 от
12.08.2021 г. (л.33); копие от уведомление за инвестиционно предложение вх. № ОА-
1239/А1 от 05.08.2021 г. до МОСВ – Регионална инспекция, гр. Варна, подадено от Ц.
И. Ц. чрез пълномощник М. И. П. (л.34); копие от писмо изх. № ОА-1239/А2 от
5
26.08.2021 г. от Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция –
Варна до г-жа М. И. П. като пълномощник на Ц. Ц. (л.35); копие от фактура №
********** от 28.07.2021 г. на стойност 55.00 лева; копие от здравно заключение
№РД-259-137/12.08.2021 г. (л.37); копие от заявление за потвърждаване на решение
за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди вх.
№ПО-10-194/27.08.2021 г., от Ц. И. Ц. чрез пълномощник М. И. П. (л.38); копие от
писмо изх. № ПО-10-211-1/06.10.2021 г. от МЗХГ, ОД „Земеделие” – Варна до З. И. Ц.
чрез г-жа М. И. П.- пълномощник (л.39), копие от писмо изх. № ПО-10-194-
1/27.08.2021 г. от МЗХГ, ОД „Земеделие” – Варна до З. И. Ц. чрез г-жа М. И. П.-
пълномощник (л.40); копие от платежно нареждане от 26.08.2021 г. на стойност 50.00
лева, копие от платежно нареждане от 11.10.2021 г. на стойност 75.81 лева (л.42 и
л.43); копие от заявление за потвърждаване на решение за промяна на
предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди вх. № ПО-10-
211/15.09.2021 г. от Ц. И. Ц. чрез пълномощник М. И. П., от което видно, че към него
са представени следните документи – документ за собственост, скица на имота, акт за
категория на земята, Решение №1 от 19-21.04.2010 г., становища или влезли в сила
решения, издадени по реда на глава шеста от ЗООС и по чл.31 от ЗБР от РИОСВ,
Здравно заключение от РЗИ – Варна, Удостоверение за поливност от „Напоителни
системи” АД, клон Варна, платежно нареждане, ПУП (л.41). С исковата молба е
представено и Решение №5 от 01.10.2021 г. за промяна предназначението на
земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за
проектиране на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, с което на основание параграф
30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал е потвърдено
Решение №1/19-21.01.2010 г., т.174 на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД на
„Земеделие” – Варна, с което е променено предназначението на 722 кв.м земеделска
земя, VІІ категория, неполивна, за изграждането на обект: „Жилищно строителство” в
землището на с. Б., ЕКАТТЕ03811, общ. Аврен, обл. Варна, местност „До село”,
съставляващ имот №103021, с площ 0,722 дка, седма категория (л.6).
От ищеца е представен и Протокол №4 от 28.03.2022 г. от проведено редовно
заседание на АС при ВАК, в който е овеществено взето решение на същия орган, с
което е определено адвокатско възнаграждение на адв. М. И. П., дължимо от Ц. И. Ц.,
ЕГН ********** за смяната на статута на собствения му имот, находящ се в с. Б.,
ЕКАТТЕ03811, общ. Аврен, обл. Варна, местност „До село”, съставляващ имот
№103021, с площ 0,722 дка, седма категория.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 36, ал.3 от Закона
за адвокатурата след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно
6
депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет
на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на
което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за
което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между нея и ответника е бил налице
валидно сключен договор, по силата на който ищцата се е задължила да смени статута
на имота на ответника, че е изпълнила изцяло възложените й дейности за което й се
дължи възнаграждение в размер на 1200,00 лв. определен от АС Варна.
Договорът за поръчка няма изискване за форма, поради което може да бъде
сключен писмено, устно или дори с конклудентни действия (в този смисъл Решение
№3 от 15.03.2016 г. по гр.д. №2526/2015 г. на ВКС, III ГО). В настоящия случай
ищецът адв. М. П. е упълномощен от ответника Ц. Ц. с правото да извършва всички
действия във връзка със смяна на предназначението на собствения на ответника имот,
като за целта пълномощникът има право да го представлява пред всички необходими
институции като подава заявление и получава документи, поради което съдът намира,
че е налице сключен между страните договор за поръчка по отношение смяната на
статута на процесния имот.
В изпълнение на възложената й работа ищцата е подала лично и получила
всички необходими документи, като е получила целеното потвърждаване на предходно
изтекло разрешение за смяна на статута на притежаваната от ответника земеделска
земя. Със същото е изпълнила възложената й работа. Към договора за поръчка
принципно са приложими разпоредбите на чл. 280 и сл. от ЗЗД, като съгласно
разпоредбата на чл.286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника
възнаграждение само, ако е уговорено. В настоящия случай обаче се касае за
упълномощаване на адвокат, поради което към казуса са приложими специалните
разпоредби на закона за адвокатурата.
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, като съгласно ал.2 на
същия член размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Когато обаче липсва сключен
договор приложение намира разпоредбата на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата,
съгласно която при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския
съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на
7
Висшия адвокатски съвет. Именно такъв е и настоящият казус, като с Решение на АС
към АК Варна е определено дължимото възнаграждение на адвоката за извършената
работа в размер на 1200 лв. Доколкото определеното от АС възнаграждение, замества
договореното такова, то съдът намира, че в тази хипотеза за дължим за извършената
работа следва да се приеме именно размерът на възнаграждението, определен от АС,
което не следва да бъде преразглеждано от съда.
С оглед твърденията на самия ответник, наведени в съдебно заседание, кога и
защо са посетили геодезическата фирма, следва да се приеме, че необходимостта от
смяна на статута на продавания имот, е установена след сключване на договора за
посредничество при продажбата му, сключен между ищеца и ответника, а именно при
сключване на предварителния договор между ответника и потенциалния купувач.
Същото е видно и от датите на предварителния договор 03.06.2021 г. и на
пълномощното – 08.06.2021 г. Де факто със сключване на предварителния договор
посредникът е намерил купувач на имота, с което следва да се приеме, че неговата
дейност по този договор е приключила. Едва след сключване на предварителния
договор и уговореното в него задължение за смяна на статута, ответникът е посетил
геодезическа фирма. Поради и това съдът намира, че договорът за посредничество не е
обхващал при сключването му и задължението на посредника да смени статута на
продавания имот. Тази работа му е била възложена на по-късен етап, поради и което на
основание изложеното по-горе във връзка с разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАдв за нея
се следва отделно заплащане. Освен това услугата по смяна на статута не е типична
услуга, предлагана във връзка с посредничеството при продажба на недвижим имот,
каквито са рекламирането, огледите, разговори с потенциални клиенти и др., за да
може да се приеме, че е следвало да се извърши от посредника в обхвата на
предоставяната от него посредническа услуга по покупко-продажба на имота без да му
са заплати отделно.
Съдът намира, че в случая е ирелевантно и дали при извършване на работата й
ищцата е била придружавана от ответника или не, доколкото възнаграждението се
дължи независимо от това дали е била подпомогната от самия доверител. (Типичен
пример за това е явяването в съдебно заседание на доверителя лично и чрез
процесуален представител.) Освен това доказателства за това не бяха представени от
ответника, а напротив всички представени по делото доказателства, безспорно
установяват, че документите са били подавани от ищцата и са били получавани от нея.
В тази връзка следва да се отбележи, че не са житейски обосновани твърденията на
ответника, че едва ли не сам е извършил цялата работа, като участието на ищцата било
единствено с цел да се научи да сменя статут, тъй като при това положение не е било
необходимо да й предоставя пълномощно, нито тя да попълва всички документи, а още
по-малко, ако е можел сам да извърши всички необходими дейности по смяна на
статута е щял преди това да потърси услугите на геодезическа фирма, с цел да й
8
възложи смяната на статута. Едва след като разбира, каква е цената, срещу която
геодезическата фирма ще извърши смяната на статута, ответникът уговаря ищцата тя
да извърши тази услуга. Фактът, че ищцата е имала и личен интерес от смяната на
статута, с оглед евентуалната комисионна, която е щяла да получи, не изключва
задължението за заплащане на тази услуга, доколкото правният ефект от нея, възниква
в патримониума на ответника, повишавайки стойността на неговия имот.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният от ищеца иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат
заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един
адвокат. Представени са доказателства за направени разноски в настоящото
производство в общ размер на 225,00 лв., от които платена държавна такса по
предявения от него иск в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в
размер на 200,00 лв., които следва да се присъдят в полза на ищеца. В производството
по ч.гр.д. №4779/2022 г. на ВРС са направени разноски в общ размер на 225,00 лв., от
които платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 25,00 лв. и
възнаграждение за един адвокат в размер на 200,00 лв., които следва да се присъдят в
полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ц.
И. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., ДЪЛЖИ на ищеца М. И. П., ЕГН
********** сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща незаплатен
адвокатски хонорар, определен с Протокол №4 от 28.03.2022г на ВАК, въз основа на
представени доказателства за извършена правна помощ по смяната на статута на
собствения на ответника недвижим имот, находящ се в с. Б., ЕКАТТЕ 03811, общ.
Аврен, обл. Варна, местност „До село”, съставляващ имот №103021, с площ 0,722 дка,
седма категория, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 12.04.2022г. до окончателното плащане, за която сума
е издадена Заповед №2457/14.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№4779/2022г. по описа на ВРС, 30 с-в, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 36, ал.3, във
вр. с чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В. ДА ЗАПЛАТИ
на М. И. П., ЕГН ********** сумата от 225,00 (двеста двадесет пет) лв.,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
както и сумата от 225,00 (двеста двадесет пет) лв., представляваща разноски,
9
направени в производството по ч.гр.д.№4779/2021 г. на ВРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10