Решение по дело №2009/2020 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

             №                                     2020 г., гр.Варна

 

                 В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                         

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 1.10. 2020 г.,в състав :

                                 Председател :  Красимир Кипров                                                        Членове    :       Мария Даскалова

                                                          Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Владислав Томов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело №  2009  по описа на съда за 2020  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  ТД на НАП- Варна, против решение № 260020/ 14.08.2020 г. по НАХД № 1703/2020 г. по описа на ВРС, с което е   отменено   издаденото от зам. директора  НП № 496765/534136  от 25.02.2020 год.    С развити в жалбата доводи за   наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон при прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, се иска  отмяна на обжалваното  решение и постановяване на друго такова за потвърждаване  на НП. В съдебно заседание,касационната жалба се поддържа с подадените от упълномощения  юрисконсулт Апостолова писмени бележки с.д. 11678/5.09.2020 г., включително с претенция за присъждане на  разноски за юрисконсултско възнаграждение.     

        Ответникът  „Фортуна 22“ ЕООД не се явява в съдебно заседание, но с подаденият от упълномощения адвокат Т. писмен отговор на касационната жалба   се изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.     

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка,съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол съдебен акт,а разгледана по същество тя  е   неоснователна.

          С обжалваното НП е наложена на  ответника  на основание чл.17,ал.1 от ЗСВТС имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.11,ал.2 от ЗСВТС, а именно : затова, че в качеството си на интрастат оператор и регистрирано по ЗДДС лице ,което осъществява вътреобщностна търговия на стоки не е изпълнило задължението си да подаде месечна интрастат декларация за поток „Пристигания“  за референтен период 1.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в ТД на НАП-Варна в законоустановения срок – до 20.12.2019 г.

          За да  отмени  обжалваното НП,  районният съд  е приел, че настоящият ответник е извършил описаното в НП нарушение, но същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

          Касационният съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното  касационно  основание  по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.

          Касационната жалба е неоснователна, въпреки релевираните в писмения отговор на ответника погрешните възражения относно процесуалната незаконосъобразност на НП. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя представлява процесуално нарушение, което  предвид конкретните обстоятелства на връчване на поканата по чл.40,ал.2 от ЗАНН на лицето Т.А.Ч., чието длъжностно качество не е посочено в разписката за връчване, не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП само на това основание. Не е нарушен редът по чл.40,ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на други двамата свидетели, тъй като приложим в случая е бил редът по чл.40,ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствието на свидетели въз основа на официални документи – извършена е проверка в информационния масив.

Несъстоятелни са и възраженията на ответника в частта им противоречаща на изведените във въззивното решение правни изводи за наличието на извършено нарушение – интрастат декларациите не са годишни, а месечни и коригиращи съгласно чл.8,ал.1 от ЗСВТС  ; референтен период е календарния месец съгласно пар.2 ,т.2 от ДР на ЗСВТС, като в случая с подадената след срока / на 14.01.2020 г./ декларация е направено от наказаното лице признание, че  такъв  е посоченият в НП период 1.11.2019 г. -  30.11.2019 г. Признанието е подкрепено и с наличните в преписката писмени доказателства - справка за обема ВОТС, според която определеният със заповед № РД-05-809/12.10.2018 г. на НСИ праг за деклариране за поток „Пристигания“ от 460 000 лв.  за 2019 г.   е достигнат в  размер на 495 526 лв. през периода от 1.01.2019 г. до 30.11.2019 г. , при което декларацията по чл.11,ал.2 от ЗСВТС  е  следвало да бъде подадена  в срок до 20.12.2019 год.

          Същевременно, касационният съд намира за правилен правния извод на ВРС за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН – подаването на декларацията в деня на съставяне на АУАН представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което определя деянието като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същият вид. Съдът намира за несъстоятелна тезата на касатора, че определеният в закона размер на санкцията може да бъде критерий за обществената опасност на деянието – правен принцип е, че предвидените в закона обстоятелства не могат да бъдат релевантни за тежестта на нарушението / така чл.56 от НК/. Демонстрираното от дружеството поведение на съобразяване със закона, макар и след предвидения срок има съществена относителна тежест за определяне изключително ниската степен на обществена опасност на деянието, при наличието на която наложената с  НП  санкция се явява в противоречие с целите по чл.12 от ЗАНН. В тази връзка, предупреждението по чл.28 от ЗАНН се явява достатъчно за постигане на същите цели, поради което  отменяйки НП на това основание    , ВРС е приложил правилно материалния закон.

 Освен материално законосъобразно ,при извършената от касационният съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на въззивното решение, такива пороци не се констатираха,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на делото, разноски на  касатора не се дължат, а  ответника няма заявена такава претенция, съответно  липсват представени от него доказателства за същото.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                          Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ  В СИЛА   решение № 260020/ 14.08.2020 г. по НАХД № 1703/2020 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                   

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ  :