Р Е Ш Е Н И Е
№......................../...................................2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на
тридесети септември 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Елена
Воденичарова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура,
изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно наказателно дело №1277 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на А.М.П. срещу решение №260556/27.04.2021 г. на Варненския
районен съд по НАХД №5185/2020 г., с което е потвърдено
наказателно постановление №23-0000973/18.11.2020г., издадено от началник на
отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с
което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева на основание чл.178в ал.5 предл.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В
касационната жалба се прави оплакване, че в материално-правна норма в
процесното наказателно постановление липсва, тъй като е посочена само
санкционната разпоредба на чл.178в ал.5 предл.2 от ЗДвП, с което наказващия
орган не е изпълнил задължението си да конкретизира нарушението, което приема
за извършено. Изтъква несъответствие на изискванията за психологическа годност,
регламентирани в Наредба №36/15.05.2006г. с разпоредбите на Директива
№126/2006, в чийто параграф 9 от преамбюла е посочено: „Доказателство
за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват
за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя,
когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол
съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще
допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на
конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите
на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да
налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти
за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството.“.
Касаторът смята, че не е налице нарушение, тъй като към
момента на проверката е притежавал валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство и не е трябвало да се снабдява периодично с
удостоверение за психологическа годност, каквото е задължително по Наредба №36/15.05.2006г. и според него, не
се изисква по Директива №126/2006. Настоява за отмяна на обжалваното решение и
отмяна на наказателното постановление. На основание чл.38 във връзка с чл.34
ал.2 от Закона за адвокатурата иска присъждане на минимален адвокатски хонорар
за адв.М.Х. за настоящото и предходното съдебно производство.
Ответникът –
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна в писмения си отговор
оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира обжалваното съдебно
решение за правилно и обосновано и иска да бъде оставено в сила. Претендира на
основание чл.63 ал.3 във връзка с ал.5 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ присъждане на възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за осъществено процесуално представителство.
Представителят
на ВОП намира решението за постановено при спазване на процесуалните правила и
закона, поради което няма основания за неговата отмяна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Варненският
районен съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление като е
приел, че нарушението е доказано от субективна и обективна страна. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи в указания от закона срок и съдържат
задължителните реквизити. Въззивният съд е изтъкнал, че производствата по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание са проведени без да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Предходната съдебна инстанция подчертава, че разпоредбата на чл.178в
ал.5 от ЗДвП съдържа едновременно хипотеза и санкция, поради което всички
елементи от състава на нарушението са посочени в тази цитирана правна норма,
което води до заключението за правилно приложение на материалния закон.
По делото е
установено, че при проверката на 17.08.2020г. водачът на товарен автомобил
„Скания“ от категория N3 с рег.№ ЕН **** КК, с който е бил
осъществяван превоз на товари за собствена сметка, А.П. е имал издадено удостоверение за
психологическа годност №206208, издадено на 16.10.2013г. и валидно до
16.10.2015г.
Касаторът не
оспорва, че управляваното от него моторно превозно средство е товарен автомобил
от категория N3 и в деня на
проверката е осъществявал превоз на товари за собствена сметка. Оспорва
единствено необходимостта от периодично издаване на удостоверение за
психологическа годност.
Съгласно §35
от ДР на ЗИД на ЗДвП (обн. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.), със закона се
въвеждат изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства.
Съгласно чл.178в ал.5 предл.2 от ЗДвП, (Доп. - ДВ,
бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г.), наказва се с глоба в размер 500 лв.
водач, който извършва превози на товари за собствена сметка без валидно
удостоверение за психологическа годност. В приложената санкционна норма се
съдържа хипотеза /условията и предпоставките, при настъпването на
които съответната норма ще бъде приложима/, диспозиция /правило за поведение на
правните субекти/ и санкция, поради което е неоснователно
възражението на касатора, че липсва посочена нарушена материално-правна
разпоредба.
В чл.8 от Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председателите на изпитните комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (загл. доп. - ДВ, бр. 89 от
2010 г.) е посочено, че: При всяко постъпване на работа и при извършване на
дейността като водач на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари, лицата представят удостоверение
за психологическа годност. Удостоверението
за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото
издаване. Лицата по ал. 1 подлежат на психологическо изследване на всеки три
години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа
годност.
Параграф 9 на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства (преработена), гласи: „Доказателство за наличие на съответствие на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично
след това.“.
Нещо повече, в ПРИЛОЖЕНИЕ III
„МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКА И ПСИХИЧЕСКА ГОДНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО СЪС СИЛОВО ЗАДВИЖВАНЕ“ от ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства в т.4 е казано, че водачите на
товарни автомобили от група 2 - водачи на
превозни средства от категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E, от която
категория е А.П., преминават медицински
преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи път и
след това преминават периодични медицински прегледи съгласно предвиденото в
националното законодателство.
Точка 5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО допълва,
че: „Стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно
последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат
по-строги от изложените в настоящото приложение.“.
Следователно, по аргумент от съображение 9 от преамбюла на Директива
2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства и т. 4 и 5
от приложение III от същата директива, касаещо въвеждането на минимални
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство
със силово задвижване, може да се заключи, че общностните норми предоставят
възможност на отделните държави да уредят по свой начин материята, свързана с
контрола върху годността на водачите и при необходимост да приемат по-строги
стандарти от предвидените в директивата.
Представеното
от касатора извлечение във връзка с изпратено до България официално
уведомително писмо на Европейската комисия, с което нашата държава се призовава
премахване на изискването
професионалните водачи да представят свидетелство за психологическа
годност в допълнение към свидетелството им за управление на МПС, няма
задължителна доказателствена сила в настоящото съдебно производство сила,
поради следните съображения:
Европейската комисия /ЕК/
има предоставени от договорите /Договора
за функционирането на Европейския съюз и
Договора за Европейски съюз/ правомощия, като основните от тях са следните: 1/ изпълнение на бюджета (член 17, параграф 1 от ДЕС, 317
от ДФЕС); След приемането на бюджета от 1 януари на следващата финансова
година всяка държава членка извършва дължимите на ЕС плащания с месечни
вноски в бюджета на ЕС, които са депозирани по банкова сметка ***ерството на
финансите или централната банка на държавата; 2/ правомощия за упълномощаване на държавите членки да предприемат защитни
мерки, предвидени в Договорите, особено в рамките на преходни периоди (напр.
член 201 от ДФЕС); 3/ правомощия в областта
на правилата на конкуренцията, особено при контрола на държавните помощи,
съгласно член 108 от ДФЕС.
Според
разпоредбата на чл.258 от ДФЕС: „Ако Комисията счита, че
дадена държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите, тя
издава мотивирано становище по този въпрос, след като е дала възможност на
съответната държава да изложи своите съображения. Ако съответната държава не се
съобрази с това становище в срока, определен от Комисията, Комисията може да
сезира Съда на Европейския съюз.“.
В настоящия случай, не е
представено становище на ЕК по чл.258 от ДФЕС, като официалните уведомителни
писма на Комисията нямат същата правна стойност.
Съгласно чл.260 т.3 от
ДФЕС, Комисията сезира Съда на Европейския съюз
с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава-членка не е
изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива. Ако
Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото
задължение, той може да наложи на тази държава-членка да заплати еднократно
платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера,
определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата,
определена в решението на Съда на Европейския съюз.
Видно от
чл.267 от ДФЕС, единствено Съда на Европейския съюз е компетентен да се
произнесе по преюдициално запитване относно тълкуването на европейска директива
и съответствието с нея на съответната национална
правна норма. Националният съд би бил
задължен да отправи преюдициално
запитване, само ако има съмнение за противоречие между правна норма от
законодателството на държавата-членка с друга от законодателството на
Европейския съюз.
Както
вече беше отбелязано по-горе, изискването по чл.8 ал.2 от Наредба №36/2006г. е
в съответствие с параграф 9
от преамбюла на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на
превозни средства и т. 4 и т. 5 от приложение III от същата директива,
което позволява на държавите-членки да налагат медицински прегледи, когато
свидетелството се издава и периодично след това, като гаранция за спазване на минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни
превозни средства.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предвид гореизложеното, липсват касационни основания за отмяна на
въззивното решение, което е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
Настоящата
касационна инстанция намира за неоснователно искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63 ал.3 във връзка
с ал.5 от ЗАНН, тъй като Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна не е представлявана от процесуален
представител в съдебното заседание на
30.09.2021г., и отговорът към касационната жалба е подписан от нейния директор.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд Варна, VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№260556/27.04.2021 г. на Варненския районен съд по НАХД № 5185/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.