Р Е Ш Е Н И Е № 152
гр. Шумен, 23.07.2018 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ: 1. Т. Димитрова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. № 617 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Н.М.Д. и Е.П.Д. срещу частен съдебен изпълнител Я.Й.Б., с раЙ. на действие ШОС и И.М., гражданин на Република М., с идентификационен номер ..., с постоянен адрес: Република М., гр. К., ул. ....
Ищците твърдят, че с договор от 23.08.2010 г. закупили от „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С. следните машини за производство на стъклопакети: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17. Продажната цена на машините била изплатена на продавача, поради което и на основание чл.2.1 от договора той им прехвърлил, а те придобили правото на собственост върху тях, като владението върху същите им било предадено в деня на сключване на договора за продажба. На 10.08.2010 г. ЧСИ Я.Б. наложил запор и извършил опис и оценка на горепосочените машини по изп.д. № 20107750400124, за дълг на трето лице – „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., като ги предал за пазене на определен от него пазач. Видно от приложената по делото оценителна експертиза, стойността на машините към момента на изземването им е определена в размер на 27 400 лева. На 23.05.2014 г. ЧСИ издал постановление за прекратяване на производството по изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което и на основание чл.433, ал.2 от ГПК е бил длъжен да вдигне служебно наложените запори върху собствените им машини и да ги върне. С покана вх. № 02605/20.10.2015 г. помолили ответника да изпълни тези си задължения, но до момента това не е сторено. Ищците твърдят също, че с договор от 12.01.2012 г. са продали процесните машини на Д.Д.П.. С договори от 28.03.2012 г. и 03.04.2012 г. купувачът и съпругата му В.Д.П. са продали същите на М.Х.И.. С писмо от 24.07.2015 г. последният е отправил до ЧСИ Я.Б. покана за доброволно предаване на машините. Поканата е била получена от ответника на 28.07.2015 г., но, тъй като не са му били върнати машините, нито му е било изплатено претендираното обезщетение, М.И. е поискал от продавачите Д. и В.П. сключеният помежду им договор за продажба да бъде развален, за което е бил съставен споразумителен протокол от 17.09.2015 г. и продажната цена на вещите му е била върната. От своя страна Д. и В.П. са поискали разваляне на договора им с ищците, което е било извършено със споразумителен протокол от 07.10.2015 г., като им е била върната изцяло получената продажна цена. Поради изложеното е очевидно, че към момента на предявяване на исковата молба единствените легитимни собственици на процесните машини са двамата ищци. От друга страна, от фактура № 417/19.07.2005 г., издадена от производителя на машините, се удостоверява, че те са били продадени на „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С. и към деня на налагане на запорите – 10.08.2010 г. са били собственост на това дружество, а не на длъжника по изпълнителното дело „ Йомо Стар „ЕООД, гр. Ш.. Приложено е и удостоверение изх. № 3853/07.08.2012 г. от „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С., с което същото декларира, че е било собственик на процесните машини през периода 20.07.2005 г. – 23.08.2010 г.. На следващо място, видно от протокола за опис на движимите вещи, те не са намерени във владение на длъжника по изпълнението „ Йомо Стар „ЕООД, гр. Ш., а у третите лица Т.Б.В. и Р.Д., поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.465 от ГПК за извършения опис. Предвид изложеното, вписаното в протокола за опис от ЧСИ Я.Б., че е наложил запор, описал и оценил вещи на длъжника „ Йомо Стар „ЕООД, гр. Ш. не отговаря на обективната истина и всички извършени процесуални действия по изпълнителното дело са незаконосъобразни, включително след закупуване на процесните машини от ищците, като всички вреди от липсата вещите са настъпили в техния патримониум. Поради горното, заявяват, че претендират от ответника ЧСИ Я.Б. паричната равностойност на липсващите машини на основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.441 от ГПК. Освен това, излагат, че с постановление за замяна на пазач от 18.07.2012 г. по изп.д. № 20107750400124, ЧСИ Я.Б. е извършил смяна на пазача на процесните машини Т.Б.В., като на негово място е бил назначен за пазач вторият ответник И.М., гражданин на Република М., с идентификационен номер ..., с постоянен адрес: Република М., гр. К., ул. ..., който се е съгласил да съхранява машините на адрес: с. С.М., ул. .... За съхранение на машините на този адрес, пазачът е представил на ЧСИ договор за наем от 04.01.2010 г. с наемодателя И.С.Р., със срок на действие четири години. По изп.д. № 20107750400124 не са представени каквито и да било доказателства от пазача И.М., от които да е видно, че е транспортирал машините на горепосочения адрес и, че те са били съхранявани там. Пазачът не е поискал и ЧСИ не му е определил и възнаграждение, нито разноски за пазене на вещите. С констативен протокол № 02800/14.05.2014 г., съставен на 09.04.2014 г. ЧСИ Я.Б. е констатирал, че посочените вещи не са установени на адреса, мястото на което са били съхранявани е разрушено, а наемодателят И.С.Р. е починал. След тези констатации ЧСИ, без да предприеме каквито и да било действия за установяване местонахождението на пазача, за да поиска отчет за местонахождението и състоянието на машините е прекратил производството по делото, поради което и до настоящия момент не е известно къде се намират машините. Видно от изложеното, увреждането на ищците е причинено, както от ЧСИ Я.Б., който на 10.08.2010 г. е описал, запорирал и иззел процесните машини и ги е предал на пазача И.М., така и от последния, тъй като не ги е върнал на ЧСИ след прекратяване на делото, като липсата на машините е по вина и на двамата ответници, поради което и на основание чл.53 от ЗЗД, те следва да отговарят солидарно за причинените им вреди. Увреждането е извършено съвместно от двамата, защото ако ЧСИ не беше предал машините на пазача И.М., а последният ги беше върнал след прекратяване на делото, същите щяха да бъдат в наличност и ищците да ги получат. Позовавайки се на изложеното, ищците молят съдът да осъди солидарно ответниците ЧСИ Я.Й.Б. при НК и И.М., гражданин на Република М., да им върнат процесните машини, а ако това е невъзможно – да им заплатят стойността им, в размер на 33 000.00 лева, каквато е днешната им пазарна цена, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът частен съдебен изпълнител Я.Й.Б.е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Отделно от това, счита същите за преклудирани по давност, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност. По същество, не оспорва твърденията, че процесните машини са били запорирани, описани, оценени и предадени за пазене по изп.д. № 20107750400124, с взискател Л.В.К.и длъжник „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., което е било прекратено с постановление от 23.05.2014 г.. Също така твърди, че, след влизане в сила на прекратителното постановление, в изпълнение на задълженията си по чл.433, ал.2 от ГПК е вдигнал наложените по делото запори и възбрани. С покана вх. № 02605/20.10.2015 г. ищците го уведомили, че са собственици на въпросните движими вещи, с настояване да им ги върне или заплати тяхната равностойност, в размер на 33 000.00 лева. Към поканата обаче не са били представени документи за собственост, нито е бил уведомен за това в хода на изпълнителното производство. Ищците са приложили договор за прехвърляне собствеността на машини, съоръжения и оборудване от 23.08.2010 г., който препраща към договор за лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., страни по който са лица, различни от същите. Счита, че от представените доказателства не се установява, че ищците са собственици на движимите вещи, поради което в случая намира приложение чл.453, т.4, вр. чл.181 от ГПК, като документите на които те се позовават представляват частни такива и не удостоверяват достоверна дата. Ето защо, заявява, че на основание чл.193 от ГПК оспорва истинността на представените с молба вх. № 2083/20.04.2016 г. договори за продажба на индивидуално определени вещи от 12.01.2012 г., от 28.03.2012 г. и от 03.04.2012 г. и споразумителни протоколи от 17.09.2015 г. и 07.10.2015 г., като счита, че са съставени за целите на изпълнителното производство, в подкрепа на което е обстоятелството, че няма представени доказателства за платена продажна цена, нито такива за връщането й при разваляне на договорите. Остава неизяснен и въпроса кой е закупил машините от длъжника по делото след налагане на запорите и кой в действителност е техен собственик. Нито един от документите, представени му от различни лица, претендиращи собственост върху машините в хода на изпълнителното производство, не носи достоверна дата, поради което намира, че е действал съобразно законовите си правомощия и не следва да отговаря за липсата на вещите или за тяхната равностойност. Във връзка с възражението му за изтекла погасителна давност, заявява, че твърдението на ищците е, че въпросните вещи са били собственост на „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С. до 23.08.2010 г., което предполага, че са станали тяхна собственост на посочената дата. Въз основа на молба вх. № 01728/10.09.2010 г. от адв. Т. Я., пълномощник на „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., с управител М.Е.Д. – син на ищците, на 10.09.2010 г. същите са получили молба за образуване на изпълнителното дело, ПДИ и протокол за опис на процесните машини от 10.08.2010 г., като в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК срок не е депозирана жалба, нито е направено възражение, че машините са собственост на трето лице, поради което от извършване на съответното действие е изтекъл законоустановения давностен срок. На следващо място, счита, че не са налице изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, тъй като в случая липсва противоправно деяние от страна на ЧСИ и причинна връзка между деянието и вредата. ЧСИ е правил проучване за имотното състояние на длъжника, а описът е извършен съобразно разпоредбата на чл.467, ал.1 от ГПК и съдържа всички изискуеми реквизити. Не е обжалвано нито едно от действията на ЧСИ като незаконосъобразно и тези действия не са отменени по съответния ред. ЧСИ е установил по безспорен начин собствеността на движимите вещи и след като ги е намерил на посоченото от взискателя място е приел, че са собственост на длъжника, който не е възразил, че са собствени на трето лице. По молба на назначения за пазач Теодор Василев вх. № 01332/18.07.2012 г. и молба на взискателя вх. № 01333/18.07.2012 г., пазачът на машините е бил сменен, като с постановление от 18.07.2012 г. за пазач е бил назначен И.М. и машините са били преместени за съхранение на посочения адрес в с. С.М.. За извършената смяна са били уведомени взискателят, длъжникът и двамата пазачи. На 27.06.2012 г. М.Х.И. е депозирал до ЧСИ молба за влизане във владение на „ собствените си вещи „ и твърдение, че запорираните вещи са собственост на трето лице. На 23.10.2012 г. длъжникът по изпълнението е получил съобщение изх. № 03693/19.10.2012 г., че следва да представи доказателства за собственост на движимите вещи, но не е представил достоверни такива. Поради липсата на противоправно поведение на ЧСИ не следва да се прави и преценка за вина. Още повече, че в случая не са делегирани права по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ и последният е действал в рамките на закона и съобразно молби от взискателя. Също така не е констатирано от ЧСИ, с надлежен протокол, че вещите са погинали, което сочи на липса на деяние, което е противоправно. Обстоятелството, че с констативен протокол от 14.05.2014 г. е констатирана липса на предадените на пазача 3 бр. вещи не води до извод, че отговорността за нея е на ЧСИ. Напротив, отговорността е изцяло и единствено на назначения за пазач, който със своето неправомерно поведение, се е разпоредил с липсващите вещи. Ето защо, изцяло неоснователни са твърденията на ищците, че ЧСИ не е предприел следващите се действия по издирването и откриването им. Поради горното, моли съдът да отхвърли исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана. На основание чл.219 от ГПК, моли като трето лице помагач на ответника да бъде привлечено ЗАД „ Армеец „, гр. С., ул. ..., като сочи, че интересът му от привличане на същото произтича от наличието на валидна застраховка „Професионална отговорност„, в качеството му на ЧСИ, по застрахователна полица № 10 360 1321 **********. В тази връзка и, в случай, че не приеме доводите му, изложени по-горе, и уважи предявения от ищците иск за сумата от 33 000.00 лева, моли съдът да осъди третото лице помагач ЗАД „ Армеец „ да му заплати сумата от 33 000.00 лева, представляваща левовата равностойност на процесните машини, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният за особен представител на ответника И.М. – адв. С. И. от ШАК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Възраженията й са, че при запориране на процесните вещи от страна на ЧСИ Я.Б. не са били спазени разпоредбите на чл.449 и чл.450 от ГПК. На следващо място, след прекратяване на изпълнителното производство, ЧСИ се е самосезирал и еднолично е установил, че на посочения адрес в с. С.М. процесните 3 бр. вещи липсват, което не е попречило с разпореждане от 18.06.2014 г. да постанови вдигане на наложените върху тях запори. На следващо място, не е ясно как ЧСИ е избрал и назначил И.М. за пазач на вещите, няма данни за проверка на мястото, където ще се съхраняват вещите и те не са предадени на пазача срещу подпис, с което са нарушени разпоредбите на чл.470, ал.2 от ГПК / предишна / и чл.470, ал.3 от ГПК / предишна /. Не са налице и каквито и да било доказателства за предаване на процесните вещи от ЧСИ на новия пазач, както и за начина и разходите за транспортирането им. ЧСИ не е определил и възнаграждение на пазача, съгласно чл.472 от ГПК, което би го ангажирало да пази вещта като добър стопанин. Взискателят не е внесъл и ЧСИ не е изискал предварително внасяне на разноски за пренасяне и пазене на вещите. Ето защо, ответникът И.М. не следва да носи отговорност за връщането на процесните машини или за заплащане на тяхната стойност.
С определение № 38/19.01.2016 г., като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „ Армеец „, гр. С., ул. ....
В предоставения му срок за отговор по обратния иск, третото лице помагач ЗАД „ Армеец „, гр. С., представлявано от прокуриста И.К.Г. и изпълнителния директор Ц.Д.К., чрез процесуалния представител адв. Н. К. от САК, оспорва изцяло, предявените от Н.М.Д. и Е.П.Д. срещу ЧСИ Я.Б. искове, както и обратния иск на ЧСИ Я.Б. срещу дружеството. Възраженията му са, че не се доказва по безспорен начин собствеността на ищците върху процесните машини и упражняването на фактическа власт върху тях от ЧСИ Я.Б.. Освен това, не е налице виновно и противоправно поведение на ЧСИ и не се доказва непозволено увреждане на ищците. На следващо място, съгласно чл.3 от Наредба № 2/06.02.2006 г. за задължителното застраховане на ЧСИ, задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на ЧСИ покрива отговорността за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица, имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно неизпълнение задълженията на ЧСИ. Видно от раздел І на Общите условия, застраховката покрива професионалната отговорност на ЧСИ за всички суми, които застрахователят бъде задължен да плати като обезщетение за застрахователни събития, настъпили вследствие виновно неизпълнение на неговите професионални задължения. Видно от изложеното в исковата молба, претенцията на ищците не съставлява предмет на застрахователно покритие, тъй като касае не заплащането на обезщетение за непозволено увреждане, а връщане на вещ. Отделно от изложеното, всички права по застрахователна полица № 1036013210000120829 са погасени по давност, предвид разпоредбата на чл.197 от КЗ / отм. /, поради което и предявеният обратен иск е погасен по давност. Евентуалният иск за сумата от 33 000.00 лева и съответният обратен иск са също неоснователни. Съгласно т.2 от Общите условия, застрахователното събитие съставлява имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните и другите участници в изпълнителното производство и трети лица, настъпили в периода на действие на полицата, в резултат на противоправно виновно действие/бездействие на ЧСИ. Съгласно чл.13 от Наредбата за задължителното застраховане на ЧСИ, действието/бездействието съставлява застрахователното събитие. В тази връзка, действието/бездействието също следва да е било реализирано в периода на действие на застрахователната полица. Ищците претендират изплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат от невдигане на наложени запори и невръщане на запорираните машини при прекратяване на изпълнителното производство на 23.05.2014 г., с оглед на което неправомерното бездействие, което се твърди да е с дата 23.05.2014 г. не се покрива от застрахователната полица, с период на действие от 06.05.2010 г. до 05.05.2011 г. и не е налице основание за ангажиране отговорността на ЗАД „ Армеец „ по предявения обратен иск. Видно от КЗ и Общите условия за застраховка на ЧСИ, не е покрита гаранционно-обезпечителната отговорност на ЧСИ, а само тази, свързана с неизпълнение на негови професионални задължения, в качеството му на ЧСИ. От изложеното следва, че не е налице застрахователно събитие.
В хода на производството страните поддържат исканията и възраженията си.
В писмената си защита, депозирана в предоставения му от съда срок, процесуалният представител на ищците моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците Я.Б. и Й. М. да върнат на доверителите му процесните машини за производство на стъклопакети, а, ако не може машините да им бъдат върнати, двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да им заплатят, на основание чл.53 от ЗЗД, равностойността на вещите, в размера посочен в заключението на вещото лице Е. Г. – 24 590.00 лева без ДДС, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и извършените по делото разноски. Направеното в писмената защита изменение размера на първоначално предявените искове е заявено след срока по чл.214, ал.1 от ГПК – до приключване на съдебното дирене по делото, поради което се явява недопустимо и следва да бъде оставено без уважение.
В писмената си защита ответникът ЧСИ Я.Й.Б.навежда допълнително доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените искове. Също така, във връзка с данните по делото, че различни лица претендират собственост върху машините, моли да бъдат сезирани компетентните органи и се постанови спиране на делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, до изясняване на случая.
След приключване на съдебното дирене и изнасяне на делото за решаване е постъпила молба вх. № 3483/03.07.2018 г., депозирана от „ НСП – АТ „ ЕООД, гр. Ш., ЕИК ..., представлявано от К.М., в която се твърди, че посоченото дружество е собственик на процесните движими вещи, закупени по договор за продажба от 04.08.2010 г. с „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш.. На участващите в процеса лица е предоставена възможност да изразят становище във връзка с молбата, като такова е постъпило от страна на ищците и ответника И.М..
Като съобрази изложеното от страните, съдът приема, че е сезиран със субективно съединени искове по чл.108 от ЗС, обективно съединени при условията на евентуалност с искове по чл.45 от ЗЗД, вр. чл.441, ал.1 от ГПК, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.53 от ЗЗД по отношение на първия ответник и по чл.45 от ЗЗД, вр. чл.471, ал.1 от ГПК, вр. чл.53 от ЗЗД по отношение на втория ответник, както и с обратен иск по чл.229 от КЗ / отм. /, вр. чл.25, ал.1 от ЗЧСИ.
Исковете са предявени с редовна искова молба, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
Досежно искането на ответника Я.Й.Б.за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, намира, че се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, предвид липсата на събрани по делото доказателства, от които да се направи извод за конкретно извършено престъпление срещу собствеността на процесните вещи.
Относно молбата на „ НСП – АТ „ ЕООД, гр. Ш., счита, че не следва да се обсъжда, тъй като е депозирана от трето, не участващо по делото лице, след приключване на съдебното дирене.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: Изп.д. № 20107750400124 по описа на ЧСИ Я.Й.Б.е образувано по молба на Л.В.К., ЕГН ********** от гр. П., в качеството му на взискател, срещу „ Йомо Стар „ ЕООД, Булстат ..., със седалище и адрес на управление в гр. Ш., в качеството на длъжник, на основание изпълнителен лист за парично вземане, издаден по заповед по чл.417 от ГПК № 1994/09.08.2010 г. по ч.т.д. № 3093/2010 г. на ШРС. В молбата си взискателят е поискал изрично насочване на принудителното изпълнение върху вещи, собственост на длъжника, а именно: вертикална миялна машина ВММС 2.2/4, вертикална преса ВП 2.2 и бутил екструдер БЕ 7000. В адресираната до длъжника покана за доброволно изпълнение, ЧСИ е посочил, че на основание чл.449, ал.1 от ГПК, на 10.08.2010 г., от 9 –20 часа ще извърши опис на движими вещи – 3 бр. производствени машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма – марка „ MANEV „, както следва: вертикална миячна машина ВММС 2.2/4, вертикална преса ВП 2.2 и бутил екструдер БЕ 7000. Поканата за доброволно изпълнение е била изготвена на 10.08.2010 г., като, видно от отметката върху нея, длъжникът е бил уведомен за съдържанието й по телефон на същата дата, съгласно разпореждане на ЧСИ от 10.08.2010 г.. По делото е приложен протокол за опис на движимо имущество от 10.08.2010 г., съгласно който ЧСИ е описал като собствени на „ Йомо Стар „ ЕООД, вертикална миялна машина за стъкла ВММС 2.2/4, сер. № 024/2005 г., мощност 14 kw, тегло 1 800 кг.; вертикална преса 2.2 ВП, сер. № 019/2005 г., мощност 0.6 kw, работно налягане – 6, тегло 700 кг. и бутил екструдер БЕ 7000, сер. № 017/2005 г., мощност 4.5 kw, работно налягане – 6, тегло – 460 кг.. В протокола е отразено, че вещите са намерени във владение на Т.Б.В., управител на фирма „ Лъки – Йо „ ООД, гр. Ш. и се възлагат за пазене на същото лице срещу възнаграждение в размер на 50.00 лева месечно. Протоколът е изготвен в присъствието на лицата Т.Б.В. и Р.Д.. С определение от 21.09.2010 г. по ч.т.д. № 3093/2010 г. по описа на ШРС, производството по изп.д. е било спряно на основание чл.420 от ГПК. На 08.11.2010 г. до ЧСИ Я.Б. е била депозирана молба от Т.Б.В., в качеството му на пазач на описаните по-горе движими вещи, в която същият е заявил, че на 08.11.2010 г. в производствената база/офис на фирма „ Лъки – Йо” дошли длъжника по изпълнението М. Д., съдия изпълнителят С. и полицейски служители, които започнали да описват и демонтират възложените му за пазене вещи, както и други, собственост на „Интерлийз „. Впоследствие бил информиран, че вещите ще бъдат изнесени от сградата, където се пазят. С оглед на горното, пазачът е поискал от ЧСИ Я.Б. да предприеме незабавни действия и разпореди кой и при какви условия следва да се разпорежда с предадените за пазене вещи, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20107750400124. Съгласно констативен протокол от 08.11.2010 г., на посочената дата ЧСИ е посетил, по сигнал на пазача, производствената база на „ Лъки – Йо „ ООД в гр. Ш., ул. ... „ и е констатирал, в присъствието на полицейски служител, взискателя и назначения за пазач, че процесните машини се разглобяват на място по разпореждане на ДСИ С. и се изнасят от помещението, където се намират, ведно с други вещи, собственост на „ Лъки – Йо „ ООД. С молба от 10.08.2011 г. пазачът е уведомил ЧСИ, че занапред процесните вещи ще бъдат съхранявани на адрес: гр. Ш., бул. ..., „ седалище на Лъки – Йо „ ООД. С молба от 18.07.2012 г. до ЧСИ Я.Б., Т.Б.В. е поискал, по лични причини, да бъде освободен като пазач на машините и да бъде заменен с друг. С молба от същата дата взискателят по изпълнението е поискал Т.Б. да бъде заменен като пазач на вещите от И.М., като същите ще бъдат съхранявани на адрес: с. Ст. М., ул. .... С постановление да смяна на пазач от 18.07.2012 г. ЧСИ е сменил досегашния пазач и е назначил за нов ответника И.М., като вещите ще се съхраняват на посочения в молбата на взискателя адрес в с. Ст. М.. За постановлението е било съобщено на взискателя, длъжника / на 20.07.2012 г. / и на стария и новия пазачи, като последният е получил уведомлението на 19.07.2012 г.. На л. 79 от представеното копие от изп.д. № 124/2010 г. е приложен договор за наем от 04.01.2010 г., сключен между И.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, като наемодател и ответника И.М., като наемател, съгласно който наемодателят е предоставил на наемателя, за временно и възмездно ползване собственото си дворно място от 1250 кв.м., ведно с построените в него къща, лятна кухня и стопански постройки, за което е отреден парцел ХІ-217 в кв. 27 по плана на с. С.М., обл. Ш., за срок от четири години, считано от датата на подписване на договора. На 27.06.2012 г. по изп.д. е била депозирана молба от лицето М.Х.И., в която е заявил, че е собственик на процесните движими вещи и е поискал от ЧСИ да вдигне наложените върху тях запори и му позволи да влезе във владение на същите. За да основе правото си на собственост, И. е представил договор за покупко-продажба от 28.03.2012 г., съгласно който е закупил процесните машини от Д.Д.П. за сумата от 8 700.00 лева. С молба от 01.08.2012 г. М.И. е поискал въпросните 3 бр. машини да бъдат предадени за пазене на него и се съхраняват в гр. Ш., ул. И., в обект Бензиностанция и автомивка. На 25.09.2012 г. управителят на „ Йомо Стар „ ЕООД и М.И. са депозирали молби до ЧСИ, в които са посочили, че, видно от удостоверение от „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С., към момента на описа процесните вещи са били собственост на това дружество, а не на „ Йомо Стар „ ЕООД, поради което са били неправомерно запорирани. С молба от 27.09.2012 г. М.И. отново е поискал от ЧСИ предаване владението на машините, в качеството му на техен собственик. С писмо от 19.10.2012 г., получено на 23.10.2012 г., законният представител на дружеството – длъжник е бил поканен от ЧСИ Я.Б. да представи всички документи, имащи отношение към собствеността на процесните машини. Същата покана е била отправена и до третото лице М.И., който е получил съобщението лично на 19.10.2012 г.. Със заявление от 30.10.2012 г. М. Д. е представил договор за лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., сключен между „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С. и „ ЕМДИ – ЕС „ ООД, гр. Ш., представлявано от М. Д.; допълнително споразумение към договора за лизинг от 23.02.2009 г.; приемо-предавателен протокол от 23.02.2009 г.; Общи условия по договор за финансов лизинг с ЮЛ; удостоверение от „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С.; договор за прехвърляне собствеността на машини от 23.10.2010 г. между „И Еф Джи Лизинг „ ЕАД и Н.М.Д.. Със заявления от 13.02.2013 г. М. Д. и М.И. са поискали от ЧСИ Я.Б. да извърши проверка относно мястото и начина на съхранение на машините, както и за фабричните им номера и липсата на табели. С констативен протокол от 09.04.2014 г., съставен на адрес: с. С.М., ул. ..., ЧСИ е установил, че процесните 3 бр. машини липсват от адреса, собственикът на имота И.С.Р. е починал и мястото на съхранение на машините е разрушено. На адреса не е установен и пазача И.М.. Протоколът е бил връчен на длъжника по изпълнението на 14.05.2014 г., чрез законния представител. С постановление от 23.05.2014 г. ЧСИ е прекратил производството по изп.д. № 20107750400124, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението е било съобщено на взискателя и длъжника и не е било обжалвано. С разпореждане от 18.06.2014 г. ЧСИ е постановил вдигане на наложените запори върху процесните машини. С покана от 27.07.2015 г. М.И. е поискал от ЧСИ да му върне същите или да му заплати стойността им, в размер на 33 000.00 лева. С разпореждане от 30.07.2015 г. ЧСИ Я.Б. е оставил поканата без уважение, поради липса на доказателства за собственост. С молба от 07.08.2015 г. М. И. е представил на ЧСИ документи, които според него удостоверяват правото му на собственост върху вещите, а именно: договори от 28.03.2012 г. и 03.04.2012 г. за закупуването им от съпрузите Д.Д.П. и В.Д.П.; договор от 12.12.2012 г. за продажба на машините на Д. Д. от Н. и Е. Д. и договор за прехвърляне собствеността на машините от „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД на Н.М.Д.. С разпореждане от 01.09.2015 г. ЧСИ е указал на молителя да представи платежни документи, удостоверяващи плащанията по представените писмени договори. На 20.10.2015 г. пред ЧСИ е била депозирана молба от ищците, с искане да им бъдат върнати визираните по-горе машини или да им бъде заплатена тяхната равностойност, в размер на 33 000.00 лева. С разпореждане от 22.10.2015 г. молбата им е била оставена без движение за представяне на документи за собственост.
Приложено е и копие от изп.д. № 487/2010 г. по описа на ДСИ при РС – Ш., с взискател „ ЕМДИ – ЕС „ ЕООД / н. /, гр. Ш., ЕИК ..., ведно с гр.д. № 772/2010 г. по описа на ШОС, от които се установява, че от ДСИ С. С. по посоченото изп.д. са били наложени запори и извършени опис и оценка на други машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма на длъжника „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., които действия са били отменени по реда на чл.435 от ГПК, с решение от 23.02.2011 г. по гр.д. № 772/2010 г. на ШОС.
От приложените извлечения от ТР се установява и е прието за безспорно между страните, че едноличен собственик на капитала и управител на „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Ш., към датата на образуване на изпълнителното дело и досега е М.Е.Д., който е син на ищците.
От удостоверение за граждански брак № 393/23.06.1963 г., издадено от КНС, гр. С., се доказва, че ищците са сключили граждански брак на 23.06.1963 г..
Същите твърдят, че са закупили процесните машини, в режим на СИО, по силата на договор от 23.08.2010 г. между Н.М.Д. и „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С.. С договор от 12.01.2012 г. двамата са продали машините на Д.Д.П.. С договори от 28.03.2012 г. и 03.04.2012 г. купувачът и съпругата му В.Д.П. са продали същите на М.Х.И.. С писмо от 24.07.2015 г. последният е отправил до ЧСИ Я.Б. покана за доброволно предаване на машините, но, тъй като машините не са му били върнати, нито му е било изплатено претендираното обезщетение, М.И. е поискал от продавачите Д. и В.П. сключеният помежду им договор за продажба да бъде развален, за което е бил съставен споразумителен протокол от 17.09.2015 г. и продажната цена на вещите му е била върната. От своя страна Д. и В.П. са поискали разваляне на договора им с ищците, което е било извършено със споразумителен протокол от 07.10.2015 г., като им е била върната изцяло получената продажна цена. Поради изложеното е очевидно, че към момента на предявяване на исковата молба единствените легитимни собственици на процесните машини са двамата ищци.
Ответникът ЧСИ Я.Й.Б.оспорва визираните по-горе договори за продажба на индивидуално определени вещи от 12.01.2012 г., от 28.03.2012 г. и от 03.04.2012 г. и споразумителни протоколи от 17.09.2015 г. и 07.10.2015 г., като твърди, че не носят достоверна дата и са съставени единствено за целите на процеса.
Според приложения по делото договор за лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, гр. С., в качеството на лизингодател, се е задължило да придобие и достави на „ ЕМДИ – ЕС „ ЕООД, гр. Ш., ЕИК ..., представлявано от М. Д., в качеството на лизингополучател, вертикална миялна машина за стъкла ВММС 2.2/4, вертикална преса ВП 2.2 и бутил екструдер БЕ 7000, и трите с доставчик ЕТ „ М. – ВВ „. Страните са уговорили, че срокът на договора е 60 месеца, считано от датата на приемо-предавателния протокол и, че лизинговата цена ще бъде изплатена от лизингополучателя на 60 месечни вноски. Същите са се съгласили, че като неразделна част от договора ще се считат Общите условия на договори за финансов лизинг на „ И ЕФ Джи Лизинг „ ЕАД, Общи условия на застрахователното дружество и погасителен план. Според погасителния план, дължимите погасителни вноски са определени на 60, от които 59 в размер на 542.98 евро и последна, изравнителна в размер на 542.93 евро. Съгласно т.2.2 от Общите условия, договорът за лизинг остава в сила, докато бъдат изпълнени всички задължения на лизингополучателя и собствеността върху актива бъде прехвърлена на същия, освен при прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от негова страна. Според чл.17 от ОУ лизингополучателят няма право да прехвърля свои права или задължения по този договор, освен с предварителното писмено съгласие на лизингодателя. Видно от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 20.07.2005 г., описаните в договора машини са били предадени от лизингодателя на лизингополучателя на посочената дата, в отлично състояние и годни за употреба в съответствие с условията по договора. На л.74, т.І е приложено надлежно заверено копие от фактура № 417/19.07.2005 г., удостоверяваща, че на посечената дата „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД е закупило от ЕТ „ М. – ВВ „гр. Русе 1 бр. вертикална миялна машина, 1 бр. вертикална преса и 1 бр. бутил екструдер 7000, на обща стойност 70 010.86 лева, с включен ДДС. На л.75, т.І е приложено удостоверение изх. № 3853/07.08.2012 г., издадено от „ И ЕФ Джи Лизинг „ ЕАД, според което оборудването, посочено в удостоверението е отдавано на финансов лизинг, съгласно договор № 000536-001/12.07.2005 г., като с анекс № 1 от 23.02.2009 г. страните по него са променени, както следва: „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД – лизингодател, „ Йомо Стар „ ЕООД – лизингополучател и „ ЕМДИ – ЕС „ ЕООД – съдлъжник. В удостоверението е посочено, че описаното в него оборудване е било собственост на „ И ЕФ Джи Лизинг „ ЕАД в периода от 20.07.2005 г. до 23.08.2010 г.. Съгласно приложеното по делото допълнително споразумение № 1 от 23.03.2009 г. към визирания по-горе договор за лизинг, сключено между страните по него и третото лице „ Йомо Стар „ ООД, гр. Ш., представлявано от Й.Ж.Г. е било договорено, че „ ЕМДИ – ЕС „ ЕООД прехвърля на „ Йомо Стар „ ООД правата и задълженията на лизингополучател по договора за лизинг, а лизингодателят се съгласява първото дружество да бъде заместено от второто като лизингополучател. Страните са се съгласили, че с подписване на споразумението „„ ЕМДИ – ЕС „ ЕООД става съдлъжник на лизингополучателя „ Йомо Стар „ ООД и, че към датата на сключване на споразумението остатъчната главница по договора за лизинг се равнява на 8 514.26 евро без ДДС, и ще бъде изплащана съгласно погасителен план – Приложение № 1 към споразумението. На л.323, т.ІІ от делото е приложено писмо изх. № 2499/27.07.2010 г., с което лизингодателят „ И ЕФ Джи Лизинг „ ЕАД е поканил лизингополучателя „ Йомо Стар „ ЕООД, в тридневен срок от получаване на поканата, да му заплати дължимата до момента сума по договора за лизинг, в размер на 5 199.92 евро, вкючваща вноски, ведно с лихва за забава от датата на падежа до 22.07.2010 г., ведно с предупреждение, че, ако не последва цялостно плащане на задълженията, кредиторът разваля договора, считано от деня, следващ срока на доброволно изпълнение и кани лизингополучателя да му върне лизинговите вещи, в срок от два дни от датата на разваляне на договора. На л.342, т. ІІ е приложен в оригинал писмен договор от 27.07.2010 г. между М.Е.Д., като законен представител на „ Йомо Стар „ ЕООД и ищците, съгласно който дружеството им е прехвърлило, срещу дълга си от 32 850.00 лева, всичките си права като лизингополучател по договор за лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., включително правото на собственост върху машините, предмет на договора, на обща стойност 35 000.00 лева, а ищците са заявили, че ги купуват срещу вземането им от „ Йомо Стар „ ЕООД, гр. Шумен, в размер на 32 850.00 лева. На л.333, т.ІІ е приложена разпечатка от счетоводни записвания при „ Пощенска банка „, удостоверяваща, че на 04.08.2010 г. са преведени 10 200.00 лева от „ НСП – АТ „ ООД на „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, с основание: плащане на лизинг по договор. Върху разпечатката е поставена отметка, подписана от М. Д. и подпечата с печат на „ Йомо Стар „ ЕООД, в която е отразено, че плащането е по лизингов договор № 000536-001/12.07.2005 г.. На л.399, т.ІІІ от делото е приложено копие от нотариално заверена декларация от 10.08.2010 г., с която М.Е.Д., в качеството му на законен представител на „ Йомо Стар „ ЕООД е декларирал, че е съгласен, във връзка с изтичането на договор за лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., собствеността върху лизинговия актив да премине на Н.М.Д., с което се отказва от всякакви претенции относно преминаването собствеността на оборудването върху посоченото лице. Приложен е и договор за прехвърляне на собственост от 23.08.2010 г., сключен между „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, като прехвърлител и Н.М.Д., като преобретател, съгласно който дружеството се е задължило да прехвърли на ищцата, а последната да придобие собствеността върху процесните 3 бр. машини, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 124/2010 г., задно с всички принадлежности, числящи се към тях. В договора и било посочено, че преобретателят заплаща на прехвърлителя дължимата цена на актива, съгласно условията на договор за лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., както и, че цената е изплатена изцяло от преобретателя на прехвърлителя и прехвърлителят е предал, а преобретателят е приел владението върху актива към датата на сключване на договора. На л.76, т.І е приложено копие от договор за продажба на индивидуално определени вещи от 12.01.2012 г., с нотариална заверка на съдържанието рег. № 9427, т.3, № 116 от 23.07.2015 г. и нотариална заверка на подписите рег. № 9425 от 23.07.2015 г. на нотариус рег. № 024, с раЙ. на действие ШРС, съгласно който ищците са продали процесните 3 бр. машини на Д.Д.П., за сумата от 8 500.00 лева, платена в брой при подписване на договора. На л.77-78, т.І са приложени договор от 28.03.2012 г. за продажба на процесните машини от Д.Д.П. на М.Х.И., за сумата от 8 700.00 лева, както и договор от 03.04.2012 г., за продажба на машините от В.Д.П. на М.Х.И., като в чл.2 е било посочено, че купувачът е заплатил на продавачката пълния размер на договорената продажна цена в размер на 4 350.00 лева, която представлява половината от получената от съпруга й Данаил Д. Пенчев сума в размер на 8 700.00 лева, при сключването от него на договора от 28.03.2012 г. за продажба на същите машини. Приложен е и оригинал от споразумителен протокол от 07.09.2015 г. между Д.Д.П. и В.Д.П., като продавачи и М.Х.И., като купувач по сключени помежду им договори за продажба на машини и съоръжения от 28.03.2012 г. и 03.04.2012 г., по който страните са се съгласили, че процесните машини не са предадени във владение от продавачите на купувача и са запорирани и иззети по изп.д. № 124/2010 г. на ЧСИ Я.Б., поради което развалят по взаимно съгласие сключените помежду им договори от 28.03.2012 г. и 03.04.2012 г., като продавачите се задължават да върнат на купувача получената по договора продажна цена в размер на 8 700.00 лева. Представени са и 2 бр. вносни бележки от 02.10.2015 г., удостоверяващи, че продавачите са възстановили изцяло на купувача посочената в споразумението продажна цена, като всеки от тях му е платил по 4 350.00 лева. На л.334, т. ІІ е приложен оригинал на споразумителен протокол от 07.10.2015 г. между ищците, като продавачи и Д.Д.П. и В.Д.П., като купувачи по сключен помежду им договор за продажба на машини и съоръжения от 12.01.2012 г., по който страните са се съгласили, че процесните машини не са предадени във владение от продавачите на купувачите и са запорирани и иззети по изп.д. № 124/2010 г. на ЧСИ Я.Б., поради което развалят по взаимно съгласие сключения помежду им договор от 12.01.2012 г., като продавачите се задължават да върнат на купувачите получената по договора продажна цена в размер на 8 500.00 лева. В т.2 от споразумението е било посочено, че след изплащане на дължимата сума в размер на 8 500.00 лева, от продавачите на купувачите договорът за продажба на машините ще се счита за окончателно развален, а отношенията между страните ще се считат за окончателно уредени. На л.338 – л.341, т. ІІ са приложени са 2 бр. вносни бележки от 14.10.2015 г. и 2 бр. вноски бележки от 15.10.2015 г., удостоверяващи, че продавачите са възстановили изцяло на купувачите посочената в споразумението продажна цена, на четири вноски от по 2 125.00 лева.
І. Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи относно иска по чл.108 от ЗС: Съгласно т.2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълкд.д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС и трайната съдебна практика, искът за собственост по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесната вещ и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху нея. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 от ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение. За успешно провеждане на исковата си защита по чл.108 от ЗС ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е носител на правото на собственост върху претендираната вещ, че тя се владее от ответника и, че същият няма правно основание за това.
В случая, от събраните писмени доказателства се установява, че, по силата на възмезден договор за финансов лизинг от 23.08.2010 г. ищцата е придобила право на собственост върху процесните 3 бр. машини, като това е станало през време на барака й с ищеца. Основанието за придобиване на собствеността е договор за финансов лизинг № 000536-001/12.07.2005 г., с лизингодател „ И Еф Джи Лизинг „ ЕАД, по който лизингополучателят „ Йомо Стар „ ЕООД, заместил първоначалния лизингополучател със съгласието на лизингодателя, по силата на тристранно допълнително споразумение от 23.02.2009 г., е прехвърлил правата и задълженията си по договора на ищцата преди изтичане срока на действието му, със съгласието на лизингодателя, както и писмен договор за прехвърляне правото на собственост върху лизинговото имущество по визирания договор за лизинг от лизингодателя на ищцата, сключен на 23.08.2010 г.. На 21.01.2012 г. ищците са продали процесните вещи на Д.Д.П., като не се спори, че те са придобити от купувача в режим на СИО със съпругата му В.Д.П.. От своя страна П. продали машините на лицето М.И., с договори от 28.03.2012 г. и 03.04.2012 г.. Поради неизпълнение задължението за предаване владението на движимите вещи, договорът за копуко-продажба между П. и И. е бил развален по взаимно съгласие със споразумителен протокол от 07.09.2015 г., като продавачите са възстановили на купувача продажната цена на машините на 02.10.2015 г.. Със споразумителен протокол от 07.10.2015 г., поради неизпълнение задължението на ищците за предаване владението на процесните вещи е бил развален и договорът за покупко-продажба между тях и П., като продавачите са възстановили изцяло продажната цена на купувачите на 15.10.2015 г.. Изложеното налага извод, че, по силата на договор за покупко-продажба от 21.01.2012 г. ищците са отчуждили правото на собственост върху процесните машини и са си го възстановили на 07.10.2015 г., поради разваляне на сключения договор за покупко-продажба, на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД.
Единственият документ от посочените договори за покупко-продажба и споразумителни протоколи, който е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с дата 23.07.2015 г., е договорът за покупко-продажба на машините от ищците на Д.Д.П.. В тази връзка, с оглед оспорването верността на визираните частни диспозитивни документи от ответника ЧСИ Я.Б., съдът счита, че, доколкото не се оспорва авторството им, на основание чл.180 от ГПК, те съставляват годно доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицата, които са ги подписали. Що се отнася до оспорването датата на издаване на документите, съдът споделя трайната практика на ВКС, според която изискването за достоверна дата по чл.181, ал.1 от ГПК ползва не всички лица, които не са участвали в съставянето на документа, а само тези, които черпят права от издателите на документа и които могат да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в съставянето на документа лица не са трети по смисъла на цитираната разпоредба и спрямо тях не важи изискването за достоверност на датата на частния документ. В този случай съдът разполага с възможност за преценка на всякакви доказателства, предвид обстоятелствата, за установяване датата на частния документ. С оглед на изложеното и, че ЧСИ Я.Б. не е лице, което черпи права от издателите на процесните документи, счита, че той няма качеството на „трето лице” по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК и изискването за достоверност на датата на издаване на документите не го ползва. Предвид това и като съобрази нотариалната заверка на първия от договорите за покупко-продажба, фактът, че останалите документи няма как да са били съставени преди него, че погасяването на упоменатите в споразумителните протоколи парични задължения на продавачите към купувачите се потвърждава от приложените по делото платежни документи, съставляващи разписки за плащане, както и депозираните пред ЧСИ молби за връщане на вещите от М.И. и от ищците, намира за недоказано възражението, че оспорените документи са антидатирани, т.е. – изготвени след датата, посочена в тях.
Що се касае до оспорването от страна на ответника ЧСИ Я.Б. верността на документите, посочени в молба вх. № 2854/30.05.2018 г. / л.366, т. ІІІ /, намира, че, с оглед изложеното по-горе и съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, няма основание същите да се считат опровергани, поради което възражението следва да се отхвърли.
Досежно възражението на посочения ответник, че по делото липсвали доказателства дали и от кого е заплатена цената по договора за лизинг, счита, че следва да се отхвърли, предвид изрично посоченото в договора за прехвърляне право на собственост, сключен на 23.08.2010 г. между „ Е Иф Джи Лизинг „ и ишцата, че дължимата цена на актива е изплатена изцяло от приобретателя на прехвърлителя към датата на подписване на договора.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, и, че никоя от страните не твърди и не се установява по делото, че вещите са погинали и не съществуват в правния мир, приема за доказано, че към датата на завеждане на исковата молба и до датата на приключване на съдебното дирене ищците се легитимират като носители на правото на собственост върху процесните 3 бр. машини за производство на стъклопакети, което обосновава извод за основателност на установителната претенция за собственост и уважаването й.
Относно втората предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ГПК, от изявленията на страните, включая от отговорите на ищцата на въпроси по чл.176 от ГПК, и събраните по делото писмени доказателства се установи по категоричен начин, че процесните движими вещи не се намират във владение на двамата ответници или на един от тях, като местонахождението им и лицето, което ги държи са неизвестни, без да са налице безспорни доказателства, че вещите са изгубени или унищожени. Ето защо, намира, че в осъдителната й част претенцията по чл.108 от ЗС се явява недоказана, което налага отхвърлянето й като неоснователна.
ІІ. В съответствие с изхода от правния спор по чл.108 от ЗС, съдът дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове за обезщетение за вреди, относно които прие следното:
Съгласно чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ и практиката на ВКС, отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на него вреди и причинно следствена връзка между тях и противоправното поведение на деликвента. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За надлежно провеждане на защитата си ищецът по иска следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно въздействие върху нея, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от това дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.
Съгласно чл.741, ал.1 от ГПК на назначения за пазач по реда на чл.470 от ГПК е вменено по закон задължението да пази възложената му вещ като добър стопанин и дава сметка на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, по което е бил назначен за приходите от вещта и разноските за пазенето й. За причинените на други лица вреди, настъпили вследствие неизпълнение на нормативно уреденото му задължение за пазене на вещта с грижата на добър стопанин, пазачът отговаря за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, при наличие на изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността му, а именно: неправомерно действие или бездействие на пазача при изпълнение на задължението му за пазене на вещта, вреда и причинно следствена връзка между двете.
Съгласно чл.472, ал.2 от ГПК, задължение на съдебния изпълнител, който е назначил трето лице за пазач е да следи за изпълнение на вменените му в чл.471, ал.1 от ГПК обязаности, като при неизпълнението им, съдебният изпълнител разполага с правомощието да изземе вещта от пазача и да я предаде за пазене другиму.
От събраните по настоящото дело доказателства се установява, че към датата на налагане на запорите върху процесните машини, извършването опис на същите и предаването им за пазене на пазача Т.Б.В. от ЧСИ Я.Б., по изп.д. № 124/2010 г. – 10.08.2010 г., както и към датата на издаване на постановлението на ЧСИ за смяна на пазача – 18.07.2012 г. ищците не са били носители на правото на собственост върху тези вещи. Ищците не са били собственици на същите и към датата на постановяване прекратяване на изпълнителното производство – 23.05.2014 г. и вдигане на наложените запори – 18.06.2014 г.. От започване на принудителното изпълнение до прекратяване на производството ищците са се легитимирали като собственици на машините в периода от 23.08.2010 г. до 21.01.2012 г., през който по отношение на тях не са били извършвани изпълнителни действия.
По категоричен начин се установи и, че ЧСИ е извършил опис на движимите вещи и предаването им за пазене на ответника И.М. в нарушение чл.465 от ГПК – въпреки, че при описа вещите не са намерени във владение на длъжника, съответно в нарушение на чл.470, ал.4, вр. чл.434, ал.2 от ГПК – без да е съставен протокол, подписан от ответника И.М. за предаване на вещите.
Като съобрази изложеното, съдът приема, че дори и от визираните неправомерни действия на ЧСИ Я.Б. по запориране, описване и предаване на пазач на процесните машини да са произтекли вреди, към момента на настъпването им те не са могли да засегнат пряко имуществената сфера на ищците, под формата на смущение, накърняване или унищожаване на техни блага, тъй като към момента на извършване на посочените действия последните не са били носители на каквито и да права върху движимите вещи, нито са упражнявали фактическа власт върху тях. Евентуалните вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от конкретно изброените действия на ЧСИ биха могли да настъпят само в патримониума на лицето, което е било собственик, владелец или държател на машините към момента на извършване на тези действия, каквото качество ищците не се доказа, че са имали. Ето защо, намира, че същите не са материално правно легитимирани като носители на правото на обезвреда за вреди от действията на ответника Я.Б. по налагане на запор, извършване опис и предаване на пазач на процесните 3 бр. машини по изп.д. № 124/2010 г..
От материалите по делото се установи, че, вследствие разваляне на договора за покупко-продажба от 21.01.2012 г. ищците са си възстановили правото на собственост върху процесните вещи с обратна сила, но основанието за това безспорно е настъпило след прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените запори върху машините, като до тогава няма данни ищците да са сезирали ЧСИ с претенция за собственост върху вещите, от което следва, че те не биха могли да претендират увреда от действия на ответника по отношение на имущество, което към дата на увреждането не е било тяхно.
От друга страна, по делото не се събраха доказателства, че след смяната на пазача с постановление от 18.07.2012 г. вещите са били реално предадени на ответника И.М., съобразно правилото на чл.470, ал.4, вр. чл.434, ал.2 от ГПК и преместени от гр. Ш. в с. С.М., обл. Ш.. Няма данни и да са били внесени разноски от взискателя за възнаграждение на новия пазач или за преместване и пазене на вещите. По делото не се установява какво се случило с вещите след издаването на постановлението за смяна на пазача и дали продължават да съществуват, а ако не – кога са погинали, като според наличните доказателства, последното им доказано местонахождение е на адреса на първоначалния пазач в гр. Шумен, ул. ..., седалище на „ Лъки – Йо „ ООД. Ето защо, съдът приема за недоказано, че вещите са били предадени на ответника И.М. и за същия е възникнало задължение по чл.471, ал.1 от ГПК за пазенето им с грижата на добър стопанин, което да предпоставя отговорността му при евентуалното му неизпълнение.
Установи се, че след възстановяване собствеността върху процесните машини, вследствие разваляне на сключения с третите лица договор за покупко-продажба, ищците са понесли вреди поради невъзможността да получат владението им и същевременно, поради извършеното от тях възстановяване продажната им цена на купувачите по разваления договор, но не се доказва, че тези вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с осъществените от двамата ответници и посочени в исковата молба неправомерни действия. Изясни се, че ЧСИ не е упражнил контрол и не е искал отчет относно пазене на вещите от пазача И.М., но от друга страна от доказателствата по делото не се доказва, че вещите са били предадени на посоченото лице, както и, че към датата на възстановяване собствеността върху машините на ищците те са били в разпореждане на някой от двамата ответници. Данни за местонахождението на машините са налице докато са били в държане на първоначалния пазач, който би следвало да носи отговорност за тях до предаването им на втория пазач. На следващо място, са налице данни, че машините са били демонтирани по разпореждане на ДСИ по друго изпълнително дело, във връзка с което, тогавашният пазач и ЧСИ са предприели съответни действия. Предвид горното се налага извод, че за причинените от ищците вреди отговорността е евентуално на първоначалния пазач, респ. на ЧСИ, който не е упражнил контрол по отношение на него, каквито действия обаче не са включени в обхвата на исковата претенция. Наред с това, от данните по делото може да бъде извлечено заключение, че понесените от ищците вреди са в резултат и от действията на лицата, с които са договаряли по договора за финансов лизинг, и конкретно длъжникът по изпълнението – „ Йомо Стар „ ЕООД, който е знаел за насоченото принудително изпълнение върху машините, но не е обжалвал запора по реда на чл.435 от ГПК, не е съобщил на съкотрахентите си за него, респ. – е извършил разпореждане с вещите.
По изложените съображения, съдът приема, че исковата претенция по чл.45 от ЗЗД е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
Поради отхвърляне на иска по чл.45 от ЗЗД срещу ЧСИ Я.Й.Б., отпада необходимостта от произнасяне по обратния иск на ответника, предявен срещу трето лице помагач ЗАД „ Армеец „ АД, гр. С..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника ЧСИ Я.Б. деловодни разноски в размер на 1 580.00 лева.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК, на трето лице помагач не се дължат разноски.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЧСИ Я.Й.Б., с раЙ. на действие ШОС, с адрес: гр. Ш., ул. ...и И.М., гражданин на Република М., с идентификационен номер ..., с постоянен адрес: Република М., гр. К., ул. ..., че Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН **********,*** са собственици на 3 бр. машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма, а именно: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17, срещу които е било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20107750400124.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН **********,***, срещу ЧСИ Я.Й.Б., с раЙ. на действие ШОС, с адрес: гр. Ш., ул. ...и И.М., гражданин на Република М., с идентификационен номер ..., с постоянен адрес: Република М., гр. К., ул. ..., иск по чл.108 от ЗС, относно предаване на владението върху 3 бр. машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма, а именно: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17, срещу които е било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20107750400124, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН **********,***, срещу ЧСИ Я.Й.Б., с раЙ. на действие ШОС, с адрес: гр. Ш., ул. ...и И.М., гражданин на Република М., с идентификационен номер ..., с постоянен адрес: Република М., гр. К., ул. ..., искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 000.00 лева, представляващи днешна пазарна цена на 3 бр. машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма, а именно: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17, срещу които е било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20107750400124, които са им били причинени от ответниците в резултат на техни неправомерни действия в качеството им съответно на частен съдебен изпълнител и пазач на вещите по посоченото изпълнително дело, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на ЧСИ Я.Й.Б., с раЙ. на действие ШОС, с адрес: гр. Ш., ул. ...деловодни разноски в размер на 1 580.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Делото е разгледано и решението постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „ Армеец „, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., раЙ. С., ул. ....
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните, който срок спира да тече през време на съдебната ваканция.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: