Решение по дело №3996/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

№ 1256 гр.Пловдив, 05.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 03.08.2019г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3996/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление  № 16-002754, издадено на 24.06.2019г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “ЗБ СОФТ” ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Марково, ул. ”Ралица” №9, представлявано от Б.А.А.за административно нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева”.

Жалбоподателят в подадената жалба излага подробни доводи и моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.А., като ангажира гласни доказателства и взима становище по незаконосъобразност на атакуваното НП.Моли за разноски

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява процесуален представител юрк. Б., която оспорва жалбата. По същество взима становище по законосъобразност атакуваното НП.Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

             Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,  произлиза от лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

              Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност за осъществено  административно нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, изразило се в това, че при осъществена проверка на 24.02.2020 година в обект – офис 29, находящ се в гр.Пловдив, ул.Райко Дасаклов 53-Дом Васил Левски, ет.3, стопанисван от „ЗБ Софт“ ЕООД било констатирано, че в обекта полага труд лицето М.К.П., ЕГН ********** като ***.Същата работела при установено елементи на трудово правоотношение-работно място, работно време, почивки в работнияден, уговорено възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма.

              Предвид установеното в хода на проверката на 01.06.2020г. на дружеството бил съставен АУАН с номер 16-002754/01.06.2020г.Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.Срешу акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били внесени възражение, които са оставени без уважение от наказващия орган.

            Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят Е.Д.–***, който изцяло е потвърдил отразените от него фактически констатации в АУАН. От показанията на свидетеля стана ясно, че при проверката е установено лице М.П., което полага труд, но няма сключен трудов договор към датата на проверката 24.02.2020г.В хода на производството по преверката е представен граждански договор между М.П. и дружеството жалбоподател.

           Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на актосъставителя, доколкото същите изхождат от обективен източник и по същество се оценят като логични, последователни и неопровергани от наличните по делото доказателства, напротив кореспондират в най-пълна степен с приложените по делото писмени доказателства, а именно констативен протокол, АУАН , декларация по чл.402 от КТ съставена от М.П., оправомощителна заповед, граждански договор и др.Съдът изцяло кредитира писмените доказателства по преписката като неоспорени от страните.Не се крадитират гласните доказателства на разпитания свидетел Г.Р. тъй като е ирелевантно отношенията между нея и „ЗБ Софт“ по настоящия казус.Свидетелката не може да даде меродавни показания за отношенията между „ЗБ Софт“ ЕООД и М.П., която е подала надлежно декларация по чл.402 от КТ досежно отношенията и с дружеството, която следва да се кредитира.

           

            При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

             Настоящият съдебен състав изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя, които съдът кредитира по изложените по-горе съображения и писмени такива - приложените по преписката.

            В случая липсват кредитирани от съда гласни или писмени доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност фактът на извършеното нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

          При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.Точно и ясно са описани нарушените и санкционни норми, по идентичен начин както в АУАН, така и в НП.Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.

            Така описанато административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на визираната административно - наказателна норма и дава основание да се обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател по административен ред.

            Не са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.Освен това случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се явява специална по отношение на общия случай по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и тя дерогира неговото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.“ Тази императивна норма цели защита на обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Случаят не е маловажен, защото законът изрично изключва приложението на този институт към нарушенията на чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, тъй като се касае за обществени отношения с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случаи, свързани с защита на работниците и служителите.

          Въпреки наличието на нарушение наказателното постановление следва да бъде отменено заради допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, досежно срокът за съставяне на АУАН.Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.Безспорно и нарушителя и нарушението са открити на 24.02.2020г.Акта е издаден на 01.06.2020г., тоест извън 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че сроковете за съставяне на АУАН са спрели заради разпоредба на Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на народното събртание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /съкр. Закон за извънредното положение/.Съгласно чл.3 от Закона за действието му от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. изрично е спомената, че сроковете по НК и ЗАНН продължават да текат.Според е момента за времето след 09.04.2020г. до седем дни след обнародването на ДВ за отмяната на извънредното положение.Съгласно редакцията от 09.04.2020г. в чл.3, т.1 влизат  процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.Касае за производства в съдебна фаза на процеса и изпълнителни дела, но не и за срокове по административни производства.Тези срокове са уредени в чл.3, т.2, съгласно която норма давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.В случая са спрени сроковете в полза на частноправни субекти, а не се удължава възможността и преклузивния срок за съставяне на АУАн, тъй безспорно от този срок нито се погасяват нито придобиват права за частни субекти.Тълкувайки тезата на процесуалния представител на въззиваемата страна следва, че се придобиват права за публичен субект, какъвто не е смисъла на Закона за извънредното положение.Ето защо съдът не приема тази теза и счита, че е пропуснат преклузивния срок за съставяне на АУАН, което е опорочило административно наказателното производство и е допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните влечащо незаконосъобразност на наказателното постановление.

           В предвид на изложеното, обжалваното НП на Директор на Д „ИТ“ - гр. Пловдив се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

          Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв. за процесуално представителство по делото. В случая е направено искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН от въззиваемата страна.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на възнаграждение при интерес до 2000лева, какъвто е случая е 200лева+ 6% за горницата над 1000лв./тоест 60лв. в случая/.Това е така тъй като с Решение на ВАС номер 5419 обн. бр. 45 от 2020 г, в сила от 15.05.2020 г. е отменена разпоредбата в чиято редакция размера е бил по-висок.Към датата на сключения договор за правна защита и плащане на сумата от 260лева 03.08.2020г. за процесуално представителство по настоящото дело решението на ВАС е било влязло в сила и актуален е размера от 260лева, тоест платеното адвокатско възнаграждение е на минимума в наредбата и се дължи изцяло.Налице са предпоставките да се присъдят разноски на жалбоподателя.За пълното следва да се отбележи, че ДВ 31/07/2020г. е обнародван нов размер на адвокатските възнаграждения, съгласно нови промени в наредбата, но същата влиза в сила от 04.08.2020г.Ще следва Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с т.6  от ДР на АПК да заплати на жалбоподателя „ЗБ Софт“ ЕООД сторените от него разноски по делото в размер на 260 лева за адвокатско възнаграждение.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 16-002754, издадено на 24.06.2019г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “ЗБ СОФТ” ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Марково, ул. ”Ралица” №9, представлявано от Б.А.А.за административно нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева”.

               ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на “ЗБ СОФТ” ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Марково, ул. ”Ралица” №9, представлявано от Б.А.А.сумата от 260/двеста и шестдесет/лева представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                     

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

вярно с оригинала: И.П.