Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 26.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 648 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Л.Н.Г., ЕГН **********, твърди, че е автор в хипотезата на чл. 3,
ал. 1, т. 1 ЗАПСП на статията: "Княз Церетелев българският рицар",
публикувана на 03.03.2005 г. в секция "Ретро" на в-к
"Новинар". Поддържа, че статията е произведение на литературата и
представлява защитен обект на авторското право по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Твърди, че в информационната платформа http://www.cross.bg/ бил публикуван
публицистичен текст, абсолютно идентичен от съдържателна страна със статията на
ищцата, публикувана на 03.03.2005 г. в секция "Ретро" на в-к
"Новинар". Сочи, че единствената разлика била в заглавието, което
било променено чрез неговото съкращение и било трансформирано на "Един
забравен рицар". Твърди, че статията на ищцата била публикувана в интернет
сайта http://www.cross.bg/ на 19.01.2015 г., и все още била достъпна в интернет
на уебадреса.
Поддържа, че
информационният интернет сайт публикувал статията без каквато и да било
индикация за авторството на ищцата, без да й е било поискано разрешение за публикацията
и без да й е било изплатено авторско възнаграждение за ползването на
произведението. Твърди, че публикацията била открита от ищцата на 20.11.2019
г., като на ответника – „А.К.“ ООД, ЕИК ********, на 12.12.2019 г. било изпратено писмо, в което му било обяснено за
извършеното от негова страна правонарушение като бил информиран за
неблагоприятните за него последици от противоправното му поведение.
Твърди, че в случая било
налице нарушение на неимуществените права на автора на статията от страна на
ответника, изразяващи се в правото на автора да иска да се признае авторството
му и да се посочи името му, както и на имуществените му права, намиращи израз в
изключителното право на автора да разреши използване на произведението от трето
лице, както и да получи възнаграждение за процесното използване.
Поддържа, че в случая
било налице "използване" по чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, тъй като във
http://www.cross.bg/ дословно била възпроизведена и разпространена статията на
ищцата, публикувана по-рано във в. „Новинар". Поддържа, че при
сравнителния анализ и цялостния прочит на статията, публикувана във в.
http://www.cross.bg/ се забелязвало, че всички изречения от началото до края на
статията били запазени като конструкция и като смисъл, като идейната концепция,
логическата и смисловата структура на текста също били непроменени. Твърди, че
дословното възпроизвеждане на статията станало без да е било признато
авторството на ищцата, като нейното име не било споменато, не било искано
нейното разрешение за процесния вид използване, не й било платено
възнаграждение.
Твърди, че в случая
възпроизвеждането на процесното литературно произведение станало чрез
публикуването на статията на информационната интернет платформа
http://www.cross.bg/, а използването по смисъла на чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП
било обективирано, чрез даване на неограничена възможност на всеки потребител
на информационната интернет платформа - http://www.cross.bg/, да влезе в
уебсайта, на който статията била възпроизведена и да я прочете.
Твърди, че публикуването
на статии с висококачествен журналистически характеристики, каквато била тази
написана от ищцата, неминуемо довело до реализирането на повече приходи от
ответника - администратор и собственик на сайта. Твърди, че статията на ищцата
била написана след обстойно проучване на множество и различни библиографски
данни и други литературни произведения. Поддържа, че в следствие от нарушението
на ответника търпи имуществени вреди, за което претендира обезщетение в размер
на 1500 лв., която сума да замести дължимото й възнаграждение от ответника.
Поддържа, че изживяла
отрицателни емоции и било накърнено авторовото й достойнство на базата на това,
че тя не е разрешила времето, мястото, начина и способа как да бъде
разпространено нейното произведение. Сочи, че технологичното естество на
способа, чрез който била разпространена статията, публикация в интернет сайт,
предполагала бърз и неограничен достъп до нея от страна на множество
потребители както и създавал възможност за мултиплициращ неконтролируем ефект
на разпространие чрез други интернет медии и платформи, което засилвало
интензитета на отрицателните емоции и водело до демотивация на ищцата.
Поддържа, че сумата от 2500 лв. за неимуществени вреди би изпълнила
изискванията на чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП, и представлявала справедливо
обезщетение, което да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото.
С оглед изложеното, моли
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпени вреди за
нарушение на авторското й право върху статията "Княз Церетелев българският
рицар", публикувана на 03.03.2005 г. в секция "Ретро" на в-к
"Новинар", извършено чрез публикуването на статията във интернет
платформата http://www.cross.bg/, собственост на ответника, а именно: сумата от
1 500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 2 500 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 150 лв. –
обезщетение за забава върху главниците за периода от 20.11.2019 г. до
02.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на ИМ до окончателното плащане на задължението. Моли на осн. чл.
95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението на
авторските права на ищцата, извършено чрез неправомерното възпроизвеждане и
разпространение на статия със заглавие "Княз Церетелев българският
рицар". Претендира разноски по делото.
Ответникът „А.К.“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че процесната
статия била свалена от сайта на агенцията след връчване на препис от ИМ.
Твърди, че от датата на публикуване (19.01.2015 г.) до датата на връчване на ИМ
нямал информация за съществуващи претенции по повод авторството на статията.
Оспорва да е бил известяван от ищцата за нейната претенция по извънсъдебен ред.
Счита предявените искове
за недопустими. Намира иска за заплащане на обезщетение за вреди за недопустим,
като оспорва активната легитимация на ищцата. Намира, че доколкото авторката
създала статията в рамките на трудово правоотношение (ищцата работила за в.
„Новинар“ в периода 2001 г. - 2007 г.) и
изключителните права възникнали за нейния работодател по силата на закона, то
счита, че единствено работодателят имал право да предяви иска за обезщетение от
ползването на статията. Недопустим бил и иска за лихва за забава поради
акцесорния му характер по отношение на претенцията за главница. Искът за
преустановяване на нарушението също бил недопустим, доколкото твърдяното
нарушение било вече преустановено от ответника.
Оспорва твърденията на ищцата, че същата
открила публикацията на 20.11.2019 г., че е получил официално писмо за
преустановяване на нарушението след 12.12.2019 г., че материалът представлявал защитен обект на
авторското право, че авторството на този материал било известно на ответника
преди получаване на ИМ, че ответникът реализирал някакви приходи вследствие
публикацията на процесният текст, както и че публикацията на текста в сайта
www.cross.bg довело до безконтролното разпространение на статията в други медии
и платформи.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции за обезщетение
за вреди и за лихва за забава. Счита, че от публикуването на процесния текст —
19.01.2015 г. до предявяване на исковата молба 06.04.2020 г. изминали повече от
пет години.
Евентуално оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че в случая произведението на ищцата
не било обект на авторско право, тъй като било налице изключението по чл. 4, т.
4 от ЗАПСП и не подлежало на закрила по ЗАПСП.
Евентуално твърди, че против
ценностите на екипа на агенцията било с дейността си да се възползва от чужд
труд по посочения в ИМ начин. Поддържа, че на 18.01.2015 г. "С.Н.Д.Р."
(информационен сътрудник на ответника) публикувало на своята страница материал,
който озаглавило „Един забравен рицар“. Сочи, че материалът бил публикуван на
интернет адрес без посочен конкретен автор физическо лице, като този материал
бил абсолютно идентичен с този, обект на настоящото производство. Поддържа, че
след като този материал бил предложен на ответника за публикуване, на следващия
ден (19.01.2015 г.) агенцията преценила да го препечата и публикува на своята
платформа www.cross.bg, като при препечатването било използвано същото заглавие
и същата фотография. Твърди, че редакционния екип на ответника нямал съмнения
относно авторството на този материал, както и че за материала нямало друга
информация за авторството му, още повече за това, че е бил поместен във в-к
Новинар през далечната 2005 г. с автор ищцата. Счита, че статия от 2005 г. и то
такава публикувана само на хартия във вестник, било обективно невъзможно да
бъде известна на новинарски сайт 10 години по-късно. Намира, че било обективно
невъзможно, толкова години след отпечатване на статията във вестник и без каквито
и да било данни за авторство в интернет пространството да установи, че именно
ищцата е неин автор.
Твърди, че текстовете от
статията, обект на настоящото дело, били в цялост или частично публикувани на
множество места в интернет мрежата, като в нито един от източниците не се
посочвал автора му, поради което ответникът не е имало как да научи за
авторството на материала.
Евентуално счита, че в
случая следвало да намери приложение чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП за свободно
използване без заплащане на възнаграждение. Поддържа, че в случая препечатал
вече разгласена статия от Движение „Русофили“ с тяхно разрешение, на актуална
политическо-историческа тема, като с оглед обстоятелствата направил обосновано
предположение, че авторът й е от екипа на самото сдружение.
Евентуално намира, че не
бил налице фактическият състав на чл. 95 ЗАПСП – не било налице нарушение от негова страна, не била налице вина, не била
налице причинена вреда на страната (ищцата била възмездена от работодателя й
при публикуване на статията във вестника, ответникът не реализирал приходи от
процесната статия, а освен това ищцата не търпяла и неимуществени вреди), не
била налице причинна връзка между твърдяното нарушение и вредите.
Счита, че претенциите на
ищцата за заплащане на обезщетение за вреди се явяват прекомерни по размер.
Намира, че ищцата не е
положила необходимата грижа да публикува или по друг начин да разгласи своите
материали с посочване на нейното авторство, не притежавала собствен сайт, както
и не съществувало друго достъпно място, от където третите лица да узнаят
информация за нейни материали и публикации.
Моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Ищцата е депозирала молба
от 31.08.2020 г. Оспорва тезата на ответника за недопустимост на исковете.
Счита, че исковите претенции се явяват изцяло допустими.
Третото лице
помагач оспорва иска, като твърди, че неговият сайт се менажира и решенията за
това и публикациите в него се извършват от ответника, поради ако е била
публикувана статия, то това е станало въз основа на действия на ответника
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че Л.Н.Г. е
автор на статията: "Княз Церетелев българският рицар", публикувана на
03.03.2005 г. в секция "Ретро" на в-к "Новинар", медия, за която ищцата е работила.
Безспорен между страните факт е същото така
обстоятелството, че процесната статия е публикувана в информационната платформа
http://www.cross.bg/, принадлежаща на ответника. Разлика е в заглавието, което е променено
чрез неговото съкращение и е трансформирано на "Един забравен
рицар". Статията е
публикувана в интернет сайта http://www.cross.bg/ на 19.01.2015 г.
По делото е прието заключение на
съдебно оценителна експертиза(СОЕ), която съдът кредитира като компетентно
изготвено. ВЛ е установило, че стойността на обичайното авторско възнаграждение
за публикация на подобна, като обем и тематика, статия е 80 лв.
По делото са разпитани
свидетелите М. и Д., чиито показания съдът кредитира, като те ще бъдат
разгледани при обсъждане на фактите, за които са били изслушани.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 3, ал.1, т.1 КЗ, обект на авторското право е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма литературни произведения,
включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката
и компютърни програми.
При иск основан на нарушение на
това право, предвид деликтния му характер, ищецът следва да установи наличието
на правото, нарушаващото действие, наличието на вреда, намираща се в причинна
връзка с деянието, като вината се предполага.
Ответникът е направил възражение,
че в случая процесната статия
се състои от изброяване на вече известни и оповестени исторически факти,
сведения и цитати, поради което не е бил създаден в резултат на проявена
творческа дейност, нито се характеризира с някаква новост, уникалност и
неповторимост. От това е извел приложимостта на чл. 4, т.4 от ЗАПСП,
прогласяваща, че не са обект на авторското право новини, факти, сведения и
данни.
За
наличието на обект на авторско право законът изисква то да е резултат на
творческа дейност, т.е. да е съвкупност от идеи, мисли, образи. Да е изразено
под какъвто и да било начин в обективна форма, като произведение на
литературата, изкуството или науката.
Тъй като
е невъзможно да се даде законова дефиниция на това коя дейност е творческа, се
приема, че тя трябва да е интелектуална дейност, която създава нещо ново, оригинално – със самостоятелен смисъл и
отпечатък. Новостта обаче следва да се
схваща в широк смисъл, а не че вложеното
е никому неизвестно до момента.
Новостта може да обхваща формата или
съдържанието. Пример за това е интерпретация
на историческа проблематика - едни и
същи исторически факти могат да се преразкажат в различна художествена и публицистична форма, от различни творци, дори и от един и
същ автор в различни негови творби. Тя
може да има и научно значение, ако създателят изследва нова историческа
фактология, но може да има чисто
художествена стойност на произведение на литературата, за която е без значение
историческата достовереност. Възможно е да е преразказ на известни
обстоятелства, имаща информационна за публиката ценност.
Процесната
статия е посветена на историческа
личност – княз А.Ц. и като такава съдържа исторически факти от
неговия живот и дейност. Характеризира се със своите композиционни и стилови
особености, отразявайки гледната точка на автора относно темата и неговата
оценка. Дали всички исторически факти са били известни до написването й, е без
значение за възникване на годен обект на авторското право върху художественото
произведение. В такъв смисъл дори
статията да съдържа вече известни и оповестени исторически факти, сведения и
цитати, това не се явява правоизключващо правото обстоятелство. Комбинацията от
форма, историческото съдържание, авторовата оценка и
отношение, съдържат творчекия елемент, водещ до възникване на защитимо право. Тъй като нормативните
предпоставки чл. 3, ал.1, т.1 КЗ са налице, то статията е годен обект на
авторско право.
Съгласно
чл. 5 ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е
създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат
носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.
Следователно носител на авторското право
е ищецът, от
момента на обективиране на статията на
03.03.2005 г. в секция "Ретро" на в-к "Новинар“.
Между страните не се спори, че статията е
написана в рамките на налично трудово правоотношение
на ищата с в-к "Новинар“,
където е публикувана.
Съгласно чл. 41 ЗАПСП, авторското право върху произведение, създадено в
рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако
в този закон не е предвидено друго. Работодателят или органът по назначаването
има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на
възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е
уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели.
Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по
начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.
Следователно наличието на трудово правната
връзка не изключва възникването на авторското право в полза на ищеца, като
възникващите права имат отношение към работодателя.
Ответникът се позовава на възникнало право
по Чл. 24, ал.1, т.5 от ЗАПСП - без
съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение,
да възпроизведе тази вече разгласена статия по актуални политическа тема, тъй
като такова използване не е било изрично
забранено, като не е било възможно посочване на източника и името на автора.
Това налага необходимостта да се прецени
дали статията попада в посочената
категориия.
Предмет на изключението по чл. 24, ал. 1,
т. 5 ЗАПСП са само произведения, създадени с информационна цел - статии, предназначени
да информират публиката за актуални събития или съдържащи анализ и коментар на актуални
политически събития(съдържанието не статията не е икономическо или религиозно).
Съгласно чл. 5, ал.3, т.“в“ от Директива
2001/29, това е възпроизвеждане от пресата,
разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на
публикувани статии по актуални политически въпроси, или излъчени произведения
или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване
не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е
посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка
със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната
цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е
посочен, освен ако това се окаже невъзможно.
Статията е на историческа тематика. Следователно не е предназначена да информира публиката
за конкретни актуални политически събития. Не съставлява и анализ или коментар по
такива теми и не
попада в приложното поле на нормата.
Съгласно нормата на чл. 18, ал.1 от ЗАПСП,
авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и
да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго. Произведението се
използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон
предвижда друго (Чл. 35 от ЗАПСП).
За използване по смисъла на чл.18, ал. 1 ЗАПСП се смятат действия като възпроизвеждането на произведението и разпространението сред неограничен брой лица
на оригинала или екземпляри от произведението.
Извършените действия от служители на ответника съставляват възпроизвеждане на
произведение по см. §2, т.3 от ДР на ЗАПСП и следователно са нарушение.
Съобразно нормата на чл. 95г ЗАПСП, юридическите лица и едноличните търговци носят
гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено
виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от
лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на
противното.
В гражданското право вината се свежда до
неполагане на дължима грижа спрямо един
абстрактен модел на поведение, относим към съответната дейност – грижа
на добрия стопанин, търговец и пр. При липса на друго въведено изискване,
следва да се направи извода, че в случая
се достатъчна небрежност. Тя се изразява
в неполагане на дължима грижа за издирване на автора, съответно получаване на
разрешение за използване на творбата.
Ответникът твърди, че не е имал възможност
да открие автора при нормални обстоятелства и обичайното търсене на източници в
мрежата, поради това и не е имало възможност да посочи името на автора, нито да
поиска неговото разрешение.
От разпита на св.Д. се установява, че статията
е препечатана от сайта на СНЦ „Русофили“, като тя е търсила автора в интернет,
но не го е установила.
Съдът
намира, че тези действия не са
достатъчни за да обусловят извода
полагане на дължима грижа. Интернет, макар и да е най-често използвани, не
е единствен източник на информация. Тя е съществувала обективно, като е била
достъпна.Ответникът е могъл, макар това да съставлява значителна по обем
работа, да достигне до информацията,
включително в публични библиотеки и
използвайки специалисти, предвид изнесеното от св. М.,
че ищцата е известен специалист
разработила и популяризирала темата за Ц..
Съобразно Чл. 36., ал.1 от ЗАПСП, правата за
използване на произведението се извършва
чрез договор, при заплащане на съответно възнаграждение.
Следователно за автора е налице
имуществена вреда с характер на пропусната полза – незаплатено авторско
възнаграждение, което е в причинно следствена връзка с извършеното нарушение.
Съгласно заключението на СОЦ, то е в размер
на 80 лв. Доколкото нормата на чл.95, ал.2 ЗАПСП изисква справедливо обезщетение, което да въздейства
възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото, то съдът намира, че следва да определи имуществените вреди на 240 лв., отговарящ на законовите изисквания.
Неоснователно е искането на ищеца за
определяне на обезщетението по реда на чл.95а ТЗ, тъй като размерът на вредата не е неизвестен.
Той се съизмерва с възнаграждението, явяващо се пазарната оценка на такъв тип
статии. С оглед некомерсиалния характера и предназначението на творбата,
не може да се сподели виждането, че тя е
допринесла за генерира приход от ответника.
В хода на съдебното дирене, въз основа на
показанията на св.М., се установи, че ищцата е претърпяла и неимуществени вреди
– негативни изживявания свързани с използването без разрешение на продукта на
нейния интелектуален труд. Свиделят дава показания, че в следствие на това тя е
изпитвала яд, мъка, гняв и трудности при заспиването.
Тези негативни чувства и емоции, съставляват
неимуществени вреди за ищецата, като съдът определя обезщетението на 300 лв.
Тъй като
се установи наличието на вземане в посочените по-горе размери, следва да се
разгледа възражението за давност.
Ответникът
е направил възражение за изтекла изтекла 5-годишна погасителна давност на
основание чл. 110 от ЗЗД, във вр. с чл. 114, ал. 2 от ЗЗД за всички имуществени
претенции.
Възражението
си основава на това, че в случая се
твърди възпроизвеждане на произведение
без съгласието на автора, като давностният срок започва да тече от появата на
изданието в готов вид, а именно от 19.01.2015 г. Сочи, че с изтичането на
5-годишния срок до предявяване на исковата молба на 06.04.2020 г. е налице
погасяване претенцията по давност.
Становището
на ищеца се основава на обстоятелството, че е разбрала за съществуването на
процесната статия в интернет платформата http://www.cross.bg/
едва в края на 2019 г. Счита, че давност
за обезщетения с деликтен характер, каквито са претендираните в настоящото
производство, започва да тече от установяване на извършването на
правонарушението от страна на лицето, търпящо неправомерното въздействие в
своята правна сфера. Това е така, защото давностният институт от теоретична
гледна точка е свързан с правно значимо бездействие от страна на лице, което
има свое право, за защитата и/или реализацията на което, то бездейства.
Следователно, необходимо условие за теченето на погасителната давност в
процесния случай е знанието за причинения деликт от страна на ищцата, доколкото
в периода преди узнаването същата е в невъзможност да бездейства по отношение
на свое субективно право, което не знае, че съществува и може да защити.
Съдът намери следното:
Нарушението за което се претендира обезщетение, се
изразява в : публикуване на 03.03.2005 г. в секция "Ретро" на в-к
"Новинар на статията "Княз Церетелев българският рицар" във
интернет платформата http://www.cross.bg/, собственост на ответника.
В
случая отговорността е деликтна, като в съответствие с нормата на чл.114, ал.3 ЗЗД, за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
Ищецът твърди, че е узнал за нарушението,
съответно е открил нарушителя –
собственик на сайта, през 2019 г., за което обстоятелство му е бил допуснат
свидетел при довеждане.
Свидетелят М., съпруг на ищцата, дава
показания, че той не е присъствал, когато тя е открила статията. Следователно най-ранния момент на
установяване на наличието на публикувания акт следва да се приеме този, на
който това обстоятелство му е било съобщено от ищцата.
Свидетелят сочи, че съпругата му е споделила в края на
2012 г., че е
намерила публикацията, в която е сочи като източник на
статията „КРОСС“, а не „Новинар“. Около
2019 г. е било установено, че сайта на „Новинар“, който е излизал първи в
търсачката „Гугъл“, е бил премахнат, а статията в „КРОСС“ вече е започнала да
излиза на първо място.
Следователно най-рано установената дата на
узнаване, въз основа на признание на неблагоприятен за ищеца факт(свидетелят
възпроизвежда нейни заявления), съответно на установяване на нарушителя, е 2012
г. Това налага извода, че давностният срок е изтекъл
през 2017 г., т.е. преди завеждане на делото и исковете за главници и
лихви са погасени по давност.
По делото не се спори, че към момента на устните
състезания статията не се намира на сайта. Това налага извода за
неоснователност и на този иск.
В тежест на
ищеца следва да се възложат направените по делото разноски от ответника – 900
лв. адв. възнаграждение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претърпените от Л.Н.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. А.К.,***, оф.4 срещу „А.К.“
ООД, ***, чрез адв. Ж.Н.,***.П.“ искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП,
чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на вреди от нарушение на авторското право на
ищцата право върху статията "Княз Церетелев българският рицар",
публикувана на 03.03.2005 г. в секция "Ретро" на в-к
"Новинар", извършено чрез публикуването на статията във интернет
платформата http://www.cross.bg/., собственост на ответника, а именно: сумата
от 1 500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 2 500 лв.
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 150 лв. –
обезщетение за забава върху главниците за периода от 20.11.2019 г. до 02.04.2020
г., както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.
ОСЪЖДА Л.Н.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. А.К.,***, оф.4 да заплати на „А.К.“ ООД, ***, чрез адв. Ж.Н.,***.П.“,
сумата 900 лв. разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответника – „С.Н.Д.Р.“, ЕИК:********.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: