Определение по дело №347/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 19/31.01.2012г., постановено по гр.д. № 1420/2011г. по описа на РС-П., е депозирана въззивна жалба от Р. А. М., от град Б., Област Б., ул.”Ш.” №.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в частта му, в която иска е бил уважен от първоинстанциониня съд за сумата над 90лв. до 120лв., за която съдът е уважил предявения иск, поради необоснованост и нарушаване на материалния и процесуалния закон. Възразява се, че първостепенният съд макар и при правилно възприемане на фактическата обстановка, необосновано от събраните доказателства е счел, че са налице основания за увеличаване на вече определената издръжка, която Р. М. се е съгласил да заплаща на сина си – К. К.. Предявеният иск се оспорва във въззивната жалба по размер, като са наведени от жалбоподателят оплаквания, че решаващият съд е отчел само нуждите на детето, като правоимащо лице да получава издръжка, но не е съобразил при постановяването на решението си възможността на родителя да заплаща издръжката, която е увеличил. Не е взел в предвид и обстоятелството, че М. е баща и на друго малолетно дете, за чиято издръжка и отглеждане също е длъжен да се грижи, както и че същият е безработен и на практика без постоянни доходи. Оспорват се твърденията наведени с исковата молба- че бащата не се интересува от детето си и не поддържа с него интензивни контакти. В жалбата си, Р. М. твърди че се интересува от живота на сина си и го обсипва с подаръци, когато има възможност за това. Воден от изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания съдебен акт, като постанови нов съдебен акт, с който да намали определената с обжалваното решение на РС П. месечна издръжка от 120лв. на 90лв.. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, не е депозиран такъв от насрещната страна по жалбата.

Пред въззивната инстанция е постъпил Писмен доклад № ЗД-11-69/09.04.2012г. от Агенция за социално подпомагане, Дирекция “Социално подпомагане” – П., с което се изразява мнение, че с оглед на възрастта, определяща и нуждите на детето като ученик в Езикова гимназия в град Б., в интерес на детето е месечната издръжка да бъде увеличена в размер, съобразен с нуждите на детето и възможностите на бащата за нейното изплащане, като така най –пълно ще се гарантират правата и интересите на непълнолетното дете.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във връзка с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С писмено становище по делото, жалбоподателят Р. М. поддържа оплакванията наведени с въззивната жалба, като не сочи нови доказателства и оспорва предявения иск за увеличаване на дължимата издръжка само по размер, като счита че в обжалваното решение на първоинстанционния съд този размер е завишен, поради това че не са отчетени възможностите на лицето което дължи издръжка с оглед на неговото финансово и семейно положение.

От името на въззиваемата, адвокат Е. моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като в устните състезания пред въззивната инстанция, навежда доводи че съдът правилно е оценил събраните доказателства, като правилно е увеличил и определил дължимата издръжка по размер.

Производството по делото е образувано по молба от К. Р. К., ЕГН *, със съгласието на своята майка и законна представителка В.К. К., ЕГН *, двамата с адрес: град П., ул.”С. П.” № и със съдебен адрес – адвокат И. З., град П., ул.”Ц.I” № , срещу Р. А. М., ЕГН *, от град Б., община Б., област Б..

Предявеният иск– за увеличаване на дължимата месечна издръжка на непълнолетния К. Р. К. от 50лв. на 150лв. месечно, е с правно основание чл.150 във връзка с чл.142 и чл.143 от СК.

Исковата претенция се основава на обстоятелството, че ищеца е непълнолетен, а ответника е негов баща. Обосновава се от ищеца със съгласието на неговата майка становище за нараснали негови нужди, с твърдения че е ученик в осми клас на езикова гимназия „А.”, град Б. че всяка седмица пътува от град П. за град Благоевград и обратно, тъй като живее в град Б., където учи и живее на пансион, таксата за който се заплаща от неговата майка. Твърди, че посещението на гимназията налага закупуването на задължителна униформа, която за един сезон е на стойност 237.00лева, а стойността на учебниците и учебните помагала за една учебна година, също са на стойност около 300лева. Изведени са от исковата молба и твърдения, че в началото на учебната година за ученика за закупени дрехи и обувки, за заплащането стойността на които също е заплатила неговата майка, като фактическите твърдения обуславят извода за нуждата от увеличаване на определената с одобреното от съда споразумение по гр.дело № 602 /2001година по описа на Районен съд-П., месечна издръжка в размер на 50 лева, която макар и заплащана редовно от бащата е недостатъчна. Излагат се доводи, че разходите за живота и обучението на ученика ще продължат през цялата учебна година.

С писмения си отговор пред първата съдебна инстанция по реда на чл. 131 от ГПК, въззивника Р. А. М./ответник в РС П./, оспорва част от фактическите твърдения в исковата молба, в които се твърди от бащата не се интересува от сина си и не му изпраща никакви подаръци и парични средства извън определената от съда издръжка. Не възразява срещу твърденията за нараснали нужди на детето му с оглед на възрастта и необходимостта от средства за образованието му. В писмения отговор на исковата молба се оспорва предявения иск по размер, като се твърди че същият е завишен с оглед на възможностите на бащата да заплаща издръжка на сина си в поискания размер от 150лв. Излагат се доводи, че бащата е безработен и без постоянни трудови доходи, като има ново семейство и друго дете, за чието отглеждани и издръжка също е длъжен да се грижи. Излагат се съображения за тежко финансово положение, като без да се оспорва обстоятелството че средствата необходими за ищеца се осигуряват ней – вече от неговата майка, при която той живее, ответника твърди че обсипва сина си с подаръци и го подпомага парично, като ограничените контакти се дължат само на отдалечеността на градовете, в които двата живеят. При оспорването на предявения иск по размер, ответника с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК моли съда, да вземе в предвид не само нарасналите нужди на лицето имащо право на издръжка, но и да отчете възможностите на неговия баща да я дава с оглед на неговото семейно и финансово положение.

Становището на Дирекция „Социално подпомагане”, Община П., отдел „Закрила на Д., дадено с писмен доклад пред първоинстанционния съд, по реда на чл.15 ал.1 и следващите от Закона за закрила на детето е за увеличаване на издръжката, с оглед нарасналите нужди на детето и съобразно възможностите на бащата.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не са налице основания за въззивната инстанция от промяна на фактическите изводи на първостепенния съд, като следва да се приеме за установено и доказано от настоящия състав на ОС Благоевград, следното:

Въззиваемия– К. Р. К. е син на въззивника Р. А. М., а В. К. К. е негова майка/ Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 173/05.05.1997г., издаден в град П./.

По силата на одобрена от съда съдебна спогодба, по гр.дело № 602/2006година по описа на РС-П., ответникът Р. А. М. се е задължил да заплаща на сина си К. Р. К., месечна издръжка в размер на 50лв., чрез неговата майка и законна представителка В. К. К., считано от 20.12.2006година, до настъпване на причини за изменение или прекратяване на така определения размер издръжка, като това е последния определен размер на дължимата издръжка от съда. Не се спори по делото че същата се изплаща от бащата редовно.

Майката В. К. К., на която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете – К. Р. К., отглежда детето си в град П., където живее и работи като адвокат/свидетелските показания на нейната сестра- свидетелката К./. Същата е майка и на друго малолетно дете – Р. К., родена на 24.04.2008г., за чието отглеждане и издръжка също се грижи сама. Не са събрани по делото доказателства за нейното семейно и имотно положение.

Въззивника Р. А. М., е сключил втори граждански брак със С. А. П., ЕГН *./Удостоверение за сключен граждански брак № /г./От новия си брак той има родено дете: С. Р. М., ЕГН *./ Удостоверение за раждане № /г./ В подкрепа на твърдението че е безработен и не получава трудови доходи, жалбоподателят е представил пред първоинстанционния съд Декларация за семейно и имотно състояние и годишен доход, подписана от Р. М. на 05.12.2011г., която е оспорена от другата страна по реда на чл.193 от ГПК. Във връзка с оспорването и, жалбоподателят е представил и съдът в град П. е приел като писмено доказателство- Удостоверение № */г. по описа на НАП, справки за всички подадени уведомления по чл. 62 ал.5 КТ за периода от 01.01.2010г. до 09.01.2012г., от която се установява че за този период въззивникът не работи на трудов договор и не получава месечни трудови доходи. Свидетелката К. в своите показания пред първата съдебна инстанция твърди, че малко преди завеждането на исковата молба пред съда е посетила град Б., където брата на Р. М. има пицерия, като двамата се видели и разговорили. Брата на жалбоподателя споделил със свидетелката К., че Р. М. живее в град София със съпругата и дъщеря си, като работи там и е доволен от работата си.

Въззиваемия – К. Р. К. е ученик в Езикова гимназия “А.” Б., за учебната 2011г.-2012г., в 8 „г” клас на посоченото учебно заведение. Установи се, че през месец септември 2011година майката на ищеца е заплатила на „Ю.” ЕООД-Б. сумата от 237.00лева за облекло- ученическа униформа на детето. В началото на учебната година на детето са били закупени също от майката учебници и учебни помагала, като и дрехи и други необходими на детето за училище дрехи и пособия, като само учебниците са били на стойност 300лв., според свидетелските показания на свидетелката К.. Установи се също така, че детето учи в град Б., където живее на пансион, за който също се заплащат наем и разходите за ток. Всяка събота и неделя детето пътува от град Б. до град П., където живее неговата майка, като разходите за това пътуване също се поемат от неговата майка. Свидетелката К. в показанията си сочи, че майката дава на детето си 50лв. седмично джобни пари, а пътните за автобуса в края на седмицата са на стойност 15лв.

Въз основа на фактическите изводи, които съответстват на тези направени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция разглеждаща делото, излага следните правни съображения.:

Предявеният иск по реда на чл.150 от СК е процесуално допустим. За лицето което има право на издръжка и такава вече е била определена по съдебен ред, винаги съществува правната възможност да предяви иск пред съда за нейното увеличение, в случай на промяна на обстоятелствата при които е била определена първоначалната издръжка, като този иск не се погасява по давност. Налице са и предпоставките за надлежното упражняване на правото на този иск – активна и пасивна процесуална легитимация и наличието на правен интерес за неговото завеждане пред съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата определената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Съдът следва да постанови решението си в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз в т. 8 от Постановление № 5/1970г. на ВС, в което е застъпено становището, че за основателността на иска с правно основание чл. 150 от СК/чл. 86 от СК отм./, е необходима обективното и трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможността на задълженото да заплаща издръжката лице, като за изменение на вече присъдената издръжка е достатъчно и наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Издръжката която детето К. Р. К. получава от своя баща – въззивника Р. А. М., е в размер на 50лв., като същата е била определена с одобрено от съда споразумение, постигнато между родителите на детето, инкорпорирано в протокол от открито съдебно заседание от 20.12.2006г., по гр.д.№ 602/2006г. по описа на РС П.. Освен че от последното изменение на определената от съда издръжка са изминали повече от 6 години, безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че в живота на детето са настъпили сериозни промени, водещи на безспорния извод, че нуждите на детето за храна, облекло, битови нужди и училищни пособия значително са се увеличили. Така К. К. вече е ученик в град Б., в езикова гимназия, което налага от една страна пътуването му от град П. до град Б. почти всяка събота и неделя, така и заплащането на такси за пансион, в който детето живее през седмицата докато ходи на училище. Поради обстоятелството че детето през учебната седмица не е живее в дома си, безспорно се увеличават и неговите парични разноски за храна и пари за дневни нужди. Тези нови условия в живота на детето, ведно с настъпилата икономическа криза, макар и обективни и стоящи извън волята на родителите на непълнолетното дете, неминуемо водят до извода за увеличаване на нуждата от парични средства за издръжката на К., което обуславя извода за промяна в обективната обстановка във връзка с издръжката необходима за непълнолетното дете. Освен че е налице промяна в нуждата от увеличаване на определената преди повече от 6 години издръжка, налага се извода че промяната в нуждите на детето К. К. са съществени и трайни и с тенденция да се увеличават до навършването на пълнолетието на детето. Предстоят сериозни училищни занимания, подготовка за кандидат студентски изпити, като с възрастта на детето нуждите от парични средства ще се увеличават. Същите по никакъв начин не могат да бъдат съпоставени с нуждите на детето, когато то е било в 3 клас и е живяло в дома на майка си в град П.. По аргумент на основанията на чл.150 от СК и поради настъпило съществено и трайно изменение в нуждите на издържано лице, предявеният иск безспорно е основателен и същият следва да бъде уважен.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, изведени с въззивната жалба във връзка с основното оплакване в нея- че при решението за увеличаване размера на дължимата издръжка, първоинстанционния съд не е съобразил семейното и имуществено положение на родителя, който дължи издръжка, като се възразява срещу размера за който иска е уважен от 120.00лв., като според твърдението на бащата той е непосилен за него. Възражението е основано на аргумента, че като баща той следва да се грижи за отглеждането и издръжката и на друго дете от втория си брак, а той е безработен и не получава постоянни трудови доходи. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от доходите и имуществата си. Осигуряването на алиментното парично задължение на непълнолетното дете е единствената възможност да му бъде осигурена издръжка за осигуряването на нормални условия за неговото отглеждане и възпитание, тъй като за детето не съществуват други източници на доходи, поради което това задължение е безусловно. Ето защо намаляването на имуществото на някой от родителите, не го освобождава от задължението за осигуряване на издръжка на непълнолетното му дете, като родителят е длъжен да осигурява средства за препитание на всички свои деца, независимо от кой пореден негов брак са родени. Ето защо позоваването на въззивника на липсата на възможност да заплаща издръжката в посочения от съда размер, поради липса на доходи, по никакъв начин не го освобождава от задължението да осигури и заплаща издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца/Постановление на пленума на ВС №5 от 1970г., т.19/.

При извода за промяна на обстоятелствата от обективна страна, обуславящи увеличаването на нуждите от издръжка на лицето имащо право да получава такава, настоящият състав на ОС Благоевград анализира доказателствата, с оглед на преценката си относно размера с който издръжката следва да бъде увеличена. Съдът съобрази в тази насока не само нарастването на обичайните битови нужди на детето от храна, облекло, ученически пособия и вещи за лични нужди, но и установените от събраните доказателства нужда от парични средства за пътуване, за пансион, повишената потребност от парични средства поради това че детето живее извън дома си. Несъмнено следва да се отчете и спецификата на учебните занимания в училището където детето учи. К. К. учи в езикова гимназия, а учебните пособия необходими за изучаването на чужд език за значително по- високи в сравнение с учебниците и пособията за другите учебни предмети. Така въззивният съд след като съобрази свидетелскисте показания на свидетелката К., за разходите и нуждите на детето след постъпването му в езикова гимназия в град Благоевград счете, че необходимите средства за задоволяване на нормалните нужди и интереси на детето, възлизат на около 300.00лв. месечно, като всеки от родителите може и следва да осигурява на детето тези средства за неговия живот и обучение.

Въззивният съд счете, че ежемесечното осигуряване на тези средства на непълнолетното дете са изцяло задължение на неговите родители. Майката на детето е по професия адвокат и макар да не се събраха доказателства са нейните доходи и имуществено положение, тя може и следва да осигури на детето си 180 лв. месечно, още повече установи се, че тя и досега осигурява основните средства за нуждите на детето си, след като то живее при нея и тя упражнява пряко родителските права по отношение на него. Въззивният съд при формиране на изводите си относно размера на дължимата издръжка, безспорно се съобрази и с данните по делото за семейното и имотно положение на бащата на детето, което е и лицето, дължащо по закон издръжка на своя непълнолетен син. Наистина бащата е декларирал че няма постоянни трудови доходи и оспорването на доказателствената сила на представената декларация по реда на чл. 193 от ГПК е неуспешно. Следва да се приеме за доказано че същият няма постоянни месечни доходи от трудово възнаграждение. Както беше вече изтъкнато в мотивите на въззивния съд по настоящото решение, негово задължение е да осигури необходимите средства за издръжката на непълнолетния си син, независимо от имуществото и доходите си. Възражението че бащата има ново семейство и друго дете за чиято издръжка и отглеждане също се грижи, не може да бъде съществено за решението в настоящия случай, тъй като в същото положение се намира и майката на К. К. – тя също има друго дете на същата възраст, за чието отглеждане и възпитание се грижи. Следва според настоящия състав на ОС Благоевград да бъдат съобразени и обстоятелствата установени от свидетелските показания на свидетелката К., че бащата на детето прави опити да работи в град София, от което да получава доходи, необходими за издръжката на семейството му. При изложените съображения въззивният съд счита, че определената с решението на първоинстанционния съд издръжка в размер на 120.00лв. месечно е във възможностите на бащата като родител на К. К. и той следва да направи дължимото за да я осигури.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на първостепенния съд, които са правилни и законосъобразни.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/31.01.2012г., постановено по гр.д. № 1420/2011г. по описа на РС-П., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок, считано от 04.05.2012г., пред ВКС на РБ.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: