№ 7015
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110165771 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от ******
Застраховане” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск срещу "З*******с" АД
с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 307.86 лева, представляваща
неплатената част от регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца
по имуществена застраховка застрахователно обезщетение в размер на 761.26
лева за щети по лек автомобил „Киа” с рег. № ******, причинени при ПТП,
настъпило на 10.12.2023 г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.11.2024 г.
В исковата молба и уточнителната молба от 28.11.2024 г. се твърди, че
на 10.12.2023 г. в гр. София, бул. на улиците Георги Райчев и Константин
Петканов е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на автомобил
“Нисан” с рег. № *******, който при маневра на заден ход уврежда
паркиралия л.а. “Киа” с рег. № ******, нанасяйки му имуществени вреди
върху заден десен калник, задна броня и вежда.
За увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка
"Каско Престиж", обективирана в застрахователна полица с №
7600016123012760 г., при ищцовото застрахователно дружество, валидна към
датата на настъпване на ПТП.
Ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 746.26
лева, което на 02.01.2024 г. превел по сметка на увреденото лице. Направил
обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Поддържа, че за автомобил “Нисан” с рег. № ******* е била сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на
1
основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу последния за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв - общо 761.26
лева.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
като ответното дружество изплатило доброволно сумата от 453.40 лева. За
остатъка от претенцията в размер на 307.86 лева бил постановен отказ.
Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски по делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът “З*******с” АД
оспорва исковата претенция единствено по размер.
Сочи, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа
обстановка и описания механизъм на ПТП, причинната връзка между
настъпилото ПТП и описаните вреди, както и вината на застрахования при
него водач.
Оспорва размера на определеното от ищеца обезщетение, като счита
същото за неоснователно завишено. Сочи, че ищецът нито твърди, нито от
представените доказателства, от които да може да се установи дали
увреденото МПС е било в заводска гаранция, както и дали е отремонтирано в
официален сервиз на марката - обстоятелства, които биха обосновали
заплащането на цени на труд и материали над средните за пазара.
Предвид изложеното, намира, че с извършеното доброволно
извънсъдебно плащане е погасил пълния размер на действителните вреди,
настъпили от ПТП и моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между
страните се разпределя както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил
с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност
по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се
предполага; 4/ размерът на причинените вреди - в това число, наличието на
основание за изплащане на застрахователно обезщетение над средните
пазарни стойности; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който
2
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на
виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, с
оглед заявеното в отговора на исковата молба, с окончателния по делото
доклад са отделени следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен
застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за
имуществена застраховка за „Киа” с рег. № ******, с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на
застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 746.26
лева; 3/ наличието на сключен договор при ответното застрахователно
дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил “Нисан” с рег. № *******, валиден към датата на ПТП; 4/
настъпването на ПТП на 10.12.2023 г. в гр. София, на улиците Георги Райчев и
Константин Петканов, предизвикано по вина на водача на автомобил “Нисан”
с рег. № *******, който при маневра на заден ход уврежда паркиралия л.а.
“Киа” с рег. № ******, нанасяйки му имуществени вреди върху заден десен
калник, задна броня и вежда; 5/ получаването на извънсъдебна покана от
ответника за сумата от 761.26 лева /включваща ликвидационни разноски в
размер на 15 лева/ и извършването на доброволно плащане в размер на 453.40
лева.
Спорен между страните е единствено въпросът относно размера на
действителните вреди.
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
3
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението
следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по
гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация,
считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години - в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов,
както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно
при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените
авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката.
В конкретния случай, от представеното по делото удостоверение от
„Киа България“ ООД /л. 7/ се установява, че увреденият автомобил Kia Stonic
с рег. № ****** има начална дата на гаранция 03.07.2020 г. при
продължителност на гаранционния срок по време до 03.07.2027 г. и/или до
осъществяване на пробег до 150 000 км.
От представеното по делото удостоверение за техническа изправност,
както и от приетата и неоспорена от страните САТЕ, се установява, че
пробегът на МПС е 67000 км - т.е., удовлетворени са и двете изисквания на
производителя.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че към
датата на ПТП увреденият лек автомобил е бил с действаща заводска
гаранция.
Ето защо съдът приема, че в случая са приложими цените за
труд/сервизен час на официалния сервиз, които именно са взети предвид в
представената по делото експертна оценка, а не средната пазарна цена за
всички сервизи /в който смисъл вещото лице е дал отговор на поставената
задача/. Поради това, платената от ищеца цена от 746.26 лева, при която е
взета предвид часовата ставка за труд на официалния сервиз на вносителя,
отговаря на стойността на работите и материалите за отстраняване
на действителните вреди върху автомобила.
Предвид изложеното, доколкото по делото е безспорно, че по
предявената извънсъдебно застрахователна претенция за сумата от 761.26
лева /включваща и 15 лева обичайни разноски/ ответникът е заплатил
4
доброволно на ищеца сумата от 453.40 лева, предявеният иск за заплащане на
остатъка до пълния размер на регресната претенция, възлизащ на сумата от
307.86 лева, се явява изцяло основателен.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло,
като в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба /05.11.2024 г./ до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски по представения списък
по чл. 80 ГПК в размер на 50 лв. – държавна такса и депозит за САТЕ – 200
лева, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева, преценявайки
действителната фактическа и правна сложност на спора и продължителността
на производството.
С оглед извода за основателност на иска, сумата от общо 350 лева
следва да бъде възложена в цялост на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З*******с“ АД, ЕИК 8******, да заплати на основание
чл. 411 КЗ на „Групама Застраховане" ЕАД, ЕИК *******, сумата от 307.86
лева, представляваща неплатена част от вземане по регресна претенция за
възстановяване на платено от ищеца, в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“, обезщетение по щета №
67002301296/13.12.2023 г., ведно с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, за вреди върху лек автомобил „Киа” с рег. № ******,
причинени при ПТП, настъпило на 10.12.2023 г. в гр. София по вина на водач
на лек автомобил “Нисан” с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /05.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „З*******с“ АД, ЕИК 8******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на „Групама Застраховане" ЕАД, ЕИК *******, сумата от
350 лв. – разноски в производството пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5