№ 2304
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110153515 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. В. С. срещу „Сити кеш“
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем Кредирект №
569386/14.09.2021г., съгласно който на ищеца е отпусната сумата от 700лв. при
фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,29%. Съобразно договора, общата дължима сума
била в размер от 981,04лв. В чл. 6 от договора било уговорено, че в срок от 3 дни от
усвояването на сумата, заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство. Чл. 6.2
предвиждал, че при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на
обезпечение, същият дължи неустойка в размер от 1412,96лв., която му била
начислена.
Ищецът твърди, че клаузата на чл. 6.2 от договора е нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави. Посочва, че посочената неустойка излиза
извън присъщата й функция, като с нея се целяло единствено натоварване на
потребителя с допълнителни разходи. Размерът на неустойка, възлизаща двойно на
главницата, било нарушение на изискванията за добри нрави, като по този начин се
извличала допълнителна облага, но същата не била включена в ГПР на договора.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикалянето на
закона, била нищожна. Тази клауза била и неравноправна.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата на чл. 6.2 от договора е нищожна.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава, че между страните е сключен сочения договор за заем, но отрича
клаузата на чл. 6.2 да е нищожна. Счита, че същата отговаря на всички изисквания и е
дължима. Същата няма характер на прикрита договорна лихва и не трябва да се
включва в ГПР.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
От страна на ответника е предявен и насрещен иск, който е приет за съвместно
разглеждане. Посочва се, че ищецът не е погасил задълженията си по договора, като
има остатъчни такива в размер на 700лв. за главница и 281,04лв. за възнаградителна
1
лихва за периода 14.10.2021г.-14.03.2023г.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените насрещни искове.
Ответникът по насрещните искове е подал отговор на исковата молба, с който ги
оспорва. Прави възражение за недействителност на договора за кредит, тъй като са
нарушени чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца по първоначалния иск е да установи при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата
молба съдържание; наличието на посочените клаузи, които се намират в противоречие
с императивни норми на закона, имат неравноправен характер и противоречат на
добрите нрави.
В тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже валидно
обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже сключването на договор
за кредит със соченото в исковата молба съдържание, предоставяне на заемната сума,
уговарянето на клаузи за дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер;
настъпване изискуемостта на вземанията или обявяването им за предсрочно изискуеми
и уведомяване на длъжника.
В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже погасяване на
задълженията чрез плащане или по друг начин, за което не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е
сключен сочения договор за заем с описаното съдържание, по силата на който на
първоначалния ищец е отпусната заемна сума от 700лв.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените от „Сити кеш“ ООД задачи, както и на служебно поставени такива.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2024г.
от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в насрещната искова молба въпроси /л. 37/, както и на следните
2
служебно поставени: Има ли извършени плащания по договора и какви
задължения са погасени с тях? Какъв е размерът на годишния процент на
разходите, ако към него бъде добавена неустойката по чл. 6.2 от договора?
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от
„Сити кеш“ ООД в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, като му предоставят всяка необходима информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3