Р Е Ш Е Н И Е
№194 20.06.2016г. град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ
състав
на двадесет и седми април 2016 година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар ПАВЛИНА Г.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
– ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 142 по описа за 2014
година, за да се произнесе съобрази следното :
Предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е
Искова молба от ищеца “СИЛМИК” ЕООД с.Дъбово, обл.Стара Загора чрез
пълномощниците му адв. Й. и адв.Д. против пълнолетната българска гражданка
АТАНАСКА КОНСТАНТИНОВА ПЪТНИКОВА от гр.Казанлък в качеството й на ЧСИ с район
на действие Окръжен съд Стара Загора, с която се иска съдът да постанови
Решение, с което да се осъди ответника Атанаска
Константинова Пътникова с ЕГН:**********, в
качеството й на Частен съдебен изпълнител с рег. №764 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-Стара Загора да заплати на „СИЛМИК"
ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: обл.Стара Загора, общ.Мъглиж, с.Дъбово,
ул."9-ти Септември"' №3, представлявано
от Адриано Скаранелло и Мария Андреева Ефтимова сумата в размер на 53330.57 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди следствие
на неправомерни действия и бездействия на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело
№20127640400296/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Атанаска
Пътникова, рег.№764., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Искът по
чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява процесуално допустим,
родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС-Ст.Загора, исковата
молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице абсолютни законови пречки по смисъла на чл.129,
ал.2-6 и чл.130 от ГПК/2008г./. Внесена е и дължимата ДТ от 2134 лева по
сметката на ОС-Стара Загора с преводно нареждане от 15.12.2014 год.
Поради което
съдът приема за разглеждане родово подсъдния му иск по чл.74, ал.1 във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД по Исковата молба срещу ответницата Пътникова и намира, че е
изпълнена процедурата за размяна на книжата между страните по реда на чл.131,
ал.1 от ГПК/2008г./.
След
изпълнение на процедурата по размяна на книжата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./,
в рамките на законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът
ЧСИ АТАНАСКА ПЪТНИКОВА чрез пълномощника
си адв. С. е подала писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.
В същият
писмен отговор ответницата счита, че предявения срещу нея се явява допустим, но
по съществото си бил неоснователен. Също счита, че в качеството си на ЧСИ не е
извършвала незаконосъобразни действия или бездействия, вследствие на което за
ищеца да са настъпили вреди. По обстоятелствата на иска оспорва изложените в
исковата молба правни и фактически твърдения. Подробни съображения относно
всички доводи и възражения в тази насока излага в писмения си отговор. В тази
връзка моли искът да бъде изцяло отхвърлен, ведно с всички законни последици от
това, както да й бъдат присъдени и направените от нея разноски по делото в
настоящото производство.
Относно
разпределението на доказателствената тежест съдът счита, че ищецът е този който
следва да установи и докаже всички свои твърдения и обстоятелства, изложени в
исковата му молба, а ответницата следва да установи и докаже всички свои
оспорвания и възражения, подробно посочени в писмения й отговор.
С
определението си от датата 08.10.2015 год. съдът е КОНСТИТУИРАЛ
„ДЗИ — Общо застраховане" ЕАД, гр. София 1000, ул. „Георги
Бенковски" №3, ЕИК 12171840 7, представлявано от: Геерт Р. Г. Де Кегел
-Изпълнителен директор, Коста Христов Чолаков - Главен изпълнителен директор и
Милен Косев Глушков - Изпълнителен директор, за трето - лице помагач на
страната на ответника.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.131 ОТ ГПК съдът е
изпратил преписи от ИМ на новоконституираното трето лице помагач заедно със
всички приложения към нея, препис от писмения отговор заедно с всички
приложения към него, както и препис от молбата по чл.219 за конституиране на
това трето лице с даването на възможност в 1-месечен срок от получаване на тези
преписи да подаде писмен отговор със задължителното съдържание на отговора по
чл.131, ал.2 от ГПК и съответно с указанието за последиците от неподаването на
отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна
помощ, ако има необходимост и право на това.
Ищеца по
делото “СИЛМИК” ЕООД с.Дъбово, обл.Стара Загора редовно и своевременно призован, не се явява собственика и
управителя на дружеството, вместо него се явяват адв.З.Й. и адв. П.Д. и двамата
от Старозагорската адв.колегия, като заемат становището, че искът се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен по съображения
подробно изложени в съдебно заседание и в депозираната по делото подробна писмена
защита.
Ответника по
делото ЧСИ АТАНАСКА ПЪТНИКОВА, редовно и своевременно призована по делото, не
се явява, вместо нея се явява процесуалниия й представители адв.А.С., като в
съдебно заседание взема становище, че искът се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, по съображенията изложени от нея
в съдебното заседание по съществото на делото. Моли да им бъдат присъдени направените
разноски по делото. Подробни съображения са изложени в депозираната по делото писмена
защита.
След като се запозна с направените в
Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото,
със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и
доказано следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :
Безспорно
е по делото се установява от представените и приети
като доказателства по делото, че така предявения иск се явява
родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е
процесуално допустим съобразно специалната разпоредба на чл.74, ал.1 от ГПК,
поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско
съдопроизводство относно неговата материална основателност.
ОТНОСНО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
По делото не
се спори, че видно от приложеното по настоящото дело изпълнително дело под №20127640400296/2012г.
по описа на Частен съдебен изпълнител Атанаска Пътникова, рег.№764, с район на
действие Окръжен съд Стара Загора, същото е образувано по молба на лицето Г.Ф.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№2582/2012г. по описа на
Районен съд Казанлък. Основанието за издадената заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист е Записа на заповед с издател „СИЛМИК" ЕООД,
представлявано от италианския гражданин Адриано Скаранелло за сумата от 67000
лв.
По цитираното
изпълнително дело е наложен запор на банковата сметка на дружеството
„СИЛМИК" ЕООД, представлявано от Адриано Скаранелло в „Уникредит
Булбанк" АД, както и възбраната на недвижимите имоти, собственост на
дружеството, запори на вземанията на дружеството от трети лица и запор на
притежаваните от дружеството МПС-та.
На датата 16.10.2014г.
от наложения запор на банкова сметка *** „Уникредит Булбанк" АД по
сметката на ЧСИ А.Пътникова постъпва сумата от 20770.06 лв.
На
17.10.2012г. на управителя на „СИЛМИК" ЕООД Адриано Скаранелло е връчена
покана за доброволно изпълнение изх.№04544/11.10.2012г. от частния съдебен
изпълнител Пътникова.
На
18.10.2012г. „СИЛМИК" ЕООД, представлявано от Адриано Скаранелло, депозира
в Районен съд-Казанлък съответното Възражение вх.№11453/18.10.2012г. по ч.гр.д.
под №2582/2012г..
На 18.10.2012г.
по изпълнително дело №20127640400296/2012г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Атанаска Пътникова, с рег. №764, с район на действие Окръжен
съд-Стара Загора, е депозирана молба вх.№03048/18.10.2012г. от адв.З.Й., като
пълномощник на „СИЛМИК" ЕООД, представлявано от Адриано Скаранелло, с
която се иска спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Към
молбата е приложено копие от възражението с входящ номер от Районен
съд-Казанлък.
На
29.10.2012г. освен наложените първоначални запори и възбрани Частния съдебен
изпълнител Атанаска Пътникова налага запор и на друга банкова сметка ***
„Райфайзенбанк" АД, с титуляр „СИЛМИК" ЕООД, представлявано от
Адриано Скаранелло.
Срокът за
доброволно изпълнение за „СИЛМИК" ЕООД, като длъжник по цитираното
изпълнително дело изтича на 31.10.2012г. Със съобщение изх.№04713 от
31.10,2014г. ЧСИ А.Пътникова, уведомява „СИЛМИК" ЕООД, че се отказва
спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело
№20127640400296/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Атанаска
Пътникова, рег.№764, с район на действие Окръжен съд-Стара Загора. Мотивите за
постановения отказ са непредставяне по изпълнителното дело на заверен препис от
Определение на Районен съд Казанлък за спиране на изпълнителното производство. Видно
от приетата като доказателство по делото Разпечатка от програмен продукт кн. обр.202
за приети пратки, представена от трето неучастващо в процеса лице - „Български
пощи" ЕАД, писмото със съобщението за отказа за спиране на изпълнителното
производство е прието в ПС Казанлък на 05.10.2014г., и е получено на
06.11.2012г. от адв.З.Й., като пълномощник на дружеството.
Въпреки, че
още на 18.10.2014г. ЧСИ А.Пътникова е уведомена, чрез депозирана молба с копие
от възражението за настъпилите “екс леге” последствия от подаване на възражение
срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена на
основание чл.417, т.9 от ГПК, а именно спиране на принудителното изпълнение по
закон, същата е бездействала до изтичане на срока за доброволно изпълнение, за
да постанови отказа си и да уведоми за това длъжника по делото.
На
23.10.2014г. с молба вх.№03101 по изпълнителното дело е поискан заверен препис
от Покана за доброволно изпълнение. Преписът е получен лично от пълномощника
адв.Й. на 24.10.2014г. На нито една от двете дати, въпреки, че пълномощник на
дружеството длъжник лично се е явявал в кантората на частния съдебен
изпълнител, не му е връчен отказът за спиране на принудителното изпълнение.
След
получаване на постановения отказ „СИЛМИК" ЕООД подава молба до Районен
съд-Казанлък с искане за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително
дело №20127640400296/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Атанаска
Пътникова, рег.№764. С определение №2117/07.11.2012г. по ч.гр.д.№2582/2012г. по
описа на Районен съд Казанлък, съдът постановява спиране на принудителното
изпълнение, като след влизането в сила на определението, с нарочна молба
вх.№03454 от 27.11.2012г. е поискано спиране на принудителното изпълнение от
ЧСИ А.Пътникова. Със съобщение изх.№05057/05.12.2012г. „СИЛМИК" ЕООД е
уведомено за спирането на изпълнението.
Междувременно
действията на частния съдебен изпълнител са обжалвани пред Окръжен съд-Стара
Загора, но тъй като отказът да се спре принудителното изпълнение не попада в
обхвата на чл.435 ал.2 от ГПК, съдът остава жалбата без разглеждане като
недопустима. Определението на Окръжен съд-Стара Загора е потвърдено съответно от
Апелативен съд-Пловдив.
На 01.11.2012г. по
сметка на ЧСИ е постъпила общо сумата 32 512,51 лева, преведена от „Райфайзенбанк (България)" АД в
резултат на полученото запорно съобщение /л.53
от ИД/. Разпоредено е сумата 30 472,51 лева да бъде преведена на взискателя.
На 05.11.2012г. постъпилите
по делото суми са разпределени, както следва: 30 472,51 лева на
взискателя и 2 040 лева на ЧСИ /л.57 от ИД/.
На 27.11.2012г. е
постъпила нова молба за спиране на изпълнителното дело, с която е представено Определение №2117/07.11.2012г. на
КРС, постановено по ч. гр. дело №2582/2012г.
/л.61 от ИД/. Изпълнителното дело е спряно с постановление на ЧСИот28.11.2012г.
На 13.06.2014г. е
постъпила молба от длъжника, с приложено определение за обезсилване на ИЛ, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, с която от ЧСИ
се иска по сметка на длъжника да му бъдат върнати всички принудително събрани суми. /л.99 от ИД/. С постановление от 17.06.2014г. ЧСИ е прекратил
образуваното изп. дело.
С платежни нареждания от 13.06.2014г. на длъжника са върнати сумите, постъпили по сметка на ЧСИ след спиране на изпълнителното
дело - 26 601,61 лева /л.107, л.108 и л.109 от
ИД/.
Спорният по делото въпрос, формулиран от ищеца е: При условие, че ЧСИ Пътникова е била уведомена за
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение на парично
задължение, издадена въз основа на запис на заповед и е отказала да спре изпълнението
до постановяване на нарочно определение от заповедния съд, следвало ли е същата да изчака това
определение преди да
пристъпи към удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело?
В тази насока в
правната теория и съдебната практика трайно и безпротиворечиво се приема, че за да възникне отговорността за ответника ЧСИ по
чл. 74 от ЗЧСИ, в тежест на ищеца е да докаже, че: са налице противоправни
действия или бездействия от страна на посочения ЧСИ, е налице виновно поведение
от страна на ЧСИ, че е налице вреда за ищцовото дружество и че е налице причинната
връзка между действията/бездействията на ЧСИ и настъпилата вреда?
В конкретния
случай по
въпроса, дали ЧСИ трябва сам да спре производството по изпълнителното
дело при подадено възражение от страна на длъжника има задължителна
съдебна практика -
определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.З, т.2 от ГПК, съгласно които:
Според Определение под №454/29.12.2008г., III г.о., по ч. гр. дело №2260/2008г. по
описа на ВКС: Специалните основания за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две
групи: основания
за спиране по силата на закона (екс леге) и основания за спиране по разпореждане на съда.
Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на
менителничен ефект (чл. 417, т. 9 от ГПК) и учредяването на обезпечение пред
съд по чл. 180 и 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спират изпълнението
по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото
спиране.
В
първите два случая спирането е настъпило по силата на закона, но длъжникът не
може да удостовери това пред съдебния изпълнител, без акт на
съда, който
прогласява това. Без
такъв акт съдебният изпълнител дължи подчинение
на издадения от съда изпълнителен лист. За да парализира изпълнителната сила на издадения от съда
изпълнителен лист, длъжникът не може да доказва пред съдебния изпълнител осъществяването
на съответното основание, той трябва да представи акта на съда, който
прогласява това. Длъжникът по менителничен
ефект, който е подал възражение преди изтичането на срока за доброволно
изпълнение трябва да поиска от районния съд определение за спиране по
чл. 420, ал. 1 ГПК, също
както длъжникът със задължение, което произтича от документ по чл. 417, т. 1-8 ГПК - след като е учредил
обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД. Няма срок за искането на такова определение. То може да бъде поискано и може да бъде
получено винаги.
В тази насока настоящият
съд следва да отбележи, че съдия-изпълнителят не е правораздавателен, а само
изпълнителен орган на влезлите в законна сила актове на съда, като последният
се явява правораздаветлната институция в Републиката. Съдебният изпълнител само
изпълнява вече приетите решения на съдилищата в Републиката, поради което той
действа изцяло при условията на обвързана компетентност по отношение на
депозираните пред него влезли в сила съдебни актове. Също така само
депозирането на молба, че е поискано спиране на изпълнението и от съда, не може
да обвързва и да задължи ЧСИ да спре изпълнението по изпълнителното
производство, без да е налице произнасянето на съда в тази насока.
Също
така съобразно Определение под №397/07.07.2009г., I
т.о., по ч. гр. дело №333/2009г. по описа на ВКС: Подаването в срок на възражение срещу
заповедта за изпълнение въз основа на запис на заповед и учредяването на
обезпечение пред съд по чл.180 и 181 от ЗЗД спират изпълнението по силата на закона. В този случай съдът постановява
определение, с което констатира и прогласява настъпилото спиране. Без акт на съда съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения от съда
изпълнителен лист. Само и единствено въз основа на постановеното от съда определение съдебният изпълнител ще постанови спиране на изпълнението.
В този смисъл се явява
и произнасянето на Пловдивски апелативен съд, по повод подадената от длъжника жалба срещу постановения отказ за
спиране на изпълнителното дело: Определение №859/25.03.2013г.,
постановено по въззивно частно гражданско
дело №320/2013г. на ПАС, съгласно което: Съдебният изпълнител не може
сам да прилага закона, спирайки изпълнителното производство, без да има акт
на съда по заповедното производство, прогласяващ спирането на изпълнението.
Единственият,
който може да извърши преценка за настъпване на законовите предпоставки за спиране на
изпълнението е именно заповедния съд, но не и съдебният изпълнител. В случая жалбоподателят
е отправил искане за спиране на изпълнението на основание чл. 420 от ГПК направо до
съдебния изпълнител, без спирането да е прогласено от заповедния съд.
По изпълнителното дело има
данни, че веднага след като е получил акта на съда по заповедното производство -определение
№2117 от 07.11.2012 година на Казанлъшки районен съд по ч. гр. дело №2582/2012 година за спиране на принудителното изпълнение,
представен му с молба ех. № 034564/27.11.2012 година, съдебният изпълнител е спрял изпълнението
/определение от 28.11.2012 година/.
До този момент неговите
действия по изпълнителното дело са съобразени с липсата на данни за съдебен акт, прогласяваш
спирането на изпълнителното производство и с невъзможността сам да преценява настъпването в
заповедното производство на
предпоставките, предвидени в закона за спиране на изпълнението.
В този смисъл е и представеното от ищцовото дружество Определение №2117/07.11.2012г., постановено по ч. гр. дело №2582/2012г. по описа на
КРС, с което е спряно изпълнителното дело на ЧСИ Пътникова. С него съдът ясно е постановил: „В хипотезата на чл.417, т.9 от ГПК принудителното изпълнение се спира с
подаване на възражението срещу заповедта по
силата на чл.420, ал.1 от ГПК. Независимо
от това, за да се удостовери този факт пред съдебния изпълнител, съдът
следва да издаде определение, с което да бъде прогласено спирането.".
Тук е мястото, където настоящият
първоинстанционен съд следва да вмъкне и да отбележи какви са правата и
съответно служебните задължения на ЧСИ. В този смисъл съобразно чл. 19,
ал.1 от специалния Закон за частните съдебни
изпълнители /ЗЧСИ/ озаглавен “ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ”, Частният съдебен
изпълнител пристъпва към изпълнението по молба на заинтересованата страна на
основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Според ал.2
Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение върху имуществото на
заложния длъжник по реда на Закона за особените
залози по възлагане от пристъпилия към изпълнение заложен кредитор. Съгласно
императивната разпоредба на ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Частният съдебен
изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия,
освен в случаите на чл. 22 от Гражданския
процесуален кодекс.
Налага се категоричния извод, че ЧСИ Пътникова е
действала в рамките на предоставените й от закона правомощия и съответно и
задължения и веднага след депозирането на Определение на РС-Казанлък за спиране
на изпълнението по процесното изп. Дело е преустановила и извършването на
изпълните действия по същото.
Въз основа на горното, поставеният от ищеца въпрос следва
да получи и съответния отговор, а именно: При условие, че ЧСИ Пътникова е била уведомена за подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена
въз основа на запис
на заповед и е отказала да спре изпълнението до постановяване на нарочно
определение от заповедния съд, същата
не е следвало да изчака това определение преди да пристъпи към
удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело.
В този смисъл не е налице противоправно
действие или бездействие от страна на
ЧСИ.
Ищецът твърди, че въз основа на
обезсиления изп. лист, ЧСИ дължи връщане на длъжника на всички принудително
събрани суми. Съгласно разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.З от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако изпълнителният лист бъде обезсилен. Обезсилването обаче само по себе
си не влече като последица връщането на събраните по
делото суми нито от ЧСИ, нито от взискателя.
Законодателят е предвидил специална процедура в разпоредбата на чл.245, ал.З
от ГПК, съгласно която, ако искът на взискателя бъде
отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се
прекратява. В
този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на
длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото
решение. Такъв обратен изпълнителен лист по изпълнителното дело не е представен. Без представянето на обратен
изпълнителен лист за съдебния изпълнител липсва правно основание за обратно
събиране на принудително платените суми.
В този смисъл не е налице противоправно
действие или бездействие от страна
на ЧСИ.
Ищецът твърди също така, че взискателят по изп. дело - Г.Ф. е лице без имущество. От една страна по делото не се представиха доказателства,
същият да няма налично имущество на
територията на Република България. От друга страна законодателят е предвидил специална процедура, чрез която
може да се пристъпи към изпълнение върху имуществото на лицето, находящо се в
чужбина, чрез издаването на европейска заповед
за плащане - чл.625 от ГПК. Ищецът не се е възползвал от тази процедура и не е предприел каквито и да е мерки за принудително събиране
на сумата от имуществото на Г.Ф., находящо се на
територията на Р.И.. Предприемането на
действия по принудително изпълнение срещу Г.Ф. на територията на Р.И. не представлява правен или фактически
проблем за ищеца, тъй като неговият едноличен собственик на капитала и законен
представител също е италиански
гражданин, владее италиански език и е запознат с италианския закон.
Единствената причина ищецът да
търпи вреди /както той твърди/, е неговото собствено бездействие и не
упражняване на правата му срещу взискателя, а не виновни действия или бездействия на ЧСИ.
С оглед изложеното по-горе съдът счита, че действието
на ответницата Атанаска Пътникова в качеството й на ЧСИ — удовлетворяване
вземането на взискателя чрез превеждането на
принудително събраните суми по изп. дело след уведомяването й за подадено възражение
не представлява незаконосъобразно действие.
Произнасянето на ответницата ЧСИ Пътникова с отказ по
молба за спиране на принудително изпълнение
13 дни след подаване на искането не
представлява незаконосъобразно
действие или бездействие. Впоследствие направеното от ищеца „късно уведомяване" на длъжника за отказа
на ЧСИ да спре изпълнението,
не е причинило имуществени вреди на
ищцовото дружество в размер на 53 330,57 лева.
Ищецът е имал пълен и неограничен достъп до изпълнителното дело. Същият
е могъл да се информира за предприетите от ЧСИ действия и
постановените му актове по всяко време, лично в канцеларията на ЧСИ.
Както категорично заяви /в съдебното заседание, проведено на дата 16.03.2016г./, водената от ищеца свидетелка П.И.П., никой не е й правил пречки да преглежда делото или да не
са й давали
да се запознава с делото. Нямали са никакви пречки. Свидетелката ясно и категорично заявява, че са имали
пълен достъп до делото.
Ответницата Атанаска Пътникова не е извършила нито
едно действие или бездействие извън установените от закона
рамки, в разрез със законова разпоредба или заобикаляйки
закона.
Ищцовото дружеството на практика е проявило процесуално
бездействие при подаване на възражението си
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
и несвоевременно е упражнило правото си да поиска спиране изпълнението на същата.
За ищцовото дружеството е на лице вземане от взискателя по изп. дело -Г.Ф., за удовлетворяване на което вземане отново не са предприети
предписаните от закона действия - искане за издаване на обратен изп. лист.
Процесната сума от 53 330,57 лева
в
заключение представлява
несъбрано към момента вземане
от третото лице - Габриеле Фератти, а не нанесена вреда от ответницата Атанаска Пътникова на ищеца „Силмик" ЕООД.
С оглед на гореизложеното се налагат следните правни изводи:
ЧСИ Атанаска Пътникова не
е извършила незаконосъобразни действия и не е допуснала незаконосъобразно
бездействие спрямо ищцовото дружество. Ищцовот дружество „СИЛМИК" ЕООД не е понесло имуществени вреди в размер на 53330,57 лева
в резултат на нейни виновни действия или бездействие.
По отношение
на твърдението за наличието на вина на ответницата, не бяха събрани надлежни доказателства
и търдението за виновно поведение на
ответницата в качеството й на ЧСИ се обори по категоричен начин. Ищецът твърди
в исковата си молба и писмената защита, че от представените доказателства
безспорно се установява, че постановлението за отказ е изпратено след датата на
която е издадено и след като вече е бил изтекъл срока за доброволно изпълнение.
Всичко това говорело за една умисъл в действията на ЧСИ, целящи да причинят
имотна вреда на длъжника по изпълнителното дело и да доведат до
облагодетелстване на взискателя по делото и на самия ЧСИ.
Съдът намира,
че ответницата Пътникова е действала с ясното съзнание, че изпълнява служебните
си задължения в качестовото си на ЧСИ, тъй като пред нея към момента на
извършване на тези изпълнителни действия не е било депозирано съответното
Определение на съдебен орган за надлежно спиране на изп. Производство. Веднага
след депозирането пред нея на такова изп. Действия са били преустановени и
неправилно събраните суми съответно върнати.
Не е налице и
причинната връзка между действията на ЧСИ, които на практика са законосъобразни
и твърдяната от ищеца вреда – исковата претенция съобразно петитума на исковата
молба, тъй като на практика ЧСИ е изпълнявал депозирания пред нея изп. Лист, а
от друга страна се установи, че не е налице и неправилно действие или
бездействие от страна на ответницата ЧСИ Пътникова.
Следва
категоричното и единственно възможното в случая заключение, че предявеният иск
се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло
отхвърлен, тъй като не е налице нито една от предпоставките визирани в чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ за ангажирането на отговорността на ответницата Пътникова в
качеството й на ЧСИ.
По отношение на трето - лице помагач на страната на ответника „ДЗИ
— Общо застраховане" ЕАД, гр. София 1000, ул. „Георги Бенковски" №3,
ЕИК 12171840 7, представлявано от: Геерт Р. Г. Де Кегел -Изпълнителен директор,
Коста Христов Чолаков - Главен изпълнителен директор и Милен Косев Глушков -
Изпълнителен директор, съгласно разпоредбата на чл. 223. ал.1 от ГПК постановеното
решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната
страна. Според ал.2 това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или
която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е
водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства.
На основание
чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените от последната разноски по делото в общо в размер на 2556.00 лева, от които 2130
лева адвокатско възнаграждение за защитата за
един адвокат - адв.С. ***,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 27.02.2015 год.
/на л.53 от делото/, ведно с дължимия размер на законоустановения ДДС от 426
лева и съобразно списъка на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 130 от делото/.
По отношение на разноските трето - лице помагач на страната
на ответника „ДЗИ — Общо застраховане" ЕАД, гр. София съгласно специалната
разпоредба на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални
действия. В конкретния случай съдът намира, че третото-лице помагач нито дължи,
нито му се дължат разноски в настоящото производство.
Ето защо
предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.86,
ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “СИЛМИК” ЕООД
с.Дъбово, обл.Стара Загора с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: обл.Стара Загора, общ.Мъглиж, с.Дъбово,
ул."9-ти Септември"' №3, представлявано от Адриано Скаранелло и Мария Андреева Ефтимова, с който
се иска да се осъди ответника Атанаска
Константинова Пътникова с ЕГН:**********, в
качеството й на Частен съдебен изпълнител с рег. №764 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен
съд-Стара Загора да заплати на
„СИЛМИК" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: обл.Стара Загора, общ.Мъглиж, с.Дъбово,
ул."9-ти Септември"' №3, представлявано
от Адриано Скаранелло и Мария Андреева Ефтимова сумата в размер на 53330.57 лв., /петдесет и три хиляди триста
и тридесет и три лева и 57 ст./, представляваща претърпени имуществени
вреди следствие на неправомерни
действия и бездействия на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело №20127640400296/2012г. по описа на
Частен съдебен изпълнител Атанаска Пътникова, рег.№764, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ищеца „СИЛМИК" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: обл.Стара
Загора, общ.Мъглиж, с.Дъбово, ул."9-ти Септември"' №3, представлявано от Адриано Скаранелло
и Мария Андреева Ефтимова да
заплати на ответника Атанаска Константинова Пътникова с ЕГН:**********, в качеството й на Частен съдебен изпълнител с рег. №764
на Камарата на ЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Стара Загора сумата от 2556.00 лева /две
хиляди петстотин петдесет и шест лева/, представляваща направените от ответницата
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с
въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд-
гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :