В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявени са искове, с правно основание чл. 240 и 86 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.10.2008г. в Г. З. дал в заем на ответницата сумата от 950.00 лв., които по нейно обяснение й трябвали за хранителния магазин, който държала в квартала им. Уговорили се до 01.01.2009г. да му върне заема. Оформила му Запис на заповед, но не го подписала, но му оформила писмена разписка, на която основава претенцията си на 01.10.2008г., за така получения от нея заем. Не изпълнила уговорката и не му върнала заема на уречената дата, поради което изпаднала в забава, считано от следващия ден – 02.01.2009г. Многократно провеждал разговори с ответницата, да му върне заема по мобилния му телефон и по компютърен път, но и до ден днешен тя не му е върнала от заема нито лев. Убедил се, че без съд, въпросът му няма да се реши и отношенията им посочения заем няма да се уредят. За времето от 02.01.2009г. до 18.11.2009г. върху главницата от 950.00 лв. Се натрупала законна лихва за забава в размер на 120.00 лв., които пари, наред с главницата, претендира да му бъдат заплатени от ответницата. Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата, да му заплати сумата 950.00 лв., произлизаща от заем, ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2009г. до окончателно изплащане на главницата и сумата 120.00 лв., представляващи натрупана законна лихва за забава върху главницата от 950.00 лв. за времето от 02.01.2009г. до 18.11.2009г. включително. Претендира, да му бъдат заплатени и направените по делото разноски. В съдебно заседание на 09.03.2010г., е допуснато на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК намаление в цената на главницата от 950.00 лв. на 100.00 лв. Ответникът редовно призован не взема становище по иска. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното: С Разписка от 01.10.2008г., ответницата Р. И. С. е заявила, че е получила от ищеца А. И. М. сумата 950.00 лв., за което се подписала. Това обстоятелство не се оспорва от разпитаните по делото свидетели М. М. – майка на ищеца и И. Д. – баща на ответницата. В съдебно заседание на 10.02.2010г., бащата на ответницата погаси част от задължението на дъщеря си – 850.00 лв. Свидетелката М. поясни, че е присъствали при предаването на сумата, като ответницата поела задължение, да върне същата до 01.01.2009г. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правната квалификация на предявените искове е по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че предявеният иск в размер на 100.00 лв. е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е дал в заем на ответницата сумата 950.00 лв., която е следвало да му върне в срок до 01.01.2009г. Бащата на ответницата изплати на ищеца част от задължението в размер на 850.00 лв., но остатъкът от 100.00 лв. все още не е платен. Ответницата, ще следва да бъде осъдена да заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен, като се осъди ответницата, да заплати на ищеца сумата 120.00 лв. Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Установи се, от свидетелските показания, че страните са определили ден за изпълнение, а именно 02.01.2009г., на който ден задължението не е изпълнено, поради което ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от тази дата до завеждане на исковата молба - 19.11.2009г. С оглед изхода на делото, ответницата, ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 255.00 лв., тъй като ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на делото. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН *, Г. З. У. „.................” № .., да заплати на А. И. М., ЕГН *, Г. З. У. „А.” № .., бл.., .., А.. и с постоянен адрес: Г. София, бУ. „.......” № .., .., А..., съдебен адрес: Г. З. У. „...................” № .., А. К. Г. Г., сумата 100.00 лв., представляваща задължение по Договор за заем от 01.10.2008г., ведно със законната лихва върху сумата от 100.00 лв., считано от 19.11.2009г. до окончателно изплащане на същата, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 120.00 лв. - изтекла лихва за забава за периода от 02.01.2009г. до 18.11.2009г. и разноски по делото в размер на 255.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: |