Определение по дело №9/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2020 г.
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20204200500009
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово, 14.01  . 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание на  четиринадесети януари

през  две хиляди и двадесета              година в състав:

                                                            Председател: В.Топалова

  Членове:      В.Генжова

                                                                                    Г. Косева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова  В  ч. гр .д. №  9                                                                по описа за   2020   год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано по повод спор за местна подсъдност между Районен съд-гр. Габрово  и Районен съд-гр. Севлиево, повдигнат от Габровския районен съд с определение № 49/06.01.2020 г. по гр. д. № 12/2020 г. на същия съд.

Компетентен да се произнесе по повдигнатия от ГРС спор е Окръжен съд-гр. Габрово като общ по-горен по степен съд на спорещите районни съдилища съобразно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 изр. 1 от ГПК.

От книжата по делото се установява следното:

Първоначално Районен съд-гр. Севлиево е сезиран с молба от Б.И.С. с ЕГН ********** срещу Д.М.М. с ЕГН ********** на основание ЗЗДН с искане за издаване на заповед за незабавна защита, респ. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по цитирания закон. С определение  № 1079/12.12.2019г. по образуваното гр. д. № 1423/2019 г. на Севлиевския районен съд производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Габровски районен съд по съображения, че последният е съдът по постоянен и настоящ адрес на молителя, а според разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДН именно този съд като такъв по постоянен и настоящ адрес на пострадалото лице е компетентен да разгледа молбата и да наложи мярката за защита. СРС се е позовал на разпоредбата на чл. 118 от ГПК, която му давала възможност да реши дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

В определението, с което е иницииран спорът за подсъдност, Габровският районен съд се е мотивирал, че Севлиевски районен съд не е бил оправомощен да повдига служебно въпроса за местната подсъдност и е можел да извърши преценка по този въпрос само при изричното му сезиране с възражение за местна неподсъдност на спора от ответника по молбата за защита.

Според приложената на лист 9 от гр. д. № 1423/2019 г. на СРС справка от НБД "Население", извършена служебно от съда, молителя Б.И.С. е с регистрирани към датата на подаване на молбата за защита постоянен и настоящ адрес ***. Действително по правилото на чл. 7 от ЗЗДН специалната местна подсъдност по този закон е по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, като тази подсъдност е изборна и е предоставена в интерес на молителя с цел да се гарантира бърза и ефикасна защита на лицето, пострадало от домашно насилие. В случая молбата си пострадалия  е подал до Севлиевски районен съд, който не е съд нито по постоянния, нито по настоящия адрес на молителя.

Специалната изборна местна подсъдност по чл. 7 от ЗЗДН е предвидена заради интереса на молителя. Пострадалото лице е оправомощено да избере дали да подаде молбата за защита в районния съд по постоянен или настоящ адрес. Същото с оглед обстоятелствата и интереса си може да сезира и друг районен съд, което е допустимо и с оглед правото на молителя да не разкрива своя постоянен или настоящ адрес в молбата, а да посочи друг адрес /така чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН/. Съдът не следи служебно за спазване на подсъдността по чл. 7 от ЗЗДН, щом тя е създадена в интерес на пострадалото лице и негова е преценката дали да се възползва от нея или не. След като законът допуска с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 хипотеза, при която адресът на пострадалото лице да остане неустановен по делото, то следва да се приеме, че подсъдността по чл. 7 от ЗЗДН не е процесуална предпоставка за допустимост на производството и за нея съдът не следи служебно. Освен това по правилата на чл. 119, ал. 1-4 от ГПК съдът може да повдига служебно въпроса за родовата подсъдност и за местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот, респ. в хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК. Настоящият спор не попада в нито една от горните хипотези на местна подсъдност, за които се следи служебно от съда. Следователно по правилото на чл. 119, ал. 4 от ГПК в настоящата хипотеза районният съд може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност само по възражение на ответника. Доколкото в случая все още на ответника книжа не са връчени и последният не е взел становище по местната подсъдност, РС-Севлиево преждевременно и извън рамките на своите правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора.

Предвид изложеното ГОС намира, че компетентен да разгледа спора с оглед извършения от молителя в производството по реда на ЗЗДН избор на местна подсъдност е първоначално сезираният Севлиевски районен съд.

Определението на ГОС не подлежи на обжалване по смисъла на т. 9 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложеното, Габровският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молбата, подадена от Б.И.С. с ЕГН ********** срещу Д.М.М. с ЕГН ********** на основание чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие с искане за издаване на заповед за незабавна защита, респ. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1-5 от ЗЗДН, е Районен съд-гр. Севлиево.

Делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд-гр. Севлиево.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                          2.