Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град
Шумен, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив. Велчева
и с участие на прокурор М. Георгиева от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Ц.
КАНД №266 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано
по касационна жалба от Н.Р.Р. - Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.
М. Х. при ЯАК, срещу Решение №444 от 11.07.2019 г., постановено по ВАНД №1301/2019
г. по описа на Районен съд град Шумен.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В
тази връзка се твърди, че ЕФ е съставен извън сроковете по чл.34 от ЗАНН,
поради което само на това основание като незаконосъобразен следва да бъде
отменен. Излагат се и доводи, че не е установено по категоричен начин
ограничението на скоростта, тъй като е налице разминаване между данните в ЕФ и
снимковия материал. С оглед на това е отправя искане за отмяна на съдебното
решение и на потвърдения с него електронен фиш.
Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, редовно
призована, не изпраща представител, както и не е представен писмен отговор по
касационната жалба.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211, ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
от АПК,
поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К №2040813 на ОД на МВР – гр.Шумен, с който на касатора Н.Р.Р. -
Ц., представител на „Х.Е. БГ“ ЕООД, на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.182 ал.3 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50.00 лева. Фишът
е издаден за това, че на 06.12.2017 г., в 10.29 часа, на път І-2 км. 112+737,
бензиностанция „ШЕЛ“, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“,
МПС „Магиар СМФФ" с рег.№У 5504 ЕЕ, собственост на „Х.Е.
БГ“ ЕООД, се е движило
със скорост от 74 км/ч, като превишението е установено със стационарна радарна система
„Multa Radar“. С електронния фиш на Н.Р. - Ц. - представляващ
дружеството-собственик на автомобила към датата на извършване на нарушението, е
наложена глоба в размер на 50 лв. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Н.Р. - Ц. не
е представила в ОД на МВР гр. Шумен писмена декларация с данните на друго лице,
което да е извършило нарушението, придружена с копие на свидетелството му за
управление на МПС.
При така установената фактическа обстановка
съдът е счел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш,
налагащи отмяната му. Съдът е приел още, че фишът притежава законово
регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. С
оглед на това и отчитайки приобщените писмени доказателства, съдът е потвърдил
процесния електронен фиш.
Настоящият съдебен състав споделя установената
от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи. Правилен и съответен на закона е изводът на предходния съдебен
състав за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния
фиш. Същият съдържа необходимите реквизити, като изрично са отразени датата,
мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш
следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е
описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на
нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени –
превишение на максимално допустимата скорост с 14 км/ч при ограничение от 60
км/ч, което представлява нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с чл.182 ал.3 т.2 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Шумен.
На следващо място, задълбоченият прочит на
приобщения доказателствен материал води до извод за безспорна установеност на
описаното в електронния фиш нарушение. Приобщените по делото материали сочат с
категоричност, че на посочената в електронния фиш дата процесният лек автомобил
е засечен от стационарна камера тип „Multa Radar” да се движи по главен път
І-2, в района на км.112+737 /в близост до бензиностанция „Шел”/ със скорост от 74
км/ч, при въведено с пътен знак „В-26” ограничение от 60 км/ч. Превишението е
установено от стационарно техническо средство, преминало необходимата проверка
в Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване. В хода на въззивното производство по категоричен начин е
установено и обстоятелството, че към процесния период нарушителят е имал
качеството на представител на дружеството-собственик на превозното средство и
доколкото не е предоставил данни за лицето, което в действителност е
управлявало автомобила, то законосъобразно му е наложено разписаното в чл.182
ал.3 т.2 от ЗДвП административно наказание за допуснатото нарушение на чл.21
ал.2 от ЗДвП.
В тази връзка са неоснователни твърденията
на касатора, че е налице разминаване в данните по ЕФ и протокол към него по
отношение скоростта. Правилно решаващият съд е посочил, че това се дължи на
приспадната най-голяма възможна грешка /отклонение/ от реално заснетата скорост
на автомобила. В случая при заснета скорост от 77 км/ч. са приспаднати 3 км./ч,
поради което в ЕФ е отразена скорост на МПС от 74 км./ч. Напълно
законосъобразно решаващият съд е приел, че това нарушение не е съществено, тъй
като по никакъв начин не се нарушават правата на нарушителя.
Настоящата касационна инстанция споделя и
изведените изводи за неприложение на чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ. Легална
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на
ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6 т.63 от ДР
на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т.
д. №1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл. 189, ал.
11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при
преценката относно приложимостта на сроковете по чл.34 от ЗАНН
в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. Законодателят изрично е записал "... Не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението... ". Напълно обосновано
въззивният съд е приел, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на
института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване
(извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията,
дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №1/27.2.2015 г., в
производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение
текстовете на чл.80
и чл.81 от НК.
В случая, съгласно чл.80 ал.1
т.5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4
години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 06.12.2017
г., дори и към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за отмяната му.
Решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №444/11.07.2019
г., постановено по ВАНД №1301/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 25.10.2019г