ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 151005.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502067 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез
пълномощника си юрк. М. моли да бъде отменено като неправилно
Разпореждане от 29.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 7577/2020г.по описа
на РС-Пловдив, ІХ гр. състав, с което е отхвърлено заявлението подадено от
„АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
относно претендираните суми: 71,08 лева- административни разноски и
398,05 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Излага съображения за това.
Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния
срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо разпореждане на районния съд.
Разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението
в частта му, с която се претендира от длъжника К. Т. Г. от гр.Пловдив
плащане на 71,08 лева административни разноски и 398,05 лева
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, съдът излага
съображения, че с така уговорените клаузи за разноски и възнаграждение се
нарушават добрите нрави и императивни правни норми.
1
Въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно обжалваното
разпореждане на районния съд.
Съгласно законовите изменения,/обн.ДВбр.100/2019г.-20.12.2019г./, и
въвеждане на нова т. 3 на ал. 2 на чл. 411 от ГПК, е въведено задължение и на
заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано
предположение за наличие на неравноправна клауза, наред с това дали
искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. т. 2 на ал. 2 на чл. 411 от
ГПК. В тази насока, съществува, поначало, такова задължение за съда, като е
налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни
клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената
проверка за валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.
В случая, се констатира от въззивния съд, че е налице нарушение на
забраната по чл.10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквито, в случая, се явяват т.н. „административни
разноски“. Освен това, се констатира от въззивния съд и, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.18 от ЗПК, съгласно която
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. В
конкретния случай това означава, че в съдържанието на обезпечения с
поръчителство договор за кредит е трябвало да бъде включено договореното
обезпечение. След като по договора за потребителски кредит има дадено
обезпечение, то уговорката за същото следва да бъде инкорпорирана в
съдържанието на самия договор за потребителски кредит.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че е
обосновано и законосъобразно направеното с обжалваното разпореждане
отхвърляне на заявлението в посочените части, арг. от разпоредбата на чл. 411
ал. 2 т.2 и т. 3 от ГПК.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва
изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд като правилно и
законосъобразно.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4
2
от ГПК, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.07.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 7577/2020г.по описа на РС-Пловдив, ІХ гр. състав, с което е
отхвърлено заявлението подадено от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните суми: 71,08
лева- административни разноски и 398,05 лева, възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3