Р Е Ш Е
Н И Е
№ 211
гр.Враца, 13.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
IV състав, в публично заседание на 19.04.2022г. /деветнадесети април, две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 66 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на „О. – Т“ ООД
– гр.***, представлявано от * Т.К.Т., чрез * В.Ч. ***, срещу Решение №
1040-06-7/17.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е оставена
без уважение жалба вх. № 1012-06-123/ 30.12.2021 г. и е потвърдено Разпореждане
№ 43/14.12.2021 г., на длъжностно лице по чл. 60 от КСО. С последното е прието, че
декларирана злополука вх. № 5101-06-43/ 08.11.2021 г. станала с лицето П.Х.П. на
01.11.2021 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта. Твърди се, че не
е налице трудово злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като според
ал. 3 не е налице трудова злополука, когато пострадалия умишлено е увредил на
здравето си. Сочи се, че в разпореждането на длъжностното лице не се съдържат
данни от информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО и същото няма
мотиви, а препраща към Протокол № 5103-06-9/07.12.2021 г. за резултати от
извършено разследване съвместно с ДИТ-Враца, който не е подписан от двама
членове на комисията /при 4-членна комисия/ и резултатите от него се считат за
приети. Длъжностното лице издало разпореждането, същевременно е и председател
на комисията, което е недопустимо. Твърди се допуснато съществено нарушение на
административно-процедурните правила, при издаване на разпореждането за трудова
злополука, свързано със срока на издаването му по чл. 60, ал. 1 от КСО. Сочи
се, че не са налице кумулативните изисквания по чл. 55, ал. 1 от КСО и всички
доказателства водят до заключение за умишлено увреждане на здравето, за което
се излагат подробни съображения. Оспорва се работодателя да е нарушил чл. 76 от
Наредба № 16-116/08.02.2008 г. за техническа експлоатация на
енергообзавеждането, както и неприложимост за случая на Правилника за
безопасност и здраве при работа по енергообзавеждането с напрежение до 1000 V и
на Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи. Иска се оспореното решение да се отмени
и злополуката, претърпяна от П.П. да не се приеме за трудова. Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от преупълномощен пълномощник – * М.В.С. *** по съображенията изложени в нея.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ гр.Враца, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Становище по жалбата не е ангажирано.
Заинтересованата
страна - Д.П.П., редовно призована, не се явява и не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата
страна – Х.П.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява, и не
излага становище по жалбата.
Заинтересованата
страна – М.П.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е ангажирал становище по жалбата.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка на оспореното решение
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
На
08.11.2021 г. управителят на „О.“ ООД- ***, *** Декларация за трудова
злополука, станала с лицето П.Х.П. на 01.11.2021 г., работник във фирмата. Същата
е заведена с вх. № 5101-06-43 от 08.11.2021 г.
На основание чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 1 от НУРРОТЗ е извършено разследване на
злополуката, от комисия, назначена със Заповед № 1015-06-180/12.11.2021 г. На
основание чл. 58, ал. 6 от КСО комисията е съставила Протокол №
5103-06-9/07.12.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката. Прието е било от комисията, че на 01.11.2021 г., в 14.39 ч. на
територията на Подстанция, втори етаж, килия № * в гр.***, ул.*** № ** е станала
злополука с лицето П.Х.П., *, с последица от злополуката смърт.
П.П.
е назначен в „О.“ООД-***, ***, по Трудов договор № ****/01.02.2020 г. на
длъжност ** за неопределено време, на осем часов работен ден. На 01.11.2021 г.
/понеделник/ след 08:00ч. и до 09:50ч. П.П.,
заедно с И.Т. – ** в „О. **“ АД-***, са засичали данните от електромерите на
фирмите работещи на територията на бившия завод „ЧЛК“. След обедната почивка
към 13:30 ч. двамата се засекли пред под-станцията и след това се разделили. В
повечето време П.П. стоял в една от стаите на подстанцията и имал ключ от нея.
На 01.11.2021 г. в 14:39 в Опорен пункт - Горна Оряховица ЕСО е регистрирано
автоматично изключване на извод „Чугун“ 20 кV – Враца и извод „Надежда“ 20 кV –
Враца от максимално-токова отсечка /МТО/ за което Г.К. – ръководител на пункта
уведомил дежурния диспечер. В 14.45 ч. по нареждане на друг дежурен диспечер е
включен прекъсвача на извод „Надежда“ 20 кV – Враца /собственост на ЧЕЗ/. Тъй като
извод „Чугун“ 20 кV – Враца не е собственост на ЧЕЗ, не е дадено нареждане за
включване. Имало два неуспешни опита от СДЗ /Специализирано диспечерско звено/
да се свържат по телефона с П.П.. След проведени няколко разговора между
дежурните се разбрали да не предприемат нищо докато не се разбере какво става.
Тъй като след 14:39 ч. се изключил тока в помещенията на фирмите намиращи се на
територията на бившия завод „ЧЛК“, управителят на „О.– Т“ ООД, Т. Т. позвънил
няколко пъти на П.П., който не вдигал. Т. Х. – **, също му звънял и с И.Т.
отишли до подстанцията. Установили, че тя била заключена отвътре, свалили
стъкло-държателите и стъклото на входната врата и влезли вътре. На втория етаж
в една от клетките „Трансформатор № * “ видели паднал П.П., който нямал
признаци на живот. И.Т. съобщил по телефона затова на Т.Т. и същия се обадил на
тел.112. Т.Т. се обадил и на дежурните в СДЗ-*** и съобщил, че в негово съоръжение
е станал инцидент с П. П.– **.
Позовавайки
се на изводите в протокола, с Разпореждане № 43/14.12.2021 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело, че станалата злополука
е трудова по чл. 55, ал. 1
от КСО. Разпореждането
е обжалвано от настоящия жалбоподател с жалба вх. № 1012-06-123/30.12.2021 г. ,
по предвидения с чл. 117 от КСО ред, пред директора на ТП на
НОИ-Враца. Във връзка с подадената жалба е било издадено оспореното Решение №
1040-06-7/ 17.01.2022г. на Директора на
ТП на НОИ Враца, с което жалбата е оставена без уважение, като неоснователна и фактически
е потвърдено Разпореждането на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като законосъобразно и правилно.
Съобразно данните от представените
доказателства е установено, че починалия при злополука П.Х.П. роден на *** ***,
е работил по Трудов договор от 01.02.2020 г. на длъжност ** в „О. – Т“ ООД –
*** и е имал ** год. трудов стаж. Представена е Длъжностна характеристика за
заеманата от него длъжност, с конкретно описани задачи и отговорности. Същия не
е декларирал с подпис, че е запознат с
длъжностната си характеристика, на 01.01.2020 г. съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4
от КТ. Декларирал е с подпис, че е запознат с правилата за безопасност на труда
във фирмата и със задължението да ги спазва на 01.01.2020 г. П.П. на 01.01.2020
г. е подписал декларация, че е запознат с длъжностната си характеристика,
правилника за вътрешния трудов ред, правилата за работна заплата и правилата за
безопасност на труда във фирмата. Същия притежава Удостоверение № ** за
придобита пета квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до/над 1000 V,издадено на 11.11.2020 г. с
валидност до 10.11.2021 г. Има издадена служебна бележка от 01.01.2020 г. за
проведен начален инструктаж, но не е представена книга за начален инструктаж,
от която да е видно, че същия е документиран. За периодични инструктажи не са
представени документи.
Установено е, че 01.11.2021 г. П.Х.П.,
на длъжност ** в „О.“ООД-*** е отворил и влязъл в Килия на трансформатор № *,
намираща се в подстанция 20/04 kV на бившия завод ЧЛК-*** /Извод „Чугун“ –
кабелна линия 20 kV/ в гр. Враца, без да изпълни задължителните технически
мерки за осигуряване на безопасност при работа: не е изключил напрежението чрез
видимо разкъсване, не е окачил табели, не е извършил проверка за отсъствие на
напрежение и не е извършил заземяване на фазовите проводници непосредствено на
мястото на работа. Същия не е използвал намиращите се в подстанцията лични
предпазни средства – диелектрични ръкавици, диелектрични боти и указателна
щанга да напрежение над 1000 V. Не се е обадил на прекия ръководител и не е
получил нареждане за работа.
Протокол № 5103-06-9/07.12.2021 г. не е подписан от двама членове на комисията –
Т.К.Т. – представител на работодателя и Е.Г.Л. – представител на работниците.
Отбелязано е в протокола, че тези участници в комисията са отказали да го
подпишат, което е удостоверено от двама свидетели: В. Ц. В., **, служител на ** и Ц.Г.Т., също служител на
** . От Т.Т. има приложено Особено мнение по Протокола за резултатите от
извършеното разследване на злополуката.
Съгласно
приложеното Удостоверение за наследници изх. № 15087/04.11.2021 г., починалия
П.Х.П. е оставил наследници: Д.П.П. – съпруга и синове Х.П.Х. и М.П.Х..
По
делото са събрани писмени доказателства. Не са прилагани материали от
образуваното за случая досъдебно производство /ДП/ № 115/ 2021 г. на ОСлО
Враца.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14/четиринадесет/ - дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и същата е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното
решение е издадено от директора на ТП на НОИ гр.Враца – материално и
териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г"
от КСО и в
предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити,
което го прави валиден административен акт. При издаването му са спазени
административно-производствените правила, което е довело до правилно прилагане
на материалния закон и съответно до неговата законосъобразност, като не е
нарушено правото на защита на наследниците на починалото лице, не са нарушени и
принципите за равенство на заинтересованите лица, както и на самостоятелност
и безпристрастност.
Трудовата
злополука като осигурен социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1
от КСО и представлява
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност
или смърт. 3а да бъде приета злополуката за трудова е необходимо едновременното
наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето - внезапно,
външно неочаквано и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия
организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране
на органите на човешкото тяло; злополуката да е станала с осигурено лице;
функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното
увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните
обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по
трудовото право-отношение с работодателя, неблагоприятен резултат от
увреждането – неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният
резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от
внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при
нетравматични увреждания, внезапното увреждане на здравето да е настъпило в
резултат от извършваната работа.
Видно
от съдържанието на изброените елементи на фактическия състав на разпоредбата,
законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 от КСО е задължено да изследва, без да е
предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице.
Обществените отношения касаещи трудовите
злополуки са регламентирани в разпоредбите на глава пета от КСО и в Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
/НУРРОТЗ/, приета на основание чл. 57, ал.3 от КСО с ПМС № 263/
30.12.1999 г., обн. ДВ бр.6/2000 г., изм. бр.18/10.03.2015 г., в сила от
01.01.2015 г.
В
процесния случай административният орган е извършил цялостна и обективна
преценка на обстоятелствата съгласно задължението си по чл. 35 от АПК и служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК, според която разпоредба е задължен да
събере всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите страни.
Установено
е по безспорен начин наличието на увреждане, което е внезапно, както и че
неблагоприятният резултат от това увреждане – смъртта на работника, е в пряка
причинна връзка с него. Установено е също, че пострадалият работник е осигурен.
Събрани са и относими доказателства
относно функционалната зависимост между увреждането и изпълнението на трудовите
функции. Законодателят предвижда, че една злополука е трудова и когато е
свързана с дейности, които не са пряко
задължение на работника, но са в интерес
на работата. Дори да се приеме наличие
на виновно поведение на пострадалото лице за настъпилия вредоносен резултат,
това не означава, че злополуката не
следва да се квалифицира като трудова и че са налице условията на чл. 55, ал. 3
от КСО. Данните сочат, че П. П. е бил на работа и в работно време станала
злополуката.
Твърдението на жалбоподателя, че злополуката
не е трудова е неоснователно. Установено е при разследването на трудовата
злополука, че двете търговски дружества „О.“ ООД *** и „О. **“ АД ***, са
свързани дружества, представлявани и управлявани от едни и същи физически лица
– Т.К.Т. и Б.Т.Т.. Двете търговски дружества са разположени в една и съща сграда, без табела или каквато и да е
друго ясно разграничение между тях, а именно в сградата на бившия завод ЧЛК-***,
което доказва, че извършваната работа от пострадалия П.П. е в интерес на
предприятията, собственост на едни и същи лица. В трудовия договор на П.П. действително
няма изрично посочено място на работа, но от свидетелските показания се
доказва, че същия е имал ключ от
подстанцията, пребивавал е там през работно време и там е било мястото, където
е преобличал работните си дрехи и е съхранявал работните си вещи. Мястото на
инцидента се явява обичайното работно място на П.П.. От длъжностната
характеристика на П.П. се установява, че същия е имал задължения по Правилника
за безопасност и здраве
при работа по енерго-обзавеждането с напрежение до 1000 V и на Правилника за
безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи. Изрично е посочено в
длъжностната характеристика: 1.Извършва подготвителни операции и монтаж на различни
електрически инсталации. Следи за изправността, профилактиката и ремонта на
ел.мрежи, машини и съоръжения в сградата на работодателя; 2.Извършва монтаж и
свързване на различни ел.табла; 3.Извършва монтаж на елементи от
електро-обзавеждането на производни схеми; 4. Следи за изправността на
ел.мрежи, машини и съоръжения и определя необходимостта от ремонт; 5.Прави
профилактични проверки на техническото състояние на ел.мрежи, машини и
съоръжения; 6.Извършва необходимия ремонт на ел.мрежи, машини и съоръ-жения и
отстранява технически повреди. Относно Договор от 02.11.2021г. сключен между
„О. **“ АД-*** и „В.-И. А.“-*** за цялостно обслужване на подстанция 20/04 kv и
трафопост № *, доказващ собственост на „О. **“АД, то същия е сключен в деня след
смъртта на служителя, договора не е вписан в АП и правилно не е приет в
оспореното решение, като писмено доказателство, доказващо собствеността на
трафопост № *.
Няма
пречка и не е съществено нарушение обстоятелството длъжностното лице по чл. 60
от КСО издало разпореждането, да бъде преди това и председател на комисията за
разследване на трудовата злополука. Издаването на разпореждането след срока по
чл. 60, ал. 1 от КСО не води до незаконосъобразност на същото, т.е. не е
съществено нарушение, тъй като с нищо не се нарушават права на страни. Няма
каквито и да е доказателства, че пострадалия умишлено е увредил на здравето си.
В разпореждането не се съдържат данни от информационната система по чл. 33, ал.
5, т. 7 от КСО и същото има кратки мотиви, но това е допустимо и няма пречка разпореждането
да препраща към Протокола за резултатите от извършено разследване, който действително
не е подписан от двама членове на комисията, но същите са отказали да го
подпишат, което е удостоверено по съответния ред. Има данни за осигурител и
осигурен.
По
отношение на наведените в жалбата твърдения, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 3
от КСО, а именно, че
увреждането е причинено умишлено от страна на осигуреното лице, като в посока
на това твърдение се излага аргумент, че работникът съзнателно е извършил
съответното действие. Фактът на умишлено увреждане на здравето от пострадалия,
която хипотеза, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3
от КСО го изключва от
кръга на трудовите злополуки, е от вида на положителните факти. Това означава,
че този факт от действителността трябва да бъде доказан с всички допустими
доказателствени средства. От друга страна легална дефиниция за умисъл, като
една от формите на вина, се съдържа в чл. 11, ал. 2 от НК, като тя има идентично значение по
отношение на всички отрасли и клонове на правото. Съгласно цитираната
разпоредба, умисълът ще е налице тогава, когато деецът не само е съзнавал
характера на постъпките си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с
това е искал или допускал настъпването на тези последици.
Въз
основа на приетите по делото доказателства не се установиха факти от правната
действителност, които да сочат на хипотеза на умишлено причинено увреждане, а
дори и да е проявена непредпазливост от страна на пострадалия, то това не може
да доведе до отпадане на трудовия характер на настъпилата злополука, доколкото
в чл. 55, ал. 3
от КСО става въпрос
само за умишлени действия в тази посока.
При
това положение съдът приема, че злополуката законосъобразно и правилно е
призната за трудова, тъй като отговаря на условията на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Оспореното
решение е законосъобразно - при издаването му са спазени административно-производствените
правила, правилно е приложен материалния закон и спазени са за принципите за равенство на
заинтересованите лица, както и на самостоятелност и безпристрастност.
Предвид
изложеното, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.
При
този изход на спора не се дължат разноски, тъй като няма искане за присъждане
на такива от страна на ответника по жалбата, Директора на ТП на НОИ-Враца.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „О. – Т“ ООД – гр.***, представлявано
от * Т.К.Т., чрез * В.Ч. ***, срещу Решение № 1040-06-7/17.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е потвърдено Разпореждане
№ 43/14.12.2021 г. на
Длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ - Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, на които
на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: