№ 982
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203070 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на
„*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, чрез пълномощник - адв. Н. И. –
БАК, против Наказателно постановление № 649890-F667548/09.08.2022 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.
59а, ал. 3, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 10 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт. Посочва се, че по
силата на чл. 118, ал. 11, т. 4 и т. 5 ЗДДС търговецът въобще не е трябвало да издава ЕДД за
престой на процесното количество течно гориво, доколкото той е отчел доставката като
получена чрез електронната си система с фискална памет. На следващо място се пледира, че
е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в НП липсва точно посочване на
датата, на която се приема, че е било извършено нарушението. Под евентуалност се пледира
за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Н. И. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че
липсва точно посочване на датата на извършване на нарушението, както и че няма
ощетяване на фиска. Моли за отмяна на НП изцяло.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли
постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални пороци, а
нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане в полза на НАП на
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването на самото НП /л. 7 гръб/ - то е
връчено на търговеца на 10.08.2022 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 24.08.2022
г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 07.07.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Т. Б. – инспектор по приходите
в НАП, извършили проверка на обект – бензиностанция „*“, стопанисвана от дружеството-
жалбоподател, находяща се в гр. *, ул. „*“. В хода на проверката служителите констатирали,
че на обекта се извършва продажба на течни горива и се използва ЕСФП „*“, с номер на ФП
№ 59002098. При извършване на проверка по документи било установено, че на 14.05.2022
г. дружеството е получило доставка на течно гориво по АДД с УКН:
0000000006899823/14.05.2022 г. (общо 22 900 литра). На датата на доставката – 14.05.2022 г.
дружеството декларирало доставка чрез ЕСФП на 17 915 литра гориво. Това обаче не било
цялото количество доставено гориво по АДД-то (22 900 литра), а само част от него.
Останалата част от 4985 литра не могла да се събере в резервоарите на бензиностанцията и
за това престояло на обекта в автоцистерна. На 16.05.2022 г. остатъкът от 4985 литра бил
влят в резервоарите на бензиностанцията, като в този момент дружеството декларирало чрез
ЕСФП и това количество. Св. Б. преценил, че за времето от 14.05.2022 г. до 16.05.2022 г.
количеството от 4985 литра е престоявало на обекта, без обаче получателят да изпълни
задължението си да подаде в НАП ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа.
От управителя на дружеството били снети обяснения (л. 33), в които той писмено
обяснил, че причината понякога доставката на гориво да се извършва на два пъти е именно
вместимостта на резервоарите. Когато наличността е по-голяма и не може да се събере в
резервоарите се налагало остатъкът да се съхранява в автоцистерна с рег. № * докато се
освободи място в резервоарите.
Св. Б. преценил, че с поведението си дружеството е осъществило нарушение на чл.
59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата, поради което и поканил негов представител да се яви на
13.07.2022 г. в ТД на НАП за съставяне на АУАН. На посочената дата се явил управителят,
като в негово присъствие св. Б. съставил АУАН с № F667548/13.07.2022 г. В акта били
описани общо 4 отделни случая, при които дружеството не било изпълнило задълженията си
да подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа. Въпреки че били
описани 4 отделни случая актосъставителят дал само една правна квалификация на
извършеното по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган издал общо 4 отделни НП – по едно за всяко
нарушение, описано в АУАН словесно. За конкретния случай - при идентичност на
фактическата обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл. 185, ал. 2, вр.
чл. 185, ал.1 ЗДДС на търговеца била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
2
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено
нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издадения
санкционен акт.
Това е така доколкото в АУАН са били цитирани общо 4 АДД с различни дати на
доставка (от 06.04.2022 г. до 23.05.2022 г.), по които остатък от доставеното гориво е бил
съхраняван (престоявал е) на обекта без търговецът да е изпълнил задълженията си да
подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа, но в крайна сметка е
била дадена само една правна квалификация по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Това
навежда на извода, че актосъставителят е приел, че дружеството е извършило само едно
нарушение , въпреки че е описал 4 отделни случая на неизпълнение на задължението по чл.
59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата. От своя страна АНО е приел друго – че всеки отделен случай,
при който течно гориво по отделна доставка е престоявало повече от 24 часа без търговецът
да подаде ЕДД в НАП е отделно нарушение с правна квалификация чл. 59а, ал. 3, т. 3
Наредбата (което виждане принципно се споделя от съда), поради което и на базата на този
единствен акта е издал 4 наказателни постановления. По мнение на настоящия състав това
се явява съществено нарушение на производствените правила и налага отмяна на НП само
на това основание. Няма никаква пречка в АУАН да бъдат описани няколко отделни
нарушения, но за да може актът да изпълни функциите си (най-вече обвинителната) в него
освен описание на фактите трябва да бъде дадена и правна квалификация на всяко едно от
нарушенията. Само по този начин санкционираният субект може да разбере в какво точно се
„обвинява“ – в случая - дали контролните органи приемат, че се касае за едно или за четири
нарушения. Това не е сторено, като на база на 1 акт, в които е дадена само една правна
квалификация по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата (предполагаща, че е извършено само едно
нарушение) са били издадени 4 НП, с които на практика за първи път са били
санкционирани 4 нарушения, за които обаче както стана дума няма преди това повдигнати
по надлежния ред 4 „обвинения“, включващи фактическо описание и правна квалификация
на всяко едно от деянията. По мнение на съда това е съществен порок, който е опорочил
производство и налага отмяна на санкционния акт.
С оглед пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя останалите доводи на
жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно
задължено лице - получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция
за приходите данни за доставката и движението на получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис – т.е. изрично в закона е закрепена датата, на която задължения субект
трябва да действа и това е датата на данъчното събитие. В конкретния случай това е датата
на доставката на горивото - 14.05.2022 г. и тази датата изрично е посочена в НП и като
датата на нарушението. Вярно е, че АНО би могъл да бъде малко по-ясен в изказа си и
изрично да посочи датата, но по мнение на съда и в настоящия си вид, от съдържанието на
НП, недвусмислено се извежда датата на нарушението.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че в случая не е следвало да
подава ЕДД, защото в обекта е функционирала ЕСФП. Вярно е, че по силата на чл. 118, ал.
3
10, т. 5 ЗДДС - данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като
получени чрез електронната си система с фискална памет, но това се отнася само до
задължението за отчитане на получените доставки и то в случаите когато цялото количество
течно гориво по АДД-то се приема от получателя. В случаите когато цялото или част от
горивото престоява при получателя, без да постъпва в резервоарите и без да бъде отчетено
от нивомерната система, то логично за това количество, което не е постъпило в
резервоарите, получателят не може да отчете доставката чрез ЕСФП, поради което и
задължението за подаване на ЕДД остава в сила.
Това е ясно видимо и в конкретния казус, при който на 14.05.2022 г. търговецът е
декларирал с ЕСФП количеството гориво, което реално е постъпило в резервоарите му – 17
915 литра. Остатъкът от 4985 литра, който е престоял, не е бил деклариран посредством
ЕСФП на тази дата, а реално е престоял на обекта повече от 24 часа. При това положение за
търговецът по силата на чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата е съществувало задължение да
подаде ЕДД и да уведоми органите на НАП за това обстоятелство. Той не го е направил и
обективно е извършил вмененото нарушение. Въпреки това в конкретния случай допуснатия
порок при съставяне на АУАН е толкова съществен, че е опорочил цялото производство,
поради което и въпреки че се доказва извършването на нарушение, то опорочената
процедура налага и отмяна на санкционния акт.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 10, т. 4 ЗДДС, цитирана от жалбоподателя, касае
случаите, в които получателят е краен потребител на горивото, а в казуса се касае за
получател – бензиностанция, поради което и тази норма е изначално неприложима в
конкретния случай и е безпредметно да се обсъжда от съда
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се
дължат в полза на жалбоподателя, който с жалбата е поискал присъждането им. Въпреки
това до приключване на разглеждането на делото от съда – доказателства за реално сторени
разноски не са представени, поради което и искането за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 649890-F667548/09.08.2022 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.
59а, ал. 3, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, вр. с чл. 118, ал. 10 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „*” ЕООД с ЕИК: * за присъждане на
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5