№ 88
гр. Варна, 07.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20233100900226 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:03 часа се явиха:
Ищецът Н. Й. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адвокат Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
редовно призован, не се явява законен представител на дружеството,
представлява се от адвокат Д.Н., редовно преупълномощен от адвокат М. Г.
и приет от съда от днес.
Вещо лице Д. И. Г., редовно призован, явява се в съдебно заседание,
изготвил заключение.
Вещо лице С. И. К., редовно призован, явява се в съдебно заседание,
изготвил заключение.
Вещо лице Ч. Д. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание,
изготвил заключение.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че следва
да бъде даден ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
1
АДВ. Б.: Нямам възражения по обстоятелствената част на проекто-
доклада. Имам възражение по отношение на допуснатата комплексна
експертиза, в частта, в която се обсъжда причината за станалото
автопроизшествие, тъй като този въпрос е бил изяснен с присъдата по НОХД.
Тези въпроси, относно скоростта, опасна зона, движение на автомобила, вече
са били установени и представлява част от присъдата, заедно с мотивите, на
Окръжния, Апелативния и Върховния съд.
АДВ. Н.: Нямам възражения по проекто-доклада.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проектът за доклад следва да бъде вписан
като окончателен, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекто-доклада, изготвен с Определение № 1776 от
29.12.2023 г. за окончателен доклад по делото.
Съгласно горното определение съдът е допуснал до приемане в съдебно
заседание писмените доказателства, представени от страните при размяната
на книжа, допуснал е комплексна САТЕ и СМЕ, съдебно-психологична
експертиза и разпит на двама свидетели в полза на ищеца.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства,
следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: фактура № 12, фискален бон-5 бр., препис-извлечение от акт за
смърт от 01.11.2020 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2020-1020-1390, присъда № 50/12.09.2022 г. по НОХД № 746/2022 г. по описа
на ОС-Варна, Уведомление до ЗД „Бул Инс“, известие за доставяне и
системен бон, писмо изх. № НЩ-3150/13.05.2022 г., писмо изх. № НЩ-
3151/13.05.2022 г., Уведомление до ЗД „Бул Инс“, известие за доставяне и
системен бон, писмо изх. № НЩ-5461/23.08.2022 г., писмо изх. № НЩ-
5462/23.08.2022 г.
По отношение на възражението, направено от адвокат Б., СЪДЪТ указва
на страната, че заключението ще бъде ценено в контекста на всички събрани
доказателства и при съобразяване на задължителната сила на присъдата. В
случай, че част от въпросите съдържат отговори, по които важи чл. 300 от
ГПК, същата няма да бъде взета предвид при постановяване на съдебния акт.
2
АДВ. Б.: Имаме доказателствено искане да се приложи НОХД, тъй като
считам, че съдът трябва да се запознае с него, с оглед на това, което казах.
Присъдите, мотивите и заключението по САТЕ. Поддържам искането, защото
има разминаване в автотехническата експертиза, с това, което са установили
тук вещите лица. За мен е недопустимо да се прекроява вината, с оглед на
това, че има присъда с ясно изразени мотиви в тази насока.
АДВ. Н.: Смятам, че следва да бъде изслушана комплексната
експертиза. По отношение на прилагането на НОХД, по преценка на съда.
СЪДЪТ указва на страните, че ще се запознае с НОХД № 746/2022 г.
по описа на Окръжен съд-Варна, включително с електронната му папка в
ЕИСС. Доколкото достъп на вещите лица е предоставен за изготвяне на
заключението по комплексната експертиза, прилагането на делото не е
необходимо.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 1949 от 24.01.2024 г. заключение
по допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Процесуалните представители на страните заявиха, че не възразяват да
се изслуша заключението.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица,
изготвили комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като пристъпва към снемане на самоличността им:
д-р Д. И. Г. - 73 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Г.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
инж. С. И. К. - 62 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице К.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
На стр. 2 от заключението има задраскване в предпоследното
изречение. Този пасаж съм го написал аз, наблюдавайки различни краш-
тестове с манекени. При подобен удар, фронтален, но не става много ясно от
пасажа, че това е общ случай, където пътникът се удря в предната седалка с
колената, с гръдния кош и пр., докато в нашето дело д-р Г. по-подробно е
обяснил нашият пострадал къде и как се е блъснал. Последното изречение
може остане, но не е много ясно, това е общ случай, който се вижда на
филмчета, а нашият конкретен случай е по-подробно изяснен в заключението,
в неговата медицинска част.
3
На въпроси на адв. Н.: В отговор на въпрос 3 е посочено, че някои
счупвания на ребрата двустранно биха могли да се получат и от действието на
правилно поставен колан. Тези счупвания имат ли интензитета да доведат до
летален изход или изходът произлиза от травмите, възникнали от удара с
торса, главата и колонката на предната седалка.
Вещо лице Г.: При така поставен правилно предпазен колан и този
механизъм на произшествие могат да се получат единични счупвания на
ребра двустранно. Въпросът е чисто теоретичен. Конкретният случай не касае
обективната действителност, не касае механизма на произшествието. В
теоретичен план може да се допусне, че единични счупвания и от двете
страни на гръдния кош могат да се получат и при правилно поставен
предпазен колан, включително и гръдна кост, но едва ли ще се получат
тежките травматични увреждания, които са констатирани при направената
аутопсия. Те са разкъсване на ляв бял дроб, тежка контузия на бели дробове и
множество счупвания на ребра, които обуславят тежки затруднения в
механиката на дишането.
На въпроси на адв. Н.: На въпрос 7, „водачът на л.а. Рено не е можел
да избегне ПТП със скоростта, с която се е движил“. Ако се е движил с 60
км/ч - максималното разрешена, или с по-малко от 60, би ли избегнал удара.
Вещо лице К.: Ако се приеме максимално благоприятен вариант, че л.а.
Рено се е движил с 60 км/ч, а другият лек автомобил е застанал пред него на
отстояние от 45-50 м, той би имал теоретична възможност да спре, но от
материалите по делото излиза, свидетелят казва, че е застанал в неговата
лента 15-20 м пред него, фактически вече влиза в спирачната зона, при
условната скорост 60 км/ч. Ако се е движил с 60 км/ч не би могъл да спре, ако
л.а. „Мерцедес“ е излязъл 15-20 м пред него.
На въпроси на адв. Б.: Освен, че сте прегледали писмените материали,
по-точно - протокол за оглед, погледнахте ли и свидетелските показания.
Вещо лице К.: Единствено водачът на л.а. „Рено“ казва, че жената е
имала поставен колан.
Вещо лице Г.: Той казва, че всички са били с поставени колани, а не за
жената конкретно.
Вещо лице К.: Запознахме се със свидетелските показания от
наказателното производство. Има действително едно свидетелство, което
казва, че са били с предпазни колани, на водача на л.а. „Рено“. Всички други
очевидци, които са намерили ПТП-то, не съобщават нищо за колан на
възрастната жена, т.е. дали е имала или не.
Вещо лице Г. : Считам, че е без предпазен колан по други причини. От
свидетелските показания се цитира следното „бяхме с поставени предпазни
колани“, но кои са били с поставени предпазни колани, дали той и предна
дясна седалка, не коментира дали отзад жената е била с поставен предпазен
колан.
4
На въпроси на адв. Б.: Позволявам си да цитирам обясненията на моя
доверител и на неговата сестра. Тя казва в своите обяснения, че е сигурна, че
тя и брат й са били с колани, а за майка си, така е записано, че не е сигурна.
Водачът обаче изрично казва „всички бяхме с поставени колани“, движехме
се в главния път, като преди това обяснява: /цитира/ „С. беше на предната
дясна седалка, майка ми К. беше отзад, зад мен“. Всички, т.е. описаните
майка и сестра са били с предпазни колани и никъде няма обяснения относно
това, че тя е била без колан. Няма други доказателства освен тези. Това първо.
И второ, в същия огледен протокол има едно обстоятелство, което е
фиксирано, че скоростомерът на автомобила е на 40 км, т.е. в момента на
удара скоростта на л.а. „Рено“ е била 40 км/ч. Това коментирахте ли го.
Вещо лице К.: Възможно е да съм го видял и да не съм го кредитирал
още на момента. Очевидно е от пораженията по автомобилите и от
дължината на спирачния път, веднага съм отхвърлил хипотезата л.а. „Рено“
да се е движил с 40 км/ч.
За целите на експертизата не кредитирам факта, че скоростомерът е
замръзнал на 40 км/ч. В техническата литература, ръководства и наръчници за
вещи лица, често пъти казват, че скоростомерът е един от начините да се
разбере с каква скорост се е движила колата, но в практиката, или е на „нула“
скоростомерът или е на друга скорост. Не съм го кредитирал.
Вещо лице Г.: Категорично ми е заключението, че е била без предпазен
колан.
На въпроси на адв. Б.: Теоретичната постановка, която казахте, че е
възможно при тези наранявания да се получи. Става въпрос за едно по-тясно
разстояние, което е отзад, между първа и втора седалка, за разлика от първа
седалка, където разстоянието до таблото е по-голямо. Между първата и
втората седалка, особено ако водачът е издърпал седалката по-назад.
Имате ли предвид това, че разстоянието е по-късо и е възможно и с
колан пак да се стигне до удар в предната седалка, като имате предвид, че
ударът е челен и би следвало да бъде даже и камшичен по отношение на
някои части от тялото, с оглед на това, че автомобилът се появява пред него и
л.а. „Рено“ се удря в него и е с много тежки поражения, бракуван е.
Вещо лице Г.: Характерът на травматичните увреждания, тяхното
разположение, наличието на множествени счупвания на ребра двустранно,
което се получава в резултат на удар в широка повърхност, която ангажира
гръдния кош отпред, наличието на разгъвно счупване на гръбначен стълб на
нивото на 8-ми гръден прешлен, което е в резултат на силно внезапно
разгъване на тялото, а не сгъване, първоначално разгъване на тялото, дават
основание да се приеме, че тялото се е ударило с широката си повърхност на
гръдния кош в предна седалка. Ако тя беше с поставен предпазен колан, този
удар не можеше да бъде осъществен включително счупването на гръбначния
стълб. Такъв механизъм и множествени счупвания на ребра двустранно може
единствено да се получи при този вариант, когато цялата предна повърхност
на гръдния кош се удря в широка повърхност и то със значителна сила,
защото се ангажира цялата предна повърхност на гръдния кош. Това
свидетелства за силно, внезапно изместване на тялото напред, удар в широка
5
повърхност, каквато представлява предната седалка пред нея и се реализира
това счупване. В този ход на мисли се реализира и счупването на гръбначния
стълб. То иначе нямаше как да бъде осъществено, ако имаше предпазен колан,
който спира тялото да се движи напред, тъй като предпазния колан ангажира
пояса и предната повърхност на гръдния кош.
На въпроси на адв. Б.: Позволявам си да зачета от заключението т. 2,
„кръвонасядане по меките обвивки на главата, подлежащо на разкъсно
контузната рана в лява челна област, кръвонасядане по външната повърхност
на лява раменна става“, подчертавам „лява раменна става“, „кръвонасядане и
разкъсно контузна рана в областта на лява колянна става, счупване на леви
ребра по средна ключична линия, десни ребра по средна ключична линия,
разгъвно счупване на осми гръден прешлен, контузия на бели дробове,
разкъсване на ляв бял дроб“. От това, което чета, ударът е всъщност в лявата
страна т.е. всички тези наранявания – лице, глава, рамо, говорят за удар не
челно, както д-р Г. обяснява, а в лявата страна.
Бих искал да поставя въпрос, при тази скорост, с която се удрят двата
автомобила, това е една сериозна скорост, ако нямаше колан какво щеше да
стане с тялото на тази жена, щеше ли да полети напред и да излети от
автомобила. При 90 % от катастрофите, които имат такъв удар без колан,
обикновено през стъклото излизат отпред.
Вещо лице Г.: На този въпрос е отговорено в абзац 2 от заключението,
където е цитирано, че травматичните увреждания в лявата лицева половина,
ляво рамо, ляво коляно, са в резултат на удари в лява колонка, след което
следват ударите в предна лява седалка.
Вещо лице К.: Считам за напълно възможно случаят да е протекъл
така, както е описан в нашата експертиза, а именно: ударът е бил фронтален,
леко ляв, т.е. инерционните сили са били насочени напред, леко наляво и
действително има случаи, когато пасажерите при скорост над 70-80 км/ч
излитат през предното стъкло, но по-често при мъжете се получава такова,
тъй като центърът на тежестта на тялото е по-високо. При жените центърът на
тежестта е по-ниско. Напълно е възможно да не се получи излитане на задния
пасажер, а да се блъсне в предна лява седалка.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещите лица.
АДВ. Б.: Формално заключението следва да се приеме, но трябва да се
обсъжда като доказателство по делото, тъй като видно от разпита на вещите
лица, същите не са се запознали с една част от доказателствата и не са
коментирали в посоката, в която бяха зададени въпросите, а в по-голямата си
част противоречат на приетото от наказателния съд, когато е обсъждал
начина, механизма на ПТП, които са малко по-различни и които ще цитирам в
пледоарията по същество.
АДВ. Н.: Считам, че заключението е напълно обосновано, моля да се
приеме.
6
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по допуснатата комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза е компетентно дадено и отговоря на поставените
въпроси, поради което и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото.
Съгласно представените от вещите лица справки – декларации, СЪДЪТ
намира, че на вещо лице С. И. К. следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 350.00 лв., а на вещо лице Д. И. Г. следва да бъде
определено окончателно възнаграждение в размер на 300.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ведно с
приложените към нея справки - декларации от вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещо лице С. И. К. в
размер на 350.00 лв., а на вещо лице Д. И. Г. - в размер на 300.00 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице С. И. К. в размер на
350.00 лв., а на вещо лице Д. И. Г. - в размер на 300.00 лв.от внесения от
ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 02.01.2024 г.-350лв. и по вносна
бележка от 02.01.2024 г.-300лв.)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 1951 от 24.01.2024 г. заключение
по допуснатата съдебно психологична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
Процесуалните представители на страните заявиха, че не възразяват да
се изслуша заключението.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно психологичната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Ч. Д. М. - 52 години, българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпроси на адв. Б.: Дали сте заключение, че доверителят ми в
следствие на смъртта на неговата майка е преживял психотравма. След това
сте отговорили, че няма увреждания на психиката. Какви следи оставя в
психиката тази травма, като спомен, като възобновяване при споменаване на
7
нейното име, при ходене на гробища и т.н.
Вещо лице М.: За да мога да отговоря на поставените въпроси в
експертизата, аз направих няколко теста и интервю на ищеца. От тях
установих, че важна особеност в неговата личностна структура е, че изпитва
потребност от близки, доверителни, до симбиотични взаимоотношения със
значима за него личност. В свидетелските показания по настоящето дело и по
делата, водени от внуците на починалата, всички твърдят, че са били в много
близки взаимоотношения и аз, след като направих личностното изследване на
ищеца съм убеден в това, че те наистина са били в много близка, почти
симбиотична връзка.
След процесното ПТП, когато научава за смъртта на майка си той
действително получава психотравма, което е нормално и е естествена реакция
при загуба на родител. В последствие, след всяка внезапно настъпила смърт
има усложняване най-често на тъгата, която тъга и скръб по починалия е
естествен процес, който се движи в едни граници и норми и се счита, че е
нормално едно тъгуване да премине от острата фаза към по-меката форма,
когато ги няма тези резки промени в настроението при спомени за починалия,
някъде около 1 година. Затова несъмнено спомагат и формите на траур,
измислени от църквата, съответния обичай, те си имат специфики, но в случая
тук при освидетелствания имаме едно усложнено тъгуване, породено от
изпитваното чувство за вина, че той е отговорен в значителна степен за
смъртта на майка си. Той търси знаци, какво е би могло да направи това да се
предотврати. За учудване, тъй като е нормално всеки индивид да изгражда
позитивен образ за себе си и да не приема, че е виновен за такива тежки
житейски събития, той продължава да търси вината в себе си, не обвинява
отсрещната страна. По време на интервюто с мен той търсеше вината в себе
си. При тази усложнена тъга често се случва страдащите да имат някакъв тип
фиксация към починалия. Тук имаме фиксация към починалата, която се
изразява в изграждането на своеобразен олтар, той има изградени повтарящи
се ритуални действия, всяка вечер и сутрин отива, взима снимката на майка
си от олтара, който е изградил в къщата си и след това или заспива, или
започва следващия си ден. Той действително, наистина изпитва тъга, скръб,
тези депресивни изживявания в по-голям период от нормалния, но те се
подкрепят и усилват от чувството за вина.
Ние обсъдихме въпроса за вината, но не съм го включил в експертното
ми мнение, тъй като е извън поставените въпроси. Оказа се, че той частично
не е преодолял това, тъй като не е имал възможността да присъства на
погребението на майка си. Ние обсъдихме с него ролята на църквата, на
свещениците, на ритуалите, които са изградени, насочих го да поговори със
свещеник, да потърси психиатрична помощ, тъй като той сам няма вътрешния
ресурс да се справи и е възможно да остане доста дълго време в това
състояние, което не е рационално за него. Той реално няма сериозни
нарушения в ежедневното си функциониране, но съобщава за намален
интерес към дейности, които преди са били специфични за него, т.е. пак има
някакви отклонения.
На въпроси на адв. Н.: На стр. 5 от заключението, във втори и трети
абзац сте посочили, че ищецът показва „умерена степен на субективно
8
изпитване на депресивни преживявания и умерена тревожност“. Тази умерена
степен на тревожност, обичайна реакция ли е или рядко срещано при
стресогенно събитие.
Вещо лице М.: Това е нещо обичайно, особено в разглеждания случай,
където това се подкрепя от чувството за вина.
Тези тестове, те са самооценъчни, но пък това се подкрепя от другото
изследване, от КПВ по А.К., където също имаме завишени стойности на
депресивите, което е в стойности, които са нормални за външно провокирана
депресивна реакция, а не за развита екзогенна, т.е. болест.
На въпроси на адв. Н.: На стр. 6, в предпоследния абзац, сте посочили:
„осв. не е успял да преработи интрапсихично смъртта на майка си и се е
стигнало до усложнена траурна реакция, придружена с изпитване на тъга,
депресивна симптоматика и намалена активност“. Тази усложнена траурна
реакция кой е нейния източник, самата смърт или чувството за вина.
Вещо лице М.: Усложнената траурна реакция се развива тогава, когато
човек не може да впише в своето съзнание, в своите взаимоотношения, че
починалият го няма. Тогава настъпва усложнена траурна реакция. А поводът
да настъпи е, че той не е успял да се прости, да изпрати майка си, а другият е
чувството за вина, което изпитва, реално наистина го изпитва.
На въпроси на адв. Н.: На стр. 7 сте посочили, че осв. заявява, че би
приел смъртта на майка си, ако е настъпила по естествен начин. Ключовият
компонент за усложнената траурна реакция, за това психическо състояние е
източника на смъртта или самото наличие на смърт, предвид казаното.
Вещо лице М.: Не може да е само един източник. От една страна тази
загуба е настъпила внезапно, неочаквана е. От една страна за него водещото е
тази внезапност на смъртта, той не я очаква. Той е адекватен, напълно разбира
взаимоотношенията, че това е естествения път на всеки от нас, но тази
внезапност е в основата. След това идва, че не е успял да се прости с нея и
всичко това се подкрепя от тази вина, която пречи той да изживее тази мъка,
тази тъга и да намали скръбта и всички тези неприятни изживявания.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психологична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 351.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
9
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психологична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 351.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице Ч. Д. М. по
допуснатата съдебно психологична експертиза в размер на 300.00 лв., от
бюджета на съда.
(Издаден РКО)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ допълнително възнаграждение на вещо лице Ч. Д.
М. по допуснатата съдебно психологична експертиза в размер на 51.00 лв. от
бюджета на съда.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката С. Й.а К., ЕГН: **********, български гражданин,
неосъждана, без дела със страните, сестра на ищеца Н. Й. С..
СЪДЪТ уведомява свидетелката К. за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелката К.: Желая да дам показания, бях най-близо до брат ми
през цялото време от деня на катастрофата. Обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелката К.: Бяхме на родното ни село, тримата, ние имаме много
силна връзка помежду си, винаги отивайки на село вземахме и майка с нас, не
само да помага, защото тя беше на възраст, но беше здрава и се включвахме
във всичко. Освен на село и тук брат ми има място, където беше до последно
с него. Бяхме тримата на Д., родното ни село. Три дни работихме, събирахме
по двора каквото има, защото Н. и майка сееха всичко до последно. От тогава
насам вече е запустял дворът ни. Започнахме един ремонт в къщата и
трябваше в кухнята да се запуши някаква дупка. Майка беше тази, която
тръгвайки каза „Н. остави, хайде следващия път, да тръгнем по светло, да
караш по-лесно“. Тръгнахме. До ден днешен тази дупка стои незатворена, Н.
няма никакво желание да прави нищо в тази къща.
Майка беше отзад, Н. караше, аз бях до него, на предната седалка.
Всички имахме колани, Н. много държеше на това. Освен, че караше много
бавно, винаги държеше да се слагат коланите.
Н. караше много бавно, когато слизайки надолу по Аксаковския баир
изведнъж виждаме сива, голяма кола срещу нас. Н. направи всичко възможно
да спре и спря, но се ударихме в колата, която ни отне предимство.
След това Н. няма спомени, защото загуби съзнание. На майка повече
не й чух гласа. Аз се обръщах и виках през цялото време „майко, Н.“, но не
виждах ни единия ни другия. Багажът ни беше отзад в багажника. При нас в
10
купето нямаше багаж, само чантите ни и една торбичка на майка. Извикаха,
веднага спряха минаващите, извикаха Бърза помощ, три линейки тръгнаха,
защото са съобщили, че катастрофата е много голяма. Последно видях майка
на носилката. Н. тогава излизайки от колата, го видях изправен, течеше му
кръв от носа, той попита „майко как си, как си“ наведе се над нея, тя каза
„добре“, качиха ни в три различни линейки и ни отведоха в Бърза помощ.
Много силна връзка имаше между всички ни. Израснахме в едно много
здраво семейство. Майка беше много любяща и любящ син. Тя много му
помагаше, взехме си я тук 2011 г. от село и те живееха заедно, като Н. имаше
и друг дом, но вечерите по-често ги правеха заедно, а той си я вземаше горе,
има вила и лятно време тя му помагаше в отглеждането на зеленчуци.
Майка е починала два часа след катастрофата, но понеже бяхме
пострадали и криеха, да минат операциите ни и са му казали на Н. малко след
операцията, може би на втори, трети ден. Понеже конкретно не казвали, че тя
се възстановява, че е добре, той е започнал да се съмнява, настоявал да му
кажат истината и са му казали, че е починала, след което той се срина. Той не
успя и да отиде на погребението на майка ни. Не успяхме да отидем, макар,
че я сложиха в камера, за да изчакат нашето възстановяване, което продължи
много дълго време. Н. през това време спря да се храни. Той 6 месеца беше в
болнични, почти ги пролежа, отказваше да ходи на село, много дълго време
не можехме да отидем на село. Отказа да си работи и мястото, заряза го. След
6-тия месец направи първите опити да се върне към живота.
Ние продължаваме да се събираме, нейното място е празно, но той
много често цитира, „майка каза така…“, „майка правеше така“, той
непрекъснато живее със спомените за майка. Непрекъснато си говорим за нея.
Той чувства и вина, защото е участник в пътното произшествие, макар че не
беше виновен. Чувства вина, че е карал и не може да се освободи и до
момента от това. И сега като се съберем, отивайки на село, само отиваме до
гробищния парк. Знаете ли какво е да си зарежем родния дом, той не иска
нищо да прави вече там, и ремонта остави, и къщата, в която майка живееше и
тя запустя, и там не ходи.
Мисля, че още не е преживял тази психотравма, защото избягва да се
среща с приятели, по скоро семейството се събираме.
В поведението му има промяна, по-малко разговорлив и нежелание да
се върне към това, което е правил, например затвори два дома - дома, в който
живееха в града и на село. Тези два дома са заключени и са безлюдни.
На въпроси на адв. Н.:
Свидетелката К.: Помня добре като тръгвахме от село, майка влезе, Н.
й сложи колана, после влязох аз, Н. последно заключва входната врата и
тръгнахме. Това винаги е бил реда ни, първо майка слагахме да седне. Той
винаги й слагаше колана.
Аз не бях се качила. Тя е направила опити, Н. й е помогнал, заедно го
сложиха. Знам, че имаше колан. Аз като се качих, сложих своя.
Н. няма деца, но има жена, с която живее. По време на произшествието
беше охранител във Военна болница. Налагаше се да взема болнични. В
11
момента реди фаянс, с това се занимава.
На въпроси на съда:
Свидетелката К.: Родното ни село се казва Полковник Д., на 98 км от
Варна.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и остана в
съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката Д.П.Я., ЕГН: **********, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните.
Свидетелката Я.: С Н. С. живеем на семейни начала от 25 години.
СЪДЪТ уведомява свидетелката Я. за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелката Я.: Ще дам показания. Обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелката Я.: Познавах майката на Н. много добре.
Взаимоотношенията между Н. и неговата майка, бяха много близки, като
майка и син. От 2011 г. мъжът ми направи тук една къща и нашите родители,
моите и неговата майка дойдоха да живеят в тази къща. Почти бяхме заедно,
защото домакинството ни беше при нея. Вечеряхме там и се прибирахме само
да спим в апартамента. Така обгрижвахме моите родители и майка му, макар
че майка му, на нея разчитах много за моите родители. Майка му беше здрава,
подвижна, не е боледувала, разчитах на нея за моите родители, те бяха по-
възрастни. Голям стрес беше като се случи това и за майка ми, майка ми от
тогава се срина и почина много скоро след това. Мъжът ми прие много тежко
смъртта на майка си, първо, че беше тежко ранен. В същото време, когато
бяхме в болницата, аз бях придружител и като разбра, че майка му е
починала, буквално изпадна в депресия. Предстоеше операция и всичко мина
много трудно и до ден днешен се борим да преживеем това. В къщи имаме
снимка, още като излезе от болницата сложи една снимка като икона и пред
нея в една саксийка, в която има пясък, непрекъснато пали свещички. И сега
продължава това, той с нея си ляга, с нея става, тя му е като икона.
Ние бяхме в болницата по време на погребението. Оперираха го тогава,
беше със счупен гръбначен стълб. Не успя, понеже до 8-ми се чака, беше в
камера свекърва ми, но той не беше в състояние. Зълва ми също не беше в
състояние, не бяха подвижни, бяха в болница, на всичкото отгоре не можаха
да присъстват на погребението.
Като разбра за смъртта на майка си Н. изпадна в депресия, това го
12
сломи, още повече, че беше наранен, много трудно излезе от това състояние,
в къщи нито можеше да се храни, нито можеше да спи, беше много трудно.
Към настоящия момент пак не може да спи, има си проблемите, но сега
има разтуха, че ходи на мястото, ние имаме едно място и там със свекърва ми
сееха домати, краставици, зеленчуци и той сега за разтуха ходи на това място.
Преди отглеждаха много зеленчуци на селото на мъжа ми, на Полковник Д.,
но сега не иска да ходи там. Трудно му е без майка му, преди все заедно
ходеха.
След смъртта на майка му той непрекъснато я цитира, говорим винаги
за нея, това не се е променило, „майка ми това каза“, „майка ми това разказа“,
ежедневно.
Стана по-затворен човек след смъртта на майка си. Не е предишния Н.,
да работи с желание, да живее с желание. Сега не мога да опиша в какво се
състои разликата, но няма това желание за работа, за живот.
На въпроси на адв. Н.:
Свидетелката Я.: Мъжът ми през 2011 г. направи къща и там моите
родители и свекърва ми живееха в тази къща. Имахме едно домакинство,
защото там се хранехме при свекърва ми, тя ни готвеше. Ние работим и до
ден днешен работим и домакинството ни беше заедно с К., свекърва ми. Ние
само спяхме в апартамента, а си бяхме долу, защото по този начин
обгрижвахме и моите родители и свекърва ми. Н. беше създал условия за две
семейства в тази къща.
На въпроси на съда:
Свидетелката Я.: Не сме говорили дали има желание да преодолее
тъгата, но аз винаги съм казвала, че трябва да живее заради детето, имам
дъщеря, която той като собствена отгледа, има племенници, има внуци. Той
по-скоро се стреми, разчитам, че ще преодолее всичко това.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и остана в
съдебната зала.
АДВ. Б.: Нямаме други искания по доказателствата. Представям списък
и договор за правна защита и съдействие.
АДВ. Н.: Представям списък с разноски.
АДВ. Б.: Нямам възражения по разноските на ответната страна.
АДВ. Н.: Нямам възражения по разноските на ищцовата страна.
СЪДЪТ намира, че представените от страните списъци по чл. 80 от
ГПК следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
13
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по чл.
80 от ГПК и представените от процесуалния представител на ответника
списък за дължими разноски ведно с договор за правна помощ и съдействие
от 24.04.2023 г.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б.: Предявили сме иск срещу ЗД „Бул Инс“ с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 и 52 от ЗЗД. Искът ни се основава на
обстоятелството, че между причинителя на деликта, а именно смъртта на
майката на моя доверител и ответника, е налице облигационна връзка, по
силата на която ЗД „Бул Инс“ е поело ангажимента да репарира всички вреди,
които са настъпили от неправомерна дейност от лицето, което са
застраховали.
Няма спор по делото с оглед влязлата в сила присъда, че на 30.10.2020 г.
на главен път Варна-Добрич, по-точно Добрич-Варна, до Аксаковска
панорама е станало ПТП, в следствие на което застрахования М.С.Д., като
водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ******, е навлязъл в
насрещното движение за движение на автомобила, движейки се с
несъобразена скорост от 103 км/ч, в следствие на което е предизвикал ПТП на
автомобила, в който се е возил доверителя ми и неговата майка, която в
следствие на последвалия удар, е починала.
С оглед на влязла в сила присъда и разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
всички приети и влезли в сила обстоятелства свързани с виновното поведение
на извършителя на деликта са безспорно установени и те се приемат
безспорно от гражданския съд, т.е. в настоящето производство въпросът за
вината не стои.
В отговора на исковата молба ответното дружество е предявил доста
въпроси, на които вещите лица са отговорили, като според мен единственият
въпрос, който е релевантен за настоящия спор е това дали има някакво
съпричастие от страна на трето лице, по отношение на причинената в
следствие на ПТП смърт на майката на моя доверител.
В наказателното производство безспорно е прието, че такова
съпричастие не е налице, т.е. няма никакво виновно поведение от страна на
водача на л.а. „Рено“ по отношение на това дали и как е станало ПТП. В тази
връзка наведените в експертизата заключения, че скоростта на движение на
л.а. „Рено“ е малко по-висока от допустимата, като тук искам да отбележа
само, че поради липса на спирачни следи, тъй като катастрофата е станала
внезапно, т.е. излизането, навлизането в насрещната лента на движение от
страна на л.а. „Мерцедес“ е станало в един много бърз момент, с оглед на
неговата скорост и очевидно загубата на контрол върху МПС, липсват
14
спирачни следи, така че каква е била скоростта на л.а. „Рено“ е ирелевантно за
отговорността в настоящия случай, тъй като са налице тежки нарушения,
които безспорно са причинили ПТП, от там и смъртта на майката на моя
доверител.
В тази част моля да не приемате заключението на вещото лице, макар,
че тя в голяма степен пренаписва тези съдебно технически експертизи, които
са били приети по време на разглеждането на наказателното производство.
Там безспорно е установено, че автомобилът на застрахованото лице се е
движил със 102 км/ч, което с близо 44 км/ч надхвърля разрешената скорост.
Описано е, че опасната му зона е далеч от възможността да се предотврати
ПТП, описано е и е установено безспорно, че с оглед на внезапното нахлуване
в насрещната лента за движение, водачът на л.а. „Рено“ е бил в невъзможност
да предотврати удара и от там да предотврати престъплението, защото
разстоянието, което е било между него и автомобила е било изключително
малко и извън така наречената „опасна зона“.
Спорен остава въпросът по отношение на това била ли е с колан или не
и дали това щеше да намали вредните последици по отношение на
пострадалото лице. Аз не приемам и моля да не се приемате заключението на
вещите лица по отношение на това, че с оглед на това, че има счупване на
ребрата от двете страни, че ударът е челен, фронтален в седалката и от там, в
следствие на този удар, се е получило това двустранно счупване, а да
приемете това, което съществува като доказателство по наказателното дело, а
именно, че тя е била със сложен предпазен колан, но с оглед на тежкия удар е
било невъзможно да се предотврати този удар. Както се установи от
причинените наранявания, ударът не е челен, а страничен, в лявата част на
автомобила, което би могло, с оглед на този механизъм на причиняване на
телесната повреда, да доведе до тези счупвания, защото макар и теоретично
би могло да се получи това двустранно счупване и да се получат тези
наранявания. Моля да се приеме, че не е налице съпричастие от страна на
трето лице, което да намали отговорността на ответното дружество.
По отношение на размера, няма спор от събраните по делото
доказателства, относно това колко близки са били, става дума за роднини по
права линия, колко близки са били Н. и неговата майка, той е разчитал на нея,
тя е разчитала на него, тя е била в добро здраве, тази смърт се явява внезапна,
няма други съпричинители, които биха могли да бъдат съпричастие за това,
че тя е починала, освен ПТП.
Всичко това говори за една изключителна близост, от там за тежката
депресия, която е настъпила от страна на моя доверител, а както и самото
вещо лице каза, той макар да не е виновен изпитва чувство за вина все още по
отношение на това, че е допуснал да се случи това нещо и това го приема и
като лична карма по отношение на него.
Явно е, че тази тъга и тази депресия, и тази психотравма, която е
причинила внезапното почиване на майка му, не е преминала и към момента,
казва вещото лице. Изследваното лице, а именно ищецът Н. С., е с повишена
генерализирана тревожност, депресивна симптоматика, намалена активност и
фиксация към починалата.
Считам, че искът е заведен правилно по основание и размер. Моля по
15
справедливост, да го уважите изцяло.
В този смисъл ще моля да присъдите на доверителя ми и направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищ. С.: Поддържам казаното от адвоката ми.
АДВ. Н.: Моля да отхвърлите изцяло предявеният иск, като
неоснователен и недоказан. Алтернативно, моля да постановите решение, с
което да редуцирате търсеното обезщетение, вземайки предвид възраженията
ми за съпричиняване и съизвършителство.
Моля да ми дадете срок за писмена защита, подробно да развия своите
аргументи.
Моля да ни присъдите направените разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ответната
страна в срок до 12.02.2024 г. да изложи писмено становище по съществото
на правния спор, с препис за насрещната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:13
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16