Решение по дело №1527/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Джи-Про Груп“ ООД, представлявано от Р.С.Б, срещу Решение № 798/26.05.2023 г., постановено по НАХД № 20233110200839/2023 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, 22 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 685124-F687374/09.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Джи-Про Груп“ ООД, за нарушение на чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, на осн. чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност.

В касационната жалба се релевира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато нарушение на процесуалните правила и необосновано – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението на касатора, че не е извършена контролна покупка, както и че в обекта е имало друго устройство, което било изрядно и е функционирало. Навежда доводи, че именно с изрядното устройство са били отчитани покупките. Излага съображения, че в устройството „стар тип“ липсата на QR код не означава, че не се отчитат покупките, т.е. че има вреда за фиска. Според жалбоподателя, изложеното в НП нарушение не води до неотразяване на приходи, поради което приложима е санкцията по ал. 1 от чл.185 от ЗДДС. На изложените в подробност доводи, отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на издаденото НП. В условията на евентуалност се иска отмяна на съдебното решение и изменение на санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

В депозирана чрез представител по пълномощие писмена молба жалбата се поддържа изцяло като се отправя искане за нейното уважаване и за присъждане на адвокатско възнаграждение. В евентуалност прави искане за редуциране на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение до законоустановения минимум.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие, в депозирани писмени бележки, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че установените по делото факти и събраните доказателства сочат, че дружеството не е извършило нарушение, довело до неотразяване на приходи, поради което неправилно е санкционирано по реда на ал.2, вместо по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Пледира за отмяна на решението на ВРС и отмяна на НП.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

За да потвърди оспореното НП, ВРС е установил от фактическа страна, че на 23.11.2022г. служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка в търговски обект - цех и магазин, находящ се в гр.Варна, ул.“Уста Кольо Фичето“ №33 стопанисван от „Джи-Про Груп“ ООД. При проверката се установило, че„Джи-Про Груп“ ООД в качеството на лице по чл.3 от Наредба Н-18/22006г. на МФ използва фискално устройство, което не отговаря на техническите и функционалните изисквания по Наредба Н-18/2006г. на МФ от 24.02.2022г. Констатирано е, че монтирания и въведен в експлоатация в обекта ЕКАФП “Датекс“ модел FML-10KL с ИН на ФУ: DT406552 и № на ФП 02406552 е от стар тип и не е сменен с ФУ от нов тип, същото устройство не отпечатва QR код на ФКБ. ВРС е извършил тези установявания и е възприел извод , че устройството се използва за целите на търговската дейност на дружеството, като е съобразил изведените отчети – ленти ФКБ №0026347 004/23.11.2022г., служебен бон №0026345/23.11.2022г. В АУАН констатираните нарушения са квалифицирани по чл.8 ал.2 вр. Параграф 71 от ПЗР към НИД на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административно-наказващият орган /АНО/ издал атакуваното пред районния съд НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган, в предвидения в ЗАНН срок, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на дружеството. Кредитирайки представените писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че ФУ било въведено в експлоатация в проверения обект и е използвано по предназначението си. Като установил, че ФУ е регистрирано на 24.02.2022 г. е съобразил, че същото не отговаря на изискванията, на които отговарят устройствата от нов тип, както и че не е заменено с такова. Въззивният съд приел, че правилно дружеството е санкционирано по реда на чл.185, ал.2, във вр. ал.1 от ЗДДС. Изложени са мотиви, че нарушението не може да бъде определено като маловажно, тъй като е формално. Така мотивиран, ВРС потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационният съд прави извод за неправилност на Решението на ВРС, по следните мотиви:

От протокола за извършена проверка в търговския обект на 23.11.2022 г. и приложените фискални касови бонове от същата дата /лист 5/ се установява, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 71, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в съответствие с изискванията й относно едно от фискалните устройства, намиращи се в обекта, което не отпечатва QR код. По тази констатация от фактическа страна, касаторът не спори, но уточнява, че не използва това ФУ, а друго, през което валидно са отчитани продажби. Това твърдение правилно е възприето от ВРС като недоказано от една страна, както и че от друга - коментираното ФУ също отчита продажби, предвид събраните от същия ден изведен дневен финансов отчет, ленти ФКБ №0026347 004/23.11.2022г. и служебен бон №0026345/23.11.2022г. Процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към фискалните устройства, тъй като за да се приеме, че е от одобрен тип, следва кумулативно да отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въпреки правилната констатация за извършено нарушение, съставляващо използване на фискално устройство, което на отпечатва QR код на ФКБ, не отговаря на функционалните и технически изисквания визирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и не е приведено в съответствие с тях до 31.03.2019 г. от дружество, регистрирано по ЗДДС, решението на ВРС е неправилно в своята изводна част. В две последователни изречения в него въззивният съд е възприел, че правилно АНО е преценил, че санкцията следва да бъде наложена в рамките, визирани от ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Същевременно е приел, че в конкретния случай е наложена минималната предвидена в закона санкция по чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.

Така изложени, възприятията на районния съд са противоречиви и неясни. Според чл.185 ал.1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. А, съобразно чл.185 ал.2 с.з. извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

С процесното НП е наложена санкция в размер от 3000 лв., като е отбелязано, че се налага на осн.чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1.

Видно от цитираната по-горе редакция на посочените текстове, единствената хипотеза, при която ал.2 препраща към наказанието по ал.1 на чл.185 ЗДДС е визирана в изречение последно, а именно, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Установява се безспорно от събраните пред ВРС доказателства, че санкционираното лице е извършило нарушение на чл.8 ал.2 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което се санкционира по реда на чл.185 ал.2 изр.последно вр.чл.185 ал.1 ЗДДС. В тази хипотеза размерът на наказанието което се налага на юридически лица е в размер от 500 до 2000лв. Когато съответното нарушение на Наредбата не води до неотразяване на приходи, както е в конкретния случай, приложима се явява санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС според регламентацията на чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС.

В обобщение, въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на нея правилно е формирал извод че деянието, извършено от „ДЖИ ПРО ГРУП“ ООД е съставомерно, но не е съобразил, че санкцията, която АНО е наложил не кореспондира по размер с указаната в закона. При допуснатата от органа грешка е следвало съдът да измени санкцията, като вместо 3000лв., наложи наказание в размер от законоустановения минимум в разпоредбата на чл.185 ал.1 ЗДДС от 500лв., доколкото не са извършени установявания, че наказанието следва да е по-голямо предвид диапазона до 2000лв. Като е потвърдил наказателното постановление, а не е редуцирал санкцията, съдът е допуснал нарушение на приложимия материален закон, което налага отмяна на въззивното решение и изменение на оспореното пред него НП в частта на размера на санкцията. Касационният състав приема, че не е препятстван да измени описаната в НП имуществена санкция, доколкото с прилагането на основния състав на нарушението не се подвеждат установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Нарушената законова разпоредба в случая е чл. 8, ал. 2, във вр. чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Наказаното лице се е защитавало срещу фактите, обуславящи извършването на нарушението по основния състав – чл. 8, ал. 2, във вр. чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като не е спорно и не е бил предмет на разглеждане въпроса, че нарушението в случая на чл.185, ал.2 от ЗДДС не води до неотразяване на приходи. Установяването от съда на липсата само на квалифициращия признак – неотразяване на приходи, и изменяйки НП въз основа на установеното за извършено нарушение по основания състав, не се засяга правото на защита на дружеството.

При този изход на правния спор страните взаимно си дължат разноски. В съответствие с извършеното от настоящата съдебна инстанция изменение на НП в частта на наложената имуществена санкция /от 3000 лева на 500 лева/ в полза на касационния ответник, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 13.33 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ върху сумата от 3 000 лева. Претендираните от „Джи-Про Груп“ ООД разноски са в размер на 300 лева и представляват заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно искането на касатора да му бъдат присъдени съдебни разноски за две съдебни инстанции, доколкото пред въззивния съд липсват доказателства за извършването на такива. Налага се извод, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „Джи-Про Груп“ ООД, са в размер на 250 лева.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 798/26.05.2023 г., постановено по НАХД № 20233110200839/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 22 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 685124-F687374/09.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 685124-F687374/09.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Джи-Про Груп“ ООД, за нарушение на чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, на осн. чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАП да заплати в полза на „Джи-Про Груп“ ООД, ЕИК ***, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Джи-Про Груп“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на НАП сумата от 13.33 /тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно