Р
Е Ш Е
Н И Е №260071
гр.Шумен 30.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди
дванадесет и първа година , в състав:
Председател:
Азадухи Карагьозян
Членове:1.Теодора Димитрова
2.мл.с.Соня Стефанова
при секретаря Таня
Кавърджикова и като разгледа докладваното от
съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№92
по
описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение №260195/20.11.2020г.
по гр.д.№949 по описа за 2020г.
на ШРС ,съдът е признал уволнението
на М.В.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
извършено със Заповед № 22/21.04.2020 г. на Управителя на „В и К Шумен“ ООД гр.
Ш., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, за незаконно и го е отменил,
като е отменил
и посочената по-горе заповед като незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, е възстановил М.В.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на заеманата от него
длъжност „Компютърен техник, анализи на компютърни системи“, с място на работа
Централно управление – административна дейност“ във „В и К Шумен“ ООД гр. Ш.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъждил е „Ви КШумен“ ООД
гр. Ш., с ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. Ш..., да плати на М.В.В.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 6 912.06 /шест хиляди деветстотин и
дванадесет лева и шест стотинки/ лева представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение, за времето от 22.04.2020 г., до
22.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.06.2020 г., до окончателно плащане, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ, осъдил е „ВиК Шумен“ ООД
гр. Ш., с ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. Ш..., да плати на М.В.В.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева,
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, осъдил е „ВиК Шумен“ ООД гр. Ш., с ЕИК: *, седалище и
адрес на управление: гр. Ш..., да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Ш., сумата 716.48 /седемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки/ лева, държавни такси и разноски по производството, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Решението е обжалвано от ответника “Водоснабдяване и канализация - Шумен”ООД-гр.Ш. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и съдът
да отхвърли предявените от ищеца искове и да му се присъдят разноските по
делото.
Въззиваемият М.В.В. , действащ ,чрез
пълномощника си адв.Д.К. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение
и потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
След проверка по
реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода
на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272
ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от
съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с
оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното
:
Не е спорно по делото ,че ищеца е работил при
ответника “ВИК- Шумен” ООД-гр.Ш., на длъжност „Компютърен техник
,анализи на компютърни системи“ и че със заповед №22/21.04.2020г. на управителя на ответното дружество
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.2 от КТ
,поради съкращаване на щата.
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че чл.70 от КТД сключен на
30.08.2019г. следвало да се прилага единствено ,когато в предприятието
съществували повече от една щатна бройка от съответната длъжност . Когато в
предприятието съществувала една щатна длъжност и работодателят вземел решение
,че тази функция за напред няма да се изпълнява от служител по трудово
правоотношение , то това решение не следвало да подлежи на законосъобразност и
изключвало приложението на предварителната закрила по чл.333 ал.4 от КТ, както
било и в настоящият случай ,тъй като се съкращавала една щатна бройка от
съответната длъжност. По делото не е
спорно , като се установява и от доказателствата по делото , че ищецът е член
на Синдикалната секция на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ и
работодателят не отрича ,че е знаел този факт , като всеки месец от трудовото
възнаграждение на ищеца е била удържана сума за „членски внос КНСБ“ в размер на
1% -9лв.
Основанието за уволнението на ищеца е съкращаване на щата и следователно в
случая по отношение на неговото уволнение на това основание е приложима
закрилата по чл.333 ал.4 от КТ , съгласно който текст, когато това е предвидено в Колективен трудов договор
/КТД/, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на
щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на
съответния Синдикална организация в предприятието. Тази закрила трябва да бъде изрично предвидена в КТД и се
отнася за работниците и служителите, спрямо които действа КТД - членовете на
синдикалната организация, страна по договора, и тези които са се присъединили
към него по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. КТД . Съгласно
чл. 70 от Колективен трудов договор, сключен на 30.08.2019 г. между
ръководствата на „ВиК – Шумен“ ООД, Синдикалната секция на Национален браншов
синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ и Синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ към
Федерация на „Строителство, индустрия и водоснабдяване“, работодателят може да
прекрати трудово правоотношение с работник или служител, член на синдикатите,
страна по този договор, при съкращаване на щата или намаляване обема на
работата, след предварително писмено съгласие на ръководството на синдикалната
организация в предприятието. Съгласието се дава въз основа на писмено искане от
страна на работодателя, в което се посочват мотивите за прекратяване на
трудовия договор. Синдикалното ръководство в срок от 5 работни дни от писменото
поискване, получено от председателя на синдикалното ръководство или
упълномощени от него лица, взема решение за даване на съгласие или мотивиран
отказ и го представя на работодателя. Ако след изтичане на петдневния срок няма
постъпило писмено съгласие или мотивиран отказ се приема, че е налице мълчаливо
съгласие. Работодателят не оспорва ,че такова съгласие
преди уволнението на ищеца не е било поискано
и съответно не е било дадено и не представя никакви доказателства, че е
изпълнил задължението си по КТД , поради което следва да се приеме, че
не е осъществена предвидената в КТД закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Възраженията направени във въззивната жалба са несъстоятелни и не следват
от прочита на нормата на чл.333 ал.4 от КТ. Твърдението на жалбоподателя ,че в
случая чл.70 от КТД не намирал приложение е неоснователно и не следва от
съдържанието на текста му и независимо дали се съкращава една щатна бройка или повече е без значение за приложението на
чл.333 ал.4 от КТ. След като
предварителното съгласие на синдикалния орган е предвидено в КТД, съгласието на
синдиката е абсолютна предпоставка за законосъобразност на уволнението на ищеца
и извършването на уволнението в нарушение на тази императивна норма води до
незаконосъобразност само
на това основание, съгласно чл. 344, ал. 3 КТ и е основание за
отмяната му без да се
разглежда трудовия спор по същество.
При
така установената фактическа обстановка ,съдът счита , че първият обективно
съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй
като извършеното уволнение
е незаконно . Тази констатация
влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а
именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението при ответника - „Компютърен техник, анализи на компютърни
системи”, с място на работа Централно управление - Административна дейност.
Ищеца претендира да му се изплати и
обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради незаконното
уволнение
в размер на 6 912.06лв. за шест месеца. Видно от представеното
заверено копие от трудовата книжка на ищеца
и копие на регистрационна карта
на ищеца за регистрацията му в Агенцията по заетостта ДБТ , той е останал без работа след уволнението си . Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ
приета от ШРС , брутното трудово възнаграждение на
ищеца за месеца, предхождащ месеца на прекратяването на трудовото
правоотношение е в размер на 1152.01 лв. и размерът на обезщетението за 6 месеца е
сумата от 6 912.06 лв. Предвид гореизложеното искът следва да се уважи за периода от
22.04.2020 г. до 22.10.2020 г., в размер на 1 152.01 лв. месечно или в общ
размер на 6 912.06 лв. ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 12.06.2020 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
По разноските : Съобразно изхода от спора жалбоподателят
следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските й
по делото за настоящата инстанция в размер на 1440лв. с ДДС за адвокатски хонорар . Жалбоподателят е направил възражение по чл.78
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно. По делото са предявени два неоценяеми иска и предвид чл.7 ал.1
т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следващото се по тях адвокатско възнаграждение е в размер на 650лв., а по
оценяемият иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ следващото се по него адвокатско
възнаграждение на осн.чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата е в размер на 675.60лв. или
общо минималният размер по трите иска е сумата от 1325.60лв. Уговореният
адвокатски хонорар без ДДС е 1200лв., и е под минимума следователно не е прекомерен и не следва да се намалява .
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271
от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260195/20.11.2020г. по гр.д.№949 по описа за
2020г. на ШРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация Шумен“ ООД гр. Ш., с ЕИК: *, седалище и адрес
на управление: гр. Ш..., да плати на М.В.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
сумата от 1440лв. разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният
касационен съд на Република България в едномесечен срок , считано от 6.04.2021г.
Председател: Членове: 1. 2.