Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 05.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито заседание на двадесет
и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№10 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по
трудово правоотношение с ответника по делото на длъжността „регистратор” с
място на работа в гр. Б. ул. „***” №
47. Твърди се, че със заповед от 03.05.2019 г. на Управителя на дружеството на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение,
поради намаляване обема на работа, считано от 05.05.2019 г., че с решение от
12.08.2019 г. постановено по гр.д. 470/2019 г. по описа на РС Левски, съдът е
признал уволнението за незаконно и е отменил Заповед от 03.05.2019 г. на
Управителя на дружеството, като незаконосъобразна. Твърди се, че със същото
решение на основание чл.225, ал.1 от КТ, на
ищцата е присъдено обезщетение за оставането й без работа, поради незаконното уволнение
за периода от 05.05.2019г. – датата на прекратяването на трудовото
правоотношение до 06.08.2019г. – датата на приключване на съдебните прения в
размер на 1328,99 лв., като решението в тази му част не е обжалвано и е влязло
в законна сила на 26.08.2019 г.
Твърди се, че в резултат на уволнението ищцата не е
била заета по трудово правоотношение за част от изтеклия шестмесечен период,
след като е останала без работа, а съдебно присъденото е само за периода от
12.05.2019 г. до 06.08.2019 г., до където се разпростира и силата на присъдено
нещо. Твърди се, че за времето от 07.08.2019 г. до 11.09.2019 г. за един месец
и четири дни ищцата не е била заета по трудово правоотношение, поради което
като обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за принудителна безработица й се дължи
сумата от 740,60 лв. Твърди се също така, че за времето от 12.09.2019 г. до
30.09.2019 г., за тринадесет работни дни ищцата е била в трудово
правоотношение, за което е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
199,80 лв., поради което като обезщетение по чл. 225 ал.2 от КТ за разликата
между дължимото брутно трудово възнаграждение за времето от 12.09.2019 г. до
30.09.2019 г. и полученото в по-малък размер от получаваното по незаконно
прекратеното трудово правоотношение и се дължи сумата от 218,80 лв.
Твърди се, че сумарно дължимото обезщетение имащо за
основание новонастъпило и непреклудирано със съдебното решение притезателно
право след приключване на устните състезания в първа инстанция, което
ответникът следва да заплати на ищцата за принудителната безработица, ведно с
разликата в полученото в по-малък размер трудово възнаграждение, възлиза на
959,40 лв.
Моли се съда да постанови решение, с което на
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ да осъди ответното дружество да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 959,40 лв., от която сума 740,60 лв.
представляваща брутното трудово възнаграждение за времето от 07.08.2019 г. до
11.09.2019 г. през което ищцата не е била заета по трудово правоотношение и
сумата от 218,80 лв., представляваща разликата между дължимото брутно трудово
възнаграждение за времето от 12.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и полученото в по-малък размер от
получаваното по незаконно прекратеното трудово правоотношение, заедно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 04.07.2019 г. – датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират
се и направените деловодни разноски.
Преди приключване на съдебното дирене
на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал направеното от ищеца изменение размера
на исковата претенция, като същата да се счита за предявена за сумата в общ
размер на 1220,17 лв., от която 764,09 лв., представляваща брутното трудово
възнаграждение за времето от 07.08.2019г. до 11.09.2019г., през което ищцата не
е била заета по трудово правоотношение и сумата от 456,08 лв., представляваща
разликата между дължимото брутно трудово възнаграждение за времето от
12.09.2019г. до 30.09.2019г. и полученото в по-малък размер от получаваното по
незаконно прекратеното трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 04.07.2019г. – датата на предявяване на
първоначалния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, чрез процесуалния му представител адв. Е. Р., с който се оспорват
предявените искове. Относно предявения
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ ответната страна прави
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като е предявен след изтичане на
предвидения в закона давностен срок. Твърди се също така, че през времето, през
което ищцата е останала без работа е получила съответното обезщетение за
безработица от НОИ, а съобразно практиката на ВКС, в такъв случай вредата от
оставането без работа, с оглед възникналото осигурително правоотношение, се
намалява, респ. променя се и паричната сума, необходима за обезщетяването й.
Възразява се и срещу датата, посочена като начало на периода, за който се
претендира законна лихва – 04.07.2019 г., като се твърди, че исковата молба е с
пощенско клеймо 07.01.2020 г., поради което ако искът е основателен, законната
лихва следва да се изчислява от 07.01.2020 г. Твърди се също така, че по гр.д.
470/2019 г. на РС Левски ответникът по делото е направил прихващане между
изплатеното обезщетение на ищцата по чл. 222 от КТ и дължимото обезщетение по
чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, което прихващане се поддържа,
съобразено е от съда по посоченото дело и е относимо и към настоящия предмет на
делото.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните по делото и се установява
от приложеното по гр.д. №470/2019г. по описа на РС – Левски Решение
№165/12.08.2019г., че по силата на същото е признато за незаконно уволнението
на ищцата М.А.Д., като е отменена като незаконосъобразна Заповед от
03.05.2019г. на Управителя на „***“ЕООД, гр.Б., с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с М.А.Д..
Осъдена е „***“ ЕООД, гр.Б. да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр.
чл.225, ал.1 от КТ да заплати на М.А.Д. сумата от 1328,00 лв., представляваща обезщетение
за времето, през което е останала без работа през периода 05.05.2019г. –
06.08.2019г./датата на приключване на устните състезания по делото/, ведно със
законната лихва, считано от 05.07.2019г. – датата на завеждане на иска, до
окончателното изплащане на задължението.
Установява се от Служебна бележка от Агенция по
заетостта, че през периода 07.08.2019г. – 11.09.2019г. ищцата не е била заета
по трудово правоотношение, като е била регистрирана като безработна.
Установява се от Трудов договор №РД-24-44 от
11.09.2019г., копие на трудова книжка и справка от НАП, че считано от
12.09.2019г. до 30.09.2019г. ищцата е била в трудово правоотношение с
Професионална гимназия по ядрена енергетика „***“, на длъжност „портиер“, с основно месечно
възнаграждение в размер на 285,00 лв.
Установява се от Фиш за начислено трудово
възнаграждение за месец септември от ПГЯЕ „***“, че ищцата е получила брутно трудово възнаграждение
в размер на 199,80 лв.
Установява се от писмо от ТП НОИ – Плевен,
Разпореждане №141-00-1361-4 от 13.09.2019г. и Разпореждане №141-00-1361-5 от
17.09.2019г., двете на ТП НОИ – Плевен, че на ищцата М.А.Д. е отпуснато парично
обезщетение за безработица за периода от 05.05.2019г. до 04.01.2020г. с дневен
размер на обезщетението 16,79лв. Изплащането на обезщетението е спряно считано
от 05.05.2019г. поради изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и
възобновено за периода 05.06.2019г. до 04.02.2020г. Поради възстановяването на
лицето на работа с влязлото в сила решение на РС-Левски и изплатено обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ на основание чл.54е, ал.1 и ал.4 от КСО е издадено
разпореждане за възстановяване от М.Д. на добросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за периода от 05.06.2019г. до 06.08.2019г. в размер
на 755,55 лв. Считано от 12.09.2019г. паричното обезщетение за безработица е
прекратено поради започване на трудова дейност. От общо изплатеното на ищцата
парично обезщетение за безработица от 1175,30 лв., същата е възстановила в ТП –
НОИ – Плевен сумата от 755,55 лв. и реално е получила 419,75 лв. – обезщетение
за периода 07.08.2019г. до 11.09.2019г. В подкрепа на посоченото е и
представеното Платежно нареждане за внесена сума в размер на 755,55 лв. по
сметка на ТП НОИ – Плевен от ищцата.
По делото изслушано заключение на вещо лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което е дало варианти на дължимото
обезщетение, съобразно поставените от двете страни задачи. За изчисляване на
размера на дължимото обезщетение за периода от 07.08.2019г. до 11.09.2019г.
вещото лице е взело предвид брутното трудово възнаграждение за месец април
2019г. - последния пълен работен месец преди уволнението. Брутното трудово
възнаграждение е формирано от основна работна заплата в размер на 560,00лв. и
84,00лв - допълнително възнаграждение за професионален опит. Общ размер на
брутно трудово възнаграждение - 644,00лв. Размерът на дължимите осигурителни
вноски върху обезщетението е изчислен с процент за вноски по фонд „Пенсии"
и ДЗПО/за сметка на работника/, и удържан данък върху доходите на физическите
лица, съобразно поставените от ответника задачи за изчисление нетния размер на
ТВ.
Съгласно заключението на вещото лице дължимото от
ответника обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа,
вследствие на незаконното и уволнение за периода от 07.08.2019г. до 11.09.2019г., определено въз основа на полученото
от нея брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението е в следния размер:
-
общ брутен размер на обезщетението - 764,09лв.,
-
брутен размер, след приспадане на обезщетение от НОИ - 344,34 лева.
Законната лихва върху дължимото обезщетение за времето
през което ищцата е останала без работа, вследствие на незаконно уволнение в
периода от 07.08.2019г. до 11.09.2019г., изчислена от 10.07.2019г. до
07.01.2020г. - датата на подаване на исковата молба е в размер на 10,84лв.
Разликата между брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би
получила през периода 12.09.2019г. до
30.09.2019г., определено след приспадане полученото в по-малък размер
брутно трудово възнаграждение за периода, когато тя е работила на
по-нископлатена работа при новия работодател Професионална гимназия по ядрена
енергетика «Мария Склодовска Кюри» е в размер на 406,68лв. - 199,80лв. = 206,88лв.
Разлика
между дължимо обезщетение в нетен размер
- 333,87лв. и получена работна заплата/чиста сума/ от ПГЯЕ: 333,87лв.
-155,04лв. = 178,83лв.
Нетния
размер на дължимо обезщетение с прихващане на обезщетение за безработица от НОИ е изчислено в размер на 132,39лв. Обезщетението, което би получила ищцата в този вариант е
по-малко от полученото чисто трудово възнаграждение от ПГЯЕ - 155,04 лв.
Изчислена законна лихва за посочения период при първи
вариант - без приспадане на обезщетение от НОИ върху сумата от 178,83 лв. е в
размер на 9,34лв.
По поставената от ответника задача да бъде изчислено дължимото
обезщетение по чл.225 от КТ за периода от 07.08.2019г. до 30.09.2019г. в нетен
размер, след което да се извади от нетния размер полученото от НОИ обезщетение за
безработица в размер на 419,75лв. и нетното трудово възнаграждение, което е
получила ищцата за периода от 12.09.2019г. до 30.09.2019г., и след като получи
разликата в нетен размер, да даде размера на брутния и еквивалент, е дадено
заключение, че същото е в размер на 595,98лв.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
За уважаване на предявения иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ по делото следва да бъде установен фактът на незаконно уволнение
на ищцата, както и че същата, в резултат на незаконното уволнение, е претърпяла
вреди под формата на пропуснати ползи, предвид неполучаването на трудово
възнаграждение по незаконно прекратеното трудово правоотношение.
В процесния случай по делото е безспорно установено,
че уволнението на ищцата по силата на Заповед от 03.05.2019г. на Управителя на
„***“ ЕООД, гр.Б., е било отменено, като
незаконосъобразно, с влязло в сила Решение №165/12.08.2019г. по гр.д.
№470/2019г. по описа на РС – Левски. Със същото е било присъдено обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 05.05.2019г. –
06.08.2019г., предвид на което исковата претенция, включваща периода
07.08.2019г. – 30.09.2019г. не се обхваща от силата на присъдено нещо по
предходното решение и е процесуално допустима.
Установено е от доказателствата по делото, че през
периода 07.08.2019г. – 11.09.2019г. ищцата не е била заета по трудово
правоотношение, а за периода 12.09.2019г. – 30.09.2019г. е работила по трудов
договор, въз основа на който е получавала по-ниска заплата от тази, получавана
по незаконно прекратеното ТПО, предвид на което същата е претърпяла вреди, под
формата на пропуснати ползи.
Предвид на изложеното исковите претенции с правно
основание чл.225, ал.1, т.1 и чл.225, ал.1, т.2 от КТ са основателни и като
такива следва да бъдат уважени. Налице е причинна връзка между незаконното
уволнение и претърпените вреди в резултат на нереализиран трудов доход,
респективно реализиран такъв в по-нисък размер.
Размерът на вредите е законово определен в материалноправната
норма на чл.225 КТ.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. Алинея 2 предвижда, че когато през времето по предходната
алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право
на разликата в заплатите.
Неоснователен е наведеният от ответника довод, че
възнаграждението следва да бъде преобразувано в нетен размер и от него да бъде
приспаднато изплатеното на ищцата обезщетение от НОИ за безработица. Като
основа за изчисление на обезщетението по чл.225, ал.1 и 2 КТ служи
именно брутното трудово възнаграждение на работника, съгласно ал.1 на
цитираната разпоредба. Следователно при определяне на размера му дължимите
данъци и вноски към бюджета от работника или работодателя не подлежат
на приспадане. Не е налице основание и за приспадане на изплатеното на
ищцата обезщетение за безработица от НОИ. Обезщетението от НОИ се дължи на
друго основание – чл.54а КСО и по силата на друго правоотношение – публично
такова между ищеца и НОИ, различно от частното трудово правоотношение между
страните. Същото осигурява минималната издръжка на безработния, докато е в
процес на търсене на нова работа. Двете обезщетения имат самостоятелен
характер, изплащат се на различно основание, от различни правни субекти, поради
което няма законова пречка да се получат едновременно. Доколкото обезщетението
за безработица е получено от ищцата на различно основание - извън трудовото
правоотношение, същото не може да бъде приспаднато. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.54е, ал.1 КСО,
след настъпване на предвидената предпоставка - изплащане на обезщетение
по чл.225 КТ,
се поражда задължение за осигуреното лице да възстанови изплатените му парични
обезщетения за безработица за периода на полученото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Ето защо, полученото от ищцата обезщетение за безработица, за периода, включен
в процесния, подлежи на възстановяване, а не на приспадане от
дължимото от работодателя обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В този смисъл Определение № 357/05.04.2016 г. по гр. дело № 6094/2015 г., III
г. о., ВКС.
Предвид на изложеното, ответното дружество дължи на
ищцата на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1, т.1 КТ обезщетение
в размер на 764,09 лв., което
съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
представлява размерът на брутното й трудово възнаграждение за времето от
07.08.2019г. до 11.09.2019г., през което ищцата не е била заета по трудово
правоотношение.
На основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1,
т.2 КТ ответното дружество дължи на ищцата обезщетение в размер на 206,88 лв., представляващо съгласно
заключението на вещото лице разликата между дължимото брутно трудово
възнаграждение на ищцата за периода от 12.09.2019г. до 30.09.2019г. и
полученото в по-малък размер брутно трудово възнаграждение по новото трудово
правоотношение.
Съдът намира за неоснователен и наведения от ответника
довод, че исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Възраженията
на ответната страна се основават на довода, че давността за предявяване на иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 от КТ е двумесечен, на
основание разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ. Прави се аналогия с ТР
№1/12.05.2015г., позовава се на практика на ВКС. Съдът намира така наведените
доводи за неоснователни. Двумесечният давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ
касае конститутивните искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и възстановяване на работника на работа. В случай, че
същите са предявени извън посочения срок, те подлежат на отхвърляне от съда,
като погасени по давност. В случай, че заедно е с тях е предявен и иска по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, то той следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
тъй като е предпоставен от уважаване на иска по т.1, а не като погасен по
давност.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ е
осъдителен такъв за парично притезание, който няма пречка да бъде предявен в
отделно производство след уважаване на иска за признаване на уволнението за
незаконно, какъвто е настоящия случай, касаещ процесния период. Съгласно чл. 358, ал.
1, т. 3 КТ давностният
срок за предявяване на иска за обезщетение при незаконно уволнение с правно
основание чл. 344,
ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ е
тригодишен. Съгласно чл.358, ал.2, т.2 КТ, давностните срокове започват да
текат за другите искове/извън посочените в т.1/ от деня, в който правото,
предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични
вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред като вземането по чл.225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска изпълнение, който
поначало е денят на уволнението. В този ден уволненият може да предяви иска по
чл.344, ал.1, т. 3 КТ, но същият би бил неоснователен преди осъществяване на
другите елементи от фактическия състав на правото за обезщетение на подлежащата
на репариране вреда: оставане без работа през определения от закона шестмесечен
период от време. С осъществяването на елементите на фактическия състав започва
да тече и давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ като правото на
обезщетение се отнася за всеки отделен период от време през исковия период и
давностният срок започва да тече за всяка изтекла част от вземането за периода
- от момента на изтичането му. В този смисъл Определение № 215 от 17.02.2016 г.
по гр. д. № 118 /
Поради изложените аргументи, ответникът следва да бъде
осъден да на ищцата обезщетение в размер на 970,97 лв., от която на основание
чл.225, ал.1 КТ сумата от 764,09 лв., представляваща брутното трудово
възнаграждение за времето от 07.08.2019 г. до 11.09.2019 г. през което ищцата
не е била заета по трудово правоотношение и на основание чл.225, ал.2 КТ сумата
от 206,88 лв., представляваща разликата между дължимото брутно трудово
възнаграждение за времето от 12.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и полученото в по-малък размер от
получаваното по незаконно прекратеното трудово правоотношение, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 07.01.2020г. – датата на
предявяване на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на дължимите
суми, като отхвърли исковата претенция с правно основание чл.225, ал.2 КТ за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 456,08 лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника,
че следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на подаване на
процесната искова молба, а не тази на съединените в предходно производство
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Искането за присъждане на законна
лихва върху главницата не представлява самостоятелен иск, а е законна последица
от уважаване на искова претенция за парично притезание и се присъжда считано от
датата на завеждане на съответния иск. По делото не е предявен самостоятелен
иск с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава за конкретен период и
определен размер. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и
такъв да беше предявен, същият би бил основателен, в случай, че ответникът е
бил поставен в забава по отношение на процесното вземане. Вземането за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е парично и безсрочно и за изпадане на длъжника
в забава е нужна покана на кредитора на основание чл.84, ал.2 ЗЗД. Съдебната
практика приема, че за покана може да служи получената от ответника исковата
молба, с която се претендира съответното вземане. В процесния случай обаче,
видно от приложеното гр.д. №470/2019г. по описа на РС – Левски исковата
претенция е обхващала периода 05.05.2019г. – 06.08.2019г. /съобразно допуснато
изменение на иска/. Предвид на това, ответникът не може да се счита за поканен
да плати обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за последващия период, включен в
настоящата искова претенция.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Левски
държавна такса върху присъдената сума в размер на 50 лв., както и сума в размер на 103,45 лв. за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 238,73 лв., представляваща направените от ищеца разноски
съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***”
ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. *** №47, ЕИК:**, представлявано от Управителя
Н.В.М., да заплати на М.А.Д., ЕГН**********, с адрес: *** ***, на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ обезщетение в общ размер на 970,97 лв., от което
на основание чл.225, ал.1 КТ сумата от 764,09
лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за времето от
07.08.2019 г. до 11.09.2019 г. през което ищцата не е била заета по трудово
правоотношение и на основание чл.225, ал.2 КТ сумата от 206,88 лв., представляваща разликата между дължимото брутно трудово
възнаграждение за времето от 12.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и полученото в по-малък размер от
получаваното по незаконно прекратеното трудово правоотношение, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 07.01.2020г. – датата на
предявяване на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на дължимите
суми, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция с правно основание чл.225, ал.2 КТ за разликата над присъдената сума
до пълния претендиран размер от 456,08 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. *** №*, ЕИК:***, представлявано от Управителя
Н. В. М., да заплати по
сметка на РС-Левски държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв., както
и сума в размер на 103,45 лв. за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА чл.78, ал.1 от ГПК „***” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. *** №*, ЕИК:***, представлявано от Управителя Н. В. М. да заплати на М.А.Д., ЕГН**********,
с адрес: *** сума в размер на 238,73 лв., представляваща
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: