№ 601
гр. София, 01.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по частна жалба на Агенцията по вписванията, чрез процесуалния й
представител юрк. И. Т. срещу Решение № РД-01-518/27.09.2019г. по т.д.№ 543/2021г. на
СГС, ТО, 14с-в, с което се отменя отказ № 202103161226122644-2/22.03.2021г. на
длъжностното лице по регистрация, с който е отказано да се впишат по партидата на
„Практикал Инвестмънт“ЕООД заявените за вписване обстоятелства.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради съображения изложени в
частната жалба, поради което се иска неговата отмяна.
В постъпилия по делото отговор на частната жалба насрещната страна Практикал
Инвестмънт“ЕООД се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави
искане да бъде оставена без уважение като неоснователна поради съображения изложени в
отговора.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира,че частната жалба е процесуално недопустима, поради следните
съображения :
Жалбата на Агенцията по вписвания, макар да е подадена в рамките на преклузивния
срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт, е
процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Според решаващият състав горният извод се налага поради обстоятелството, че вкл. и
в настоящата си редакция нормата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр.105/2020 г./ не
признава в лицето на Агенцията по вписвания активна процесуална легитимация на жалба
1
срещу постановените в производството по чл.25, ал.4 от с.з. съдебни решения.
Това е така, защото редакцията на нормата не сочи на такава легитимация - не
съдържа изрично указание за последното, като единствено съдържа указание за връчване на
постановеното решение на съда на АВ, без последното да влече след себе си други
процесуални последици. Аргумент в тази насока може да се извлече и от кратките мотиви
към законопроекта /МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (№ 054-01-104 от 13.11.2020 г., 44-то
НС)/, според които с извършените промени /без изобщо да става ясна каква е връзката между
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел / се цели единствено
преодоляване на възникнали противоречия в съдебната практика относно задължението за
разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностното лице по
регистрацията по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
На отделно самостоятелно основание при даване отговор на поставения въпрос
относно липсата или наличието в лицето на АВ на активна процесуална легитимация на
жалба срещу постановените в производството по чл.25, ал.4 от с.з. съдебни решения,
решаващият състав съобрази задължителните указания, дадени в мотивите на т.7 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа
и Втора колегия на ВАС.
Според тях, регистърното производството е особено производство, в което
длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за
спазване на предвидените в ЗТР изисквания относно формата на представените документи и
съответствието им с материалния закон. Производството е охранително - едностранно и
безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни
търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на
подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в ТР в никакъв
случая не е административна по своя характер. Актовете, с които регистърното
производство приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване - не са
индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие. Те не
съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление.
Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно
изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за
законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен. Уреден е в чл.25 от Закона за
търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжният съд по
седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата
еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХ1 от ГПК „Обжалване на
определенията”, а неговия акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния
апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за
охранителните актове и изключва приложимостта на административния.
2
С оглед така очертаните специфики на регистърното производство и
регламентирания съдебен контрол по отношение постановените в неговия ход актове на
длъжностните лица по регистрация безсъмнено е, че дори и след изм. с ДВ бр.105/2020 г., с
чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията не е придадено качеството на страна в
охранителното производство по вписване и обявяване, защото и след тях същото
продължава да се развива пред нея и актът, постановяван от длъжностното лице продължава
да има качеството на охранителен такъв, рефлектиращ единствено върху правната сфера
на заявителя. Ето защо и в случая не става ясно изобщо какви права и законни интереси на
Агенцията по вписванията са били накърнени вследствие уважаването на жалбата на
заявителя, както и от каква възможност да представи доказателства/освен тези които са вече
налични по преписката/ е била лишена Агенция вследствие на това, че съдът не й бил
предоставил възможност за отговор, както се твърди в жалбата. Както се посочи по-горе
производството не е административно, още по-малко да има състезателен характер, е само
едностранно такова доколкото е инициирано по молба на конкретно лице заявяващо интерес
от вписване на конкретно обстоятелство.
Поради последното и единствено легитимиран да обжалва отказа на Агенция по
вписванията е именно заявителят, а същата, в качеството си на решаващ юрисдикционен
орган, няма качеството на страна в охранителното производство и следователно и не би
могла да разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по повод обжалване на
нейни актове.
Процесуалното право да подаде жалба срещу постановен от юрисдикционен орган
акт /отказ/ в рамките на гражданския процес, част от който е охранителното производство,
принадлежи на страната в това производство, като с нея се цели отстраняване на порочните
действия на Агенцията по вписвания като решаващ орган.
Това принципно разрешение се отнася до производството, което се развива пред
Окръжен съд при разглеждането на подадена от заявителя жалба срещу отказ на Агенция по
вписванията - то е, както вече се посочи, охранително и едностранно и страна по него може
да бъде единствено заявителят, по чието заявление е постановен отказ.
За Агенция по вписванията липсва какъвто и да е правен интерес от обжалва актовете
на съда, с които същият се произнася по законосъобразността на нейните отказите,
постановени в регистърното производство, защото смисълът на охранителните производства
е да съдействат за осъществяване на гражданските права, а в частност на регистърните -
отразяване в публичния регистър на юридическите лица на промени и актове, свързани с
тях. Регистърните производства по никакъв начин не са свързани с правната сфера на
Агенцията по вписвания и не внасят промени в нея.
Обективния правен порядък никъде не създава ред, в който да е предвидена
възможност решаващият юрисдикционен орган да обжалва актовете на съда, с които
3
неговите решения се отменят, защото такава възможност винаги се предпоставя от
наличието на интерес у сезиращото лице, в това число и при подаването на жалба, а в случая
такъв в лицето на Агенцията по вписванията категорично липсва.
От изложеното по-горе следва да се приеме,че подадената частна жалба на
Агенцията по вписванията е е процесуално недопустима, което е основание да бъде оставена
без разглеждане, като образуваното по нея частно производство да бъде прекратено.
Постъпила е и частна жалба на „Практикал Инвестмънт“ЕООД, с която се обжалва
Определение от 30.06.2021г., постановено по т.д.№ 543/2021г. на същия съдебен състав, с
което е било оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на решението
в частта за разноските и за присъждане на разноските за адвокатски хонорар. Поддържа се
неправилност и незаконосъобразност на определението на съда и се иска неговата отмяна
поради съображения, които са подробно изложени в частната жалба.
Агенцията по вписванията не изразява становище по частната жалба.
Настоящият съдебен състав като взе предвид доводите на жалбоподателя намери
частната жалба за допустима, но разгледана по същество за неоснователна поради следните
съображения :
Производството по обжалване на отказите за вписване на длъжностните лица в
Търговския регистър към Агенция по вписванията е част от охранително производство по
вписването и е едностранно. В това производство се прилагат правилата на ГПК, като
нормите на процесуалния закон /глава осма, раздел втори/ предвиждат възможност за
присъждане на разноските по делото по отношение на исковите, обезпечителните /като
представляващи част от исковите/ и изпълнителните производства. По отношение на
охранителните производства не е предвидена възможност за присъждане на разноски.
Отделно - за производствата пред Търговския регистър освен нормите на ЗТР, по силата на
чл. 530 от ГПК са приложими и правилата на глава 49 от ГПК, доколкото не са установени
особени правила. Съгласно чл. 541 от ГПК, разноските по охранителните производства са за
сметка на молителя. В ЗТРРЮЛНЦ липсва регламентация по този въпрос, поради което
следва да се приложи чл. 541 от ГПК.
Следва да се посочи, че отговорността за разноските по делото е правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната,
в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноските е гражданско
облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и се урежда от него
и чийто фактически състав включва неоснователно предизвикан правен спор, направени
разноски и решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски.
Докато в процесния случай производството е едностранно - липсва насрещна страна, поради
което и не може да възникне облигационно отношение с предмет отговорност за разноски.
4
С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсва законово основание за
присъждане на разноски и първоинстанционния съд законосъобразно е отказал тяхното
присъждане, макар и по съображения, които са различни от гореизложените.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Агенцията по вписванията, чрез
процесуалния й представител юрк. И. Т. срещу Решение № РД-01-518/27.09.2019г. по т.д.№
543/2021г. на СГС, ТО, 14с-в, с което се отменя отказ № 202103161226122644-2/22.03.2021г.
на длъжностното лице по регистрация, с който е отказано да се впишат по партидата на
„Практикал Инвестмънт“ЕООД заявените за вписване обстоятелства, като процесуално
недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.06.2021г., постановено по т.д.№ 543/2021г. на
СГС ТО, 5с-в с което е било оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване
на решението в частта за разноските и за присъждане на разноските за адвокатски хонорар
Определението, в частта му с която се оставя без разглеждане частната жалба на
Агенцията по вписванията може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. В останалата му част
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5