№ 23114
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110108127 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от от *** против В.
М. ***, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ***
вземане в общ размер на 1192,41 лв., прехвърлено в полза на ищеца въз основа
на сключен договор за цесия със ***, формирано, както следва: 800 лв. –
непогасена главница по сключен между В. М. *** и *** договор за
потребителски кредит № 228823/01.11.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 206,03 лв. –
възнаградителна лихва по договора, начислена за периода от 01.11.2018 г. до
03.04.2020 г., както и 107,24 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за периода от 03.04.2020 г. до 11.04.2023 г. Ищецът
извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с
издадена в негова полза срещу ответницата, невлязла в законна сила, заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11181/2023 г. по описа на СРС, 177
с-в. Излага доводи, че на 01.11.2018 г. ответницата е сключила със *** договор
за потребителски кредит № 228823, по силата на който й е била предоставена
в заем сумата от 800 лв., която следвало да върне в срок до 03.04.2020 г., чрез
изплащането на 17 на брой погасителни вноски, при уговорени ГПР от 48,33%
и ГЛП в размер на 40,08%. Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок
задълженията си по договора, поради което на основание чл. 31, ал. 3 от
приложимите към същия общи условия, дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва, начислена в съответствие с
изискванията на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. Отбелязва, че процесният договор е сключен по реда на чл. 6
ЗПФУР. Навежда доводи, че по силата на сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., кредитодателят е цедирал в полза на
1
*** вземанията си по процесния договор за потребителски кредит. Счита, че в
случай, че бъде установено ненадлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, то следва уведомяването да се счита за извършено с
получаването на исковата молба. Сочи, че ответницата е усвоила заемната
сума чрез каса на *** срещу представяне на документ за самоличност. По
изложените съображения, моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на *** вземанията по издадената в полза на дружеството заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11181/2023 г.
по описа на СРС, 177 с-в. Обективира искане за разноски. В срока по чл. 131
ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. С., е подала
отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове. Оспорва процесуалноправната
легитимация на ищеца за предявяване на настоящите искови претенции, както
и надлежното уведомяване относно сключен договор за цесия. Оспорва
наличието на облигационно отношение със *** във връзка с процесния
договор за потребителски кредит, както и усвояването на заемната сума.
В последното по делото съдебно заседание, страните са редовно призовани, не
се явяват. Ищецът не изпраща представител, не взима становище. За
ответника се явява назначеният особен представител, който поддържа
отговора на исковата молба.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
По делото е представен препис на Договор за паричен заем, сключен на
01.11.2018 г. между ответницата и трето по делото лице – ***, ведно с лог
файл за съгласие с условията на същия (л. 9 – л. 13 от делото). Представен е и
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен
между третото лице и ищеца (л- 14 до л. 25 от делото), от който се установява,
че на тази дата третото лице е прехвърлило на ищеца свои вземания към
заемополучатели, конкретно посочени в приложение № 1 към договора.
Съгласно чл. 4.3 от договора, цедентът изрично е упълномощил цесионера да
уведомява длъжниците за извършената цесия. Приложение № 1 е представено
в цялост (л. 26 – л. 85 от делото), като процесното вземане е посочено на л. 29.
Приложена е и разписка за извършено плащане (л. 86 от делото), от която се
установява, че сумата от 800 лева е платена на ответницата на 01.11.2018 г.
Представено е и уведомление за цесия (л. 87 от делото).
По делото е представена и приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че сумата от 800 лева е усвоена от ответницата на
01.11.2018 г. От нея за заплатени 570 лева, с които са погасени: неустойка от
432,93 лева, такса от 56,91 лева и лихва от 80,16 лева. Процентът на ГПР е
определен на 620,979.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
По предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР и чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6
ЗПФУР, в тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по повод сключен
договор за кредит, съгласно който е предоставил в полза на ответниците
уговорената заемна сума, а ответниците са се задължили да я върнат в
предвидения срок съгласно погасителния план, както и да заплати уговорената
възнаградителна лихва. Сключването на договора, съдът намира за установено
2
от приложения препис и лог файл, за които счита, че изпълняват изискванията
на ЗПФУР. Предоставянето на сумата и уствояването съдът приема за
установени на основание представената разписка и приетата експертиза.
Цедирането на задължението се установяват от представените по делото в
цялост договор и приложение № 1. Уведомяването на цесията се установява от
представеното от цесионера уведомление, а упълномощаването му за това е
изрично посочено в договора. Настоящият състав споделя константната
съдебна практика, съгласно която уведомлението за цесията може да се
съобщи на длъжника и с исковата молба и да се счита за възникнало, дори и
исковата молба да е приета от особен представител. На база всичко изложено,
съдът намира, че ищецът е материално легитимиран да изисква процесните
суми, а длъжникът е материално легитимиран да ги дължи. По отношение на
размера на исковете, съдът намира, че съгласно приетата експертиза е налице
плащане от общо 570 лева. Сумите за такси и неустойки, съдът счита за
недължими по съображения, детайлно посочени в Разпореждане № 76460 от
26.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 11181 от 2023 г. на СРС. Поради това
сумата от общо 489,84 лева не е следвало да бъде зачислявана към тези
вземания, а следва да погаси основателните такива – главница и лихви. На
основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД погасяват се първо лихвите, а след това –
главницата. Сумите от 206,03 лева – договорна и 107,24 лева – мораторна
лихва, са погасени напълно. Остатъкът от 176,57 лева служи за погасяване на
главницата. След това частично погасяване дължима остава главница в размер
на 623,43 лева. До този размер искът за главница е основателен. Исковете за
лихви са напълно неоснователни като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска. От
него бяха доказани сторени разноски в размер на 75 лева – държавна такса в
заповедното и настоящото производство, 330 лева – депозит за експертиза,
400 лева – депозит за особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото и заповедното производство, което съдът
определя на общо 150 лева, съобразно с фактическата и правна сложност на
делото. Държавната такса по настоящото производство е надвнесена.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК, държавната такса за издаване на заповед за изпълнение е в
размер на два процента от цената на иска, но не по-малко от 25 лева. В случая
тази държавна такса е 25 лева. Толкова са и внесени по заповедното частно
гражданско дело № 11181/2023 г. по описа на СРС. При предявяване на иск за
установяване на вземането следва на основание чл. 415, ал. 4 ГПК да се
довнесе държавна такса, за да се достигне размера, предвиден в чл. 1 от
Тарифата – четири процента от цената на иска в общия случай, но не по-малко
от 50 лева. В случая сумата за довнасяне е още 25 лева. В този смисъл се
тълкува разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, в частта за „довнасяне“ на таксата.
Идеята е да се довнесат още два процента от интереса, но не по-малко от 25
лева, за да се достигне до четири процента, но не по-малко от петдесет лева –
чл. 1 от Тарифата. Като е внесъл сумата от 50 лева, вместо 25 лева – държавна
такса, при това по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е
надвнесъл дължимата от него такса. Единствено сумата от 25 лева е
законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 25 лева не следва да се присъжда в
тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца. Пълният размер на
интереса на ищеца възлиза на 1113,27 лева, а общата стойност на уважената
3
част от него – на сумата от 623,43 лева. Т.е. размерът на дължащите се на
ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е 436,80 лева. От
ответницата не са сторени разноски и такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. А., ЕГН: ********** със съдебен
адрес *** дължи на ***, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** В
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД сумата от 623,43 лева – непогасена главница по Договор за
паричен заем, сключен на 01.11.2018 г. между В. М. А., ЕГН: ********** и
трето по делото лице – ***, ЕИК: ***, което задължение е прехвърлено на ***,
ЕИК: *** от ***, ЕИК: *** с договор за прехвърляне на вземания от
13.01.2022 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 800
лева, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК: *** срещу В. М. А., ЕГН: **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от
206,03 – договорна лихва по Договор за паричен заем, сключен на 01.11.2018 г.
между В. М. А., ЕГН: ********** и трето по делото лице – ***, ЕИК: ***, за
периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2020 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК: *** срещу В. М. А., ЕГН: **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от
107,24 – договорна лихва по Договор за паричен заем, сключен на 01.11.2018 г.
между В. М. А., ЕГН: ********** и трето по делото лице – ***, ЕИК: ***, за
периода от 03.04.2020 г. до 11.04.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА В. М. А., ЕГН: ********** да заплати на ***, ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 436,80 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4