Р Е Ш
Е Н И Е
№ 301 27.01.2020г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11909 по описа на ПРС
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211,
ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР,
вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86
от ЗЗД.
Ищецът
М.Ж.М. с ЕГН ********** *** З., чрез пълномощника си адв. Н.П., със съд. адрес:***,
е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от Г.д. С.Ц. обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 100 часа извънреден труд,
положен в периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г., сумата от 100 лева
обезщетение за забава за периода 26.05.2016 г. – 18.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 18.07.2019г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че
работи като **** на ответната дирекция на длъжност “****”, с местоизпълнение на
служебните задължения – територията на З. – гр. П. за процесния период.
Твърди се, че ***
на З. гр. П., е организирана на сменен режим, изпълняван от ****ите от състава
в т.нар. „н.“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани
като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по
предварително утвърден месечен график от нарочен служител, определен от Н. на З.
гр. П.. Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на Н. на З. гр. П. за
разпределение на работното време, работният процес е организиран предимно на 12
часови н. – дневни и нощни такива, и по изключение на 8 часови. Така основните
си служебни задължения по охрана до 31.07.2017г. ищецът осъществявал под
формата на 12-часови н., изпълнявани на конкретен пост в З. гр. П. или извън
него (т. нар. *****, *** при болничен престой – на територията на съответното
болнично заведение), определян от Н. на З. гр. П., като неговото работно време
се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал,
съобразно измененията на посочения член – бил е едномесечен през 2016г., и
отново тримесечен период на отчитане – от 01.01.2017г. и към настоящия момент.
От 01.08.2017г. дежурствата са изпълнявани от ищеца под формата на 24-часови
смени.
Конкретно
изпълнението на служебните си функции през едно регламентирано 12-часово
дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: при 12-часово дневно дежурство,
същият, съгласно Заповед на Н. на З. гр. П. е задължен да се яви на работа в З.
гр. П. в 07:45 часа. Работната му смяна започвала тогава с извършване на
инструктаж на застъпващите на смяна служители относно оперативната обстановка в
З.. Инструктажът бил с различна продължителност – между 30 и 40 минути. След
извършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна служители се разписвали в
ежедневната ведомост, където било отразявано времетраенето на съответните н.
като съобразени с нормативно установената продължителност на работните смени –
12, 8, 24 часови такива с конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или
20.00-08.00 часа и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на н..
Дневното 12-часово дежурство се твърди да приключва не в 20.00 часа, както било
отразявано в ежедневните ведомости, а в 20.30-20.40 часа, когато застъпвала на
пост следващата смяна, която приемала дежурството. При сдаването на дежурството
служителят, който с. п. и този който го приема от новата смяна, се подписвали в
п. книга за съответния п., която се съхранява на същия и в която са отразявани
реалните фактическите часове на сдаване и приемане на съответния пост – напр.
8.30, 8.40 ч., 20.30, 20.35 ч. Аналогично по описания начин били осъществявани
и 12-часовите нощни смени (от 20.00 часа до 8.00 часа), както и 8-часови смени
в З. гр. Пловдив, които били с реална продължителност 12.30-12.40 ч. за 12-часова нощна смяна и 8.30-8.40 часа
за всяка 8-часова такава.
Твърди се, че при
всяко 12-часово дежурство, ищецът реално полагал труд и отработвал по 12 часа и
40 мин., от които ответникът в лицето на Н. на З. гр. П. му отчитал и включвал
в работното му време за отчетен период само по 12 часа. По този начин при
сумирано изчисляване на работното време, при каквото работи ищеца, при
превишаване на отчетената му норма работно време, същият имал положен труд над
установеното нормално работно време (което при него се изчислявало в часове и
варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие, съответно от 152 часа до 184
часа на месец, съобразно нормативно установените работни дни за конкретните
календарни месеци от исковия период), който не му бил компенсиран от ответника.
Твърди се също
така, че фактическото времетраене на даваните от ищеца дежурства на т.нар. ***
(болнични заведения на територията на гр. П., в които лежат болни **), също
превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно време
продължителност на дежурството. В тези случаи независимо дали охраната на временния
пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се яви в З.
в гр. П. в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30 часа – за
нощната такава, където се *** и бива инструктиран за оперативната обстановка. След
това се подписвал в ежедневната ведомост, където е отразена нормативно
определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа и 20.00-08.00 часа и
бива извозван до съответния ***. Тъй като болничните заведения, в които се
настаняват *** са четири с различна отдалеченост от З. – гр. П., а служебният
автомобил, с който се извозват ****ите за **** (ВОП) е само един, до
фактическото пристигане в болницата, където е временният пост на съответния ****,
минава различно време от 20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че
застъпващите на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до съответните болници.
Самото сдаване на дежурството на ВОП на следващия застъпващ на смяна **** в промеждутъка
между 7.50-08.10 часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при
приемането-сдаването на дежурството на ВОП не се попълвала постова книга,
защото за временните постове не се водила такава. След сдаването на дежурството
ищецът бил извозван със служебния автомобил до З. гр. П., което отнемало още
20-30 минути, където същият се разоръжавал и докладвал обстановката от
изминалото дежурство. По описания начин при 12 часова смяна на външен пост,
реалната продължителност на работното време на ищеца била минимум 13 часа, от
които работодателят му отчитал само 12 часа като работно време.
Твърди се, че
фактическото положение в З. гр. П. да е различно, като на практика не били
отчитани като работно време съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните
инструктажи преди самите смени, сдаването и приемането на дежурството, времето,
през което съответния служител пътува от З. гр. П. до външния временен пост
преди приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди
разоръжаването му и доклада за изминалото дежурство. По този начин, ищецът
претендира, че ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено
от него работно време, което в условията, когато е налице надвишаване на
нормата работно време за съответния отчетен период, води до натрупване на
извънреден труд, за който има право да иска парично възнаграждение по силата на
закона.
Твърди се, че всяко
вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия
период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира,
че за процесния период е положил 100 часа извънреден труд, допълнителното
възнаграждение, за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от
датата на завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника.
С оглед изложеното
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В съдебно заседание
от 23.01.2020г. по искане на ищеца е допуснато изменение на исковете, след
което същите са предявени, както следва: искът за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд за процесния период е увеличен от 1000 лева на 1632,96 лева
за 248 часа изв. труд, а искът за заплащане на мораторна лихва върху него е
увеличен от 100 лева на 268,94 лева.
Претендира се и
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по
делото, изразяващи се в заплатеното адв. възнаграждение.
В
съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа исковете и моли да се
уважат в размерите им след изменението. Претендират се законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и присъждане
на разноските. Представя писмена защита.
В предоставения му
срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при Министерството на
Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. Т.Ч.,
счита искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по
размер.
Не се спори, че
ищецът е служител на ГДИН и териториалните й служби и на това основание съгл.
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е държавен служител, че правоотношенията между
страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС
субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва
твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността „****” в З. П.,
като работното време се отчитало – при сумарно отчитане за едномесечен период за
2016 година и отново тримесечен период на отчитане – 01.01.2017г. до настоящия
момент.
В случай, че съдът
приеме за основателни исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да
бъде начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична
покана за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на
обезщетението.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между
страните и от представените по делото писмени доказателства – заповед за
назначаване на ищеца на длъжността „****” в З. П., акт за встъпване в длъжност,
длъжностна характеристика за длъжността „****” в затвор/поправителен дом, се
установява, че за целия процесен период ищецът е заемал длъжността „****” в З.
гр. П.. В длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено, че лицето,
което я заема, чрез ***** за лишаване от свобода.
Не се спори, че за
процесния период работното време на ищеца е било разпределено под формата само
на 12-часови дежурства, които се полагали в З. гр. П., както и извън него, под
формата на т. нар „*****” – за ****, които са настанени на лечение в болнични
заведения на територията на гр. П..
По делото са
представени справка за месечни заплати на ищеца за процесния период, за
ползваните отпуски, както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период.
Видно от същите, на ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение,
ДТВ за ТСПО„ възнаграждение за „*****”, респ. „специфични и утежняващи условия”
и изв. труд. Във всеки от тези фишове е отразен брой часове изв. труд, брой
дежурства на официални празници и брой часове нощен труд. Изготвена е справка и
за ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и справка за
различните видове н., **** и други. Представени са и протоколи за отчитане на
положен труд от държавните служители, работещи на смени, за процесния период,
по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа), времето на
разположение и работа на официални празници - ежемесечни, ведно със справка за
часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение, работа на официални
празници, и следващите се на служителите възнаграждения за така положените
часове, според работодателя. Представени са справки за дежурства на *** за
процесния период, за различните видове н., ****.
Относно реда на
полагане на дежурствата, времето за явяване, с***, начина на носенето им и
отстъпването от същите, както и реалната продължителност на едно редовно
12-часово дежурство в З. П., и на дежурство на ***** по делото са събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на
св. С.Ч., която е колега на ищеца, се установява, че през процесния период
ищецът е давал 12 и 24 -часови дежурства, разпределени по месечен график.
Свидетелят разяснява протичането на всяко едно 12 и 24 –часово дежурство,
както и на 12-часовото дежурство на ****,
настанен в болнично заведение.
Дневните 12-часови
дежурства в З. П. официално се водели с продължителност от 08:00 ч. сутринта до
20:00 ч. вечерта, а нощните - от 20:00 ч. до 08:00 ч. В действителност обаче не
това била реалната продължителност на самото дежурство, а реално същото
продължавало около 12 ч. и 40 минути. Същото било положението с 24 –часовите
дежурства, чиято реална продължителност била около 25 часа, но не по-малко от
24 ч. и 40 минути. При дежурствата на ****, реалната продължителност на едно
такова дежурство било 13 часа.
Гореописаните
документи, показанията на св., ведно с документацията, находяща се в З. – П.,
вкл. ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, цялата документация във
връзка с полаганите дежурства, са изследвани от в. л. З.М., чиито заключение по
допуснатата ССЕ е изслушана и приета по делото.
В заключението в. л.
З.М. е изчислила броя полагани дежурства от ищеца, норма времето за всеки един
от месеците, включени в процесния период, извънреден труд и време на разположение.
В. л. е посочило за кои месеци какви суми са заплащани като извънреден труд, за колко часа, колко са
дежурствата, полагани в болница, и какви суми са изплатени на ищеца за тях.
Съдът кредитира
заключението на това в. л. като обективно и компетентно изготвено, на база на
събрания доказателствен материал по делото и нормативната уредба досежно
сумарното изчисляване на работното време на служителите от
надзорно-охранителния състав.
При така
установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните не се спори, и се
установи от събраните по делото доказателства, че в процесния период ищецът е
работил като „**** *” в Г.д. „ИН” към МП с място на работа – З. гр. П.. Ищецът
се явява “***”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й п., каквото е З. – П., са
държавни служители и лица, работещи по трудов договор. За държавните служители, се прилагат правилата
относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго.
Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се изпълняват
чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се установява, че
служебното време на ищеца като д. служител, полагащ дежурства по график, се
изчислява сумарно.
Спорни са няколко обстоятелства –
каква е била продължителността на всяко дежурство, която е отчитана и
заплащана, следва ли в работното време на дежурството да се включи не само
нормативно установения 12-часов период, а и времето от реалното явяване на
работа до реалното напускане на работното място, как точно следва да бъде
изчислен и заплатен извънредния.
Съгл. чл. 16а, ал. 1 от
ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на д. служители в ГДИН и
териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Съгл. ал. 2 за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем
работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови н. по
утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато
численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не позволява
организирането на работата на 8- и 12-часови н., могат да бъдат установени и
24-часови н.. Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал.
2 и 3, се определя със заповед на г. д. на ГДИН съобразно щатната численост и
особеностите на охраняемите обекти по предложение на Н. на съответната
териториална служба или по своя инициатива. При служебна необходимост със
заповед на Н. на териториалната служба продължителността на работното време на
д. служители, работещи в н., може да бъде удължено, но не с повече от една
втора от нормалната дневна продължителност на работното време. За държавните
служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран
работен ден. Държавните служителите от ГДИН и териториалните й служби получават
компенсация за нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба от ЗИНЗС е нова,
приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл. чл. 16б, ал. 3 от ППЗИНЗС, също приета
с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите по ал. 2 - по време на наряд или
дежурство, се изпълняват от един държавен служител или характерът на дейността
не позволява ползването на почивки, на държавните служители се осигурява време
за хранене, без да се прекъсват изпълняваните задължения.
Съгл. чл. 16в, ал. 1 от ППЗИНЗС
за държавните служители, които изпълняват дейности, чието осъществяване изисква
специфична организация на работа, със заповед на г. д. или на Н. на съответната
териториална служба може да се установява време на разположение или режим на
12- или 24-часово дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.
290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „****” в З. П. е част от
надзорно-охранителния състав на същия, като задачите на надзорно-охранителния
състав са изброени в чл. 291 от ППЗИНЗС. В точка първа на посоченият член е
посочено, че една от основните задачи на н-о.с в З., е осъществяването на
постова служба. Постовата служба се носи от наряд, назначен от Н. на З., който
се състои от д.г. ****, д.к. на отделение и ****и - чл.300, ал.1 и ал.2 от
ППЗИНЗС.
Разпоредбите в ППЗИНЗС, частично
уреждащи начина на изчисляване на работното им време, са отменени, като в
случая съгл. разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за д. сл. по ал. 1, т. 1 –
тези, които пряко осъществяват дейности по **********, какъвто е ищецът, се
прилагат разпоредбите относно д. служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Доколкото в
ЗИНЗС и ППЗИНС към процесния период липсват конкретни правила относно
продължителността на служебното време, уредбата на същото, както и на
извънредния труд, то следва да се приложат съответните норми от Закона за МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била
изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016
г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2
на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото,
че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Относно продължителността на тези
дежурства, съдът намира същата да е била, както следва – за полаганите на
работното място в З. П. такива – не 12 часа, а 12 часа и 40 минути, не 24 часа
, а 24 часа и 40 минути, а за тези, полагани на **** – болници, не 12, а 13
часа, тъй като това е реалната продължителност на същите от момента, в който
лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на работа, до момента, в
който те са били освобождавани и реално са напускали работното си място, като
това е минималната продължителност на тези дежурства и реалната такава в
определени дни е надхвърляла тези часове. Част от това допълнително време, а
именно *********, представляват дейности, свързани с подготовката за приемане и
подготовката за с. на дежурство, тези дейности са абсолютно задължителни и
дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде с., без те да бъдат
извършени. Времето за самото приемане и с. на дежурството при всички случаи
представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това
време – от момента на явяването си до напускане територията на З. П., ищецът е
реално ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, вкл. и придвижването от З.
до болницата и обратно, представляват част от дейността на ищеца като **** и са
време, в което той реално е ангажиран, за да изпълни дежурството си. Това
представляват реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството. Ето
защо съдът намира, че същите представляват част от продължителността на служебното
време на ищеца. Ето защо съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че
тези часове следва да бъдат включени при изчисляване на общата продължителност
на служебното му време.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на база писмените доказателства и
показанията на свидетелите, на база 12 часа и 40 минути продължителност на
12-часови дежурства в З. П., на база 24 часа и 40 минути продължителност на
24-часови дежурства в З. П. и 13 часа на ***,
се установява, че ищецът е носил дежурства в процесния период над
нормативно установената продължителност на служебното време, които са били
частично заплатени, като незаплатения остатък от същите е 1632,96 лева извънреден труд за процесния
период и мораторна лихва върху него в размер на 268,94 лева.
На възражението на
ответника за недължимост на мораторна лихва следва да се отговори, че се касае
за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, поради което
забавата за плащането им настъпва с изтичане на сроковете, в които последното е
следвало да бъде заплатено, ето защо лихвата се дължи и без покана. Относно
падежа на вземанията, представените правила не могат да се вземат предвид,
доколкото същите се отнасят само за служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, а ищецът е служител по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и полага труда си
при условия, различни от тези за служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от закона,
съобразно правилата на ЗМВР. Ето защо в тази връзка следва да се кредитира
заключението на в. л. М. досежно датите на действителния падеж на същите.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, исковата молба има х-р на покана, поради което претенцията за
заплащане на законна лихва от завеждане на ИМ – 18.07.2019г. до окончателното
плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените
разноски.
Ищецът претендира и доказва направени разноски само за адв. възнаграждение
– 500 лева по исковете за заплащане на изв. труд, за които се представя списък.
Видно от договора за правна защита и съдействие тези суми са заплатени от ищеца
на пълномощника му в брой.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата
на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 115,32 лева, от които 65,32 лева ДТ по иска за
заплащане на изв. труд и 50 лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да
бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще
се възложат и разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а
именно – 100 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр.
София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г.д. С.Ц., чрез
пълномощника юрк. Т.Ч. да заплати на М.Ж.М.
с ЕГН ********** *** З., чрез пълномощника си адв. Н.П., със съд. адрес:***, следните
суми: сумата от 1632,96 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд над нормативно установената продължителност на работното време
за периода 01.04.2016г. до 30.06.2019г.; както и сумата от 268,94 лева,
представляваща мораторна лихва върху
изв. труд за периода 26.05.2016 г. – 18.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 500 лева разноски
за платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм.
адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г.д.
С.Ц., чрез пълномощника юрк. Т.Ч. да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 115,32 лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
РЦ