№ 1169
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. ЗЛ. ХР. с
ЕГН ********** от гр.Провадия, чрез адв.П. И., ВАК против НП № 23-0000440/08.06.2021
год. на Директора на РД АА Варна.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Аргументите, които се
излагат в тази насока са, че е допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като АНО не
е изяснил „ каква е другата информация за дейността, която се изисква“. Твърди се, че на
процесната дата водача е бил в отпуск за периода от 29.12.2020 год. до 06.30 часа на
26.01.2021 год., , поради което не е разполагал с тахографски листи. Твърди се също така,
че АНО е постановил незаконосъобразно НП, тъй като не се е съобразил с изискванията на
Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR. Излага се тезата, че случая е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от
адв.И., ВАК, която поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли НП да бъде
отменено изцяло .
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
1
От фактическа страна:
С АУАН ,серия А-2020 № 284721/26.01.2021 год. е констатирано, че на 26.01.2021 год.
около 10.35 часа в обл.Варна, по РП II 29, 1 км след разклона за с.Изворско, посока
гр.Варна, при проверка на влекач „ Рено Магнум“ с рег. № ***, от кат. N3, с прикачено
полуремарке „ Стас“ с рег. № *** и двете собственост на превозвача „ Транс Груп България
1“ ООД, управляван от водача Д.Х., който извършва обществен превоз на товари на
територията на РБългария, превозващ пшеница, видно от пътен лист № 1063679/2006 год. от
с.Коларци за гр.Варна и товарителница сер. „ М“ № 017263, като превоза попада в обхвата
на Регламент № 561/2006 год. и товарния автомобил е оборудван с аналогов тахограф „
Stoneridge Electronics“,TYPE 2416 MAC № 24579363, при което водача извършва следното
нарушение:
1/ Не представя тахографски листи или друга информация за дейността си за периода от
29.12.2020 год. до 06.30 часа на 26.01.2021 год..
Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.36, пар.1,т.(i) от
Регламент (ЕО) № 165/2014.
Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя, който в съответната графа в акта
посочил, че в 3-дневен срок ще представи документ за платен годишен отпуск.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения. Депозирано е
обяснение от Е.А.И., ръководител транспорт на „ ТРАНС ГРУП БЪЛГАРИЯ 1“ ООД, с което
е приложил удостоверение за дейността от дата 29.12.2020 год. и удостоверение за
дейността от дата 26.01.2021 год..
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което наложил на жалбоподателя за
нарушение на чл.36, пар.1,т.(i) от Регламент (ЕО) № 165/2014, на осн. чл.93в, ал.17,т.1 от
ЗАвтПр административно наказание „ глоба“ в размер на 1500 лв..
Разпитан в хода на съдебното производство от показанията на св. З.Ю. се установява, че при
извършената му проверка водача Д.Х. , управлявал товарен автомобил „ Рено Магнум“ не
представил тахографски листи за периода 29.12.2020 год. до 06.30 часа на 26.01.2021 год. За
деня на проверката водача представил тахографски листи, но не представил такива за
предходните 28 дни, като бил длъжен да ги представи при проверката. Твърди, че в случая
водача управлявал МПС с аналогов тахограф. За установеното нарушение бил съставен
АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и безпристрастни и
съответстващи на установената фактическа обстановка.
Със съгласието на страната съдът е заличил като свидетел СТ. ХР. СТ..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.Ю., дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
2
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. По същество е остователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-08-
30/24.01.2020год. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание
на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес .
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 36 § 1, т. (i) от Регламент 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и
за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, изисква: "Когато водачът управлява превозно средство, на което е
монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и
листовете, използвани от водача през предходните 28 дни ". Използвания в разпоредбата
израз "използвани от водача" тахографски листи за текущия ден и за предходните 28 дни
показва, че такива трябва да бъдат представени за дните, в които товарния автомобил е бил
управляван, за останалите дни следва да се представи удостоверение за дейности или за т.
нар. "друга работа" по смисъла на чл. 4 б. "Д" и чл. 9, т. 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета.
За да се приеме, че Х. е извършил нарушение по цитираната европейска разпоредба трябва в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление да
има описани факти, които да сочат, че за отбелязания период 29.12.2020 год. до 26.01.2021
3
год. водачът е управлявал товарен автомобил „ Рено Магнум“ с рег. № ***, от кат. N3, с
прикачено полуремарке „ Стас“ с рег. № *** и двете собственост на превозвача „ Транс
Груп България 1“ ООД.
Видно от представените в деня последващ съставянето на АУАН е, че на АНО са
представени удостоверение за дейности, според което за времето от 00.00 часа на 29.12.2020
год. до 08.30 часа на 26.01.2021 год. водача Д.Х. е бил в отпуск.
В случая, актосъставителят и административно-наказващият орган не са посочили факти,
които да са свързани с управлението на автомобила в процесния периода, за който се твърди,
че не са представени тахографски листи. Това е съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело до неправилно описание на
нарушението и е основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Освен изложеното по-горе състава на съда намира, че наказващия орган е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН.
При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
"маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК,
съгласно които "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина,
по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В този смисъл следва да се отчете обстоятелството, че нарушението е било отстранено
веднага след констатирането му. Доколкото към момента на издаване на наказателното
постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
4
С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя Х., който чрез
процесуалния си представител адв.И., ВАК е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0000440/08.06.2021 год. на Директора на РД АА Варна, с което на Д.
ЗЛ. ХР. с ЕГН ********** от гр.Провадия за нарушение на чл.36, пар.1,т.(i) от Регламент
(ЕО) № 165/2014, на осн. чл.93в, ал.17,т.1 от ЗАвтПр е наложено административно
наказание „ глоба“ в размер на 1500 лв..
ОСЪЖДА РД АА Варна да заплати на Д. ЗЛ. ХР. с ЕГН ********** от гр.Провадия
направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5