Определение по дело №326/2023 на Административен съд - Ловеч

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№

 

гр.Ловеч, 06.10.2023 г.

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав :

 

СЪДИЯ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 326 по описа за 2023 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по чл.215, ал.1, във връзка с чл.225 от ЗУТ, във връзка с чл.126 от АПК.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№ 2558/14.09.2023 г., подадена от Н.Д.М. ***, ЕГН : **********, чрез адв. Е.Ц. от АК Ловеч, с адрес : ***, против Заповед № 959/26.07.2023 г., издадена от кмета на Община Троян, с която на основание чл.225, ал.2, т.2, във връзка с чл.225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж в поземлен имот с идентификатор № 05445.151.399 по КККР на с.Борима, община Троян, област Ловеч, описан подробно в заповедта. Определен е бил срок от 3 месеца от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като е направено предупреждение, че при липса на доброволно изпълнение, ще се предприемат действия по принудително премахване.

Премахването е възложено на С.А.М. от гр.София, в качеството му на извършител на строежа, като е определен тримесечен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от влизане в сила на заповедта. При неспазване на срока за доброволно изпълнение в обжалваната заповед е разпоредено да се извърши принудително изпълнение на заповедта за сметка на С.А.М., съгласно чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.

Заповедта е била връчена на Н.Д.М. за сведение на 23.08.2023 г. /л.30 на гърба/.

В съпроводителното писмо, с което от Кмета на Община Троян са изпратили в съда жалбата, ведно с административната преписка, са изразили становище, че Н.Д.М. не е страна в настоящето производство, тъй като няма правен интерес от оспорването на заповедта.

Независимо, че Н.М. не е адресат на заповедта /такъв е С.А.М. /, то същата има правен интерес от обжалването ѝ, тъй като в представената административна преписка са налице косвени данни /скица от СГКК Ловеч – л.12/, че същата е съсобственик на имота върху който е построена посочената в заповедта като незаконна постройка. Кои лица могат да са адресати на административния акт сочи разпоредбата на § 3, ал.1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това по смисъла на тази норма могат да са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Съобразявайки така цитираната дефиниция, следва да се има предвид и че при преценката спрямо кой или кои от тези лица органът да насочи заповедта си, издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, издателят на акта действа при условията на оперативна самостоятелност, като това/тези лица следва да са посочени в разпоредителната част на акта и с това те стават нейни адресати.

От друга страна, доктрината и утвърдената в последните години съдебна практика приемат, че право да оспорват заповедта за премахване на незаконен строеж имат и тези лица, чиито права или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, дори и да не са посочени в заповедта като нейни адресати. В този смисъл напр. е Решение № 9278 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм.д.№ 3723/2014 г., II отд. – „…В ЗУТ няма специална норма относно правото на жалба срещу заповедите за премахване на незаконен строеж, поради което съгласно чл.219, ал.3 ЗУТ се прилага чл.147 АПК. Според него право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. При всички случаи засегнат от административния акт е субекта, за който той създава задължения и е посочен като негов адреса, но актът може да засегне права и защитени от правото интереси и на други субекти, които не са негови адресати. Те имат интерес от евентуалната отмяна на акта и затова имат право да го обжалват, тъй като правото на жалба не е ограничено от чл.147 АПК само по отношение на адресатите на акта.……. Заповедта по чл.225, ал.6 ЗУТ се издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по принудителното ѝ изпълнение, но адресат може да бъде и възложителя на строежа - т.6, т.е. неговият собственик, когато той е различен от извършителя.

Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не по допустимостта на оспорването.“

В конкретния случай, както се посочи по-горе, в представената административна преписка са налице косвени доказателства, че Н.М. е съсобственик на имота, в който се намира описания в заповедта като незаконен строеж, а в жалбата е навела и твърдения, че е собственик на постройката и за която сочи, че по нейна инициатива само е ремонтирана и укрепена. Последните разбира се са обстоятелства, установяването и доказването на които следва да се случи в съдебното производство по оспорване на заповедта, но наличните към момента данни по делото са достатъчни, за да се приеме, че оспорената заповед е неблагоприятна за жалбоподателката Н.М. и засяга правата ѝ на собственик, поради което тя се явява активно легитимирана да я оспорва.

Същевременно, пред АдмС Ловеч е налице образувано адм.дело № 325/2023 г. със страни С.А.М., в качеството му на оспорващ и ответник – Кмета на Община Троян. Предмет на делото е оспорване на Заповед № 959/26.07.2023 г., на която като адресат е посочен С.М. и която заповед е същата, която оспорва Н.М. по настоящето дело. Този факт е служебно известен на съда, тъй като след извършено разпределение на делата на случаен принцип и по двете дела, като съдия-докладчик е определен настоящия съдебен състав. Внимателният преглед на оспорения и по двете дела административен акт - Заповед № 959/26.07.2023 г. на Кмета на Община Троян и приложените към административната преписка материали, води до категоричния извод, че се касае за две висящи дела между същите страни, на едно и също основание и искане (отмяна на въпросната заповед). Налице е хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, поради което по-късно заведеното дело, в случая настоящето под № 326/2023 г. (жалба с вх.№ 2558/14.09.2023 г.) следва да бъде служебно прекратено и се присъедини към адм.дело № 325/2023 г., образувано по жалба с вх.№ 2557/14.09.2023 г., а Н.Д.М. се конституира по него като оспорващ, ведно с адресата на акта С.А.М.. Присъединяването е необходимо и с оглед процесуална икономия и елиминиране на възможността от постановяване на противоречива съдебна практика.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 326/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч.

 

ПРИСЪЕДИНЯВА адм.дело № 326/2023 г. към адм.дело № 325/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се връчи на Н.Д.М., чрез процесуалния й представител адвокат Е.Ц. от АК Ловеч на посочения в жалбата адрес и на Кмета на Община Троян.

 

         

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :