№ 15816
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110160564 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 39672/07.02.2024 г. от Д. С. Б. за изменение на решение №
603 от 11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 60564/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в
частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че в случая за
осъщественото процесуално представителство по делото ищецът първоначално е ангажирал
адв. Ф., на която по силата на сключен между страните договор за правна помощ е заплатил
възнаграждение в размер на 439 лв. На 29.09.2023 г. ищецът е получил изявление от страна
на адв. Ф., че същата разваля едностранно договора за правна помощ с него, последният е
бил принуден да ангажира друг адвокат за осъществяване на процесуално представителство
в о.с.з, проведено на 17.10.2023 г. В тази връзка на 12.10.2023 г. ищецът е сключил договор
за правна помощ с адв. П. с уговорено между страните адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., които били заплатено изцяло от ищеца в брой при подписване на договора. За
осъщественото последователно процесуално представителство от двамата адвокати, ищецът
заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 939 лв., които счита, че
следва да му бъдат присъдени.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „**********“ ЕООД заявява становище за
неоснователност на молбата. Позовава се на практиката на ВКС съгласно която с оглед
разпоредбата на 78, ал. 1 ГПК се дължи възнаграждение само на един адвокат, при
осъществено представителство в процеса от повече от един адвокат. Отделно, счита, че
определеното възнаграждение е съобразено с размера по Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
1
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно по следните съображения:
На първо място, съгласно споделяната от настоящия съдебен състав практика на
Върховната инстанция, обективирана в Определение № 50436 от 11.10.2022 г. по ч.т.д. №
1547/2022 г. на ВКС, II ГО при осъществено представителство в процеса от повече от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се дължат разноски за възнаграждение
само за един адвокат.
На следващо място, по делото не са представени доказателства за уговорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ф. в размер на 439 лв. По делото са
представени единствено пълномощно за надлежно учредена представителна власт в полза на
адв. Ф. (стр. 27 от делото) и списък на разноските по чл. 80 ГПК (стр. 59 от делото).
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 по описа за
2012 г., ОСГТК, ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. Следователно, на присъждане подлежат само
действително направените, т.е. заплатените разноски. Само тогава съдът следва да определи
отговорността на страните за поемането им. В случая страната не е ангажирала
доказателства за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ф.,
поради което такива не следва да бъдат присъждани на ищеца.
С оглед изложеното, не са налице основания съдът да ревизира изразената в мотивите
на решението воля, респ. не са налице основания същото да бъде изменено съобразно
отправеното искане.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 39672/07.02.2024 г. от Д. С. Б. за
изменение на решение № 603 от 11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 60564/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2