№ 12155
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110174162 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. К. Г. против ц, с която са предявени следните
обективно, кумулативно съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 310/02.12.2024
г. и Заповед № ЗП-75/02.12.2024 г., и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“
при ЦСМП, както и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата в размер на 21 990 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.12.2024 г. до 03.06.2025 г.,
ведно със законната лихва за периода от 12.12.2024 г. до окончателното плащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, като
ищецът изпълнявала длъжността „лекар“. Със Заповед № 310/02.12.2024 г. на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед № ЗП-75/02.12.2024 г.
трудовото му правоотношение било прекратено. Счита уволнението за незаконно, тъй като
при налагане на дисциплинарното наказание не било спазено правилото на чл. 333, ал. 3 КТ,
което аргументира подробно. Моли за уважаване на предявените искове.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който оспорва предявените искове, като излага подробни аргументи, че при прекратяване
на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението на ищеца е
законосъобразно. Оспорва ищецът да притежава качеството на лице, ползващо се
синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, за което излага подробни съображения. Моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
С оглед наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението, в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
1
наличието на трудово правоотношение, което да е било прекратено, както и че към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение е бил член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален
орган. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника – работодател
е да докаже материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на правото на
уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване, а именно, че
преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е получил съгласието на
съответния синдикален орган.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори
по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1/ че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ТД
12/07.12.2017 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „лекар“ при ц /ЦСМП/; 2/
че със Заповед № 310/02.12.2024 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“; 3/ че със Заповед № ЗП-75/02.12.2024 г. е било прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; 4/ че на 07.11.2024 г. около
23.00 часа ищецът е извършил сочените от работодателя и вменени на ищеца като
дисциплинарни нарушения действия. Посочените обстоятелства са отделени на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, обективиран в постановеното по делото определение от 28.02.2025 г.,
като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Следователно правният спор по същество се концентрира единствено върху въпроса
дали към момента на връчването на заповедта за уволнение /арг. от чл. 333, ал. 7 КТ/ ищецът
се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ.
Предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ е въведена от законодателя, за да бъде
осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на
работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя. Именно
поради това, с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два вида синдикални
дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и
секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в
предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който
може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният
изборен синдикален орган се приема, че стои по-високо в структурата на съответния
синдикат и над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или
координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни
работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. От
значение за предварителната закрила при уволнение е дали синдикалната организация е
учредена на териториален, отраслов или национален принцип, съгласно устава й /по
аргумент на чл. 333 КТ/ и дали съответният работник или служител е избран за председател
или секретар, като тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето
на съответните учредителни актове и такИ. за избора, така и с издаването на нарочен
официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган /в този
смисъл е решение № 194/18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., Четвърто ГО/.
По делото е представен като писмено доказателство Устав на Национален синдикат
„Защита“ /лист 98-112 от делото/. Съгласно чл. 1 от Устава, синдикатът е доброволна
синдикална организация на полагащите наемен труд в икономическите дейности по
Националния класификатор на икономическите дейности /НКИД/, е доброволна синдикална
организация на полагащите наемен труд в икономическите дейности по Националния
класификатор на икономическите дейности /НКИД/, упражняващите свободни професиии,
самоосигуряващи се лица, които не са работодатели по смисъла на §1 т.1 от Кодекса на
труда, работещите надомна работа, безработни, които приемат този Устав, обединени в
защита на професионалните си и социалните си интереси. Видно от чл. 2 от Устава,
Национален синдикат „Защита“ действа на цялата територия на страната независимо от
формата на собственост на предприятията и учрежденията. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Устава,
2
колективни членове на Национален синдикат „Защита" са синдикална секция, фирмена
синдикална организация, национален синдикат по отрасъл/икономическа дейност и областна
синдикална организация. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че не по-малко от три
синдикални секции, учредени при условията на предходната алинея (ал. 2), от предприятия
от един и същи отрасъл по Националния класификатор на икономическите дейности, могат
да учредят Национален синдикат по отрасъл към Национален синдикат „Защита“, на който
Национален синдикат „Защита” предоставя качеството на юридическо лице по чл. 49, ал. 2
КТ.
Като писмено доказателство по делото е представен Протокол от проведено на
05.03.2015 г. в гр. София събрание на четири на брой синдикални секции, учредени по
месторабота, както следва: ЦСМП – Видин, УМБАЛ „Свети И.н Рилски“ ЕАД, „СБПФЗАЛ
– Д.П.Кудоглу“ ЕООД и МБАЛ – Търговище /лист. 146-147 от делото/. От същия се
установява, че по реда на чл. 14, ал. 3 от Устава на Национален синдикат „Защита“ на
посочената дата е учреден Национален синдикат по отрасъл „Здравеопазване“ към
Национален синдикат „Защита“. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на
ответника във връзка с процеса на учредяване на същия, чиято валидност не подлежи на
изследване в производството по чл. 344, ал. 1 КТ, доколкото като функция на
конституционно скрепеното в новелата на чл. 49 КРБ право на синдикално сдружаване той е
поставен, съгласно чл. 33, ал. 1 КТ, в прерогатив на синдикална организация, чието
отраслова единица е Национален синдикат по отрасъл „Здравеопазване“.
От приетия като писмено доказателство по делото Протокол от проведена на 03.03.2022
г. в гр. София конференция се установява, че ищецът А. К. Г. е бил избран с протоколно
решение и единодушие за главен организационен секретар на Национален синдикат по
отрасъл „Здравеопазване“ към Национален синдикат „Защита“.
Като писмено доказателство по делото е представено удостоверение с изх. №
155/15.04.2025 г., изходящо от председателя на Национален синдикат „Защита". Същият има
характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и като
такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактите,
предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице, издало документа. Затова и
доколкото страните не са оспорили авторството на документа, съдът е длъжен да счита, че
фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили.
Като отчита този характер на документа, настоящият съдебен състав приема за установено
от отразените в същия данни, че към 03.12.2024 г., както и към момента на съставяне на
същия /15.04.2025 г./ ищецът е бил главен организационен секретар в синдикалното
ръководство на Синдикат „Здравеопазване“ към Национален синдикат „Защита“.
За установяване на осъществяваните от ищеца функции по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св. ма, които преценени, съобразно правилата на чл. 172 ГПК,
съдът кредитира, доколкото, от една страна, същите са последователни, житейски и правно
логични, а от друга не се разколебават от останалия събран по делото доказателствен
материал. От разпита на св. Атанасова се изяснява, че същата заема длъжността Заместник-
председател към Национален синдикат „Защита“ от 2005 г. Свидетелят посочва, че ищецът е
бил избран за секретар на Отраслов синдикат „Здравеопазване“ 03.03.2022 г., като
продължавал да изпълнява тази длъжност и след като трудовото му правоотношение било
прекратено. Изяснява се, че структурата на Синдикат „Здравеопазване“ към Национален
синдикат „Защита“ включвал лечебни заведения, многопрофилни болници, центрове за
спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, т.е. второстепенни
разпоредители с бюджет към Министерство на здравеопазването. От показанията на
свидетеля се установява, че функциите, които ищецът е упражнявал като секретар на
Синдикат „Здравеопазване“ към Национален синдикат „Защита“, са били от организационен
характер – координация на дейността на всички центрове в страната, където има структура
на Национален синдикат „Защита“: кръвните центрове, психиатрични болници,
университетски и многопрофилни болници, общински многопрофилни болници, т.е. на
всички първичните организационно-структурни звена при различни работодатели в
3
системата на здравеопазването, сред които безсъмнено е и ответника ц.
При така приетите факти, настоящият съдебен състав намира, че към момента на
връчването на заповедта за уволнение е бил член на синдикалното ръководство
/организационен секретар/ на ръководен изборен синдикален орган, изграден на отраслов
принцип, а именно: Синдикат „Здравеопазване“ към Национален синдикат „Защита“. Поради
това се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ при прекратяване на
трудовото му правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ е приложима в случаите, когато
работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за нея, бидейки
добросъвестен по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Тогава работодателят е задължен да спази
изискванията на закрилата да поиска и получи предварително съгласие от съответния
синдикален орган. В случай, че незнанието на работодателя е резултат на липса на
отправено питане до работника или служителя за наличието на закрила, включително и
такава по чл. 333, ал. 3 от КТ, то тогава работникът се ползва от закрилата. Единственото
изключение, при което закрилата при уволнение се счита за преодоляна, а законовите
изисквания за законосъобразното издаване на заповедта за уволнение – за спазени, е когато
работникът или трето лице /синдикалната организация/ умишлено е затаило информация
или умишлено е въвело работодателя в заблуждение, вследствие на което последният е
предприел незаконното уволнение /в този смисъл е определение № 2682/28.05.2025 г. на
ВКС по к. гр. д. № 846/2025 г., Трето ГО/.
В разглеждания случай, видно приетия като писмено доказателство по делото документ,
с изх. № 372/25.11.2024 г. по описа на Национален синдикат „Защита“ и с вх. № 24-
26/25.11.2024 г. по описа на ЦСМП – София /лист 10-11 от делото/, се установява, че преди
връчване на процесната заповед за уволнение /на 25.11.2024 г./ ответникът-работодател е
имал знанието, че ищецът е бил част от синдикалното ръководство на Синдикат
„Здравеопазване“ към Национален синдикат „Защита“, доколкото тази информация се
съдържа в текста на горепосочения документ. Следователно, с оглед обективния характер на
предварителната закрила в хипотеза на чл. 333, ал. 3 КТ, за да обезпечи законността на
издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
работодателят е бил длъжен да провери дали уволняваният работник се ползва със закрила
като синдикален деец по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на КТ. По делото нито се твърди от
ответника, нито са събрани доказателства за отправено до ищеца питане за наличието на
закрила по чл. 333, ал. 3 КТ.
Възражението на ответника, че с изпратени до него писмо, с вх. № 24-20/06.06.2024 г. по
описа на ЦСМП – София /лист 63 от делото/, удостоверение № 026/05.06.2024 г., издадено от
Национален синдикат „Защита“ /лист 64 от делото/ и писмо, с вх. № 24-14/31.03.2023 г. по
описа на ЦСМП – София /лист 61-62 от делото/, не е бил уведомен за принадлежността на
ищеца към ръководния състав на секцията на Национален синдикат „Защита“ към ЦСМП –
София, е неотносимо в разглежданата хипотеза, доколкото по делото безпротиворечиво се
установи, че ищецът е бил организационен секретар на синдикална организация, учредена
на отраслов принцип, а не на първично организационно-структурно звено, учредено при
работодателя, каквото съставлява синдикалната секцията по смисъла на чл. 14, ал. 2 от
Устава на Национален синдикат „Защита“.
По делото не е спорно, а и се установява от представеното по делото служебна бележка,
с изх. № 388/06.12.2024 г. /лист 14 от делото/, че предварително съгласие на синдикалния
отраслов орган не е било изискано от работодателя, нито че е било дадено такова към
момента на връчване на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца по чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ. В този смисъл ответникът не е преодолял предварителната закрила, с която се е
ползвал ищеца съгласно чл. 333, ал. 3 КТ. Ето защо и на основание чл. 344, ал. 3 КТ
процесното уволнение се явява незаконно и следва да бъде отменено.
Въз основа на горните изводи искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
бъде уважен.
4
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
безсрочния характер на процесното трудово правоотношение, конститутивният иск за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност при ответника, следва да
се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка с уволнението е останал без работа за процесния период,
поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В случая, атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно. Не е спорен
между страните фактът, че ищецът е останал без работа за периода от 03.12.2024 г. до
03.06.2025 г., което обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства
по делото – препис от трудова книжка на ищеца /лист 7-9 от делото/ и справка от НАП за
актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2024 г. – 15.05.2015 г.
/лист 134 от делото/. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец възлиза на сумата от 3665 лева, за което обстоятелство не съществува
спор между страните, а и е видно от представения от ответника – работодател електронен
фиш за възнаграждение за м. ноември 2024 г. /лист 60 от делото/. Следователно за шестте
месеца, през които ищецът е останал без работа, размерът на дължимото обезщетение,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 21 990 лева.
При тези констатации съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да се уважи за целия предявен размер.
По отговорността за разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага единствено ищеца. Същият е претендирал такИ. и е
представил доказателство за извършени разноски в размер на 2350 лева за платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на разноските на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е
неоснователно, доколкото уговореното възнаграждението е в размер под минималния такъв,
предвиден в приложимата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи за ориентир. Ето защо,
възнаграждението следва да бъде присъдено в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 1039,60 лева (по 80 лева по исковете с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 879,60 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, , вр.
чл. 225, ал. 1 КТ).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на А. К. Г., ЕГН **********, извършено със Заповед № 310/02.12.2024 г.,
издадена от директора на ц, която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 КТ, и със Заповед №
ЗП-75/02.12.2024 г., издадена от директора на ц, с която на основание чл. чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ е прекратено трудовото правоотношение с ц, БУЛСТАТ ,, на длъжността „лекар“, която
той е заемал по силата на съществуващо между страните трудово правоотношение.
5
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. К. Г., ЕГН **********, на
заеманата до уволнението длъжност „лекар“ при ц, БУЛСТАТ ,.
ОСЪЖДА ц, БУЛСТАТ ,, да заплати на А. К. Г., ЕГН **********, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, , вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 21 990 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.12.2024 г. до
03.06.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 12.12.2024 г. до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ц, БУЛСТАТ ,, да заплати на А. К. Г., ЕГН
**********, сумата от 2350 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ц, БУЛСТАТ ,, да заплати по сметка на СРС
сумата от 1039,60 лева – държавна такса за разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6