Определение по дело №342/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 48/03.05.2011 г., постановено по Г. д. № 397/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд Е. „Б. Е.” Г. П. на основание чл. 108 от ЗС е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на „Устра- холдинг” Г. Кърджали на недвижим имот, представляващ масивна сграда- трафопост със застроена площ от 15 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. с графично измерена площ от 190 кв. м. при граници на УПИ ІІІ- улица, ПИ с пл. сн. № *, У. „Двадесет и шести декември”, както и да заплати сумата в размер на 7592.45 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на недвижимия имот, като е отхвърлен предявения иск по чл. 59 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 18000 лв.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителните му части е останал жалбодателят Е. „Б. Е.” Г. П., който го обжалва с молба да бъде отменено и постановено друго решение в тези части като се отхвърлят изцяло предявените исковете. ðешението се атакува като необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се в жалбата, че видно от експертизата на инж. Ст. Стайков и АДС № 1750/02.02.1995 г., трафопостът бил изграден в държавен имот през 1965 г., като през 1992 г. към съществуващия трафопост била изградена пристройка- трафопост от 15 кв. м., със средства на ДФ „У.". По време на изграждането на пристройката, бил действащ Законът за електростопанството /ДВ бр. 95 от 1975 г., отм. ДВ бр. 64/1999 г./, съгласно чл. 2 ал. 1 на който, електрическите централи за производство на ел. енергия, ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия, били държавна собственост. Трафопоста и енергийните съоръжения в него, представлявали електрически уредби и мрежи за разпределение на електрическа енергия по смисъла на Закона. Поради това и независимо, че са били построени за нуждите на ДФ „У.", от момента на построяването им те са станали държавна собственост и като такъв по силата на законовата разпоредба трафопостът не е могъл да премине в собственост на „Устра холдинг” . Приетото от съда, че трафопостът преминал в собственост на „Устра холдинг” чрез приватизационна сделка, било в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, който приемал, че общите енергийни обекти, съгласно императивната разпоредба на чл. 2 ал. 1 от ЗЕ, са държавна собственост и съгласно нея електрическите уредби, които обслужват повече от един потребител, не могат да бъдат частна собственост и като такива били изключени от гражданския оборот. Поддържа се също, че за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, е необходимо да се докаже, че ответникът владее процесната вещ без основание. В случая ответникът владеел вещта на собствено основание- чл. 2 ал. 1 от ЗЕ (отм.), АДС № 1750 от 02.02.1995 г. и тези вещи били зачислени от 1974 г. като ДМА на дружеството. Неправилно съдът приемал, че ставало дума за сграда, а не за енергийно съоръжение. Сочи се също, че с влизане в сила на ЗЕЕЕ, по силата на закона се създавали за електроразпределителните предприятия сервитутни права върху съществуващи към датата на влизането му в сила енергийни обекти. Фактът, че дружеството владеело необезпокоявано трафопоста, се доказало и от показанията на св. М. М.- служител при ответното дружество, който от 1986 г. го обслужвал. Това налагало извода, че дори и да се приеме, че не са налице другите правопораждащи факти, ответникът станал собственик на процесния трафопост на основание чл. 79 от ЗС. Неправилно било решението и в частта, с която е уважен частично иска с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД- не било налице обедняване на „У. х.” , защото през процесния период той не е могъл да извлича полза, тъй като нямал правна и фактическа възможност да отдава процесния трафопост под наем на трети лица, а от събраните доказателства не се установявало „У. х.” да е титуляр на лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия". Поддържа се също, че исковете по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, могат да се използват само когато са изчерпани всички други начини, а чл. 117 ал. 7 от ЗЕ изрично уредил отношенията, свързани с използването на електрически уредби и съоръжения, собственост на трети лица, от разпределителното дружество. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски и представя списък на същите.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от "У.- х." Г. К., в който се изразява становище, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна. Атакуваното решение било законосъобразно. Поддържа се, че със ЗЕЕЕ /отм./ и Закон за енергетиката, подобни обекти били изключени от приватизационните сделки и следвало да са собственост на юридически лица, които били лицензирани да извършват дейности в енергетиката. Към момента, в който бил въведен този ограничителен режим- пар. 67 т. 9 от ЗЕЕЕ /отм./, собствеността на процесната сграда вече не била на приватизиращо се предприятие, а на такова с приключила приватизация и разпоредбата нямала обратно действие. Посочва се също, че електрическите централи, уредби и мрежи като държавна собственост по силата на изричната разпоредба на чл. 2 ал. 1 от ЗЕл. не могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване, на основание чл. 17а от ЗППДОП, но следвало да се отчете втората алинея на чл. 8 от ЗЕ като за правилното решаване спора, било от значение от кого и за какви нужди е построен същия. Правилно съдът констатирал, че процесния трафопост бил изграден със средства на ДФ „У.", че имота бил предоставен за оперативно управление на същатÓ фирма и, че лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, не дава правно основание на ответната страна да държи трафопоста. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание се посочва, че оплакванията на жалбоподателя, свързани с нарушение на материалния закон се основали на неправилно приложение на Закона за електростопанството, който понастоящем бил отменен и бил действащ по време на изграждане на процесния имот. В т. 2 на съдебно- техническа експертиза се установявало, че трафопоста с площ от 30 кв. м. бил построен преди 1979 г., без да е уточнено кога точно. Този закон бил в сила от 1975 г. и след като не били налице убедителни доказателства за годината на построяване, не можело да се направи извод за това, че бил приложим ЗЕ. Посочва се, че в АДС, на който ответникът основавал собствеността си, било посочено, че трафопоста бил построен 1965 г.- преди действието на ЗЕ, а довод за приложим ЗЕ от 1948 г., не бил направен във възивната жалба. В съдебно заседание претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове- за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 108 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение в размер на 18000 лв. с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ масивна сграда- трафопост със застроена площ от 27 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. с графично измерена площ от 190 кв. м. при граници на УПИ ІІІ- улица, ПИ с пл. сн. № 786, У. „Двадесет и шести декември”, за което притежавал н. акт. № 38 том 5 д. № 842/2010 г. по описа на СВ Г. М. при АВ. Твърди, че трафопоста бил изграден със средства на ДФ „У.” и с АДС № 1635/10.02.1993 г. бил предоставен за управление на същата фирма. По- късно държавната фирма била преобразувана в „У." ЕАД, което било приватизирано по реда на ЗППДОбП. С решение № 123/09.02.2004 г. на Кърджалийски окръжен съд било вписано в регистъра на търговските дружества решение на Общото събрание на акционерите за преобразуване на „У.” в „У. х.” чрез отделяне на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност, всяко от които поело част от активите и пасивите на „У." Г. К., при което в активите на ищеца останал процесния трафопост. Твърди, че не е предоставял ползването на процесния трафопост на други лица. Писмено предявил пред ответника правото си на собственост, което било оспорено, тъй като трафопоста бил заведен в активите на електроразпределителното дружество, за което притежавал АДС 1750/02.02.1995 г.

По делото не се спори, че ДФ „У." е преобразувана в еднолично търговско дружество „У.” ЕАД с РМС № 71/10.08.1993 г., като е постановено новото дружество да поеме пасивите и активите на държавната фирма по баланса й към 31.12.1992 г., което обстоятелство било вписано в съответния регистър. Това дружество било приватизирано по реда на ЗППДОбП като било преобразувано в „У." , а последното- преобразувано в „У. х.” чрез отделяне на пет нови еднолични дружества с ограничена отговорност. Видно от представеното по делото приложение № 1 към протокол от Общото събрание на акционерите на „У.” , проведено на 16.12.2003 г. и отделителен протокол, отделящите се дружества поели част от активите и пасивите на дружеството, като „У. х.” приело активи под форма на ДМА по сметка 203 сгради съгласно списък № 2. С писмо изх. № 73/16.01.1992 г. „Е." К. уведомило държавна фирма „У.” и „Е.” М., че е предвидено ел. захранването на обект „Жилищен блок кв. 47 Г. М. да се извърши като към трафопост № 4 /22/ се изгради пристройка, която да включва в обема си трафокилия за монтаж на трансформатор и помещения за табла за секциониране. По- късно бил изготвен проект и дадена виза за построяване на обект „пристройка на ТП № 4 към жил. блок”.

На 10.02.1993 г. бил съставен АДС на недвижим имот № 1635, за недвижим имот, находящ се в Г. М., кв. 48 парцел ІІІ със съседи: север- У. "В. К.", запад- У. "К. О." и изток- мера, представляващ трафопост със застроена площ 27 кв.м., етажност 1, масивна конструкция, построен 1992 г. Посочено е, че трафопоста е построен със средства на ДФ "У."- Г. К., въз основа на отстъпено право на строеж върху държана собственост съгласно заповед № 95/10.04.1992 г.

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 190 том 11 рег. № 2238 дело № 340/2010 г. по описа на нотариус Г. Г. с район на действие РС- М., "У. х.” Г. К. е признат за собственик на недвижим имот- масивна сграда, представляваща трафопост със застроена площ 27 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. с графично измерена площ от 190 кв.м., при граници УПИ III- улица, ПИ с пл.сн. № 786, У. „Двадесет и шести декември”. Със заявление № 217/29.07.2010 г. „У. х.” Г. К. предложил на ответното дружество да закупи или наеме процесния недвижим имот.

С решение от 28.12.1991 г., постановено по ф. д. № 29869/1991 г. по описа на СГС, било вписано ЕАД с държавно имущество с фирма „Н. е. к.” със седалище Г. С., което поема всички активи и пасиви на предприятията, описани в решението. Със заповед № ДВ-133- А/24.04.2000 г. на ДА по енергетика и енергийни ресурси, считано от 24.04.2000 г. е преобразувана „НЕК” ЕАД чрез отделяне на ново ЕАД с фирма „Е.- П.” ЕАД с капитал 1564000 лв., разпределен в поименни акции като дружеството е правоприемник на съответна част от активите и пасивите на „НЕК” ЕАД- С. по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г. с едноличен собственик на капитала- Държавата. С решение 5347/28.04.2000 г. на Пловдивския окръжен съд по ф. д. № 2436/2000 г. е вписано ЕАД „Е.- П.”. С решение № 6184/05.10.2006 г. по същото фирмено дело на ПОС, е вписано в търговския регистър преобразуването на „Е.- П.” под формата на отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Е.- С. З.” като наименованието на дружеството е променено на „Е. Б. Е.” . Приложена е по делото и Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-140-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР на ответното дружество за дейността- „разпределение на електрическа енергия” на обособената територия, определена в приложение № 1 към лицензията за срок от 35 години. От представената от ответника справка за дълготраен материален актив, се установява, че в баланса на електроразпределителното дружество е заведен актив ТПС 4 съд М- град от 01.12.1974 г. Видно от АДС № 1750/02.02.1995 г., признат е за държавна собственост като построен с бюджетни средства върху държавна земя, недвижим имот ТП- 4 Съда със застроена площ от 46 кв.м., етажност 1, година на построяване 1965, находящ се в Г. М., кв. 48, парцел ІІІ, предоставен за оперативно управление на НЕК- - С., клон „Е.”- К.

От заключението на вещото лице Ст. Стайков по назначената съдебно- техническа експертиза, която съдът приема, се установява, че в УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. има построена сграда- трафопост с площ 45 кв.м. Преди 1979 г. в имота била построена сграда- трафопост с площ 30 кв. м. , за която вещото лице не открило строителни книжа. През 1992 г. „ДФ „У.” . изградила пристройка към съществуващия вече трафопост с площ от 15 кв. м., за която имало строителни книжа- строително разрешение № 19/17.04.1992 г. и протокол за строителна линия № 6 от същата година. В АДС № 1635/10.02.1993 г. била описана сграда с площ 27 кв. м., построена през 1992 г., а през посочената година била построена само пристройката, която била с площ 15 кв. м. В АДС № 1750/02.02.1995 г. била описана сграда, която съществувала и в момента, с посочена година на построяване 1965, когато, вещото лице допуска, да е построен основния трафопост- ТП 4. Вещото лице посочва, че в момента сградата построена в УПИ ІІІ кв. 48 на М. била с площ 45 кв. м., представлявала трафопост, състояла се от две помещения с трансформатори и ел. табла, обслужвала консуматори на ел. енергия от кварталите наоколо без да може да посочи колко са. Вещото лице посочва, че сграда с 27 кв. м. няма. Пристройката от 15 кв. м. също била трафопост и можела да функционира самостоятелно и също захранвала консуматори, без вещото лице да може да посочи колко на брой.В съдебно заседание вещото лице обяснява допълнително, че двете сгради функционално били свързани и във всяка имало трансформатор и табла, които имали връзка един с друг и можели да работят в паралел и поотделно. Посочва, че в плановете на града през 1964 г. трафопост нямало, а основната сграда се появявала в плановете на града през 1979 г. С оглед записаното в АДС допуска първия трафопост да е бил построен през 1965 г.

От заключението на в. л. Г. Добруджалиева по назначената по делото счетоводна експертиза, което съдът приема се установява, че средномесечния пазарен наем за процесния имот трафопост с площ от 27 кв.м, построен върху държавен УПИ кв. 48 по плана на Г. М. за периода от 03.08.2007 г. до 04.08.2010 г. възлизал на сумата от 7592.45лв.

От показанията на св. М. К., служител при ответното дружество от 1986 г. се установява, че процесния трафопост ТП- 4 се намира до бившия съд, над ж.п. гарата. Сградата била масивна, с площ от около 45 кв.м. Повече от 20 години съществувал този трафопост, бил с две помещения, два трансформатора и бил поддържан от ответника. Имало пристройка, свързана функционално с трафопоста, но не знае кога и кой я построил. Трафопоста можел да работи без пристройката. Във връзка с поддръжката на съоръженията, в трафопоста влизали само служители на ответника, който поддържал и сградата външно.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани, и като такива следва да се отхвърлят.При иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и, че ответникът я държи или владее без основание.А съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая по делото не се установява ищецът да е собственик на процесния имот, нито действителния собственик да е изгубил собствеността си.

По време на действието на отменения Закона за електростопанството от 1948 г. и З. за е., обн. на 12.12.1975 г., действал до юли 1999 г., енергийните обекти и съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, са били изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЕ от 1948 г., енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са били държавна общонародна собственост. Съгласно чл. 3 от З.- Д. можела да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации- водни синдикати, кооперации и др., строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, което е ставало при определени условия. Съгласно разпоредбата на чл. 2 на Закона за електростопанството- обн. ДВ бр. 95 от 12.12.1975 г., в сила от 1.07.1976 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г., който съгласно § 5 от ПЗР на ЗЕ- отменя Закона за електростопанството от 1948 г., електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, са държавна собственост. Ал. 2 на сочената разпоредба допускала само кооперативни и други обществени организации с разрешение на А. "Е." да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия, като държавните предприятия не са били включени в тази разпоредба. Ищцовото дружество не е било от вида на посочените в цитираните закони органи и организации.

Освен това, няма спор, че при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество- имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго- чл. 17а от ЗППДОбП. Към момента на преобразуване на държавната С.- К. в ЕАД, обаче е действал Закона за електростопанството от 1975 г., който, както се посочи, е установявал държавна собственост върху енергийните обекти за пренос и разпределение на ел. енергия, като е било допуснато изключение само за кооперации и обществени организации, какъвто правен субект не е била държавната организация С.- К. Следва да се посочи и това, че по делото няма данни, процесният трафопост да е бил в активите на преобразуваната държавна фирма, да е бил включен в баланса на "У." ЕАД, за да се намира същия в активите на ищеца като правоприемник, и който претендира да е техен собственик. Напротив, по делото се установява, че в баланса на електроразпределителното дружество бил заведен актив ТПС 4 съда М. от 01.12.1974 г. Дори и процесния трафопост да беше заведен в активите на „У. х.” , да беше вписан в баланса му, то това не е основание да се приеме, че ищецът е станал собственик на същия, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото, а и частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, каквато хипотеза в случая не е налице.Или, от посоченото следва, че нито държавната организация С.- К., нито образуваната фирма с държавно имущество с наименование „Устра”, нито преобразуваното на основание 17 от ЗППДОбП и негов правоприемник „У.” ЕАД с държавно имущество, са били собственици на процесния трафопост и той не е съществувал в техния патримониум, тъй като същият е бил собственост на Държавата. Ищецът като правоприемник на ЕАД също не е могъл и не е станал собственик на трафопоста.

Или, след като по силата на чл. 2 от ЗЕ от 1948 г. /отм./, при действието на който съдът приема, че е бил построен трафопоста с площ 30 кв. м., а и при действието на Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./, когато е преобразувано държавното С.- К. в търговско дружество с държавно имущество и е била построена пристройката- трафопост с площ 15 кв. м., върху енергийните обекти е била установена държавна собственост, въведен бил режим на изключителна държавна собственост и тази собственост не е придобита от други лица, процесният обект не е станал собственост на ищеца на основание чл. 17а от ЗППДОбП, тъй като към момента на преобразуването, са могли да бъдат притежавани само от държавата, а по изключение- от кооперации и обществени организации, какъвто правен субект праводателят на ищеца не е бил. Предоставянето на съоръженията за пренос, разпределение и снабдяване с ел. енергия, изключителна държавна собственост, каквото е процесния трафопост, на потребители, за ползване и оперативно управление на отделни потребители, не променя характера на собствеността, освен в хипотезата на ал. 2 на чл. 2 от ЗЕ. Освен това, сградата на трафопоста като енергиен обект по смисъла на отменения ЗЕ, с оглед предназначението й да обслужва техническото съоръжение със специален режим за разпределение на електрическа енергия, не представлява самостоятелен обект на собственост и правният й режим следва този на ел. съоръжението. Следва да се отчете и това, че съгласно приетите последващи нормативни актове в енергетиката- Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и Закон за енергетиката, подобни обекти са изключени от приватизационните сделки и следва да са собственост на юридически лица, които са лицензирани да извършват дейности в енергетиката, каквато лицензия притежава ответното дружество.

И не на последно място следва да се има предвид и това, че съгласно заключението на вещото лице инж. Ст. Стайков, в УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. има построена сграда- трафопост с площ 45 кв.м., а сграда с площ 27 кв. м., каквато е претенцията за собственост на ищцовата страна, няма. В тази връзка вече се посочи, че основната сграда- трафопост с площ 30 кв. м., била построена през 1965 г. при действието на ЗЕ от 1948 г., а пристройката от 15 кв. м. била построена през 1992 г. при действието на отменения ЗЕ от 1975 г. Следва да се има предвид и приложения АДС № 1750/02.02.1995 г., съставен по надлежния ред, който не създава право на собственост, но се ползва с доказателствена сила, с каквато се ползват и отразените в него обстоятелства, и удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното. Действително в АДС № 1635/10.02.1993 г. е записана сграда- трафопост със застроена площ 27 кв. м. и с година за построяване 1992 г., което обаче не отговаря на действителното положение, тъй като, както вече се посочи, установено е по делото, че през 1992 г. е построен трафопост с площ 15 кв. м., за която сграда има издадено строително разрешение и протокол за строителна линия от същата година.

Предвид изложеното и тъй като по отношение на процесния имот ищецът не е доказал материалноправната си легитимация, една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, следва да се постанови решение, с което се отхвърли предявения иск по чл. 108 от ЗС за собственост на трафопост със застроена площ от 27 кв. м. С оглед изхода по този иск и тъй като трафопоста като енергиен обект се ползва от ответника правомерно, следва да се отхвърли и иска за обезщетение за период от три години назад, считано от 04.08.2010 г. в общ размер на 18000 лв., по 500 лв. на месец. Предвид изхода по делото по иска по чл. 108 от ЗС, съдът счита, че не следва да се произнася по възраженията на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност върху процесния имот и за възникнали в негова полза сервитутни права върху енергийния обект и създадена сервитутна зона. Като е направил различни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Поради това следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявените искове са уважени и се постанови друго решение по същество, с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове по чл. 108 от ЗС и този по чл. 59 от ЗЗД.

При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 4501.57 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 48/03.05.2011 г., постановено по Г. д. № 397/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта, с която Е. „Б. Е.” Г. П. на основание чл. 108 от ЗС е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на „У.- х.” Г. К. на недвижим имот, представляващ масивна сграда- трафопост със застроена площ от 15 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М. с графично измерена площ от 190 кв. м. при граници на УПИ ІІІ- улица, ПИ с пл. сн. № 786, У. „Двадесет и шести декември”, както и да заплати сумата в размер на 7592.45 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на недвижимия имот на основание чл. 59 от ЗЗД, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.- х.” Г. К., У. „С. С. № *, ЕИК * против Е. „Б. Е.” , със седалище и адрес на управление Г. П. 4000, район Централен, У. „Х. Г. Д.” № *, ЕИК *, иск на основание чл. 108 от ЗС за собственост на недвижим имот, представляващ масивна сграда- трафопост със застроена площ от 15 кв. м., построен върху държавен УПИ ІІІ кв. 48 по плана на Г. М* с графично измерена площ от 190 кв. м. при граници на УПИ ІІІ- улица, ПИ с пл. сн. № 786, У. „Двадесет и шести декември”, както и иска за заплащане на сумата в размер на 7592.45 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на недвижимия имот на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „У*- х*” Г. К*, У. „С* С. № *, ЕИК * да заплати на „Е. Б. Е.” със седалище и адрес на управление Г. П. 4000, район Централен, У. „Х/ Г. Д/” № *, ЕИК * направените разноски по делото в размер на 4501.57 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/