Р Е Ш Е Н И Е
25.05.2021 год.
Номер
260050 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 15 (петнадесети) февруари Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 242 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от К.Х.Х. с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв.С.С. от ШАК срещу Наказателно постановление
№0323-0057/26.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на
наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон, поради изтекло действие на Заповедта на
министъра на здравеопазването към датата на извършване на деянието и поради
липса на умисъл за осъществяване на нарушението. Отрича се извършване на
нарушението. Освен това дори да било извършено нарушението, то същото било
маловажно.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят
се представлява в съдебно заседание от пълномощника, който поддържа жалбата. Допълва
основанията в нея с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
описание на нарушението, обстоятелствата при които е осъществено и законовите
разпоредби, които са били нарушени.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН и в представеното по делото писмено становище, излага подробни
аргументи в подкрепа на издаденото наказателното постановление и моли същото да
бъде потвърдено изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 27.04.2020 г. жалбоподателят и спътничката му св. Д. А. пътували с
автомобила на Х. в гр.***, като не били поставили обезопасителните колани, с
които бил оборудван автомобила. Същите били спрени за проверка от св. В.К. –
полицейски служител в РУ-В.Преслав. След като им се представил св. К. ги
поканил в сградата на РУ-В.Преслав за съставяна на АУАН за установеното
нарушение. Св. К. се прибрал в сградата на полицията и изчакал жалбоподателя
пред входа. Жалбоподателят пристигнал пред сградата на РУ-В.Преслав, слязъл от
автомобила и около 10.50 ч., влязъл в сградата без поставена защитна маска на
лицето, която да покрива носа и устата на закрито
обществено място, с което не е изпълнил противоепидемична мярка въведена на
територията на Република България. След като му била направена
забележка, че не спазва противоепидемичните мерки, Х. излязъл от сградата,
отишъл до автомобила си, взел от там маска и си я поставил на лицето и отново
се върнал в сградата на РУ-В.Преслав. За
извършеното административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗЗ, св. Я.Х., съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. В актът нарушителя е записал собственоръчно, че няма
възражения. След съставяне на акта административно-наказателното производство е
било прекратено на основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката
е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен ТО-В.Преслав с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК. С Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 18.02.2020 г. било отказано образува не
наказателно производство, а преписката била върната на ОД на МВР – Шумен с
оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност
на лицето. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
Съдът счита за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Я.Х. и В.К.- полицейски служители, които кредитира
изцяло т.к същите са последователни, логични, кореспондират с приложените
писмени доказателства и няма индиция за тяхната заинтересованост.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на
чл.209а от ЗЗ съгласно Заповед №372з-845/24.03.2020 г. и Заповед №372з-1313/14.05.2020
г. и двете изд. от Директора на ОД МВР-Шумен.
Възраженията
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП са неоснователни: в двата акта описанието на нарушението
отговаря на правната квалификация, пълно и точно пресъздава от обективна страна
извършеното нарушение; освен това дори и да е допусната
нередовност в АУАН, което в случая не е така, съгл.чл.53, ал.2 от ЗАНН се
издава НП, когато е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, което се установи по безспорен начин, в НП изключително подробно
са описани обстоятелствата на извършеното нарушение, като не може да се твърди
от нарушителя, че не е разбрал в какво е обвинен, заповедта на
Министъра на здравеопазването е обявена в официалния сайт на Министерство на
здравеопазването, на официалния сайт на РЗИ, което я прави известна на
гражданите на РБългария, освен това в медийното пространство изрично и
многократно бяха обявени противоепидемичните мерки, повтарям многократно,
своевременно и точно, поради което незнанието им от страна на жалбоподателя
противоречи на формалната и житейска логика и съдът го приема единствено като
твърдение в своя защита, целящо оневиняването му, в Закона за нормативните
актове изрично са посочени нормативните актове и Заповед на министъра не е от
тях, поради което не подлежи на обнародване в ДВ, превратното тълкуване на
Заповедите на МЗ, като нормативни актове не се споделя от настоящия състав.
Представеният препис – екземпляр от
АУАН за нарушителя, наистина е изключително блед и нечетлив, но при връчването
му жалбоподателя се е запознал със съдържанието на акта и го е подписал.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на
процесната дата, жалбоподателят е влязъл в
сградата на РУ-В.Преслав без поставена защитна маска за лице, която да покрива
носа и устата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към датата на
извършване на деянието/, при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01-197 от 11.04.2020 г. и РД-01-225 от 20.04.2020 г., РД-01-228 от 21.04.2020 г., РД-01-238 от 26.04.2020 г., РД-01-247/01.05.2020 г., РД-01-249/ 03.05.2020 г.,
РД-256/11.05.2020 г. и РД-01-259/11.05.2020 г. – всички на Министъра на здравеопазването
и по-конкретно в т. 9 от част I на същата е въведено задължение:“Всички лица, които се намират на открити или
закрити обществени места/в това число транспортни средства за обществен
транспорт, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улуци,
автобусни спирки и др./, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата/в това число кърпа, шал и др./. Посочената
заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай,
съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването
му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и
участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В хода на изпълнението на акта
чрез средствата за масово осведомяване са оповестени съображенията за неговото издаване. Със заповед №РД-01-236/24.04.2020 г. е удължен срокът на действие на
заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. до 13.05.2020 г. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед е
била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието /27.04.2020 г. /, като същата е
била отменена едва след това със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., считано от
14.05.2020 г.
Не се доказа защитната теза на жалбоподателя, обективирана
в показанията на св. А., че жалбоподателя е влязъл в сградата на РУ-В.Преслав,
за да попита дали е необходимо да постави на лицето си предпазна маска. Ноторно известен факт е, че в хода на изпълнението на
акта/Заповедта/ на Министъра
на здравеопазването чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване, както и задълженията
на адресатите му. Свидетелката е заинтересована от изхода на делото, поради
близките си отношения с жалбоподателя. Показанията й противоречат на
показанията на полицейските служители и писмените доказателства. Показанията на свидетелите очевидци на нарушението К. и Х., съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още
повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма
индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. Противоречи на формалната и житейска логика полицейските
служители без причина да обвиняват неоснователно жалбоподателя в извършване на
административно нарушение.
В тази връзка съдът съобрази подкрепя извода на прокурора, че
деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява административно
нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът
намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето
и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод
на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера
на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение
на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай"
по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Наличието на смекчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства е съобразено от административнонаказващия орган, който е наложил
наказание в предвидения в закона минимален размер.
При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след
извършване на деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала
промяна, както в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В този смисъл обаче първоначално въведеният в разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ текст не е отпаднал, а е бил видоизменен в разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който съдържа идентична възможност за министъра на здравеопазването
да въвежда временни противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението
в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е препращала към разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, доколкото именно в текста на същата /в сила към датата на
извършване на деянието/ е била предвидена възможността на министъра на здравеопазването
да издава съответни заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След
изменението такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ
/изм. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, поради което и разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / препраща именно към текста на чл. 63, ал.
4 от ЗЗ.
С оглед на
гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение, процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която
следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Съдът намира, че сторените разноски в размер на 6.38 лева
за заплащане на пътни разноски за явяване на свидетел, следва да се възложат на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №0323-0057/26.06.2020 г., издадено от Директора на
ОД МВР-Шумен, с което на К.Х.Х.
с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ и на
основание същата разпоредба е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА К.Х.Х.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР със седалище и адрес на
управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
ОСЪЖДА К.Х.Х.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на РС-Велики Преслав сумата от 6.38 лева за заплащане
на пътни разноски за явяване на свидетел.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: