РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. В., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110106660 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В. Д. В. срещу С. В. АТ. първоначално
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от
ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както
следва: 1./ сумата в общ размер от 16 936.45 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от право на ползване по отношение на 2/3 /две трети/ ид. ч. от недвижим имот,
представляващ ап. 12, находящ се в гр. В., бл. **, вх. „*“, ет. *, ж. к. „В.“, ** микрорайон на
гр. В., състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два
балкона, със застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащото избено помещение с площ от
6.20 кв. м., както и 2.1103% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя, при граници за жилището: тревна площ, вх. *, тревна площ, стълбище,
коридор и ап. № **, за периода от 12.10.2012 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
за забава върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
12.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението и 2./ сумата в общ размер от
7 329.84 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху всяко плащане за
главница за периода от 01.11.2012 г. до 12.05.2021 г.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са съсобственици на
гореописания недвижим имот, придобит по време на прекратения между тях брак, при
следните квоти – 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата. Поддържа, че след
преустановяване на брачната връзка имотът се използвал изцяло от ответницата. Предвид
факта, че съсобственият имот се ползва изцяло и само от ответницата, ищецът е поканил
същата да му заплаща обезщетение за ползата, от която е лишен. Твърди се, че поканата е
връчена на 23.03.2010 г. чрез нотариус В. Г., т.е. поддържа се, че обезщетението е дължимо
от 23.03.2010 г.
Излага се в исковата молба, че между страните вече е воден съдебен процес с предмет
идентичен на този по настоящото производство приключил с влязло в сила решение, въз
1
основа на което ответницата е била осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от
3 971.44 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на
собствените на ищеца ид. ч. от процесния недвижим имот за периода от 24.03.2010 г. до
11.10.2012 г., ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забавеното плащане на
главницата до окончателното погасяване на вземането и мораторна лихва в общ размер от
783.23 лева за периода от 24.03.2010 г. до 18.10.2012 г.
Сочи се, че въпреки отправената покана и последващото осъдително решение,
ответницата не изпълнявала задължението си да заплаща обезщетение на лишения от
ползване ищец.
Поддържа се, че размерът на обезщетението за лишаване от правото на ползване по
отношение на 2/3 ид. ч. от съсобствения недвижим имот за един календарен месец възлиза
на 165.00 лева. За периода от 12.10.2012 г. – денят следващ края на предходния период, за
който е присъдено обезщетение – до 30.04.2021 г. са изминали 102 цели месеца и 20 дни от
м.октомври 2012 г. или общо дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се сочи, че
възлиза на 16 936.45 лева. Навеждат се доводи и за това че доколкото ответницата е в забава,
дължи и заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, чийто общ размер възлиза
на 7 329.84 лева и е за периода от 01.11.2012 г. – денят, следващ деня, на който е следвало да
се плати главницата /последното число на всеки календарен месец/ до повторното сезиране
на съда – 12.05.2021 г.
По същество се моли съдът да уважи по основание и размер предявените граждански
притезания.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Не се оспорва,
че страните са бивши съпрузи; че е налице съсобственост между тях, учредена върху
процесния недвижим имот, придобит по време на прекратения брак, при квоти 2/3 ид. ч. за
ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата.
Исковете обаче се оспорват както по основание, така и по размер. Ответницата
твърди, че не е препятствала достъпа на ищеца до имота, напротив самият ищец не е
пожелал ползването на притежаваните от него ид. ч. от апартамента. Сочи се, че последният
не е отправял покана за ползване на имота и искане за заплащане на обезщетение в
определен размер за ползите, от които е лишен, доколкото от ангажираната разписка на л.
26 не ставало ясно, че на ответника е връчена представената по делото нотариална покана на
л. 25, тъй като текстът на разписката е бил поправен – не съдържал последната цифра на
рег. номера на нот. покана, а именно „2“, годината била изписана печатно „2010 г.“, но
впоследствие текстът бил поправен на ръка на „2009 г.“, включително бил поправен и томът
от „1“ на „4“. Инвокирано е възражение за изтекла в полза на ответницата кратка
погасителна давност по отношение както на мораторната лихва, така и на главницата, като
последната обосновава възражението с доводи, за това че вземанията на ищеца за
обезщетения за лишаване от правото на ползване по своята правна същност представляват
периодични плащания, доколкото имат характер на наем.
По същество се моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Д.П.
поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Л.Ш. поддържа
отговора си и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Предявените искове са с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За
успешното провеждане на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от
2
ползването на съсобствен недвижим имот ищецът следва в условията на пълно и главно
доказване да установи в процеса, че с ответника са 1./ съсобственици на посочената в
исковата молба вещ, че в рамките на исковия период 2./ ответникът е ползвал лично имота,
като е възпрепятствал ищеца да ползва общата вещ, че 3./ ищецът е поискала да ползва
имота посредством писмена покана до съсобственика; следва да се установи и 4./
изискуемостта на главното вземане и изпадането на длъжника в забава и 5./ размера на
предявените граждански притезания.
В тежест на ответника е да да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
а при установяване на горното от ищеца да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ответника е да докаже и всички свои дилаторни и перемпторни възражения.
Първият правнорелевантен факт не е спорен между страните, като същият се
констатира по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи – договор за
продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти от
22.08.1990 г. /л. 8/ и решение № 560/05.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1535/2008 г. на
ВКС /л.10/, а именно ищецът и ответникът са бивши съпрузи, като между същите е учредена
обикновена съсобственост след преустановяване на брачната връзка върху процесния
недвижим имот, представляващ ап. **, находящ се в гр. В., бл. **, вх. „*“, ет. *, ж. к. „В.“, **
микрорайон на гр. В., състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня,
коридор и два балкона, със застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащото избено
помещение с площ от 6.20 кв. м., както и 2.1103% ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавна земя, при граници за жилището: тревна площ, вх. *,
тревна площ, стълбище, коридор и ап. № **, придобит по време на прекратения им брак, при
квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответника.
Вторият правнорелевантен факт се оспорва от ответната страна, която поддържа, че
не е възпрепятствала ищеца да упражни правомощието си да ползва общата вещ съобразно
притежаваните от него права. Съгласно тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР
№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, правото на обезщетение не възниква, когато съсобственикът
отказва да приеме предоставената му възможност да ползва общата вещ, съответно на дела
му или да ползва общата вещ заедно с другия съсобственик, тъй като в този случай е налице
нежелание да се ползва общата вещ. Доводите на ответника в тази насока обаче, от една
страна, остават недоказани, доколкото не са ангажирани никакви доказателства, за това че
не е осигурил на ищеца ползването на общата вещ съобразно притежаваната от него квота в
съсобствеността, от друга страна, са и опровергани от ищеца посредством ангажираните
нотариални покани на л. 25 и л. 69, които са надлежно връчени на ответника, респективно на
23.03.2010 г. и 12.11.2010 г., видно от разписката на л. 26 и от обратната разписка,
ситуирана на гърба на л. 70, и от които се установява по несъмнен начин, че ищецът,
считано от 14.04.2000 г. е лишен от правото си на ползване на съсобствения недивижим
имот, поради което същият е предложил на ответника варианти за съвместното ползване на
общата вещ, за който факт е съставен и протокол от 09.11.2010 г. по описа на нотариус О.
С., рег. № ***, с район на действие Рс-В. /л. 70/. Още повече, че по делото е ангажирано
влязло в законна сила решение от 22.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 2523 по описа за
2014 г. на ОС-В., от което е видно, че между страните по-рано във времето е водено дело с
предмет вземане по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
в размер от 3 971.44 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по
отношение на 2/3 ид. ч. от процесния недвижим имот за периода от 24.03.2010 г. до
11.10.2012 г.
Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на
няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ,
поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването
на общата вещ. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият
3
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с
вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него.
Ето защо, съдът, съобразявайки приобщените нотариални покани, приема за доказан
и втория елемент от фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Третият правнорелевантен факт също е оспорен от ответната страна с доводи, че
ищецът не е поискал от ответника заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
имота, като се твърди, че представената на л. 25 нотариална покана не е връчена на
ответника, имайки предвид обстоятелството, че разписката на л. 26 е поправена. Следва да
се отбележи, че ответникът в преклузивния срок по 193, ал. 1 от ГПК не е оспорил нарочно
истинността на разписката с искане за откриване на инцидентно производство по чл. 193 от
ГПК. Разписката е представена с исковата молба, т. е. възможността за оспорване
истинността на документа е преклудирана с изтичане на срока за отговор по чл. 131 от ГПК,
като в същия срок ответникът единствено е навел твърдения, за това че текстът на
разписката е поправен, с оглед зачеркванията, като е навел твърдения, за това че не е
получил приложената към исковата молба нотариална покана, т.е. оспорил е
доказателствената стойност на документа, но не и истинността му. Едва в хода на първото
по делото о.с.з. ответникът е оспорил първо автентичността на документа, а след това и
съдържанието му по смисъла на чл. 193 от ГПК. Понятието истинност в обективното
гражданско процесуално право е родово и включва автентичност /авторство на изявлението
– подписа на автора или изявлението над подписа/ и вярност /съответствие на
удостовереното в документа с действителността/. Затова оспорването на истинността на
документите по реда на чл. 193 ГПК, може да има за предмет оспорване автентичността на
всички видове документи, които имат определен автор – официални и частни,
свидетелстващи и диспозитивни, и оспорване верността на свидетелстващите официални
документи, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила. В конркетния
случай, макар че не е открито инцидентно производство по чл. 193 от ГПК, доколкото е
оспорен фактът на писменото поискване за заплащане на търсената сума посредством
нотариалната покана на л. 25, то доказателствената сила на разписката на л. 26 следва да се
цени с оглед на всички обстоятелства по делото по арг. от чл. 178, ал. 2 от ГПК, имайки
предвид нанесените поправки в текста на документа. По делото във връзка с връчване на
нотариалната покана, находяща се на л. 25, са ангажирани гласни доказателства чрез разпита
на свид. С.С. – помощник-нотариусът, който е връчил поканата, чиито показания съдът
кредитира, доколкото са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни.
Последният сочи в показанията си, че разписката се предоставя на адресата като празна
бланка и последният я попълва собственоръчно, след като връчителят предяви
нотариаалната покана и адресата се запознае със съдържанието й. След това връчителят
скрепва екземпляра, който е за нотариалната кантора и за подателя с попълнената от
адресата разписка. Свид. С. сочи още, че скрепването означава, че точно тази нотариална
покана е връчена, като на практика отбелязаните от адресата номера в разписката и
зачеркванията нямат значение за факта на връчването, доколкото разписката се защипва за
самата покана и се подпечатва на две места по средата, за да се установи после, че
действително тази покана е връчена по тази разписка. Ето защо, съдът приема, че
ангажираната от ищеца нотариална покана от 10.12.2009 г., рег. № 11552, том 4, акт 40 по
описа на нотариус В. Г., вписана в НК под рег. № *** с район на действие РС-В., е връчена
на ответника на 23.03.2010 г., независимо от констатираните зачерквания върху текста на
разписката на л. 26. Видно от съдържанието на нотариалната покана ищецът е поканил
ответника да му заплаща ежемесечно сумата в размер от 650.00 лева, считано от датата на
поканата до окончателното ликвидиране на съсобственотта между тях, поради това че
единствено ответникът ползва имота, а ищеца е лишен от тази възможност.
4
По естеството си писменото поискване представлява едностранно волеизявление, от
което следва да е видно, че лишеният от ползване иска да му се заплаща обезщетение.
Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато
съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Поради това не е
нужно за всеки период от време, докато трае ползването на съсобствената вещ само от
единия или няколко съсобственици, да се отправя писмена покана. Без значение е дали
поканата е нарочна. Същата може да се съдържа и в друг акт – най-често в искова молба за
същото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за друг период. В този смисъл е и каузалната
практика на ВКС, обективирана в множество решения - /решение № 696/26.09.2009 г. по гр.
д. № 1685/2008 г. на ВКС; решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС;
решение № 351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ВКС и др./. Т.е. дори да се приеме, че
нотариалната покана на л. 25 не е връчена на ответника, то исковата молба, в резултат на
чието депозиране е инициирано производството по гр. д. № 15347 по описа за 2012 г. по
описа на РС-В. за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 24.03.2010
г. до 11.10.2012 г., по своята правна същност е писмена покана по смисъла на цитирания
законов текст за последващите периоди.
В настоящия случай съдържанието на нотариалната покана от 10.12.2009 г., връчена
на ответника на 23.03.2010 г., удовлетворява напълно изискването на чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй
като в него не е необходимо да се сочи нито квотата на съсобственика, нито размера на
задължението, нито периода, за който се претендира обезщетението. Те подлежат на
уточняване и установяване в хода на съдебното разглеждане.
Ето защо, съдът приема и третия правнорелевантен за спора юридически факт за
доказан по несъмнен начин.
Задължението за заплащане на обезщетение възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,
което е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. Т.е. считано от 23.03.2010 г. вземането на ищеца е станало
изискуемо и ответникът е изпаднал в забава от този момент, имайки предвид датата на
връчване на нотариалната покана от 10.12.2009 г., което обуславя дължимостта и на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва за релевирания период.
Крайният извод на съда е за доказаност на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД по основание.
За установяване размера на предявените граждански притезания по делото е
ангажирано експертно заключение по СТОцЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, последователно, обектвино и неоспорено от страните. В о.с.з. вещото лице
поддържа заключението си, от което се констатира, че месечната средна пазарна наемна
цена на процесния апартамент без обзавеждането за периода от м.10.2012 г. до м.12.2019 г. е
270.00 лева или по 180.00 лева за притежаваните от ищеца 2/3 ид. ч. от апартамента, а за
периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г. – 300.00 лева или по 200.00 лева за притежаваната от
ищеца квота. Общият размер на средната пазарна наемна цена за периода от 12.10.2012 г. до
30.04.2021 г. възлиза на 18 790 лева за притежаваните от ищеца 2/3 ид. ч. от общата вещ.
Констатира се още от експертното заключение, че размерът на мораторната лихва,
начислена върху всяко вземане за главница по отношение на притежаваните от ищеца
идеални части за периода, считано от 12.10.2012 г. до 30.04.2021 г., възлиза на 7 685.00 лева,
като акцесорното вземане е начислено за предявения процесен период от 01.11.2012 г. до
12.05.2021 г. с оглед принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал.
2 от ГПК.
Ответникът оспорва претендирания от ищеца размер, като инвокира възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност. Възражението е основателно, но следва да се
приложи общото правило на чл. 110 от ЗЗД, т.е. петгодишния давностен срок, а не както се
5
твърди от ответника краткият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото
вземането на ищеца по чл. 31, ал. 2 от ЗС е за парично обезщетение, поради това че не може
да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, а не за наем или
друго периодично плащане. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 240/21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г. на ВКС и др. Не може в конкретния
случай да се приложи и новото правило на абсолютния давностен срок по арг. от чл. 112, ал.
2, т. 3 ЗЗД, тъй като хипотезата на чл. 31 ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД на едно лице за сметка на друго – арг. от ТР №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС .
Крайният извод на съда е, че с погасителна давност са покрити всички вземания за
периода от 12.10.2012 г. до 11.05.2016 г., доколкото с предявяване на иска /12.06.2021 г./
давността е прекъсната – арг. от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, като дължимият непогасен по
давност остатък на вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС възлиза на 11 056.13 лева и обхваща
периода от 12.05.2016 г. до 30.04.2021 г. До този размер искът е основателен, като за
разликата до предявения размер от 16 936.45 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Краткият тригодишен давностен срок е приложим досежно вземането за мораторна
лихва по арг. от чл. 111, б. „в“, предл. 2-ро от ЗЗД. С погасителна давност са покрити
вземанията за лихви, начислени върху всяко плащане за главница по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
периода, считано от 01.11.2012 г. до 11.05.2018 г. Непогасеният остатък на вземането за
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД възлиза на 4 380.13 лева и е начислена за периода от
12.05.2018 г. до 12.05.2021 г. До този размер искът е основателен, като за раликата до
предявения размер от 7 329.84 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски съразмерно
с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 1 654.32 лева, формирана, както
следва: 617.45 лева – държавна такса; 254.45 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ и 19.08
лева – депозит за свидетел и 763.34 лева – адвокатски хонорар, който е платен в брой, видно
от ангажирания договор за правна защита и съдействие, който представлява разписка по арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за прекомерност е несъстоятелно,
имайки предвид, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при материален интерес от 24 266.29 лева минималният
размер на адвокатския хонорар е 1 257.99 лева, а в конкретния случай договореният дори е
под минимума – 1 200.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноските съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ размер възлиза на 378.44
лева – адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, СТ. В. АТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. ** да заплати на В. Д. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. **, вх. „Б“, ет. *, ап. ** сумата в общ размер от
11 056.13 лева /единадесет хиляди петдесет и шест лева и тринадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по отношение на 2/3 /две
трети/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ ап. **, находящ се в гр. В., бл. **, вх. „*“, ет.
*, ж. к. „В.“, ** микрорайон на гр. В., състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет,
килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащото
избено помещение с площ от 6.20 кв. м., както и 2.1103% ид. ч. от общите части на сградата
6
и правото на строеж върху държавна земя, при граници за жилището: тревна площ, вх. *,
тревна площ, стълбище, коридор и ап. № **, за периода от 12.05.2016 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава върху обезщетението, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 12.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението и
сумата в общ размер от 4 380.13 лева /четири хиляди триста и осемдесет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена върху всяко плащане за
главница за периода от 12.05.2018 г. до 12.05.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл.
**, вх. „*“, ет. *, ап. ** против С. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. **, вх.
„*“, ет. *, ап. ** първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъджане на ответника
да заплати на ищеца сумите, както следва: 1./ 5 880.32 лева /пет хиляди осемстотин и
осемдесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разликата над уважения
размер от 11 056.13 лева до предявения от 16 936.45 лева - обезщетение за лишаване от
право на ползване по отношение на 2/3 /две трети/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ
ап. **, находящ се в гр. В., бл. **, вх. „*“, ет. *, ж. к. „В.“, ** микрорайон на гр. В., състоящ
се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със
застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащото избено помещение с площ от 6.20 кв. м.,
както и 2.1103% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна
земя, при граници за жилището: тревна площ, вх. *, тревна площ, стълбище, коридор и ап. №
**, за периода от 12.10.2012 г. до 11.05.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху
обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.05.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението и 2./ 2 949.72 лева /две хиляди деветстотин
четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща разликата над
уважения размер от 4 380.13 лева до предявения размер от 7 329.84 лева - мораторна лихва,
начислена върху всяко плащане за главница за периода от 01.11.2012 г. до 11.05.2018 г.
ОСЪЖДА СТ. В. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. **, вх. „*“, ет. *,
ап. ** да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. **, вх. „*“, ет. *,
ап. ** сумата в общ размер от 1 654.32 лева /хиляда шестстотин петдесет и четири лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап.
** да заплати на С. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. „В.“, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап.
** сумата в общ размер от 378.44 лева /триста седемдесет и осем лева и четиридесет и
четири стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7