Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 05.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа
докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 310/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано
от … А. А., чрез пълномощник, против М.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на
исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът
го е инициирал, за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете
са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) - 11.02.2020 г. По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 7033/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
II ГО, 177 състав, което с Определение № 43106 от 17.02.2020 г. е прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на това, е образувано
ч.гр.д. № 205/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 222 от 03.06.2020 г. за
следните суми: сумата от 915,60 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 11.2017 г. до 01.2018 г., сумата от 18,31 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 31.01.2020 г., сумата от 3,70 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение за дялово разпределение за периода от 11.2017 г. до
12.2017 г., сумата от 0,08 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от
31.12.2017 г. до 31.01.2020 г. и законната лихва върху двете главници, считано
от 11.02.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 75 лева
разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и 25 лева заплатена държавна такса.
Претендираните вземания произтичат от следните обстоятелства: доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., обл. С., общ. В., ж.к. „…“, бл. , вх. , ет. , aп. , аб. …. – за периода от месец ноември 2017 г. до
месец януари 2018 г.
В исковата
молба ищецът излага, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е
клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързан от общите условия
на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил
правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че
през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което
ответникът дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в
45-дневен срок след от датата на публикуването на дължимите суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото
дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски,
като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по
местонахождение на имота. За дължимите суми за неплатена стойност на
доставената топлинна енергия, за дялово разпределение и лихва за забава в
плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.
Цената на исковете е 915,60 лева – главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия, 18,31 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия, 3,70 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово
разпределение и 0,08 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, за
които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника
на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главниците
считано от 11.02.2020 г. до окончателното изплащане. Иска от съда да признае за
установено, че се дължат от ответника на ищеца и направените в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендира се и присъждане на направените в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата
молба е допусната техническа грешка при посочването на периода, за който се
претендира главница за дялово разпределение – от м. 11.2017 г. до м. 01.2018
г., вместо до м. 12.2017 г., както е посочено в заявлението по чл. 410 от ГПК.
Това се установява от обстоятелството, че се претендира задължение за дялово
разпределение за два месеца – ноември и декември 2017 г., видно от приложеното
към исковата молба извлечение от сметки и от заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
В частта, в
която е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, производството по делото е прекратено с
определение от 13.09.2021 г. по делото, което е връчено на ищеца по седалището
и адреса му на управление на 23.09.2021 г., на ответника – на настоящия му
адрес на 23.09.2021 г., на третото лице – помагач на ищеца – по седалището и
адреса му на управление на 23.09.2021 г., което определение не е обжалвано в
срока за това, който е изтекъл на 30.09.2021 г., поради което е влязло в сила
на 01.10.2021 г.
От страна на ответника е подаден
писмен отговор. В него се посочва, че се оспорва иска по основание и размер, че
претендираните от ищеца суми са завишени и нереални, че за процесния период
жилището е неизползваемо и се претендира заплащане на неизразходвана енергия,
като претенцията може да е единствено за сградна инсталация, че претендираното
количество топлинна енергия за заплащане не е отчетено от индивидуалните уреди,
че на ответника не са връчвани от ищеца фактури за плащане, за да претендира
последният законна лихва за забава, нито месечно извлечение, нито изравнителна
сметка, че до имота не е подавана качествена топлинна енергия и че няма реално
сключен договор с ответника, прави се възражение, че част от главницата е
погасена по давност – за 2017 г.
Третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не оспорва
твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства и предявените
искове, като счита същите за основателни и доказани.
По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице – помагач на ищеца, неоспорени от страна на ответника, поради което съдът ги възприема, като
автентични и верни.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова
молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е приложен нотариален акт от 27.02.2015 г., който
обективира договор за дарение на процесния недвижим имот, по силата на който
ответникът е станал собственик на имота, а дарителят Я. М. Л. си е запазила
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху същия. Приложена е също
декларация за отказ от вещното право на ползване, запазено с горепосочения
нотариален акт, на Я. М. Л. с нотариална заверка на подписа Рег. № 2309 от
30.10.2017 г., акт № 145, том I на нотариус С. М.
с Рег. № … на Нотариалната камара. От представеното по делото Писмо Изх. № 6093
от 17.11.2021 г. на Служба по вписванията – гр. София и от приложените към него
заверен препис на декларацията за отказ от вещно право на ползване и справка по
персоналната партида на Л. се установява, че декларацията е вписана в Служба по
вписванията – гр. София под № 287, том ХІІ на 30.10.2017 г. От представения с
исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2018
г. се установява, че на същата дата процесният имот е продаден от ответника на
трети за делото лица. Следователно, за периода от 30.10.2017 г. до 18.01.2018
г. ответникът е бил собственик на имота, който не е бил обременен с вещно право
на ползване на друго лице. На 05.02.2018 г. от един от новите собственици на
процесия имот е подадено заявление-декларация до ищеца за откриване на партида
за топлосноснабдения имот.
Не е спорно, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, в
която се доставя топлинна енергия от ищеца. Видно от представения Протокол от
27.09.2002 г. на Общото събрание на ЕС на вход .. и .. на жилищен блок …, ж.к.
„…..“, гр. С., ведно със списък на абонатите към него (л. 29-30), е взето
решение да се сключи договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки, като впоследствие такъв договор е сключен между „Техем
Сървисис” ЕООД – като изпълнител и етажната собственост, представлявана от
упълномощените от ОС на ЕС лица – като възложител (л. 27-28), съгласно
изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.). Също
така е представен договор У-№ 144 от 29.07.2015 г. при ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ (л. 39-45),
сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – като възложител и „Техем Сървисис”
ЕООД – като изпълнител, съгласно който изпълнителят е приел да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите ЕС в гр.
София, при спазване на изискванията за ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г.
По делото са приложени и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София от 23.10.2014
г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР (л. 49-50).
С исковата молба са представени още писмо от ищеца до „Техем Сървисис” ЕООД
(л. 26), с което, с оглед промяна в собствеността на процесния имот е изискана
информация за разхода на топлинна енергия за отопление и подгряване на вода за
процесния имот по периоди, един от които е периодът от м. ноември 2017 г. до м.
януари 2018 г. Приложен е отговорът на „Техем Сървисис” ЕООД (л. 27) и извлечение
от сметки по месеци за процесния период (л. 34).
От „Техем Сървисис” ЕООД са представени дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 31.01.2018 г. и за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2018 г.,
а също така и документ за годишен отчет за период от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. (л. 88-91).
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.11.2017 г. - м.01.2018 г., че общият топломер е преминал
периодичен метрологичен контрол съгласно изискванията, че е отчитан редовно и
че технологичните разходи в абонатната станция са определяни правилно,
отчислявани ежемесечно за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че дяловото
разпределение, извършено от „Техем сървисис“ ЕООД за сградата и имота на
ответника е в съответствие с методиката за дялово разпределение, описана в
действащия Закон за енергетиката. Направените изчисления за отдадената топлинна
енергия за отопление, топлинна енергия за сградна инсталация, и отдадената
топлинна енергия за топла вода (битово горещо водоснабдяване), са начислени
съгласно методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за
енергетиката. Изравнителната сума за процесния период е 113,31 лева (за
доплащане). Общата сума за топлинна енергия начислена от ищеца във фактури по
прогнозни данни за абоната е 826,30 лева, включваща топлинна енергия за
отопление, топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Вещото лице е заключило, че извършените измервания в
абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника с абонатен №
….., са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на
топлинна енергия, действащи през процесния период.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че задълженията на ответника за процесния топлоснабден имот са в
размерите, претендирани от ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
За основателността на предявените установителни искове за
дължима цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“,
дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства:
договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
количеството на доставената топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи
съответно възнаграждение, възлизащо на исковата сума. По отношение на
акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да
установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на мораторната лихва.
За разликата от търговската продажба на топлинна енергия
за небитови нужди, която, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, се извършва задължително
на основата на писмени договори, договорът за търговска продажба на топлинна
енергия за битови нужди, се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, т.е. писмена форма не е задължителна. В този случай
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от КЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл.
150, ал. 2 от ЗЕ). В този случай договорната връзка се предполага по силата на
закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия, без да е необходимо сключването на писмен договор, и като такива са
задължени да заплащат нейната цена. Разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) съдържа легална дефиниция на
понятието „битов клиент“ – клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Посочените
разпоредби легитимират като клиент на топлинна енергия по силата на закона и
съответно задължено лице за заплащане на нейната цена собственикът на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай клиент е третото лице ползвател. Създадената по силата на закона
облигационна връзка – договор за продажба на топлинна енергия е със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот –
ответника. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, в
този случай продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени
от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД,
според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия клиенти на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ред в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение
по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от клиентите на топлинна
енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съдът да приеме, че облигационната
връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона,
е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
С оглед изложеното, неоснователно е възражението на
ответника, че не дължи процесните суми, тъй като с него не е сключван договор. Същият,
в качеството му на собственик на намиращия се в сграда в режим на етажна
собственост топлоснабден имот за периода, за който се претендира главницата за
доставена топлинна енергия (от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г.) и главницата за незаплатено задължение
за дялово разпределение (от м. 11.2017 г. до м. 12.2017 г.) е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащането на
претендираните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспори изрично
обстоятелството, че е собственик на процесния имот, като това обстоятелство се
установява и от представения с исковата молба нотариален акт от 27.02.2015 г.,
поради което се налага изводът, че считано от вписването на 30.10.2017 г. в
Служба по вписванията – гр. С. на декларация за отказ от вещното право на
ползване върху процесния имот от Я. М. Л., между ищеца и ответника е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия,
което е действително и ги е обвързвало в процесния период.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не дължи
процесните суми, защото не е ползвал имота през исковия период, тъй като
законът не придава правно значение на обстоятелството кой фактически го
обитава, освен ако между ползвателя и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС). Такива твърдения няма по
делото.
След като от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, неоспорено от ответника, се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване
през периода м.11.2017 г. - м.01.2018 г., че общият топломер е преминал
периодичен метрологичен контрол съгласно изискванията, че е отчитан редовно, че
дяловото разпределение, извършено от „Техем сървисис“ ЕООД за сградата и имота
на ответника е в съответствие с методиката за дялово разпределение, описана в
действащия Закон за енергетиката и че извършените измервания в абонатната
станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потребена топлинна енергия за имота на ответника с абонатен № …. са в
съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на топлинна
енергия, действащи през процесния период, следва изводът, че са неоснователни и
възражения на ответника, направени с писмения отговор, че до имота не е
подавана качествена топлинна енергия, че претенциите на ищеца са завишени и
нереални, а сметките – нагласени.
Ирелевантно е и обстоятелството, че в представеното от
„Техем Сървисис” ЕООД дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до
31.01.2018 г. като клиент е посочена Я. М. Я., вместо ответника, доколкото това
е следствие от неизпълнението от последния на задължението му по чл. 12, т. 11
от приложимите Общи условия – да уведоми продавача в писмена форма в 30-дневен
срок за отказа от вещното право на ползване, извършен на 30.10.2017 г.
При това положение, основанието на предявения положителен
установителен за главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. до м.01.2018
г. е изцяло доказано. Същият е основателен в пълния
претендиран от ищеца размер, отразен в извлечението от сметки, съгласно
неоспореното от ответника заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
Изцяло основателна е и претенцията за
заплащане на главница за дялово разпределение
за периода от м.11.2017 г. до м.12.2017 г., тъй като се установи, че услугата е извършвана, а таксата за нея не е
включена в стойността на потребената топлинна енергия и се заплаща от клиента
на топлинна енергия на дружеството-ищец, което от своя страна заплаща цената за
извършената услуга на дружеството за дялово разпределение.
Съгласно чл. 33, ал. 1 на Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София от 23.10.2014 г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е
началната дата, от която се дължи лихва за забава. В случая главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия се претендира за периода от м.11.2017 г. до м.01.2018 г., т.е. 45-дневния
срок от края на последния период, за който се претендира заплащането на
топлинна енергия изтича на 17.03.2018 г., а лихва върху главницата се
претендира за периода от 15.09.2018 г. до 31.01.2020 г., поради което и този
иск е доказан по основание, а и по размер, съгласно неоспореното от ответника заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
По отношение на цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
поради което акцесорната претенция за сумата от 0,08 лева се явява
неоснователна.
Предвид установяване на основателност на част от претенциите,
то следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника възражение
за погасяването им по давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Както главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия, така и главницата
за услугата дялово разпределение се претендират за период най-рано от м.11.2017
г. Касае се периодични вземания, по отношение на които се прилага
кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Претенцията за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия се
погасява с изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД,
както правилно се приема в Решение № 25 от 27.03.2013 г. по т.д. № 1198/2011
г., I
т.о. на ВКС, доколкото има обезщетителен характер, а не
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. „Безспорно,
макар да е съизмеримо със законната лихва, по своята правна природа, това
обезщетение не представлява „лихва“ и поради това не се обхваща от нормата на
чл. 111, б. „в" ЗЗД. Доколкото обаче то е обезщетение от неизпълнен
договор, кратката тригодишна давност е приложима по отношение на него на друго
основание - това по чл. 111, б. „б" ЗЗД.“ (Решение № 206 от 30.12.2011
г. по т.д. № 1055/2010 г., II т.о. на ВКС). Но
след като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 11.02.2020 г. и до този момент не е изтекъл тригодишният давностен срок, считано от датата на изискуемостта на което и
да било от процесните вземания, възражението за погасяване по давност както на
главниците, така и на обезщетението за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия, се явява неоснователно.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството,
съразмерно с уважената част от исковете. От страна на ищеца в настоящото исково
производство са направени и претендирани разноски, както следва: 175 лева –
платена държавна такса; 300 лева – депозит за вещо лице за СТЕ; 300 лева –
депозит за вещо лице за ССЕ и 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
с оглед степента на фактическа и правна сложност на делото или разноските на
ищеца за исковото производство са общо в размер на 875 лева.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 874,93
лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от последния разноски в заповедното
производство, които според установената част от вземанията са в размер на 74,99
лева.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от … А. А., част от сумите, за които е издадена Заповед № 222 от 03.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 205/2020 г. на
Районен съд Своге, а именно: сумата от 915,60
лева представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от месец ноември 2017 г. до месец януари 2018 г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., обл. С., общ. В., ж.к. „…..“, бл. , вх. , ет. , aп. , с
аб. № …. и сумата от 3,70 лева, представляваща
цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец
декември 2017 г. за посочения имот, заедно със
законната лихва върху двете суми, считано от 11.02.2020 г. до погасяване на задълженията, както и сумата от 18,31 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 31.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,08
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
услуга дялово разпределение, начислена
за периода от 31.12.2017 г. до 31.01.2020 г.
ОСЪЖДА М.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от … А. А., сумата
от 874,93 лева, представляваща направени
разноски по гр.д. № 310/2020 г. по описа на Районен съд Своге, както и сумата
от 74,99 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 205/2020 г. по описа на Районен
съд Своге.
Решението е постановено при участието „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, като трето лице помагач
на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД против ответника М.Д.Ц..
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
205/2020 г. на Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :