РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20212100900367 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Скайскрейпър“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.71 вх.2
ет.5 ап.13, чрез адвокат Мариета Георгиева от БАК, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №115, вх.А, ет.4 против „Медикъл Енд Еко Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Елин Пелин“ №20, ет.4,
ап.10 за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от
25 021.86 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от
26.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска,
както и за осъждането му да предаде следните движими вещи: временна ограда/ състояща се
от 23 платна/, разгънат кофраж за два етажа-хоризонтален и вертикален /греди-158 броя
10/10/4, ребра-5/10 и 6/10 207 броя, водоустойчив шперплат-128 броя и 110 броя хюнбеци/, а
в условията на евентуалност да заплати тяхната равностойност в размер на 2000 лева.
Твърди се в исковата молба, че на 26.03.2019г. между страните е сключен договор, по
силата на който ответникът е възложил на ищеца изпълнението на СМР за обект: жилищна
сграда, находяща се в УПИ VI кв.16 по плана на гр.Бургас, кв.“Сарафово“. „Скайскрейпър“
ЕООД добросъвестно извършило възложените му дейности като изпълнило СМР- основи,
партер и първи етаж- етап груб строеж на сградата и изготвило актове образец 19 от
07.05.2019г., 17.06.2019г. и 03.09.2019г. за тяхното приемане с посочване на видовете,
количествата и стойността на конкретните дейности. Актовете образец 19 били изпратени
своевременно по електронен път на възложителя, но последният не ги подписал, независимо
от многократно водените разговори и изминалия продължителен период от време. Това му
1
поведение наложило актовете да му бъдат изпратени с нотариална покана на нотариус
Виктория Дралчева, връчена надлежно на управителя на дружеството-ответник на
10.06.2021г. От актовете образец 19 било видно, че общата стойност на изпълнените на
обекта СМР възлизала на 62 851.55 лева без ДДС или 75 421.86 лева с ДДС, от които до
момента възложителят заплатил 50 400 лева. Дължимият остатък на стойност 25 021.86 лева
представлявал изискуемо плащане по договора, за което ищецът издал фактура
№79/21.06.2021г., изпратена на ответника по пощата. Изразена е позиция, че цялото
поведение на ответника било насочено към забава или осуетяване на дължимото изискуемо
плащане, тъй като последният бездействал във връзка с приемане на свършената работа.
Освен това по повод изпълнението на договора ищецът бил доставил временна ограда,
разгънат кофраж за два етажа, които ответникът неоснователно отказвал да върне и държал
без правно основание въпреки многократните покани да направи това, включително
нотариална такава на нотариус Дралчева. Казаното обуславяло правния интерес от
предявяване на претенция за връщане на вещите или заплащане на тяхната равностойност, в
случай, че са погинали или унищожени.
В депозирания отговор ответникът намира исковете за изцяло неоснователни, като
оспорва изложените от дружеството- ищец фактически твърдения. Не отрича сключването
на договора между страните, но заявява че е заплатил всички дължими суми по издадени
фактури. Представената с исковата молба фактура се оспорва като неверен документ по
отношение на посочените в него количество, обем и стойности на СМР. Твърди се, че такава
никога не е връчвана на ответника и е създадена единствено и само за нуждите на
обезпечителното и исковото производство. Описани са подробно изпълнените от ищеца
СМР, включващи и вложени негови материали и труд, които според ответника са на
стойност- 25 630 лева. Уточнява се също така, че представените три броя актове образец 19
са оспорени своевременно по отношение верността на записаните в тях видове, количества и
стойности на СМР и вложени материали, като в тази връзка на ищеца е изпратена насрещна
нотариална покана, в която възраженията са подробно изложени. Твърденията на ищеца се
опровергавали от подписаните от самия него актове образец 7 и образец 12, свързани с
приемането на СМР и удостоверяване на подлежащи на закриване видове СМР.
Неоснователни се явявали и претенциите за връщане на процесните вещи, тъй като подобни,
използвани за изграждане на обекта материали не били собственост единствено и само на
ищеца /а и на трети лица/, нито съществували данни, че са предавани от ищеца на
ответника.
В постъпилата допълнителна искова молба се оспорват изцяло твърденията и доводите,
съдържащи се в отговора на исковата молба. Уточнява се, че направеното по договора
авансово плащане е приспаднато от цената на изпълнените СМР, като се търси дължимият
остатък, равняващ се на сумата от 25 021.86, предмет на настоящото производство. Към
съставените и изпратени актове образец 19 е приложена количествено- стойностна сметка,
позволяваща лесна проверка на актуваните количества. Актовете били изпратени на
електронен адрес, на който е изпращана е и друга електронна кореспонденция, предхождаща
2
издаването им. Между представляващите страните се провеждали многократни срещи по
време, на които не е заявявано, че ответникът не е получил актовете образец 19, но
подписването е отлагано по различни причини, които следва да се квалифицират като
поведение в разрез с разбирането за добросъвестност в търговските отношения. Тъй като
съгласно чл.264 ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ основното задължение на възложителя е да приеме
работата, ако не са направени възражения своевременно, работата следвало да се счита за
приета по силата на презумпцията на чл.264 ал.3 ЗЗД. Оспорват се твърденията на
ответника, че ищцовото дружество е работило на обекта до началото на юни 2019г., както и
тези за изпълнения обем на работа във връзка с всеки от издадените актове образец 19.
Всички описани СМР в актовете били изпълнени от ищеца до ниво плоча на първи етаж.
Оспорва се съдържанието на приложения от ответника „доклад на инвеститора“, съставен от
инж.В К., като по повод възраженията, свързани с истинността съдържанието на актовете
образец 19 се сочи, че „КТ Електрик“ЕООД е подизпълнител на ищеца- представят се
фактури. Уточнява се, че фактура №79/21.06.2021г. е изпратена на адреса на управление на
ответника, чрез куриер, като пратката е върната поради ненамиране на адресата. Тъй като
същата е приложена към исковата молба следвало да се счита, че след получаване на препис
от същата и приложенията към нея ответникът се е запознал със задължението и е могъл да
изпълни същото. Поддържа се втората, заявена претенция и тази в условията на
евентуалност в случай, че вещите са погинали или унищожени.
В допълнителния отговор на допълнителната исковата молба се поддържат изложените
вече от ответника доводи и аргументи, свързани с оспорване на фактура №79/21.06.2021г.,
както и на представените на хартиен носител частни документи- електронни съобщения.
Възраженията срещу трите броя актове били изложени в насрещната нотариална покана, а
твърдението за тяхното връчване по електронната поща се опровергавало от представените
от страните нотариални покани и подписаните от ищеца актове образец 7 и образец 12.
Неверни и подвеждащи се явявали изявленията, че представляващият ответника бил
запознат с актовете образец 19 и не възразил, тъй като ако същите били приети от него,
напълно безпредметно се явявало изпращането им отново за връчване с нотариална покана.
Приемане на актовете образец 19 не било налице, а последните били своевременно
оспорени. Уточнява се, че етапите на строителството като правно регламентирана дейност
следва да се установяват не с фактури и свидетелски показания, а със съответните актове и
протоколи, подписани от компетентните лица. Тъй като процесните три акта не били
подписани и приети от нито един от участниците, същите нямало как да установят обема и
видовете СМР. Оспорват се и твърденията на ищеца, че всички СМР до ниво плоча на
първи етаж били извършени от него. Недостоверна била датата на договора между ищеца и
„КТ Електрик“ЕООД, тъй като двете дружества се явявали свързани лица. Договорът не
удостоверявал извършителя, нито количеството и обема на извършените СМР. Такива не се
установявали и от представените фактури и справки, приложени към допълнителната искова
молба, които също се оспорват.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
3
установено от фактическа следното:
На 26.03.2019г. страните сключили договор за изработка, по силата на който
ответникът „Медикъл енд еко инвестмънт” ЕООД възложил на ищцовото дружество
„Скайскрепър” ЕООД да изгради жилищна сграда в кв.Сарафово, гр.Бургас. В Приложение
№1 към договора уточнили вида на предстоящите дейности и единични цени за тяхното
заплащане. Съгласно чл.3 ал.2, възложителят следвало да заплаща за изпълнените
строително-монтажни работи както следва: аванс в размер на 20% от дължимата сума за
всеки етап от строителството, междинни плащания- в тридневен срок от подписване на
приемо-предавателен протокол и окончателно плащане- в тридневен срок от завършване на
работата, подписване на приемо-предавателен протокол обр.19 и издаване на данъчна
фактура. Подписаният от страните договор следва да се счита за валиден, доколкото не
страда от пороци, които да опровергават неговата действителност и като такъв е породил
целите правни последици. Видно от приобщения по делото договор за строителство от
27.03.2019г., ищцовото дружество превъзложило извършването на посочените по- горе
дейности на подизпълнител- „КТ Електрик“ЕООД. Не се спори между страните, че са
реализирани строително-монтажни работи, като с отговора на исковата молба не се отрича
изпълнението на строежа до ниво кофраж и доставка на арматура на плоча партер (без
монтаж на арматура, доставка и заливане на бетон). Въведени са в исковата молба
твърдения за изпълнение на СМР на обща стойност 62 851.55 лева без ДДС или 75 421.86
лева с ДДС, обхващащи дейности до етап - плоча над първи жилищен етаж, подробно
описани по видове, обем и количества в съставени актове обр.19 от 07.05.2019г.,
17.06.2019г. и 03.09.2019г., приложени към исковата молба. В изпълнение на задълженията
си по договора възложителят „Медикъл енд еко инвестмънт” ЕООД извършил плащания, в
общ размер на сумата от 50 400.00 лева, за които изпълнителят издал фактура № 36 от
18.04.2019 г., фактура № 37 от 24.04.2019 г., фактура № 39 от 13.05.2019 г., фактура № 40 от
14.05.2019 г. и фактура № 43 от 30.05.2019 г. По този факт също не са налице
противоречиви позиции, а в исковата молба изрично е заявено признание на наличието и
размера на направените частични плащания.
Спорът е концентриран върху това до какъв етап от строителството ищцовото
дружество е изпълнявало обекта, съответно какъв е обемът на извършените строително-
монтажни работи, подлежащи на заплащане.
За приемане на изпълнените строително-монтажни работи, ищецът е изготвил приемо-
предавателни протоколи- актове обр.19, отразявайки в тях дати на съставяне- съответно
07.05.2019г., 17.06.2019г. и 03.09.2019г. Тези документи съдържат подробно описание на
видовете, количествата и стойността на осъществените дейности. Актовете обр.19 не са
подписани от страна на ответното дружество, но ищецът е положил необходимата грижа да
бъдат своевременно предоставени на възложителя. В тази връзка, съдът намира за доказано
от фактическа страна, изпращането им по електронен път, в деня на тяхното съставяне, на
електронен адрес: ****2000@yahoo.com, видно от приобщените в хода на производството
4
разпечатки от електронна поща ****@hotmail.com. Горното се установява и от показанията
на свид. Т., който заявява, че лично е изпращал на управителя на ответното дружество,
актовете обр.19 по електронен път, на цитирания по-горе електронен адрес
****2000@yahoo.com. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Щилян Папанчев става ясно, че съдържанието на
приложените към исковата и допълнителната искова молба електронни писма от
07.05.2019г., 17.06.2019г., 22.07.2019г. и 03.09.2019г. съответства на изпратените по
електронен път на адрес: ****2000@yahoo.com. Констатирано е също така, че на 07.05.2019
г. е изпратен акт обр.19 от 07.05.2019 г.; на 17.06.2019г. и 22.07.2019 г. е изпратен акт
обр.19 от 17.06.2019 г. и на 03.09.2019г. е изпратен акт обр.19 от същата дата. Няма как да
бъде споделено възражението на ответната страна, че посоченият електронен адрес за
кореспонденция ****2000@yahoo.com, не се ползвал от представляващия ответното
дружество. Според становището на вещото лице, на посочения адрес ****2000@yahoo.com
до ответника е била изпращана и друга кореспонденция, предшестваща въпросните актове
обр.19- фактура №31/01.04.2019г. и фактура № 37/24.04.2019г., по които впоследствие
ответното дружество е извършвало плащания. От друга страна, от електронен адрес
****2000@yahoo.com също е изпращана, респективно получавана кореспонденция,
адресирана до ищеца, за което свидетелстват трите броя електронни писма от 26.05.2021г.,
съдържащи чертежи на процесната сграда, съгласно приложение 2 към заключението на
вещото лице. При съобразяване на казаното, съдът приема, че страните са възприели този
начин на кореспонденция в отношенията помежду си, по повод изпълнението на процесния
договор от 26.03.2019г..Впоследствие, преди завеждане на делото, ищецът отново е изпратил
до ответното дружество, въпросните приемо-предавателни протоколи (актове обр.19), с
нотариална покана рег. № 7048 том 3 акт 40 от 08.06.2021 г. на нотариус В.Дралчева, с рег.
№ 491 на НК, връчена на 10.06.2021г. С нотариална покана акт 74 том III рег. 7513 от
16.06.2021 г. по описа на нотариус В.Дралчева, ответното дружество е оспорило
количествата на изпълнените СМР по отделни позиции на акт обр.19 от 07.05.2019г. и от
17.06.2019г. и изцяло по акт 19/03.09.2019г., което е породило и настоящия правен спор.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са допуснати и разпитани като
свидетели Г.Г.Т., С.Д.Г. и Н.К.Н.- водени от ищеца, както и свидетелите М.А.М., С.А.М. и
В.А.К.- на страната на ответното дружество.
В показанията си Г.Т. сочи, че е служител на „КТ Електрик“ ЕООД, което дружество е
ангажирано като подизпълнител на „Скайскрейпър“ ЕООД на обекта в кв.Сарафово,
гр.Бургас. Потвърждава, че договорът между търговците е сключен на посочената в него
дата- 27.03.2019г. Споделя, че ежедневно е посещавал обекта, като същият е изпълнен от
„КТ Електрик“ ЕООД до етап плоча над първи жилищен етап, а преди това са били
извършени дейностите над нулев цикъл и партерен етаж. Дружеството изпълнявало обекта
до началото на месец юли 2019г., като през този период друго дружество не е извършвало
СМР- всички такива били реализирани от „КТ Електрик“ЕООД. Свидетелят Т. контактувал
5
с управителя на ответника, като съставял приемо-предавателните протоколи за приемане на
изпълнените дейности- актове обр.19 и му ги изпращал по електронен път, на адрес
****2000@yahoo.com. Сочи, че по време на изпълнението, не е имало спорове, относно
количествата или качеството на извършените СМР, като преди съставянето им е била
изготвена и подробна количествено-стойностна сметка. При предявяването на актове обр.19
от 07.05.2019г., 17.06.2019г. и 03.09.2019г., свидетелят пояснява, че всички описани в тях
дейности са изпълнени преди посочената в тях дата, тъй като съставянето им е предхождано
от техническа работа, свързана с изчисляване обема на извършените СМР. В този смисъл,
посочената в тях дата е дата на съставянето им. Свидетелят си спомня, че на обекта са
доставени два комплекта кофраж, за два етажа, като подробно описва вида, размера и броя
на отделните му елементи. Кофражът не бил върнат след приключването работата на
обекта.
С.Г.- бивш работник на „КТ Електрик“ЕООД към 2019г. сочи, че посетил обекта в края
на юни - началото на юли 2019г., по повод ремонта на вибратор за бетон, като към този
момент строежът бил на етап- кофражна плоча над първи жилищен етаж.
Н.Н. свидетелства, че е посетил обекта на 03.04.2019г., като е извозвал материали от
обект на „Лидл“ в гр.Царево до кв. Сарафово- черни кофражни платна, греди, дъски и др.
Впоследствие е доставял материали до обекта от „Топливо“, „Ди ес хоум“. През септември
2019г. отново отишъл с Д.Д. до обекта, за да вземе тя оттам строителни материали, като след
проведен разговор с инвеститора, се върнали празни. В
показанията си свид. М.А.М., воден от ответника, разказва, че е бил ангажиран с
изпълнението на обекта от страна на „Скайскрейпър“ ЕООД, като е работил там през
периода м.април -м.юни 2019г. На мястото било изпълнена кота 2,75, което означавало, че
кота 0 е направена и вертикала на кота 2,75. Свидетелят посочи, че не знае дали е била
направена плоча и дали вертикала е бил залят.
С.М. си спомня, че в края на месец юни 2019г. е работил като пазач на обекта в
кв.Сарафово на ул. „Антон Иванов“. Бил нает от лице, на име А., както всички свидетели
назовават управителя на ответното дружество. Когато за първи път видял строежа били
„вдигнати до кота 0 и до сутерена плюс 2,70“, първия етаж не е бил завършен, само
колоните били залети. Докато изпълнявал задълженията си, за два-три месеца, не бил видял
да работят хора на строежа. Уточнява, че бил само охрана, като не си спомня дали е имало
кофраж.
В показанията си В.К. сочи, че е проектирал част архитектура и конструкции на
сградата. През месец юни 2019г. съставил акт за спиране на строителството, като към този
момент сградата била завършена на кота 2.75 м. Същият сочи, че не знае какво е наложило
спирането на строителството и кой е изготвил акта, както и че не познава Д.Д. като
изпълнител на обекта.
По делото са приети основно и допълнително заключение на допуснатата от съда
съдебно-техническа експертиза със задачи да се установи изпълнени ли са на обекта
строително-монтажните работи, по оспорените от ответното дружество позиции и
6
съответстват ли количествата на описаните в актове обр.19 СМР с количествено-
стойностната сметка и с одобрения инвестиционен проект. В основното заключение вещото
лице посочва, че действително са били изпълнени оспорените от ответника позиции от Акт
обр.19 от 07.05.2019г., раздел I (кота -3,40) по т.3 (направа кофраж фундаменти), т.7
(направа на хидроизолация), т.8 (осигуряване на работници по време на изкопа), т. 9 (ръчен
изкоп за подравняване), т. 10 (почистване на срутила се пръст) и в раздел II (от кота -2,90 до
-0,05) от същия акт- по т.1 (доставка на бетон вертикали 20 куб.м., което кореспондира на
съдържанието на фактура №13524/ 22.04.2019г., издадена от „Хидробетон“ ООД с
получател „КТ Електрик“), по т.3 (доставка на бетон вертикали по фактура №13579/
25.04.19г., което също съответства на съдържанието на фактурата с доставчик
„Хидробетон“ООД и получател „КТ Електрик“ ЕООД), по т.5 (направа на вертикален
кофраж), по т.6 (доставка на бетон за плоча по фактура №13621/02.05.19г. с доставчик
„Хидробетон“ ООД и получател „КТ Електрик“ЕООД), т.8 ( доставка и монтаж на
армировка за вертикални елементи, плочи и греди до покрив), както и по Акт обр.
19/17.06,19г.: етап партер по т.1 (направа на кофраж), по т.2 ( направа на скеле за
преодоляване на изкоп), т.5 (доставка на армировка на плоча) по т.8 (полагане на бетон в
плоча: плочата на к. +2,75м) и по Акт обр. 19/03.09,19г.- етап първи етаж. За установяване
действителните количествата и стойността на изпълнените СМР, в допълнителното
заключение вещото лице е изготвило подробна количествена сметка, с която е съпоставила
обема на актуваните СМР, съобразявайки ги и с издадените фактури от доставчиците на
арматура и бетон, съгласно представените по делото фактури. В заключение, вещото лице е
приело, че количеството на фактурирания бетон до кота +2,75 съответства на актувания по
актове от 07.05.2019г. и 17.06.2016г., а количествата на положения бетон до кота +5,50
съответства на количествата по акт от 03.09.2019г., съответно количествата на актуваните
по трите акта кофражни и армировъчни работи също съответстват на изготвената от вещото
лице подробна количествена сметка и на спецификациите към фактурите, хидроизолацията
в основи, положена върху подложен бетон - 122м2, също съответства на актуваното
количество, На тази база е изведен крайния извод, че актуваните СМР по трите акта са били
изпълнени. За установяване на правнорелевантните за спора факти, подлежащи на
доказване, са представени и приобщени към доказателствата по делото множество писмени
документи- нотариални покани, фактури за закупени материали, както от страна на ищеца
(фактури за бетон №13524/ 22.04.2019г,№13579/25.04.2019г.,№13621/02.05.2019г.,
№13486/16.04.2019г. № 13320/04.04.2019г., издадени от „Хидробетон“, фактури за арматура
№№19257/05.04.2019г.,19342/25.04.2019г.,19292/16.04.2019г.,19477/27.05.2019г.,
№053/02.05.2019г., №19393/07.05.2019г., издадени от „Долорес 2003“ ООД; фактура №
*********/05.04.2019г. издадена от „Ди Ес Хоум“ ООД, фактури №**********/
03.05.2019г.,№**********/23.04.2019г., № **********/ 11.04.2019г. издадени от „Екотой-
сервиз“ ЕООД), така и от ответната страна- фактури за доставка на бетон № **********/
17.06.2019г., №**********/27.06.2019г.,№**********/30.06.2019г., изд. от
„Хидробетон“,фактури№**********/12.06.2019г.,
№**********/24.06.2019№**********/26.06.2019г, №**********/27.09.2019г. издадени от
7
„Дорес 2003“ООД, актове по Наредба №3/ 2003г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството и др.
При така установената от съда фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на настоящото производство са предявени при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 021.86 лева- остатък от дължимо
възнаграждение за изпълнените от него строително-монтажни работи, ведно с акцесорна
претенция за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска, както и за връщане на движими
вещи, доставени на обекта от ищеца, във връзка с изпълнение на задълженията му по
договора: временна ограда (състояща се от 23 платна), разгънат кофраж за два етажа-
хоризонтален и вертикален (греди - 158 броя 10/10/4, ребра – 5/10 и 6/10 207 броя,
водоустойчив шперплат – 128 броя, 110 бр. хюнебеци), а при условие на евентуалност, иск с
правно основание чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД за заплащане на тяхната равностойност, в общ размер
на 2000 лева, от които: 1 000 лв. представляваща парична равностойност на кофража, 660 лв.
за 110 бр. хюнебеци и 340 лв. за оградата. В съдебно заседание от 25.01.2023г, е заявено
изменение на размера на предявения евентуален иск по чл.57 ал.2 ЗЗД, по отношение на
искането за заплащане равностойността на кофража, до размера на сумата от 6794,94 лв.,
допуснато с определение на съда от същата дата.
Съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД, задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждение възниква след приемане на работата, като според трайно установената
съдебна практика по приложение на цитираната правна норма, установяване на
изпълнената и приетата работа може да се извърши с различни доказателствени средства-
както чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове,
количество и стойност и др./, така и със съдебно-техническа експертиза и гласни
доказателства. (Решение № 209 от 20.02.2018г. по т. д. № 1096 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение). Сред основните задължения на възложителя по
договора за изработка е да приеме извършената, съгласно договора работа, като при
приемането той трябва да прегледа същата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се открият по-късно. Приемане на извършената работа
по смисъла на чл.264 ал.1 ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично
изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия. При положение, че възложителят е във фактическа власт
на изработеното и няма заявено възражение за недостатъци от негова страна, то следва, че
изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия. (решение №48 от
31.03.2011г. по т.д. № 822/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) В случая, няма наведени твърдения,
изпълнителят да се е отклонил от предмета на поръчката, респ. от одобрения технически
8
проект, като спорът се свежда единствено до обема на изпълнените строително-монтажни
работи, подлежащи на заплащане.
Съдът намира за доказана предявената осъдителна претенция с правно основание чл.79
ЗЗД вр. чл.258 и сл. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 021.86
лева, представляваща стойността на извършените строително-монтажни работи. За
безспорно установено следва да се счита изпълнението на възложените от ответника
дейности, описани в съставените от ищцовата страна приемо-предавателни протоколи-
актове обр.19 от 07.05.2019г, от 17.06.2019г. и 03.09.2019г. Настоящият състав се
солидаризира с извода на вещото лице Кехайова, че всички описани в актовете обр.19
строително-монтажни работи действително са изпълнени от ищцовото дружество, като в
тази връзка кредитира изцяло заключението като обективно, всестранно и пълно,
кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Вещото лице е напълно убедително
в становището си, че обемът на актуваните строително-монтажни работи съответства както
на изготвената от експертизата подробна количествена сметка, така и на количествата бетон
и арматура по представените и приети като доказателства по делото фактури, издадени на
„КТ Електрик“ЕООД- подизпълнител на ищцовото дружество. Съдът намира за успешно
доказано твърдението, че „КТ Електрик“ ЕООД, като подизпълнител на “Скайскрейпър“
ЕООД фактически е извършило възложените строително-монтажни работи, което
обстоятелство се установява не само от сключения между двете дружества договор, но и
включително от факта, че фактурите за доставка на материали са издадени именно на
първото дружество. Ако „КТ Електрик“ЕООД не е било ангажирано като подизпълнител на
обекта, няма логика да закупува описаните във фактурите материали, които, както посочва и
вещото лице, съответстват на количествата бетон и арматура, вложени в строежа, съобразно
изготвената по делото количествена сметка. Отделен е въпросът, че спецификацията на
арматурния двор се изготвя въз основа на проекта, част „Конструкции“ на конкретния обект,
което означава, че няма как арматурата, описана във фактурите за доставка от „Дорес
2003“ООД, да е била предназначена за друг обект. В крайна сметка, с процесния договор за
строителство ответникът не е ограничил ищеца да превъзлага изпълнението на тези
дейности на трети лица, което означава, че с оглед интереса на възложителя, не е от
значение дали изпълнителят ще извърши възложените му дейности лично или чрез трети
лица. Ответникът не оспорва твърдението, че до кота +2.75 строежът е бил изпълняван от
страна на ищеца, което очевидно е нямало как да се случи, ако не е бил налице сключен
договор с подизпълнителя „КТ Електрик“ЕООД, доколкото фактурите за материали, дори и
до това проектно ниво също са издадени на „КТ Електрик“ЕООД (фактура
№13524/22.04.2019 г., и ф-ра № 13621/02.05.19г. за доставка на бетон вертикали и плоча
ниво „от кота-2.90 до кота -0.05“, съгласно основното заключение на вещото лице
Кехайова).
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г.Т., отчитайки възможната негова
заинтересованост, предвид роднинските му връзки с управителя на ищцовото дружество.
Нормата на чл.172 ГПК не препятства възможността да се приемат за установени факти, при
9
съобразяване показанията на заинтересовани свидетели, като законът изисква единствено
преценката за тяхната достоверност да бъде обоснована, с оглед на другите, събрани по
делото доказателства. Показанията на свидетеля Т., че обектът е изпълняван от „КТ
Електрик“ЕООД, като подизпълнител на ищцовото дружество до ниво плоча над първи
жилищен етаж, респективно че всички, описани в актовете обр.19 строително-монтажни
работи са изпълнени, кореспондират на представените по делото фактури за закупени
материали (бетон, арматура), издадени на „КТ Електрик“ЕООД, както и на заключението на
вещото лице Кехайова. Съгласно съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото
лице Папанчев, именно свидетелят Т. е изпращал от личната си електронна поща
изготвените от него приемо-предавателни протоколи- актове обр.19, и получавал обратна
кореспонденция от страна на управителя на ответника (дори при разпита си цитира
електронния му адрес), което подкрепя твърденията му, че именно той е осъществявал тази
комуникация. По повод приемане на изпълнените дейности в показанията си Т. детайлно
сочи какви строително-монтажни работи в технологичен план са извършени и какво е
наложило това (напр. обратния насип), включително и какви кофражи и друг инвентар е
доставян на обекта. Показанията на свидетеля Т. са в съответствие с казаното от свидетеля
С.Г., който потвърждава информацията относно степента на завършеност на строежа, преди
ищцовото дружество да преустанови изпълнението му. Няма как да бъде прието
възражението, че свид Г. не е работил на трудов договор в КТ Електрик ЕООД. Видно от
приложената от ищеца трудова книжка и справка от персоналния регистър в НОИ,
последният е бил в трудовото правоотношение с „КТ Електрик“ ЕООД за периода м.01.-
2019г.- м.03.2021г., като към момента на снемане на показанията му същият не се намира в
трудови отношения с ищеца или „КТ Електрик“ ЕООД, което да го прави заинтересован от
изхода на делото.
Недоказано е останало твърдението на ответната страна, че Т. не се е намирал в
трудовоправни отношения с „КТ Електрик“ЕООД за процесния период. Представената
„Справка за всички подадени уведомления от осигурител през периода от 01.03.2019г.-
30.06.2019г.“ обхваща само подадените уведомления по чл.62 ал.3 КТ за сключени или
прекратени трудови договори в посочения период, като не съдържа информация за всички
останали действащи трудови договори за същия период, включително и такива, сключени
по-рано. В показанията си Т. заявява, че е служител на дружеството от 2012-2013г., което
означава, че ако за процесния период не е изменяно трудовото му правоотношение,
съответно не е подавано уведомление по чл.62 ал.3 КТ за неговото изменение или
прекратяване, няма как да фигурира в тази справка. Вън от горното, този въпрос се явява и
ирелевантен за производството, доколкото преценката на съда за достоверността на
показанията следва да се извърши на база на доказателства, свързани с относимите по
делото факти и обстоятелства, а не за това как са били уредени отношенията между
свидетеля и дружеството-подизпълнител.
Показанията на свидетелите Т. и Г. не се опровергават от тези на свидетелите М., М. И
К., водени от ответника. Свидетелят М.А. сочи, че е бил на обекта от неговото начало до
10
средата на месец юни на 2019г., но от представената от ответника справка- данни за
осигуряването на лицето за периода 01.04.2019г.- 31.07.2019 г. е видно, че в
„Скайскрейпър“ЕООД свидетелят има само осем отработени дни за месец април 2019г., нито
един ден за м.май 2019г. и само един ден през месец юни 2019г. В „КТ Електрик“ ЕООД
свидетелят също няма нито един отработен ден за месец юни 2019г. Дори и съдът да
кредитира показания на този свидетел, че е бил на обекта до средата на месец юни 2019г.,
същият заявява, че е работил до кота 2,75, но не знае дали плоча е била направена, и дали
вертикалите са били залети или не. Настоящият състав намира, че не следва да цени
показанията на свид. В.К.- проектант на строежа, които са неясни, вътрешно противоречиви
и не кореспондират с останалите доказателства по делото. К. сочи, че е подписал акт за
спиране на строежа, като твърди, че са били изпълнени вертикални елементи на кота 2.75,
но в същото време не знае изобщо кой е изпълнител на обекта, какво е наложило неговото
спиране, като не става ясно дали въобще е бил на обекта. В показанията си заявява също
така, че не си спомня, дали при подписване на акта за спиране за строителството, в него е
имало посочена дата, а на въпроса дали той е съставил акта за спиране отговаря
противоречиво. Твърди, че актове за приемане на конструкцията от „Скайскрейпър“ЕООД
или „КТ Електрик“ЕООД не е подписвал, което противоречи на представените от ответника
към отговора на исковата молба актове обр.7/ 10.09.2021 и обр.12/10.09.2021 г, които носят
подписа на свид.К., като проектант на обекта. Показанията на свид. С.М. също са твърде
неясни и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Не са налице данни,
установяващи свидетелят действително да е бил ангажиран по трудов договор от ответното
дружество като пазач на обекта, като свидетелите Т. и Г. са категорични, че охрана на
обекта не е имало. Звучи недостоверно охраната на обекта да знае с точност, че е достигнато
проектно ниво + 2,70, след като свидетелят не е бил ангажиран със строителството на
сградата, като се има предвид, че височината на съответното ниво се определя с проекта.
Нелогично и неправдоподобно е свидетелят да си спомня категорично на каква височина са
били колоните, а да не си спомня дали е имало кофраж. По тези съображения, съдът счита,
че не следва да кредитира показанията на този свидетел.
Настоящият състав намира направените от ответното дружество оспорвания за липса на
изпълнение от страна на ищцовото дружество над ниво кота + 2,75 до ниво плоча над първи
жилищен етаж (кота +5,50) за неоснователни и недоказани. Както бе посочено по-горе,
видно от приложените по делото фактури за закупени материали, дружеството, чрез
ангажирания от него подизпълнител, е извършило реални доставки на бетон и желязо на
обекта, които съгласно заключението на вещото К. действително са вложени в него, и
съответстват по количествата на изготвената от вещото лице количествена сметка. Липсват
доказателства, по същото време друг изпълнител да е бил ангажиран с изпълнението на
същите СМР - полагане на бетон и арматура (вертикали и плоча на ниво +5,50 – плоча над
първи жилищен етаж), които са предмет на акт обр.19 от 03.09.2019 г. В същото време, към
отговора на исковата молба са приложени фактури за закупени от ответника материали след
средата на месец юни 2019г. (към която дата ответникът твърди, че е спряно изпълнението
на обекта и е бил издаден акт обр.10), за които не става ясно кой ги е вложил в обекта, ако
11
не са били изпълнени от ищеца. Що се отнася до приложените от ответника Акт обр.10 от
07.06.2019г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, поради
смяна на строителя и Акт обр.11 от 01.07.2019 год. за установяване състоянието на строежа
при продължаване на строителството, следва да се посочи, че същите като частни
свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила, относно
удостоверените в тях факти и обстоятелства, като съдът следва да ги цени с оглед на
останалите доказателства по делото. Акт обр.10 и обр.11 не са подписани от страна на
ищеца, в качеството му на изпълнител на обекта, нито е налице заместващо съгласие от
органа, издал разрешението за строеж, при спазване на процедурата по чл.170 ал.2 ЗУТ.
Липсват твърдения, както и доказателства, че ищцовото дружество е било надлежно
поканено за тяхното подписване, преди посочената в акт обр.10 и акт обр.11 дата на
съставянето им. Такава покана е била изпратена две години по-късно. Видно от
съдържанието на нотариална покана акт 60 том IV рег. № 11037/12.08.2021г. на нотариус
Виктория Дралчева, получена на 03.09.2021г., ищецът е бил поканен да се яви на
10.09.2021г. за подписване на актовете обр.7 и обр.12, както и на акт обр.10. От датата,
посочена на представените от ответника актове обр.7 и обр.12 - 10.09.2021 г. може да се
заключи, че същите са били подписани на въпросната среща. Както посочи при
изслушването си в съдебно заседание вещото лице Кехайова, изготвянето на актове по
Наредба 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, е
ангажимент на дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта, а не на
изпълнителя, поради което липсата на изготвени и подписани от страните актове по
Наредбата за следващото ниво на сградата (колони и плоча над първи жилищен етаж), не
може да доведе до обоснован извод, че не са били изпълнени от ищеца. Не са ангажирани
доказателства, че посоченото в акт обр.11 и акт обр.14 дружество- „Милкрейд“ ООД,
действително е изпълнило спорните строително-монтажни работи- липсва представен
договор за строителство, подписани приемо-предавателни протоколи за вида, количествата и
стойността на изпълнените СМР, фактури и доказателства за извършени разплащания.
Воден от горното, съдът счита, че претенцията на ищеца по този иск следва да бъде
уважена, като ответното дружество бъде осъдено да заплати сумата от 25 021.86 лева-
дължимо възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи. С оглед уважаване на
главния иск, трябва да бъде уважен и предявения акцесорен иск по чл. 86 ГПК, за заплащане
на обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане.
По втория от обективно съединените искове, за връщане на движими вещи, подробно
описани и индивидуализирани в исковата молба, съдът намира
следното:
Видно от уговореното в раздел II чл.2 ал.3 от договора, изпълнителят е поел
задължение да отговаря за всички работи, материали и съоръжения на обекта, във връзка с
изпълнението на възложените дейности. В изпълнение на горното, ищецът е обезпечил
обекта със строителна ограда, а изпълнението на конструкцията на сградата, с необходимия
12
кофраж: пана, ребра, хюнебеци. В тази връзка, съдът съобразява показанията на свид. Г.Т.,
какъв точно кофраж е бил доставен на обекта. Последният детайлно описва и
индивидуализира по размери, вид, брой елементи същия, които съответстват на посоченото
в исковата молба. Уточнява освен това, че изцяло кофражите за обезпечаване на обекта са
били доставени от „КТ Електрик“ ЕООД, като по искане на възложителя са осигурени два
комплекта за два етажа. Допълва, че кофражът е от дървен материал, тип греди 10 на 10 см
сечение, дължина 4 метра - 154 броя от същия вид; ребра или т.нар половин греди със
сечение 5 на 10 см и 6 на 10 см общият брой, на които е 207; водоустойчив шперплат за
кофриране на равнинните части с дебелина между 18 и 22 мм, с размер 1,22м на 2,44м;
както и че 128 платна водоустойчив шперплат са доставени на обекта. Част от кофража
представлявали телескопични подпори, още наричани хюнибеци- общо 110 броя, които били
собственост на „КТ Електрик“ ЕООД. Категоричен е, че кофражът не е върнат след
приключване работата на обекта. Показанията на Т. са последователни, непротиворечиви и
кореспондират, както на показанията на свид. Н.Н., така и на представените в тази връзка
писмени доказателства- фактури, издадени от „Топливо“ АД за закупен кофраж- шперплат,
дъски кофражни, ребра. Николов също потвърждава обстоятелството, че е доставял кофражи
на обекта- греди, дъски, платна, както и че е ходил с управителя на ищцовото дружество
Д.Д., за да ги натовари обратно от обекта, но им е било отказано. Вече беше казано, че по
делото не е установено, по същото време с изпълнението на обекта да е бил ангажиран и
други строител, който евентуално би обезпечил с кофраж конструкцията, нито са
представени доказателства за извършване на такива доставки от страна на ответника
(приложените от него фактури са само за закупени материали – бетон и арматура). Освен
това част от претендираните за връщане движими вещи- строителна ограда и хюнебеци, са
предадени на дружеството-ищец в хода на производството, в какъвто смисъл е изявлението
на ищеца в съдебно заседание от 25.01.2023г. С Приемо-предавателен протокол от
13.09.2021г. ответното дружество е предало на ищеца 23 броя оградни пана, а видно от
протокол за доброволно предаване от 01.07.2022 г. по ДП 644/2022 г. по описа на 05 РУ-
Бургас, на ищеца са върнати 55 броя хюнебеци. С протокол за доброволно предаване от
04.07.2022г. по същото досъдебно производство са предадени- 52 броя метални подпори
/хюнебеци/. По отношение на последните/върнати и предадени/ вещи претенцията следва да
се отхвърли, а в останалата й част- по отношение на разгънат кофраж за два етажа –
хоризонтален и вертикален, състоящ се от греди – 158 броя с размери 10/10/4, 207 броя,
ребра с размери 5/10 и 6/10 , искът трябва да се уважи. С оглед уважаване на иска в тази му
част съдът не дължи произнасяне по предявения при условие на евентуалност иск по чл.57
ал.2 ЗЗД за присъждане на заместваща престация.
При този изход на спора, съобразно нормата на чл.78 ГПК, на ответната страна следва
да бъдат възложени понесените от ищцовото дружество разноски, в общ размер на 5 966,80
лв., от които: 990 лева -разноски, направени в обезпечителното производство, предмет на
ч.гр. дело № 289/2021г. по описа на ОС Бургас и 4 976,80 лв. съдебно-деловодни разноски
по настоящото производство, както следва: 1800 лв.- адвокатско възнаграждение, уговорено
и заплатено от ищеца съгласно договор за правна помощ и защита от 06.08.2021г., 1316.80
13
лева- държавни такси, 1860 лв. заплатени депозити и възнаграждения за назначените от съда
експертизи. Съдът счита, че независимо от наличието на настъпило доброволно изпълнение
в хода на производството, по отношение предаване на част от движимите вещи, предмет на
втория обективно съединен иск, не са налице предпоставките по чл.78 ал.2 и ал.3 ГПК и
всички разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Трайна е практика на
съдилищата, че при настъпило изпълнение от ответника в
хода на процеса, ищецът има право на разноски, макар искът да се отхвърля на това
основание. В посочения смисъл са определение № 200/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1960/2016
г., ВКС, III ГО и ТР № 119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото размерът му е под този, предвиден в чл.7 ал. 2
от Наредба 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Медикъл Енд Еко Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Елин Пелин“ №20, ет.4, ап.10 да заплати на ищеца „
кайскрейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл.71, вх.2, ет.5, ап.13 сумата от 25 021.86 лв. (двадесет и пет хиляди двадесет
и един лева и осемдесет и шест стотинки), дължимо възнаграждение по договор от
26.03.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска- 06.08.2021
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Медикъл Енд Еко Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Елин Пелин“ №20, ет.4, ап.10 да предаде на
„Скайскрейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.„Славейков“, бл.71, вх.2, ет.5, ап.13 следните движими вещи: разгънат кофраж за два
етажа – хоризонтален и вертикален, състоящ се от греди - 158 броя, с размери 10/10/4, ребра
- 207 броя, с размери 5/10 и 6/10 и водоустойчив шперплат- 128 броя, като отхвърля иска в
останалата му част.
ОСЪЖДА „Медикъл Енд Еко Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Елин Пелин“ №20, ет.4, ап.10 да заплати на
„Скайскрейпър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.„Славейков“, бл.71, вх.2, ет.5, ап.13 съдебно-деловодни разноски в общ размер на 5
966,80 лв. /пет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, от които:
990 лева -разноски, понесени в обезпечителното производство, предмет на ч.гр. дело №
289/2021 г. по описа на ОС Бургас и 4 976,80 лв. съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването, с въззивна
жалба пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14