Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 29.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 402/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба, подадена от П.Г. против бившия му … В.Д.,***. В нея се твърди, че на
10.03.2018 г. ответникът е нанесъл побой на ищеца, вследствие на което
последният е получил телесни увреждания и е търпял болки и страдания. В
исковата молба не е посочено къде точно се е случил инцидента между двамата, но
от приложеното към нея прокурорско постановление е видно, че местопроизшествието
е в гр. Своге, пред обект на търговската марка „Виваком”.
Не е уточнено и как са получени уврежданията от пострадалия, но е представено
съдебномедицинско удостоверение, в което е описан евентуалния механизъм на причиняване им. Освен това, в исковата
молба се излага, че по тъжба подадена от Д. е образувано досъдебно производство
срещу бившия му …, което било прекратено поради липса на извършено от Г.
престъпление. Не е посочено от коя дата е тази тъжба, но в открито съдебно
заседание проведено на 05.11.2019 г. пълномощникът уточнява, че е от 16.01.2018 г. По досъдебното производство били
извършвани процесуални действия, в това число и съдебно-психиатрична експертиза.
Тъй като ищецът е служител на ……….., той се почувствал притеснен, защото
наказателното производство можело да се отрази неблагоприятно на служебното му
положение.
Във връзка с така
изложената фактология, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати
следните парични суми :
1)
3000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от Д. неимуществени вреди, вследствие
на нанесения на 10.03.2018 г. побой и компенсиращи изтърпяните от Г. болки и
страдания, заедно със законната лихва от деня на увреждането ;
2)
3000 лева, представляващи обезщетение за причинените
му от Д. неимуществени вреди, вследствие на подадената от последния на 16.01.2018 г. тъжба,
по която е образувано досъдебно производство и компенсиращи притесненията
на Г. от неоснователното обвинение, заедно със законната лихва от деня на
увреждането.
Правното основание на исковете
е по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
От ответната страна,
чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. Възразява се срещу така предявените искове и те
се оспорват изцяло, както и фактическите твърдения изложени от ищеца. Твърди се
нередовност на исковата молба и недоказаност на претенциите за парично
обезщетение. Посочва се, че всяко лице има право да потърси правата си пред
държавен орган, когато счете, че те са нарушени.
В открито съдебно заседание,
както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена и изслушана е съдебна
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът въприема като обективно и
компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приема за установено от фактическа
страна следното :
Ищецът е бил женен за дъщерята на
ответника, като от брака имат едно малолетно дете – В., роден на *** г. След
развода отношенията, както между бившите съпрузи, така и между семействата им,
като цяло, са лоши. В тази насока са приложените към делото писмени доказателства,
които изхождат от различни компетентни държавни органи и свидетелстват за множество
конфликтни ситуации развили се във времето и свързани основно със сина на
ищеца, съответно внук на ответника. Детето е със здравословни проблеми, които
налагат посещения на лечебни заведения в гр. София. Страните по делото живеят в
едно населено място – с. С., като след развода родителските права са
предоставени на майката, която живее заедно с родителите. Ищецът и бившата му
съпруга работят в системата на …. Последната съжителства със свидетеля И. Д..
След 16 часа в събота на 10.03.2018 г.,
датата на която е ……, ответникът спрял управляван от него автомобил в гр. Своге,
до магазин на мобилния оператор „Виваком”,
в близост до работното място на майката на ищеца – свидетелката И. Г. В колата се
намирали : на предната седалка, водачът В.Д. и до него свидетелят Д., на
задната седалка свидетелката Й. Д., дъщеря на ответника, бивша съпруга на ищеца,
съответно майка на детето, както и самото дете, поставено в специално столче. След
спирането на превозното средство Д. отишла да изтегли пари от банкомат, а свидетелят
И. Д. излязъл да пуши. Тогава до колата на ответника спрял автомобил управляван
от ищеца. Г. слязъл и отворил вратата на другата кола, откъм страната на детето,
намиращо се зад водача. В този момент ответникът станал и между него и ищеца
започнало спречкване. Първият казал на втория, че няма право да му влиза в колата,
а ищецът настоявал, че има право да си види детето. На последното Г. получил
отговор, че това може да стане, но по установения ред, след което между двамата
започнало бутане и блъскане, при което ответникът със сила, използвайки ръцете
и тялото си, се опитвал да измести ищеца и да затвори вратата на колата си, съответно
последният продължавал да се опитва, също така със сила и използвайки ръцете и
тялото си, да остави вратата отворена, за да има контакт с детето. В един
момент ответникът успял да изблъска ищеца зад вратата, а малко по-късно и да я затвори,
като вследствие на това избутване тялото на Г. се привело. Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена, като стъпва на показанията на свидетеля
И. Д., който е единствен очевидец на целия инцидент, както и на свидетелката Г.,
която частично също е непосредствен наблюдател на случилото се, към неговия
край.
От съдебномедицинската експертиза се
установява, че при ищеца са налице следните травматични увреждания : кръвонасядане
съчетано с травматичен оток в лявата тилно-теменна област на главата,
охлузвания на шията вляво, оток и охлузване в областта на дясната подбедрица.
Кръвонасядането съчетано с травматичен оток се дължи на удар нанесен с твърд
тъп предмет в областта на главата. Охлузванията се дължат на действието по
допирателната на предмети с неравна и ограничена контактна повърхност. В заключението
си вещото лице е посочило, че като цяло, в резултат на описаните увреждания,
лицето не е търпяло болки с голяма интензивност. От заключението, както и от
свидетелските показания, може обосновано да се заключи, че уврежданията на Г. са причинени от В.Д. при опитите на
последния, с ръце и тяло, да избута ищеца и да затвори вратата на колата си.
Относно второто твърдяно непозволено
увреждане :
На 23.08.2017 г. в Информационния център към
Прокуратурата на Република България е постъпила тъжба, подадена от ответника. С
нея е поискано от главния прокурор да разпореди да се извърши проверка и да
бъде образувано наказателно производство срещу ищеца. С постановление от 16.01.2018
г. на прокурор от Софийска районна прокуратура е образувано досъдебно
производство (ДП), но не срещу конкретно лице. С
постановление от 30.10.2018 г. същото е прекратено. По ДП са разпитвани, но
единствено в качеството им на свидетели, страните по настоящото дело. Не е
имало лице привлечено в качеството му на обвиняем, не е взета мярка за
неотклонение. Участието на Г. в ДП, произтича от задълженията му по чл. 120,
ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) : свидетелят е длъжен : да се яви
пред съответния орган, когато бъде призован ; да изложи всичко, което знае по
делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение
на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. Същото се отнася и
за ответника, който е разпитван в същото качество. Комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза (основна и допълнителна) е назначена и извършена по отношение на В.С.Д.. Същите вещи
лица са изготвили заключение и относно лицето П.Г.. Експертизата е задължителна
и е назначена на основание чл. 141, ал. 2, т. 5 НПК, като участието на
освидетелстваното лице при изготвянето ѝ е доброволно. Тази
фактическа обстановка, съдът приема за установена от приетите по делото писмени
доказателства.
Чрез свидетелските показания на сестрата на ищеца, се установяват притесненията
на Г., след инцидента на 10.03.2018 г. и след образуването на ДП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Предявените искове са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Съображенията са следните :
Относно случилото се
на 10.03.2018 г., съдът приема, че ответникът е действал при условията на
неизбежна отбрана, а според чл. 46, ал. 1 ЗЗД в този случай няма отговорност за
вреди. На посочената дата Г. противозаконно се е опитал да проникне в
чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика. В
чл. 346б от Наказателния кодекс (НК) такова
поведение е определено като престъпно. За да защити от непосредственото противоправно нападение своите имуществени права,
ответникът е отговорил на ищеца, в рамките на необходимите предели
за отблъсване на
атаката. За да защити неприкосновеността на автомобила си В.Д. е
причинил вреди на нападателя П.Г. в рамките на необходимите предели, а именно
толкова, колкото е необходимо за да бъде прекратено нападението. Защита изцяло
съответства на характера и опасността от нападението. В конкретната ситуация,
според съда и с оглед на установеното по делото, ответникът е използвал
съразмерна сила и то с единствена цел да неутрализира Г. и същият да прекрати
нападението си. Това е видно и от обстоятелството, че след като е затворил
вратата на автомобила си ответникът единствено се е стремил да запази това
положение. Следователно целта на ответника е била да бъде прекратено
нападението, а не да бъде наранен ищеца, като не е нарушен балансът между
нападението и защитата и последната не надхърля необходимото за отблъскване на
нападението. Няма пречка гражданският съд да се произнесе по този въпрос, тъй
като сроковете за образуване на наказателно производство от частен характер са
изтекли, видно от прокурорското постановление от 26.03.2018 г. на прокурор от
Районна прокуратура Своге.
Според съда и втората
претенция е недоказана, а оттам и неоснователна. Спрямо Г. не е имало
наказателно преследване, тъй като той не е придобил качеството на обвиняем. Отделно
от изложеното, досъдебното производство е образувано не защото В.Д. е подал
тъжба до главния прокурор, а защото по прокурорската преписка са събрани
достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 НПК. Следователно не е налице и
причинно-следствена връзка между тъжбата и образуването на ДП.
На практика от ищеца се
твърди недобросъвестно потърсена защита на субективни материални права чрез
наказателно производство от страна на ответника, т.е. злоупотреба с процесуални
права. Понеже
недобросъвестността не се предполага, този, който я твърди следва да я докаже, а по делото не се
събраха никакви доказателства в тази насока.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът дължи на ответника направените от него разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля предявения от П.И.Г. ***, мах. „…” № , ЕГН **********, против В.С.Д. ***, мах. „…” № , ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на нанесен побой, извършен на 10.03.2018 г. в гр. Своге.
Отхвърля предявения от П.И.Г. ***, мах. „…” № , ЕГН **********, против В.С.Д. ***, мах. „…” № , ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на подадена тъжба до главния прокурор, по която е образувано
ДП № 176/2018 г. по описа на Следствен отдел в Софийска градска прокуратура.
Осъжда П.И.Г. ***, мах. „…” № , ЕГН **********, да заплати на В.С.Д. ***, мах. „…” № , ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокат в размер на 510 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :