Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Варна, 27.
02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Ю. Бажлекова в.гр.дело № 185 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.1 – чл.437 ГПК.
Образувано
е по постъпила жалба с вх.№ 2207/12.11.2018г. от Община Провадия срещу
разпореждане от 23.10.2018г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808, район на
действие Окръжен съд Варна, постановено, по изп. д. №
20188080400590, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя – длъжник по изпълнителното дело за редуциране на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар и намаляване размера на начислените такси по ТЗЧСИ. В
жалбата се излагат оплаквания и доводи за
незаконосъобразност на разпореждането. Твърди се, че производството по
изпълнителното дело е образувано по молба на Корабно обзавеждане АД за
задължение на Община Провадия по изпълнителен лист, издаден на 08.08.2018г. по гр.д. № 244/2016г. на ПРС за предаване на
владение на недвижим имот. Според жалбоподателя необходимите с оглед предмета
на производството изпълнителни действия са: образуване на дело, изготвяне и
връчване на покана за доброволно изпълнение и въвеждане във владение, като
дължимите за тях такси , съгласно ТЗЧСИ са общо в размер на 240лв. За разликата над тази сума до начислените
разноски в размер на 604,32лв. по изпълнителното дело длъжникът не носи
отговорност. Приетия размер на адвокатското възнаграждение от 800лв. е
прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществените от
адвоката процесуални действия.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на разпореждането и
признаване недължимостта на сумите, представляващи
неоснователно начислени от ЧСИ такси по изпълнителното производство и
намаляване размера на адвокатското възнаграждение до законовия минимален
размер.
Въззиваемата страна – „Корабно обзавеждане“АД, взискател в изпълнителния процес, с писмено становище
оспорва жалбите като неоснователна. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
ЧСИ е
представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се
произнесе съдът съобрази следното: Изп. д.№20188080400590
е образувано на 13.09.2018г. по молба на „Корабно обзавеждане“АД, въз основа на
изпълнителен лист издаден по гр. дело №244/ 2016г. на ПРС в полза на взискателя, с който Община Провадия е осъдена да предаде в
полза на „Корабно обзавеждане“АД
владението върху недвижим имот, представляващ: ап.4, ет. Втори, вх.А в жилищен
блок №7, находящ се в кв.“Север“, гр.Провадия, със
застроена площ от 73,07 кв.м., ведно с прилежащата му изба №4, както и 2,3580% ид.ч. от правото на строеж и да заплати съдебни разноски в
размер на 1889,93лв. и 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Към молбата е представен договор за правна защита по изпълнителното дело от
11.09.2018г., сключен между взискателя и адв. З.,в който е договорено възнаграждение в размер на
800лв. В договора е посочено, че адвокатското възнаграждение е пратено в брой
при подписването на договора.
На длъжника
е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която освен имота, по отношение на който следва да се проведе
изпълнение е посочен и размера на паричното задължение – 3299,25лв.,от които
1894,93лв. присъдени разноски; 800лв. разноски по изпълнителното дело;
604,32лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ.
ЧСИ е насрочил въвод във владение на имота за
16.10.2018г., като във връзка с определяне на размера на дължимата такса, на
основание т.22 от Тарифата е изискано удостоверение за данъчна оценка.
С частна
жалба от 01.10.2018г. длъжникът по изпълнителното дело, възразяват срещу
размера на определените с ПДИ разноски по изпълнителното дело и адвокатския
хонорар, претендиран от взискателя.
С разпореждане от 23.10.2018г., ЧСИ е оставил без уважение исканията за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и начислените такси по
ТТРЗЧСИ.
Видно от
приложения по делото протокол въвода във владение на
имота е осъществен на 16.10.2018г. в присъствие на представители на РПУ
Провадия и процесуален представител на взискателя.
На
23.10.2018г. взискателят е депозирал молба за
налагане на обезпечителни мерки върху банкови сметки на длъжника, във връзка с
която ЧСИ е уведомил взискателя, че следва да внесе авансово
такси за претендираните запори и, че по изп.дело не са постъпвали суми за погасяване на
задължението.
По
изпълнителното дело се съдържат съставени от ЧСИ сметки и издадени фактури за
начислени суми за такси и разноски по делото в общ размер на 604,32лв., с
ДДС.
При така
установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок, от
лице, легитимирано да обжалват отказ на ЧСИ да намали размера на направените в
производството от взискателя разноски за
възнаграждение на адвокат и възлагане на длъжника на разноски в изпълнението.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия или отказ за извършване на
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорност за разноски. От кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство се посочва в нормата на
чл.79 ГПК. Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част
първа „Общи правила“, която е приложима за исковия процес във всичките му етапи
и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е
уредено в чл.79 ГПК. Произнасянето на СИ за разноските на взискателя
не е изпълнително действие, то не е действие, насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а реализация на
общия принцип за отговорност за разноски. Предвид изложеното в изпълнителното
производство намира приложение и нормата на чл.78 ГПК, в частност и ал.5, който
е също в част първа. Взискателят има право да
претендира разноските, които е заплатил на адвокат във връзка с образуване на
изпълнителното дело, представителство, защита и съдействие по същото, като за
длъжника възможността за намаляване на възнаграждението, платено от насрещната
страна, е регламентирана от законовите разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36, ал. 2 от ЗА - до минималните размери, установени в
наредбата на Висшия адвокатски съвет, разяснени с т.3 от ТР № 6/ 2012 г. на
ВКС, ОСГТК. Всеки акт на СИ, с който
той определя размер на разноски и
възлага същите на страна в производството подлежи на съдебен контрол.
От доказателствата по делото се
установява, че в хода на изпълнителното производство ЧСИ е предприел исканите
от взискателя действия по принудително изпълнение,
като таксите и разноските за образуване на дело, изпращане на съобщения,
извършване на справки, удостоверения, пощенски разходи съгласно разпоредбата на
чл. 79 ГПК са възложени в тежест на длъжника. Длъжникът е подавал жалба с
искане за изменение на постановление на ЧСИ, в частта за разноските, препис от
която е връчен на взискателя и същият е депозирал
възражения, като е представил доказателства, че е сторил разноски за съдействие
от процесуален представител.
Настоящият
състав на съда, намира, че размера на дължимите такси и разноски по
изпълнението са правилно определени и възложени на длъжниците.
Съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с
изключение на случаите, в които делото е прекратено на основанията по чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда. В случая не е извършено изпълнение – предаване владение
върху имот и не е извършено плащане преди образуване на изпълнителното
производство. Не е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно
общото правило на чл.79 ГПК, таксата върху размера на събраната сума по чл.26
от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнителното
производство. Видно от приложените по изпълнителното дело данни за извършени
справки за имуществото на длъжника, изпращане на призовки съобщения, книжа,
размера на дължимите от жалбоподателя такси по т.3, т.4, т.5 , т.31 и т.26 от
ТТР към ЗЧСИ са правилно и законосъобразно определени с включен ДДС.
Пропорционалната такса е правилно определена съобразно размера на дълга, като
наведените в жалбите оплаквания за недължимост на
таксите и, че размерът на същите е неправилно определен са неоснователни.
На
процесуалният представител на взискателя се дължи
възнаграждение не само за образуване на производството, а и за процесуално
представителство, консултация, защита и съдействие на взискателя
по изпълнителното дело, каквото
съдействие представлява изготвянето и депозиране на становища и възражения по
подадени от длъжника жалби и молби в хода на изпълнителното дело.
Поради
изложеното жалбата срещу разпореждане от 23.10.2018г. на ЧСИ Захари Димитров,
рег.№808, район на действие Окръжен съд Варна, постановено, по изп. д. № 20188080400590 е неоснователна и следва да се оставят без
уважение.
Предвид
изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна разноските, сторени в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, които съгласно представените писмени доказателства и списък по чл.80 ГПК
са в размер на 300лв.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№
2207/12.11.2018г. от Община Провадия, ЕИК ********* срещу разпореждане от 23.10.2018г.
на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808, район на действие Окръжен съд Варна,
постановено, по изп. д. № 20188080400590.
ОСЪЖДА Община Провадия, ЕИК ********* да заплати на „Корабно
обзавеждане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Провадия,
Северна промишлена зона, представлявано то изпълнителен директор Р.К.К. сумата от 300лв., представляваща съдебни разноски , на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: