РЕШЕНИЕ
№ 2510
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110128417 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА, ЕИК ЕИК, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, представлявано от управителя , чрез адв. И.Ю. - , САК,
съдебен адрес: гр. София, срещу „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. София, , представлявано от управителя , с която се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5770.94 лв. (словом:
пет хиляди седемстотин и седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
заплатена сума на отпаднало основание, в следствие на развален договор за СМР, за която е
издадено кредитно известие №**********/24.04.2019, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимата сума по задължението,за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№65316/19 на СРС.
Твърди се, че между страните/ „ФИРМА, в качеството на възложител и „ФИРМА“
ООД, в качеството на Изпълнител/ са съществували търговски отношения, свързани с
извършване на строително-монтажни дейности в обект в гр. , хотел . Поддържа се, че от
страна на „ФИРМА“ ООД е издадена фактура № **********/22.03.2019 на стойност 13 000
лв. (тринадесет хиляди лева) с ДДС, която сума представлява 50% авансово плащане за
договорените услуги. От своя страна, “ФИРМА е извършило плащане на цялата сума по
фактура № **********/22.03.2019 на стойност 13 000 лв. (тринадесет хиляди лева) с ДДС.
Твърди се, че е станала известна невъзможността от страна на „ФИРМА“ ООД да
извърши всички договорени и заплатени услуги и страните са се съгласили, че отношенията
им ще бъдат прекратени, а неизползваната част от авансовото плащане ще бъде
възстановена. Като „ФИРМА“ ООД е извършило рекапитулация на вземането си и
потвърдило, че следва да възстанови на “ФИРМА надплатената сума, като в тази връзка е
издадено кредитно известие № **********/24.04.2019 за 5770.94 лв. (пет хиляди
седемстотин и седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) с ДДС.
Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна.
Твърди се, че действително между ищеца и ответника е сключен договор на
01.03.2019 г., съгласно който възложителят /ищецът/ възлага на изпълнителя /ответника/
извършване на CMP на обща стойност 58 250.67 лв. /петдесет и осем хиляди двеста и
петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ без ДДС, а с включен ДДС 69 900.81 лв.
/шестдесет и девет хиляди и деветстотин лева и осемдесет и една стотинки/ съгласно чл.2
ал.1 от договора/.
Сочи се, че съгласно чл.2, ал.3, т.1 от договора, възложителят - ищец се задължава да
заплати в деня на сключване на договора - 01.03.2019 г. - авансово 50% от общата стойност
на възложените в договора СМР с включен ДДС, посочена в чл.2, ал.1 от договора или
сумата 34 950.40 лв., като това задължение не е изпълнено и чак на 22.03.2019 г. ищецът е
направил частично авансово плащане в размер на 13 000.00 лв./тринадесет хиляди лева/ по
фактура № **********/22.03.2019 г.
Поддържа се, че размерът на заплатената „авансово” сума не отговаря на
договореният, а е значително по-малък, както и че плащането не е направено в срок,
следователно, ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения.
Твърди се, че въпреки това ответникът е започнал да изпълнява договорените СМР,
като на 16.04.2019 г. е доставил част от материалите, необходими за започване на СМР,
както и на същата дата е осигурил необходимите работници-специалисти. Сочи се, че
ищецът е приел материалите, но е препятствал достъпа на работниците до обекта, където
трябва да се изпълнят договорените СМР и ги е изгонил.
Твърди се, че и към настоящия момент ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора за заплащане на авансовата сума.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2019 г. между „ ” ЕООД – възложител от една страна и „ФИРМА” ООД-
изпълнител е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи на обект „
”, находящ се на адрес гр. , Област , подробно описани като количество, видове и
единични цени в Приложение № 1, част от договора.Уговорено е, че общата стойност на
възложените СМР за всички обекти съгласно Приложение 1 възлиза на 58250,67 лева без
ДЦС /69900,81 лева с включен ДДС/, като възложителят се задължава да заплати в деня на
сключване на договора авансово 50% от общата стойност на възложените в договора СМР с
вкл. ДДС, посочена чл. 2, ал. 1 от договора или 34950,40 лева.
Приложена по делото е Фактура №**********/22.03.2019 г. с получател „” ЕООД и
доставчик „ФИРМА” ООД за сумата от 13 000 лева и наименование а продукта – авансово
плащане по договор 50 %.
Страните са съставили и подписали приемо-предавателен протокол от 16.04.2019 г., с
който ищцовото дружество е предало, а ответното дружество е приело тапети, лепило за
стъклопакети, бои и втвърдител, описани по количество и бройка.
Приложено по делото е и кредитно известие №**********/24.04.2019 г. с получател „
” ЕООД и доставчик „ФИРМА” ООД за сумата от -5770.94 лева и наименование а продукта
– авансово плащане по договор 50 %.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитора като компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че Фактура
№**********/22.03.2019 г. е осчетоводена, същата е включена в дневника за продажби и в
2
дневника за покупки за съответния месец и е ползван данъчен кредит. Вещото лице е
посочило и че кредитно известие №**********/24.04.2019 г. също е включено в дневника за
продажби и в дневника за покупки за съответния месец и е включено със знак минус в
дневника за продажби по ЗДДС за м.04.2019г. като това е отразено при формиране на
резултата за ДДС за възстановяване. Вещото лице е констатирало, че процесната фактура и
кредитното известие съдържат необходимите реквизити съгласно Закона за счетоводство,
начисленият ДДС е правилно изчислен както във фактурата, така и в кредитното известие,
счетоводните операции са отразени правилно, като в счетоводството на ответника е
отразено постъпване на сумата от 13 000 лева и счетоводното салдо съответства на
издадената фактура, извършеното плащане по нея и издаденото кредитно известие, по което
не е върната сумата на ищеца.
Свидетелката - юрист и позната на управителя на ишцовото дружество Новаков
разказва, че е консултирала същия и знае за облигационни отношения между страните, по
които ответникът следвало да извърши СМР и за което имало сключен писмен договор.
Свидетелката сочи,че присъствала на телефонен разговор между Новаков, който говорил с
лице, което според нея е представител на ответника, на което лицата се разбрали от
платения депозит в размер на 13 000 лева, за който имало фактура да бъдат заплатени
строителни материали, доставени на ищцовото дружество от ответника и да не бъде
заплащано за труд. Свидетелката сочи, че е виждала издадено кредитно известие сумата по
която е разлика между стойността на доставените материали и стойността на заплатения
депозит от 13 000 лева.
Свидетелят е съдружник в „ФИРМА“ ООД. Той разказва, че знае за договор между
страните и е присъствал на разговори и огледи в комплекса на ищеца. Той разказва, че
заедно с управители на ищеца пътували до строителния обект гр. , като транспортирали
осигурени от ответника строителни материали, нужни за вътрешно покритие на стени и
тавани, които продукти били приети от управителя Новаков и служителите му и били
описани в протокол. Свидетелят разказва, че за извършване на строителните работи
ответното дружество било осигурило екип от работници от Бургас- фирма подизпълнител,
които при доставката на материалите чакали пред хотела-строителен обект. Свидетелят
разказва, че работниците следвало да поставят вътрешно покритие по стени и тавани и те
имали готовност да свършат това, но не били допуснати да започнат работа от управителя на
ищеца Новаков, който ги изгонил от строителния обект. Свидетелят сочи, че не знае за
издаване кредитно известие и това е работа на управителя на дружеството.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи.
Правната квалификация на предявените искове е чл.55, ал.1 предл.3 във вр. с чл.88,
ал.1, във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД. Ищецът следва да установи, че процесната сума / 5770.94 лв./
е предадена на ответника, че е сключен договор за извършване на СМР от 01.03.2019 г., че
договорът между страните е развален, както и че е бил изправна страна по договора.
Ответникът следва да установи основателността на възраженията си – че е изпълнил
задълженията си по договора, съответно че имущественото разместване е по валидно
възникнало правно основание.
В процесния случай страните не спорят, че са били обвързани от договор за
извършване на СМР от 01.03.2019 г., както и че по силата на този договор е заплатена
авансово сума в размер на 13 000 лева, за което плащане е издадена Фактура
№**********/22.03.2019 г. с получател „ ” ЕООД и доставчик „ФИРМА” ООД. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството, включването й в дневника за покупките
по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване /в т.см. решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на І
т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., решение № 212 от 07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I
3
т.о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014
г. по т.д.№ 1598/2013 г. на II т.о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.д.№ 631/2014 г. на II т.о.,
решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.д.№ 2741/2014 г. на I т.о../.
Кредитното известие е първичен счетоводен документ, основание за издаването, на
който възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за
която търговецът вече е издал данъчна фактура, за да се поправи грешка във вече издадена
фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се обезщети купувача при получени
некачествени стоки, за които е също е била издадена вече фактура.
В процесния случай и кредитното известие и фактурата са редовно осчетоводени от
двете дружества, съответно е налице признание за задължение за заплащане на сума в
размер на цената по фактурата с изваждане на цената на кредитното известие, те.е. 13 000
лева - 5 770.94 лева или сумата от 7229.06 лева.
Установи се по делото, а и страните не спорят, че ответното дружество е доставило
материали под опис на строителния обект на ищеца, приети от същия, за което е съставен
протокол. Установено е и осчетоводено плащане на сумата от 13 000 лева. Съобразно
цитираната по-горе практика безспорна е дължимостта на сумата от 7229.06 лева.
Разликата до 13 000 лева, а именно процесната сума от 5 770.94 лева се претендира от
ищеца на отпаднало основание, вследствие на разваляне на договора. Страните не спорят, че
договорът е развален, а и исковата молба играе ролята на покана, с която ищецът реализира
правото си по чл. 87 от ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е доказал, че
имущественото разместване е по валидно възникнало правно основание, напротив налице е
извънсъдебно признание от негова страна, чрез осчетоводяването на кредитно известие
№**********/24.04.2019 г., че договорът е развален, а сумата от 5 770.94 лева, като платена
на отпаднало основание подлежи на връщане.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 115.42 лева- държавна такса, 744 лева- адвокатско възнаграждение и
250 лева- депозит за вещо лице.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са в размер на 115.42 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. София, , , представлявано от управителя , че дължи на
основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД на „ФИРМА, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от управителя , сумата от 5770.94 лв. (словом: пет
хиляди седемстотин и седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
заплатена сума на отпаднало основание, в следствие на развален договор за СМР, за
която е издадено кредитно известие №**********/24.04.2019, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/13.11.2019 г./ до
окончателното изплащане сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№65316/19 на СРС.
4
ОСЪЖДА ФИРМА“ ООД, ЕИК: ЕИК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„ФИРМА, ЕИК ЕИК съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер
на 1109.42 лева и разноски по ч.гр. д. № 65316/2019 г. по описа на Софийски районен
съд в размер на 115.42 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5