Решение по дело №202/2023 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 144
Дата: 31 май 2023 г.
Съдия: Деляна Стойчева Пейкова
Дело: 20235600500202
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. ХАСКОВО, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20235600500202 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба подадена от адв. К. К.,
пълномощник на М. И. И. – Л., от с.*** , обл. Стара Загора, със съдебен адрес гр. ***, адв.
К. К..
С Решение № 22 от 02.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1129/2022 г., РС
Димитровград е осъдил М. И. И. – Л., от с.***, обл. Стара Загора да опразни и предаде на „
Евро Ферт“ АД гр. ***, отдадените под наем с Договор за наем от 01.12.2010 г. имоти, а
именно: апартамент № 5, с идентификатор 21052.1016.39.54.10, находящ се на първи
жилищен етаж/ втори за сградата/ на вход *** на жилищна сграда на ул. ***, в гр.***, със
застроена площ от 119.87 кв.м., от които 106.80 кв.м жилищна площ и 13.07 кв.м. общи
части на сградата, ведно с намиращите се в него вещи, представляващи частично
обзавеждане, описано в приемо- предавателен протокол към договора за наем от 01.12.2010
г. и мазе № ***, с идентификатор 21052.1016.39.54.28, находящо се на ет.***, на жилищна
сграда на ул. ****, с обща площ от 9.87 кв.м., от които 5,10 кв.м. полезна площ и 4.77 кв.м.
общи части на сградата, както и отдадения под наем с Договор за наем от 01.05.2013 г.
имот- апартамент № 4, с идентификатор 21052.1016.39.54.9, находящ се на първи жилищен
етаж / втори за сградата/ на вход *** на жилищна сграда на ул.***, ***, със застроена площ
от 106,29 кв.м., от които 94.70 кв.м. жилищна площ и 11.59 кв.м. общи части на сградата,
1
ведно с вещите, представляващи частично обзавеждане към апартамента, описани в приемо
предавателен протокол към Договор за наем от 01.05.2013 г.
Съдът е осъдил *** е осъдил М. И. И. – Л., от с. ***, обл. Стара Загора да заплати на
„ Евро Ферт“ АД гр.*** сумата от 1483,60 лв. направени по делото разноски.
Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателката, която чрез
пълномощника си адв. К., обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния
съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Моли то да бъде отменено и постановено ново по същество на спора, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Твърди,че по делото няма спор относно това,че след изтичане на срока на договорите,
наемателката е продължила да ползва двата имота със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, плащала е наем по банков път и съгласно чл.236 ал.1 от ЗЗД договорите се
считали продължени за неопределен срок. Неправилен бил изводът на съда,че ищцовото
дружество можело да развали двата договора за наем по всяко време едностранно, без
предизвестие, като се позовава на разпоредбата на чл.20 ал.1 т.2 от Договорите. Това би
било възможно само в срока на действие на договора, но не и в хипотезата, когато
договорът се считал продължен за неопределено време.
Неправилно, на следващо място, съдът не кредитирал представените писмени
доказателства за извършени нареждания за банкови преводи, установяващи извършвани
плащания. Съдът не се съобразил с факта,че през 2018 г. наемателката е изявила желание да
уреди финансовите отношения между страните и да продължи наемното правоотношение.
Непостъпването по сметка на ищеца на 46 бр. платежни нареждания до Банката било по
независещи от нея причини и не следвало да се приема като виновно неизпълнение от нейна
страна на договорите за наем.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ Евро Ферт“ АД гр.***. Счита,че
постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски. Твърди,че по делото е установено виновно неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника М. И. – Л. и възникване правото на наемодателя да
прекрати действието на тези договори.
В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощника си адв. К. поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. А. оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Моли съда
да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото, пред въззивната
инстанция, разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
2
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата от 800 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция разноски
– платено възнаграждение на адвокат.
Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД,
предявен от „ Евро Ферт“ АД гр. *** против М. И. И. – Л. да бъде осъдена да опразни и
предаде на „ Евро Ферт“ АД гр. ***, отдадените под наем с Договор за наем от 01.12.2010 г.
имоти, а именно: апартамент № 5, с идентификатор 21052.1016.39.54.10, находящ се на
първи жилищен етаж/ втори за сградата/ на вход *** на жилищна сграда на ул. ***, в
гр.***, със застроена площ от 119.87 кв.м., от които 106.80 кв.м жилищна площ и 13.07 кв.м.
общи части на сградата, ведно с намиращите се в него вещи, представляващи частично
обзавеждане, описано в приемо- предавателен протокол към договора за наем от 01.12.2010
г. и мазе № ***, с идентификатор 21052.1016.39.54.28, находящо се на ет.-***, на жилищна
сграда на ул. ***, с обща площ от 9.87 кв.м., от които 5,10 кв.м. полезна площ и 4.77 кв.м.
общи части на сградата, както и отдадения под наем с Договор за наем от 01.05.2013 г.
имот- апартамент № 4, с идентификатор 21052.1016.39.54.9, находящ се на първи жилищен
етаж / втори за сградата/ на вход *** на жилищна сграда на ул.***, със застроена площ от
106,29 кв.м., от които 94.70 кв.м. жилищна площ и 11.59 кв.м. общи части на сградата, ведно
с вещите, представляващи частично обзавеждане към апартамента, описани в приемо
предавателен протокол към Договор за наем от 01.05.2013 г.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил изцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават
изводи, различни от направените от решаващия съд
Наведените във въззивната жалба, оплаквания досежно необосноваността на
постановеният съдебен акт са неоснователни. Както вече се посочи, решаващият съд е
отговорил обосновано на направените възражения, след задълбочена преценка на събраните
доказателства.
Неоснователно е наведеното възражение,че неправилно, съдът не е кредитирал
представените писмени доказателства за извършени нареждания за банкови преводи,
установяващи извършвани плащания. Правилно съдът не е кредитирал тези доказателства,
които са фото копия и не носят печат и подпис на длъжностното лице на банката,
упълномощена да извърши банковия превод. Доколкото липсва печат и подпис на
длъжностното лице на банката, упълномощена да извърши банковия превод, дори да бъдат
кредитирани, те по никакъв начин не установяват надлежно извършен превод на сумите. Не
се оспорва от ответника,че към момента на подаване на исковата молба повече от 46
3
месечни вноски не са платени от нейна страна и че е налице забава в плащанията.
Неплащането на наемните вноски касае период от почти две години, за който е несериозно
да се твърди,че преводите не са извършвани по вина на банката. Не се касае за единично
неплащане, за да се приеме допусната грешка, а за неплащане, както се посочи в период на
повече от две години. Неплащането на наемните вноски е основание за наемодателя да
развали сключените договори за наем и да иска връщане на наетите имоти и движимите
вещи, находящи се в тях.
Неоснователно е наведеното възражение,че за наемодателят не е възникнало правото
да прекрати наемните договори по всяко време едностранно, без предизвестие, позовавайки
се на разпоредбата на чл.20 ал.1 т.2 от Договорите. И в двата представени договора / от
01.12.2010 г. и от 01.05.2013 г./ е предвидено в чл.20 ал.1 т.2 възможността наемодателят да
развали договора по всяко време, без предизвестие, с писмено уведомление, в хипотезата на
забава на наемателя за плащане на уговорената месечна наемна цена повече от 15 дни. Тази
забава безспорно е установена по делото и безспорно за наемодателя е възникнало правото
да развали договора, без предизвестие, с писмено уведомление, изпратено до наемателя,
което и е направено. Настоящият състав на съда не споделя доводите на жалбоподателя,че
тази клауза е валидна единствено и само за срока на действие на договора. Възприемането
на това становище означава да бъде отречено правото на наемодателя, след изтичането на
срока на договора и при продължаването му по реда на чл.236 ал.1 от ЗЗД, да не може да
прекрати този договор при неизправност от страна на наемателя, което не отговаря на
смисъла на закона и на клаузите на договора. В чл.19 ал.3 от договора са посочени
основанията, при които договорът може да бъде прекратен, преди изтичането на
договорения срок, както и основанията за прекратяване след изтичането на този срок, ако
наемателят не е упражнил правото си да поиска закупуването на наетия имот – чл.19 ал.4 от
договора. Извън тази регламентация е чл.20 от договора, който предвижда възможност, при
наличие на посочените предпоставки, да развали сключения договор, без значение дали е в
срока на действие или в хипотезата на чл.236 ал.1 от ЗЗД. Една от тези предпоставки,
визирана в т.2, е именно забава в плащането на наемните вноски за повече от 15 дни.
Правото на наемодателя да развали договора е упражнено в съответствие със сключените
между страните договори за наем, поради което и правилно и законосъобразно съдът е
осъдил наемателя да опразни и предаде на ищеца отдадените под наем недвижими имоти и
движими вещи , находящи се в тях.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22 от 02.02.2023 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 1129 по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА М. И. И. Л., ЕГН ********** от с.***, обл. Стара Загора, със съдебен
адрес гр.***, адв. К. К., ДА ЗАПЛАТИ на „ Евро Ферт“ АД гр. ***, ЕИК ********* сумата
4
от 800 лв. – направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5