Р Е Ш Е Н И
Е
№ 543 25 септември 2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав в закрито заседание на …25 септември 2019……… година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря….. ………………… и в присъствието на прокурора……………………………………. разгледа докладвано от………… съдията МИШОВА………………….в.гр. дело № 1194 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 и чл.250 ГПК и е по молба на процесуалния представител на въззиваемия М.И.К., адв. Г.М. за допълване на решението относно размера на обезщетението, за което съдът е приел в мотивите, че е основателно, и за изменение в частта за разноските.
Въззивникът „Кауфланд България ЕООД енд ко“ КД чрез процесуалния си представител юриск. Л.К. взема становище, че молбата е неоснователна, тъй като искът е предявен като частичен, а разноските по чл.78 ГПК следвало да се ограничат до сумите, посочени в диспозитива на решението.
Съдът, като прецени искането, счита за следното:
Производството по делото е било образувано по
въззивна жалба от М.И.К., ищец в първоинстанционното производство, срещу
решение № 1323 от 14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2656/2018 г. по описа
на Районен съд Стара Загора. Въззивният съд е постановил решение, с което
отменил обжалваното решение в частта, с която предявеният по чл.49 ЗЗД иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
5 000 лв. до размера на претендираната сума от 10 000 лв.,
съставляваща частичен иск от общо 20 000 лв., както и в частта за
дължимите от ищцата разноски, като и осъдил ответника да заплати на ищцата още
5 000 лв. по предявения от нея частичен иск от общо 20 000 лв., както и още
939,50 лв. за направените от нея разноски пред районния съд, както и сумата от
190 лв. за направените разноски пред въззивната инстанция.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
е постъпила в законоустановения едномесечен срок, предявена е от надлежна страна,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна. Действително определените в решението суми за разноски не
отговарят на действително направените от ищцата и дължими й от ответника с
оглед на изхода на делото. Предявеният иск е за сумата от 10 000 лв. и с
първоинстанционното решение този иск е бил уважен наполовина. Въззивната жалба
е касаела отхвърлителната част на решението. Като присъжда още 5 000 лв.
за обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд на практика уважава
изцяло въззивната жалба. Пред въззивния съд тя е направила разноски за платена
държавна такса в размер на 100 лв. и 280 лв. за възнаграждение за вещото лице.
С решението й са присъдени 190 лв., която сума съставлява половината от тези
разноски. Както бе посочено по-горе
обаче, тъй като въззивната жалба е уважена изцяло, следва да й се присъдят и всички направени разноски.
Следователно въззиваемият следва да бъде осъден да й заплати още 190 лв.
В производството ищцата (сега въззивница) е била представлявана от процесуален представител по силата на договор за правна помощ и съдействие, по която довереникът е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Това възнаграждение се дължи за всяка инстанция. Предвид на това въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. сумата от 580 лв.
Молбата по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение е неоснователна. Въззивницата неправилно счита, позовавайки се на ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС, че в диспозитива на решението съдът следва да се произнесе по размера на обезщетението, за което е приел в мотивите, че е основателно, а именно 15 000 лв. При уважаване на частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска (фактите, от които произтича правоотношението), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното материално право. По отношение на останалата част от вземането, която не е била предявена, няма сила на пресъдено нещо и за нея страната може да предяви нов иск. Приетият от настоящия съд общ размер за обезщетение за претендираните неимуществени вреди не ангажира последващия съд, който ще бъде сезиран с иска за останалата част от вземането. Затова този приет общ размер няма място в диспозитива на съдебното решение, което отразява само и единствено предявените и признати от съда права, т.е. предмета на спора. С оглед на тези съображения съдът намира, че не е налице искане, по което не се е произнесъл. Затова молбата за допълване на решението следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Кауфланд България ЕООД енд КО“ със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. Скопие, № 1А, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД чрез Д.С. и М.П.,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К. ***,
ЕГН **********, още 190 лв. за направените от нея разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД енд КО“ със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Скопие, № 1А, представлявано от
„Кауфланд България“ ЕООД чрез Д.С. и М.П., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.М. *** - процесуален представител на М.И.К.,
на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв
сумата 580 лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.И.К. ***, ЕГН ********** за допълване на основание чл.250 ГПК на постановеното решение с размера на
обезщетението, за което съдът е приел в мотивите си, че е основателно, а именно
15 000 лв., като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: