РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330108986 по описа за 2022 година
Иск с правната квалификация чл. 144 във вр. с чл.149 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Х. В. против А. В..
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като след навършване на
пълнолетие ищцата продължава образованието си в университет. Била
студентка, като завършила **** курс, редовна форма на обучение. Работела
по два часа на ден, но доходите не й достигали. Бащата работел, имал
възможност да заплаща издръжка, не подпомагал други лица. Не желаел
доброволно да подпомага дъщеря си. Прави се искане ответникът да бъде
осъден да заплаща издръжка от 300,00 лева месечно.
Отговор е постъпил. Бащата сочи, че искът е допустим и неоснователен.
Ответникът нямал възможност да заплаща издръжка от 300 лева месечно.
Живеел в жилище срещу наем от 180 лева месечно. Трудовото му
възнаграждение било 710 лева. Бил теглил кредит с погасителен план до
2024г. Издръжка би бил особено затруднен да заплаща. Моли да бъде
отхвърлен иска.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
1
Видно от писмените доказателства е, че Х. В. е дъщеря на А. В., като
ищцата е навършила пълнолетие на *****
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат
издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават
образованието си в средни или висши учебни заведения, редовна форма на
обучение и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не
се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.
Не се спори от страните, че ищецът е пълнолетен и че продължава
образованието си в учебно заведение. Това се установява и от приобщените
по делото писмени доказателства – уверение от ******, видно от което през
учебната 2021/2022г. В. е студент в ***** курс редовна форма на обучение.
Ищцата е студент, редовна форма на обучение към дата на подаване на
исковата молба. В. работи като ***** на непълно работно време. Месечният й
облагаем доход е около 400 лева. Не се твърди или установи да притежава
имущество. Има разходи във връзка с задоволяване на базисните потребности
и получаване на образование. Съдът приема, че за издръжка на ищцата
месечно са необходими около 850 лв. Това са средства необходими за храна,
облекло, както и за закупуване на учебни пособия, за здравеопазване. На
студентката са необходими и средства за покриване на нужди, свързани с
потребностите на всеки един млад човек – развлечения и културни
мероприятия.
Относно възможностите на ответника се установи следното: В. работи
като ******. Месечният облагаем доход е близък до минималния за страната.
Бащата е получавал доход около 2000 лева няколко месеца преди да му бъде
връчена исковата молба за отговор. Както и в такъв размер е декларирал
доход от трудово правоотношение при сключване на договор за кредит. Има
разходи за наем в размер на 180 лева и вноска по кредит от около 330 лв.
Притежава недвижима собственост.
Съдът приема, че с оглед на установеното за доходите на ответника и
като отчете необходимите средства за неговата собствена издръжка, приема
че би бил затруднен да заплаща претендираната издръжка от 300 лева. Затова
и счита че искът следва да бъде уважен отчасти. Както дъщерята, така и
бащата се нуждаят от средства за издръжка. Докато студентката работи на
непълен работен ден, отделя време и усилия, за да завърши университет, то
бащата има добра професия. Полага труд на пълен работен ден и има по-
2
добри финансови възможност. От получаваните средства, съдът приема, че В.
може да отдели и подпомага дъщеря си по време на нейното обучение във
висше учебно заведение с издръжка в размер на 150 лв. След завършване на
образованието си ищцата ще има по-добри перспективи да се реализира
професионално. Посочената сума не е висока с оглед нуждите на В. и
възможностите на ответника. Липсата на доброволно участие е според съда
резултат на влошени взаимоотношения между страните, както и между
бившите съпрузи. Не е в резултат на липса на средства. Закона предвижда
задължение за родителя да подкрепя пълнолетното си учащо дете, макар и не
безусловно.
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част на иска. На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част
на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна
такса от 216 лв., изчислена върху присъдения размер на издръжката.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. В., ЕГН **********, да заплаща на пълнолетната си,
учаща в учебно заведение дъщеря Х. А. В., ЕГН ********** издръжка в
размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/ месечно, считано от 21.06.2022г.
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване
на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 300
лева.
ОСЪЖДА А. П. В., ЕГН ********** да заплати на Х. А. В., ЕГН
********** разноски за настоящото производство в размер на 200,00 лева
/двеста лева/ съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА Х. А. В., ЕГН ********** да заплати на А. П. В., ЕГН
********** разноски за настоящото производство в размер на 250,00 лева
/двеста и петдесет лева/ съразмерно с отхвърлената част на иска.
3
ОСЪЖДА А. П. В., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 216 лева
/двеста и шестнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по
настоящото производство.
На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4