Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Сливен,
02.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав в
открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
При участието на секретар МАРИАНА ТОДОРОВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 3753 по описа за 2020
година, докладвано от районния съдия
Предявени са отрицателни установителни иска с
правно основание чл. 439 ГПК, с които се претендира да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество, суми от 200 лв., съставляваща главница по запис на
заповед от 22.04.2007 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.09.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 45
лв., съставляваща разноски по ч.гр.д. №
4213 по описа на РС-Сливен за 2007 г., като погасени по давност.
Ищцата твърди, че ответникът на 14.05.2018 г. в качеството си на цесионер и
взискател бил придобил правата по
изпълнителен лист от 01.10.2007 г. по ч.гр.д. № 4213/2007 г. на СлРС с
договор за цесия от 23.02.2015 г. от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД . Било образувано изп.д. № 20188370400881 при ЧСИ Павел Георгиев, което било второ
по ред дело образувано въз основа на същия изпълнителен лист. Първото
изпълнително дело № 20118370401340 при ЧСИ Павел Георгиев било образувано на
19.09.2011 г. от цедента „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, като на същата датата било
поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и било
прекратено поради настъпила перемция на 20.02.2017 г. Поканата за доброволно изпълнение била
връчена на ищцата на 17.10.2011 г., като връчването й не съставлявало
изпълнително действие. Ищцата твърди, че от датата на извършване на последното
изпълнително действие 19.09.2011 г. до
датата, на която взискателят бил поискал да бъде образувано друго изпълнително
дело -14.05.2018 г. бил изминал период по-дълъг от 5 години. Позовава се на чл. 110 ЗЗД и претендира
изтичане на погасителната давност.
Моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответното дружество
претендираните от нея суми по изпълнителния лист от 01.10.2007 г. по ч.гр.д. №
4213 по описа на РС – Сливен за 2007 г. - сумата от 200 лв., съставляваща главница по запис на
заповед от 22.04.2007 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.09.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 45
лв., съставляваща разноски по ч.гр.д. №
4213 по описа на РС – Сливен за 2007 г., като погасени по давност. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор не е
депозиран.
В съдебно заседание ищцата се представлява от
пълномощник, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответната страна.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител по закон или пълномощие в съдебно заседание, не е представил
писмен отговор на исковата молба и не е
направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов
представител или пълномощник.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй
като е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт
настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е
издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за
вземанията. Видно от представените по делото писмени доказателства, последното
изпълнително действие по ИД № 340-2011 година е било извършено на 19.09.2011
година, като това изпълнително действие е представлявало подаване на молба за
образуване на изпълнително делото в която молба е бил поискан от взискателя
запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Да следващото извършено
изпълнително действие, а именно молба за образуване на изпълнително дело №
881/2018 година на ЧСИ Павел Георгиев, подадено на 14.05.2018 година са
изминали повече от пет години.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна
следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като
се признае за установено, че не се дължат сумите, по издаденият изпълнителния
лист по ЧГД № 4213 по описа на РС – Сливен за 2007 г. по запис на заповед от
22.04.2007 г.
По правилата на процеса на ищеца се следват
разноски, изчислени като възлизащи на сумата 450,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че К.Д.Д.
/К./, ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ
на „АПС Бета България“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. район Триадица, бул. България № 81В, ап. 3, както следва:
сумата от 200,00 лв., съставляваща
главница по запис на заповед от 22.04.2007 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.09.2007 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 45,00 лв., съставляваща разноски по ч.гр.д. № 4213 по
описа на РС – Сливен за 2007 г. КАТО
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „АПС
Бета България“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. район Триадица, бул. България № 81В, ап.3 ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.Д. /К./, ЕГН: **********
*** сумата 450,00 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО
и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: