МОТИВИ
към Решение №141/13.06.2019 го. постановено по ВНОХД №560/2019 год. по описа на
Варненски окръжен съд, наказателно отделение
Съдебното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по жалба на адв. С.
Бл. З. от ВАК, като защитник на обв. Б.К.Б., против Решение № 846 на ВРС, ХХІХ
– ти състав, постановено на 02.05.2019 год. по НАХД № 1467/2019 год.
С
атакувания съдебен акт обв. Б.К.Б. е
признат за виновен за това, че на 15.11.2017 год., в гр. Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нетно тегло 0,59 грама,
със съдържание на активен действащ компонент тетрахидроканабинол - 3,85%, на ОБЩА
СТОЙНОСТ 3,54 (три лева 54 ст.) лева, като
деянието е маловажен случай, престъпление по чл. 354а ал.5 вр ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, го ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност, като му наложил АДМИНИСТРАТИВНО
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда лева/ лева.
На основание чл.354а, ал.6 от НК, ОТНЕЛ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, а именно: остатък от наркотично вещество и един брой запечатан хартиен плик с печати на
БНТЛ ОД МВР Варна, съдържащ опаковки от наркотични вещества, като след
влизане в сила на решението същите бъдат УНИЩОЖЕНИ.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪДИЛ
обвиняемото лице Б.К.Б. да заплати
направените по делото разноски в размер на 61,06/шестдесет
и един лев 06 ст./ лева в полза на
бюджета на ОД на МВР – Варна.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован, явява се лично и с упълномощения
защитник – адв. Св. З. от ВАК.
В жалбата
си и чрез процесуалния си представител в с.з. въззивникът Б. навежда доводи за
необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт в неговата осъдителна
част, при неправилно прилагане на материалния закон.
Моли въззивната
инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов, с който на
осн. чл.9, ал.2 от НК да признае Б.К.Б. за невинен по
обвинението по чл.
354а, ал.5, вр ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
При даване на
последна дума въззивникът моли да бъде признат за невинен и оправдан.
В
съдебно заседание представителят на ВОП моли съда да потвърди постановеното от
ВРС Решение, като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице хипотезата
на чл.9, ал.2 от НК, като изцяло се присъединява към мотивите изготвени от
първоинстанционния съд. Заявява, че ако се прилага този институт във всеки
случай, когато се касае за малко количество от високорисково вещество, на ниска
стойност, това означава на практика да се легализира употребата на марихуана в
случая.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
ЖАЛБАТА на въззивника е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по
същество се преценява като основателна, поради следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по внесено
Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание срещу обвиняемия за това, че на 15.11.2017
г., в гр.Варна, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо
нетно тегло 0,59 грама, със съдържание на активен действащ компонент
тетрахидроканабинол - 3,85%, на ОБЩА СТОЙНОСТ 3,54(три лева 54 ст.) лева, като деянието е маловажен случай,
престъпление по чл. 354а ал.5 вр ал.3
пр.2 т.1 пр.1 от НК,
На досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на постановената присъда на това основание.
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, от фактическа
страна въззивният съд приема за
установено по безспорен начин следното:
Свид. Г. и свид. К.- служители на СПС - към
МВР били на работа на 15.11.2017г. Около 12.00 ч. на същата дата на
кръстовището образувано от бул. „Вл. Варненчик" и бул. „Република" -
Варна спрели л.а. марка Мерцедес с per. № * **** **. Свидетелите разпоредили на
водача да представи своите документи като по този начин бил установена
самоличността на обв. Б.Б.. При проверката било установено, че обв. Б. не
притежавал СУМПС, което накарало полицейските служители да повикат свои колеги
от Сектор"1111" - ОД-МВР-Варна / за което е водено друго ДП/.
Преди да пристигнат служителите на Сектор
„ПП" - ОД-МВР- Варна обв. Б. бил попитан от свид. Г. и К. дали не носи в
себе си забранени вещества. Тогава обв. Б. извадил от левия джоб на връхната си
дреха станиол - сребристо на цвят алуминиево фолио в което имало завито едно
топче. Той им обяснил, че това е марихуана и била предназначена за лична
употреба. Тогава същият бил отведен в сградата на Трето РУ-ОД-МВР- Варна където
с протокол за доброволно предаване от 15.11.2017 г., предал намиращата се в
него зелена на цвят растителна маса, под формата на топче .
В хода на
разследването била назначена и изготвена физико-химическа експертиза.
От
заключението на същата се установява, че сухата, зелена на цвят растителна
маса, под формата на топче е увита в сребристо на цвят алуминиево фолио. Същото
положено в прозрачно целофаново пликче. Растителната маса представлява части от
растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана (индийски
коноп, канабис). Нетно тегло на растителната маса - 0,59 грама. Съдържанието на
активен компонент, тетрахидроканабинол - 3,85%.
От протокола
за оценка на наркотични вещества се установява, че общата стойност на
марихуаната възлиза на 3.54 лв.
От справката
за съдимост се установява, че въззивникът е с чисто съдебно минало.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция приема за установена
въз основа на всички гласни и писмени доказателства събрани в хода на
дознанието и съдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
се кредитират от състава на въззивния съд, като достоверни, логични и
взаимосвързани.
Приетите
за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от
фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на
събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване.
Правилно според въззивния съд са
оценени посочените по-горе доказателства и доказателствени средства и следва да
се изрази съгласие с крайния извод на първоинстанционния съд, че подс. Б. формално
е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Обосновано
съдът е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
обективни, последователни, логични и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото.
ВОС
намери, че следва да се кредитират обясненията на обвиняемия, дадени на
досъдебното производство, който не отрича извършеното деяние, и заявява, че е
държал намерено у него наркотично вещество, което е било предназначено за лична
употреба, като тези обяснения са подкрепени от другите гласни, както и писмени
доказателства по делото.
Съдът
приема заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област, не са оспорени от страните по делото.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че така възприетите фактическите положения,
обуславят други правни изводи:
Въз основа на възприетата фактическа
обстановка обаче и преценка на доказателствата по делото, настоящият въззивен
състав счете, че при постановяване на първоинстанционния акт е допуснато
нарушение на материалния закон, което предпоставя отмяната на присъдата на
основание чл. 334, т. 2 във
вр. с чл. 336, ал. 1,
т. 3 от НПК и постановяването на нова - изцяло оправдателна такава с
приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Варненският
окръжен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка правилно е
установено, и то по несъмнен начин, че обвиняемият е осъществил вмененото му
деяние от обективна и субективна страна, но предвид явната незначителност на
същото следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
По
делото са събрани всички необходими доказателства, които водят до неговото
изясняване от фактическа страна. Обвиняемият признава изцяло вината си, приема
напълно отговорността за собственото си поведение. Безспорно е установено, че Б.
е държал у себе си едно пакетче с марихуана, като общо нетното тегло на
марихуаната е 0.59 гр., на обща стойност 3.54 лв. Също така безспорно е, че
тези вещества са под особен контрол и подсъдимият не разполага с разрешение за
легалната им употреба.
Единственият
спор по делото е по отношение на квалификацията на деянието и специално за
приложението на чл.9, ал.2 от НК.
В жалбата
на въззивника Б. се излагат доводи, развити и в съдебно заседание от защитата,
че деянието макар и формално да осъществява признаците по чл.354а, ал.5, вр.
ал. 3, т.1 от НК, е малозначително и следва да се приложи разпоредбата на чл.
9., ал.2 от НК, като обвиняемият бъде признат за невинен и оправдан по
предявеното му обвинение.
Освен
това сочат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е преценил
субективното отношение на обвиняемия към извършеното деяние, въпреки ниското
количество и стойност на наркотичното вещество.
Възраженията
сочени от защита на въззивника са основателни и се споделят от настоящия състав
на въззивния съд, поради следните съображения:
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.9, АЛ. 2 ОТ НК.
Маловажността
на случая се определя от няколко различни фактора - начина на извършване на
деянието, личността на подсъдимия, вредните последици, т. е., от обществената
опасност на деянието и дееца.
В
практиката не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като
маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се
вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В случая смекчаващи отговорността
обстоятелства са чистото съдено минало на обвиняемия, положителната личностна
характеристика, съдействието, което е оказал на органите на досъдебното
производство, това, че е млад човек, трудово ангажиран, семеен и е родител на
малко дете, за което следва да полага грижи по отглеждане и възпитаване. Към
смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се отнесе декларираното
съжаление за извършеното, малкото количество на намереното наркотичното
вещество - марихуана - 0,59 грама със съдържание на активен компонент,
тетрахидроканабинол - 3,85% и ниската му стойност – в размер на 3.54 лв.
Към смекчаващите отговорността обстоятелства
следва да се отчете и влошеното здравословно състояние на въззивника от тежко
заболяване, на когото от ТЕЛК е определено 72% нетрудоспособност, видно от
писмените доказателства, представени пред въззивния съд. Същите определят
извода на въззивния съд за изключително ниската обществена опасност на дееца.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства по делото липсват.
При
тези данни за личността и за обективните характеристики на деянието му,
действително извършеното е на границата между квалификацията по чл. 354а, ал.5,
вр.ал.3 от НК.
При
така установеното от фактическа страна съставът на въззивния съд приема
категорично, че настоящото деяние разкрива много по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с престъпленията от същия вид, и е с явно незначителна
обществена опасност, като действията на обвиняемия се субсумират под състава на
нормата на чл.9, ал.2 от НК и не съставляват престъпление по чл. 354а ал.5 вр ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК,
от НК, нито по който и да било текст на наказателния закон.
В
мотивите на първоинстанционния съд обосновано е отчетена, ниската обща стойност
на наркотичното вещество и малкото му количество, както и данните за личността
на подсъдимия - липсата на предишни осъждания и противообществени прояви на
лицето, положителни характеристични данни, младата му възраст.
Съставът
на въззивния съд счита, че първоинстанционният съд не е отчел по отношение личността
на обвиняемия утежненото му материално положение – семеен с едно дете за което
следва да полага грижи по отглеждането и възпитаването му, както и посоченото
по- горе признание за вина, което представлява декларирано съжаление за
извършеното деяние и проявена самокритичност.
Следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието по
настоящото наказателно производство обвиняемият не е бил регистриран за
противозаконно притежаване на наркотични вещества, като тази му проява се явява
първа по отношение на него, както и влошеното му здравословно състояние.
Всички
тези обстоятелства мотивираха настоящия състав на съда да приеме, че деянието
на обвиняемия отговаря на критериите на чл. 9, ал. 2 НК, при наличието на които
макар и формално да са осъществени признаците на предвиденото в чл. 354а, ал.5, вр ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК престъпление, то е с явно незначителна обществена опасност, поради което
и не е престъпно.
Посочената разпоредба
визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е
престъпно, и те са или деянието въобще не е общественоопасно, или разкрива
такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна, като и в двата
случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като
малозначително. В конкретният случай съдът приема, че е налице втората
хипотеза, а именно обществена опасност, която е явно незначителна.
Основните доводи на въззивния съд в тази насока са свързани с оценката
обществената опасност на деянието, която намери за занижена, до степен да
елиминира престъпния му характер.
В тази връзка следва да се изведат на преден план мотивите за извършване
на престъплението, които не са така силно укоряващи. Предмет на престъплението
са наркотични вещества, които са поставени под специален режим. По делото
безспорно е установено, че обв. Б. без надлежно разрешително да е държал
високорисково наркотично вещество, предназначено обаче за лична употреба, тъй
като от известно време е употребявал наркотични вещества.
В подкрепа на горните
изводи и оглед разбирането, че за обществената опасност на деянието не е без
значение личността на извършителя, съдът предвид данните по делото приема, че и
обществената опасност на дееца значително занижена.
До
този извод въззивният състав на съда достигна, съобразявайки така изброените по
– горе смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид липсата на отегчаващи
такива.
Поради горното съдът застъпва тезата за явна незначителност на
обществената опасност на деянието по смисъла на от
гледна точка на липсата на каквато и да е последователност или системност,
наличие на упорита престъпна воля у дееца, като най-вече се посочи степента на
накърняване на обществените отношения, свързани с държането на наркотични
вещества без разрешение, която е с далеч по-ниска степен в сравнение с
обикновените случаи от този вид.
При тези данни съдът
прие, че обществените отношения, свързани с посегателства с които се поставя в
опасност живота или здравето на неограничен кръг от хора, обект на защита по глава ХІ,
раздел ІІІ от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от
това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно, съобразно
критериите на чл. 9, ал. 2 от НК.
Затова и въззивният съд отмени проверяваната присъда на
първоинстанционния съд и постанови нова, с която на основание чл.9, ал.2 от НК призна
въззивника Б.К.Б. – ЕГН: ********** за невинен и го оправда по възведеното
срещу него обвинение, защото деянието не съставлява престъпление, както и
каквото и да е друго противоправно деяние, обявено от НК на РБ за наказуемо.
По изложените съображения въззивният съд постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./