№ 34
гр. гр. Добрич , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500242 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№261290/15.12.2020 год. на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7 срещу решение №260025 /12.11.2о20 год. по
гр.д.№ 349/2019 год. на Районен съд К. ,с което е отхвърлен като
неоснователен иска на дружеството срещу М. Т. СТ. ,ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.К., *** за установяване по реда на чл.415 ал.1
от ГПК на съществуващо вземане за сумата от 929.98 лв., от които 700.00 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата и 229.98 лв. договорено
обезщетение за забава за периода от 19.08.20215 год. до 11.10.2018 год., както
и разноски в размер на 76.21 лв.
С доводи ,че обжалваното решение противоречи на материалния и
процесуалния закон се претендира отмяната му,като въззивният съд
1
постанови ново по съществото на спора за цялостно уважаване на заявената
претенция.Оспорени са фактическите констатации и правни изводи на
първоинстанционния съд по въпросите,налице ли е уведомяване на длъжника
за прехвърляне на вземането по смисъла на чл. 99 ал.3 от ЗЗД ,в случай че
същото е извършено на особен представител и чрез връчване на уведомителни
писма ,изходящи от цедента,упълномощил новия кредитор да изпълни
задължението.Счита за неправилни и изводите на съда,че вземането не е
изискуемо и дължимо,направени в отклонение от правилото на чл. 114 ал.1 и
2 от ЗЗД и при несъобразяване,че не са обусловени от това,дали цесията е
съобщена на длъжника.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 01.12.2020 год.,жалба рег.№ 261290/15.12.2020 год. е
подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна М. Т. СТ. ,от гр.К. счита жалбата за неоснователна
и настоява да не бъде уважавана.Законосъобразни и съответни на трайната
съдебна практика били изводите на съда,че съобщението до длъжника за
настъпилата цесия по чл. 99 ал.3 от ЗЗД ,следва да е достигнало до длъжника
преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Въз основа на подадено от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрик
Ибсен“, №15, ет.7 заявление рег.№ 3654/29.10.2018 год. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било образувано ч.гр.д.№
717/2018 год. на Районен съд К..Издадена е била заповед за изпълнение №
314/30.10.2018 год.,с която е разпоредено длъжникът М. Т. СТ. да заплати на
кредитора “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД сумата от 1 310.52
лв.,дължима по цедиран договор за паричен заем № 44579,включваща
главница в размер на 700 лв.;договорна лихва в размер на 240.54 лв. за
периода от 18.08.2015 год. до 03.11.2015 год.;лихва за забава в размер на
229.98 лв. за времето от 19.08.2015 год. до 11.10.2018 год.;такси в размер на
140 лв. за периода от 18.08.2015 год. до 03.11.2015 год.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-
29.10.2018 год. до окончателно изплащане на вземането ,както и сумата от
76.21 лв.,представляваща съдебно-деловодни разноски,от които ДТ-26.21 лв.
2
и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК ,поради което с разпореждане
№ 372/15.04.2019 год.,съдът е указал на кредитора възможността да предяви
иск относно вземането си,връчено на дата 17.05.2019 год.
Обжалваното решение е постановено по искове по чл.422 ал.1,във
връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл.240 от ЗЗД чл.99 от ЗЗД ,чл.
79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания за връщане на
заета сума по договор за паричен заем в размер на 700 лв. и обезщетение за
неизпълнение на паричното задължение ,определено по размер на законната
лихва за периода на забавата от дата 19.08.2015 год. и до 11.10.2018 год.
Претенцията за част от вземанията,за които е била издадена заповедта
по чл. 410 от ГПК е заявена с искова молба рег.№ 2224/18.06.2019
год.,изпратена чрез куриерска служба “Спиди“АД на дата 17.06.2020 год.,т.е.
в срока по чл.415 ал.4 от ГПК.
Претенцията е основана на твърдения за сключен между “Сити кеш“ООД
и М. Т. СТ. договор за паричен заем,задължението по който за връщане на
заетата сума на равни 12 седмични вноски, заемателят не изпълнил.На дата
03.11.2015 год. бил настъпил падежа на цялото задължение-
главница,дължима ведно с обезщетение за забава (лихва за забава). На дата
22.06.2016 год. ищецът сключил със заемодателя договор за покупко –
продажба на вземания, по силата на който станал титуляр на вземанията по
договора за паричен заем. В изпълнение на задълженията си по чл.99 ал.3 от
ЗЗД заемодателят упълномощил ищеца да уведоми длъжника за
прехвърлянето, за което му било изпратено уведомление. Същото се върнало
в цялост от „Български пощи“ ЕАД.Поради неизпълнение от страна на
заемателя на договорното му задължение, ищецът като цесионер е подал
заявление по чл.410 от ГПК и му била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5
от ГПК и с оглед дадените от съда указания е заявена претенция за
установяване ,че М. Т. СТ. дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
сумата от 700 лв.-главница,ведно със законната лихва ,считано от датата на
подаване на заявлението и до окончателното плащане ,както и сумата от
229.98 лв.-лихва за забава за периода от 19.08.2015 год. до 11.10.2018 год.
3
М. Т. СТ. е оспорил претенцията с отговор рег.№ 39/08.01.2020
год.,подаден от назначения му по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител.Заявено е становище за недопустимост на иска,респ. че същият
е изцяло неоснователен и недоказан.Заявен бил от ненадлежна страна-
дружество не се легитимирало като носител на процесното вземане срещу
ответника, както и не било носител на правото на иск,поради липса на данни
на длъжника да е съобщено извършеното прехвърляне на вземането.
Доколкото към исковата молба се намира приложено такова уведомление, то
същото било отправено от цесионера, в качеството на пълномощник на
цедента,за която не му била учредена валидно представителна власт за
извършване на такова действие,но без посочване на конкретни твърдения или
законово основание.
Искът бил неоснователен по същество и размер, тъй като бил основан
на твърдение за възникнала облигационна връзка,която ответника счита за
недействителна,но без посочване на конкретни твърдения или законово
основание.
На дата 11.08.2015 год. е сключен договор за паричен заем № 44579
към искане №SF0045995 между страни: “Сити кеш“ООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Славянска“ № 29 ет.7 (като
заемодател) и М. Т. СТ. ,ЕГН **********, от гр.К., *** (заемател). Размера
на отпуснатия заем възлиза на сумата от 700 лв., ГПР е определен в размер
на 49.434%,а месечния лихвен процент в размер на 3.34%,а общата сума за
плащане възлиза на 735.46 лв. Съобразно заключение рег.№260363/06.10.2020
год. на вещото лице Г. Н.,изготвила назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза сумата от 35.46 лв. съставлява размера на
възнаградителната лихва по договора.Сумата е следвало да бъде върната на
12 равни седмични погасителни вноски ,всяка от които в размер на 61.29
лв.,включваща главница и договорна лихва (700 лв.:12 бр.вноски=58.33 лв.+
35.46 лв. : 12 бр.вноски=2.96 лв.).Падежа на първата вноска е на дата
18.08.2015 год.,а на последната-03.11.2015 год.,като е определен ден за
плащане на останалите вноски-вторник.Уговорено е,че в случай на забава на
която и да е погасителна вноска,заемателят дължи за нея обезщетение в
размер на законната лихва за забава,за всеки просрочен ден,считано от датата
на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.Съобразно
4
заключението на вещото лице,липсват данни за каквито и да е плащания по
договора за паричен заем,направени от М. Т. СТ. за погасяване на
задълженията му.Вещото лице е изчислило размер на лихвата за забава от
234.22 лв.Изчисленията са направени не за периода на забавата ,посочен в
исковата молба :19.08.2015 год.-11.10.2018 год.,а за периода 09.09.2015 год.-
28.10.2018 год.,като е съобразявано времето на настъпване на предсрочна
изискуемост и подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.Предмет на делото
не е предсрочно изискуемо вземане,а изцяло падежирало такова,вън от
горното изчисленията касаят допълнителен период от време,непретендиран с
исковата молба от кредитора. Предявеното парично притезание по договора
за заем е срочно (така погасителен план),поради което обезщетението за
забава следва да бъде определено по размер върху всяка от седмичните
вноски ,възлизаща на сумата от 58.33 лв. и за времето на забава в плащането
им за периода от деня следващ изискуемостта на всяка вноска ,съответно
19.08.2015 год. ;26.08. 2015 год. ; 02.09.2015 год. ; 09.09.2015 год.;16.09. 2015
год. ;24.09. 2015 год. ;30.09. 2015 год. ; 07.10.2015 год. ; 14.10.2015 год. ;21.10.
2015 год. ;28.10. 2015 год. и 04.11. 2015 год. и до посочената в искова молба
дата-11.10.2018 год. Въз основа на изчисления, извършени от съда с помощта
на общодостъпен програмен продукт calculator. bg,обезщетенията за забава в
плащането на всяка една месечна вноска са в размерите от по 18.63 лв.;18.52
лв.;18.40 лв.;18.29 лв.;18.18. лв.;18.05 лв.;17.95 лв.;17.84 лв.;17.72 лв.;17.61
лв.;17.50 лв. и 17.38 лв.,т.е. общо 216.07 лв.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия),сключен на дата
22.06.2016 год., заемодателят “Сити кеш“ООД,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.София,ул.“Славянска“ № 29 ет.7 е прехвърлил
вземанията си по договора за паричен заем, ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД.Видно от потвърждение за сключена цесия,уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от “Сити кеш“ООД и пълномощно рег.№
6092/04.07.2016 год. на нотариус с рег.№ *** на НК , “Сити кеш“ООД е
упълномощил “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,да уведоми от него
име длъжника за прехвърляне на вземането. Изпратеното до М. Т. СТ.
уведомление е върнато в цялост от „Български пощи“ ЕАД на дата
03.11.2016 год.,тъй като пратката не е била потърсена от получателя.Всички
5
посочени по-горе документи по повод цесията,са част от приложенията на
исковата молба,връчени на особения представител на ответника.
Районен съд К. е отхвърлил исковете като неоснователни с доводи,че по
делото не се доказало изпращане от името и за сметка на цедента
уведомителни писма за извършената цесия до М. Т. СТ. на адреса, посочен от
длъжника в договора за кредит. В хода на настоящото производство не се
доказало ответникът по делото да е бил надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането, т.е. не са осъществени двете кумулативно дадени предпоставки,
вземането не е станало изискуемо и съответно не е дължимо, поради което
искът по чл.422 ГПК се явявал неоснователен.
Обжалваното решение е постановено в отклонение от материалния и
процесуалния закон.
Неоснователно е възражението за неизпълнено задължение на
кредитора по чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор.
Трайна е съдебната практика,че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата и приложенията й, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД.Ответникът не е
могъл да бъде призован и да участва в процеса лично или чрез упълномощен
от него представител, а интересите му са били защитавани от назначен на
основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Назначеният адвокат
притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
6
длъжника в хода на съдебното производство, но до назначаването му се
стига след като съдът установи редовност на връчването –чл.47 ал.6 изр.1-во
от ГПК. Съгласно чл. 47 ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита уведомен за образуваното
срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47 ал. 2 ГПК
двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в
частност изявлението от кредитора -цедент, обективирано в уведомителното
писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от ответника, а не
от назначения му особен представител. С оглед на горното,исковата молба
ведно с уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД следва да се считат за лично
връчени на ответника,а не на неговия особен представител,ако и да е налице
повторното им връчване на него с оглед осъществяване на процесуалното
представителство и защита по делото. Отделно от това длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквито възражения липсват в
отговор на исковата молба, като от друга страна по делото е установено, че
вземанията не са погасени .
С оглед на горното ,претенцията на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
за установяване на вземането му срещу М. Т. СТ. за невърната сума в размер
на 700 лв. по договор за паричен заем е изцяло основателна, а претенцията за
установяване вземането за лихва за забава е основателна до посочения по-
горе размер от 216.07 лв.,т.е. исковете по чл.422 ал.1 от ГПК ,във връзка с
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл.240 от ЗЗД,чл.99 от ЗЗД,чл. 79 ал.1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ,следва да бъдат уважени в общ размер от 916.07 лв.Този
извод обжалваното решение не съдържа,поради което следва да бъде
отменено на основание чл. 271 ал.1 от ГПК и спора решен съобразно
настоящото изложение.
С оглед изхода по спора и на основание разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК
,при съобразяване и даденото в т.12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014
год. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС,съдът следва да се
произнесе относно дължимите на ищеца разноски,сторени в заповедното и
7
две инстанции на исковото производство,съобразно уважената част на
претенцията.
В заповедното производство,ищецът е сторил разноски в размер на сумата от
26.21 лв.-заплатена ДТ и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.С оглед размера,в който въззивният съд уважава претенцията,
на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 18.32 лв.-ДТ,а на
основание чл.78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ –юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В първоинстанционното производство по гр.д.№ 349/2019 год. на Районен съд
К. ,ищецът е заплатил ДТ в размер на 75 лв.;възнаграждение на назначения на
ответника особен представител-300 лв. и възнаграждение на вещо лице -150
лв. С оглед размера,в който въззивният съд уважава претенцията, на
дружеството следва да бъдат присъдени сумите от 74 лв. - ДТ,295.51 лв. -
възнаграждение на назначения на ответника особен представител ,147.76 лв. -
възнаграждение на вещо лице ,а на основание чл.78 ал.8 от ГПК,във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ –юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Във въззивното производство по в.гр.д.№ 242/2021 год. на Окръжен съд
Добрич ищецът е заплатил ДТ в размер на 50 лв. и възнаграждение на
назначения на ответника особен представител в размер на 150 лв. С оглед
размера,в който въззивният съд уважава претенцията, на дружеството следва
да бъдат присъдени сумите от 49.25.00 лв.-ДТ,147.76 лв. - възнаграждение на
назначения на ответника особен представител , а на основание чл.78 ал.8 от
ГПК,във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ –юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260025 /12.11.2о20 год. по гр.д.№ 349/2019 год. на
Районен съд К. в частта на отхвърляне на исковете с правно основание чл.422
8
ал.1,във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за вземания в размер на 916.07 лв. и
разноски в размер на 76.21 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК ,във връзка
с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл.240 от ЗЗД,чл.99 от ЗЗД,чл. 79 ал.1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,че М. Т. СТ.,ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр.К., *** ДЪЛЖИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрик
Ибсен“, №15, ет.7 : 1./сумата от 700 лв.,представляваща невърната главница
по сключен на дата 11.08.2015 год. със “Сити кеш“ООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Славянска“ № 29 ет.7 договор
от 11.08.2015 год. за паричен заем № 44579 към искане №SF0045995,ведно
със законната лихва считано от 29.10.2018 год. и 2./ сумата от 216.07
лв.,представляваща обезщетение за неизпълнение на паричното
задължение,определено по размер на законната лихва за периода на забавата
от дата 19.08.2015 год. и до 11.10.2018 год.,които вземания са прехвърлени от
“Сити кеш“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Славянска“ № 29 ет.7 на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7 с договор за цесия от 22.06.2016 год. и за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 314/30.10.2018 год. по ч.гр.д.№ 717/2018 год. на Районен съд К..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260025 /12.11.2о20 год. по гр.д.№ 349/2019 год.
на Районен съд К. в останалата му част на отхвърляне на претенцията за
горницата над 916.07 лв. и до пълния размер на заявяването й от 928.98 лв.
ОСЪЖДА М. Т. СТ.,ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.К., ***
ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7
съдебно –деловодни разноски,както следва:1./ за заповедното производство
по ч.гр.д.№ 717/2018 год. на Районен съд К. в размер на 18.32 лв.-ДТ и
юрисконсултско възнаграждение -50 лв. ;2./за първоинстанционното
производство по гр.д.№ 349/2019 год. на Районен съд К. в размер на 74 лв.-
ДТ; 295.51 лв. - възнаграждение на назначения на ответника особен
представител ,147.76 лв. - възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
9
възнаграждение – 200 лв.;3./ за въззивното производство по в.гр.д.№ 242/2021
год. на Окръжен съд Добрич в размер на 49.25 лв. ДТ,147.56 лв. -
възнаграждение на назначения на ответника особен представител и
юрисконсултско възнаграждение -150 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10