Р
Е Ш Е Н И Е
12.01.2021 год.
Номер 260007 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 07 (седми) октомври Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 187
по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „****“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Р.И.А-Х.–
управител, чрез пълномощник адв.С.Т. от ШАК срещу НП №27-0000425/13.04.2018 г.
издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен.
В жалбата се
излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде
отменено. Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Отрича
се извършването на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от упълномощен защитник, които поддържа жалбата и сочат гласни
доказателства.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен
счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и
моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 24.02.2018
г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от св.С.К.
и М.М. длъжностни лица към Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Шумен в обект на жалбоподателя „шивашки цех“ в
гр.Велики Преслав. При проверката, било установено, че дружеството -
жалбоподател, в качеството му на работодател със Заповед №290А от 23.02.2018 г.
е разпоредил полагане на извънреден труд на работещите в обекта "шивашки
цех" на 24.02.2018 г. – събота от 08.00 до 15.00 часа, като причина за
полагане на извънреден труд е посочено – износ за Германия, а основанието
чл.144, т.5 от КТ. По разпореждане на работодателя извънреден труд са положили 101 работника в
посочения обект на 24.02.2018 г., събота, който е почивен ден, поради
установената петдневна работна седмица за работниците, без да има основание за
допустимост, посочено в разпоредбата на чл. 144 от КТ. Впоследствие била извършена
и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка №1807771 съставен на 12.03.2018 г. Протоколът за
извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на
дружеството лице. Въз основа на установените факти, на 13.03.2018 г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000425, като актосъставителят
е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал.2 от
Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено
от представляващият дружеството - нарушител лице, като последният се е
възползвал от законното си право и депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. чл. 414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 143, ал.2 от КТ.
Установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят, както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.П.Г. и Г.С.К. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последното.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на
акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал.2
от КТ извънредният труд е забранен. Алинея първа на нормата на чл. 143 от
цитираният кодекс дава легална дефиниция на "извънреден
труд", а именно извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата
"със знанието и без противопоставянето" не се издава такъв, а е
налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължаща се
различни причини. Извънредния труд се допуска само по изключение и законодателят
изчерпателно е изброил в чл. 144 от КТ
конкретните хипотези. Според разпоредбата на чл. 144 от КТ
извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за
извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване,
овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на
неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването,
електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните
връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно-
възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други
съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде
извършена през редовното работно време и 6. за извършване на усилена сезонна
работа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв
труд и съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и
да го заплаща. Цитираните правни норми са императивни и следва да се изпълнят
от лицата, явяващи се работодатели. В процесния случай не са налице
изключенията от тази забрана по чл. 144, т.1
- т.6 от КТ
за допускане на такъв труд по изключение, поради което не е приложима.
Включително и посочената в заповед на работодателя
т.5 на чл.144 от КТ. Довършване на определена работа е приключване на същата
след работното време, разпоредбата няма предвид в друг неработен ден, какъвто е
настоящия случай.
От
доказателствата по делото е видно, че наказващият орган е извършил документална
проверка относно спазването на трудовото законодателство и въз основа на
представените от дружеството писмени документи - заверено копие от Заповед
№290А от 23.02.2018 г.; заверено копие от таблица за отчитане и явяването и
неявяването на работа за месец февруари 2018 г., заверено копие от правилник за
вътрешния трудов ред, книга за отчитане
на извънредния труд и декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, и е установил полагане
на извънреден труд на 24.02.2018 г., без да са налице основания за допустимост,
посочени в чл. 144 от КТ.
В подкрепа на това обстоятелство са свидетелските показания на свидетелите – С.К.,
част от показанията на свидетелите Н.В.и С.К..
Причината, поради която е издадена заповедта от
работодателя за полагане на извънреден труд през съботния ден, остана
неизяснена в настоящото производство, включително и тази по т.4 на чл.144 от КТ,
т.к в тази им част показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя В. и К.
са противоречиви-неотложна поръчка за износ,
закъснение за доставка на дрехи от пералня в друго населено място, твърдение
за отстраняване на авария и прекъсване на електричество, твърдение, че не е
имало е прекъсване в електричеството. Свидетелката
К., която работи на длъжността технолог твърди, че закъснение от пералнята
винаги е имало и то редовно, поради което следва работодателя да организира
работата си по изпълнение на поръчките без полагане на извънреден труд. От
представените от жалбоподателя писмени доказателства не се установява кога е
възстановено електроснабдяването на шивашкия цех на деня на аварията 22.02.2018
г. или на следващият ден 23.02.2018 г.
Наред с това
настоящия съдебен състав съобрази разпоредбата на чл. 416, ал.1,
изр. 2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда
на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. А противното не се
доказа. Административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере
необходимите доказателства и е установил, че е извършено административното
нарушение, поради което правилно е издал атакуваното наказателно постановление.
Ето защо съдът приема, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател
действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на
визираното в чл. 143, ал.2 от КТ нарушение.
Извън
всякакво съмнение е и обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ,
тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение. В тази връзка съдът счита, че в настоящия
случай именно търговското дружество - жалбоподател се явява в качеството на
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ.
В настоящия казус дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените му от
държавата чрез Кодекса на труда,
свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в
процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ
се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо
като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с
оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административнонаказващия
орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Отстранимостта на нарушението "веднага" се преценява именно с оглед
вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира
точно срок на отстранимостта - ден, час, месец, именно с оглед спецификата на
всяко административното нарушение. В настоящия случай се касае за полагане на
извънреден труд от работниците, т.е. нарушението е неотстранимо с оглед
характера на същото. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл. 415в от КТ
следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. Предвид
гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е
констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ,
тъй като нарушението не е отстранено.
Не е приложима
нормата и на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като счита, че случаят по отношение на нарушениeто не е маловажен доколкото
процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид
и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че
същото е маловажно. Съобразно легалната дефиниция на "маловажен
случай", визирана в разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК
и приложима съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. При съпоставяне
степента на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на законодателство в сферата на пазара на
труда и заетостта, настоящия съдебен състав, приема, че конкретния казус не
разкрива белезите маловажност, предвид обстоятелството, че чрез нарушението се
е стигнало до полагане на извънреден труд системно от работници на фирмата -
жалбоподател, като работниците се явяват неравнопоставен субект в положение на
подчинение спрямо властта на работодателя. Поради изложеното вмененото на
жалбоподателя нарушение не би следвало да се преценява според разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
от гледна точка на маловажност на случая.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че поради непосочване от страна на административнонаказващия
орган поименно на работниците, които са положили извънреден труд е нарушено
правото му на защита. В заповедта на работодателя е посочено, че полагането на
извънредния труд се отнася за всички работници от шивашкия цех на дружеството и
при проверката са установени работещите в цеха, дори да е имало отсъстващи това
е ирелевантно за нарушението. Според настоящият състав описанието на
нарушението е пълно, точно, отговаря на установеното в хода на проверката и не
следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се посочват поименно
работниците, за които е прието, че са положили извънреден труд. В случай, че се
приеме, че това е нарушение на процесуалните правила, то същото не е съществено
и не е накърнило правото на защита на наказаното лице.
Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Същата
предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При определяне
размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
наложил наказание в минималния предвиден размер от 1 500 лв. Съдът не разполага
с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на
което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е
справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 167.50
лв. /чл.18, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и искането следва да
бъде уважено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №27-0000425/13.04.2018 г. издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „****“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от Р.И.А-Х.– управител, за нарушение по чл.143, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена
санкция” в размер на 1 500.00 лева.
ОСЪЖДА „****“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Р.И.А-Х.–
управител да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 167.50 лв./сто шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: