№ 324
гр. Пазарджик , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня П.
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело
№ 20205220201888 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ***,
против Наказателно постановление № 13-002238 от 28.10.2020 г. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.14 ал.2 от Наредба № РД-07/16.12.22009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413 ал.2 от
КТ е наложена глоба в размер на 1 000 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което се иска неговата
отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност, тъй
като не било налице основание за издаване на същото. Прави се искане за присъждане
в полза на жалбоподателката сторените от нея разноски. В предоставения от съда срок,
поискан за представяне на писмени бележки, както и до момента такива не са
1
постъпили.
За въззиваемата страна редовно призована, не се явява законовия представител,
не изпраща и процесуален представител. В първото съдебно заседание, е постъпило
писмено становище от процесуалния представител на АНО- юрк. Ш., с което се
оспорва жалбата и се иска потвърждаване на НП. Впоследствие при второто съдебно
заседание не е постъпило писмено становище по същество.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с обжалваното НП, за това че в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на §1 т.5 от ДР на КТ, определена със Заповед №
1445/22.11.2020 г., на управителя на М. г-н А. Ч., не е провела периодичен инструктаж,
не е провела периодичен инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд за
първото тримесечие на 2020 г. на работниците на леярски цех на дружество „М.“ ООД,
в т.ч. не е провела периодичен инструктаж на С. Т. Д., С. И. С., И. С. Н. и други
служители и работници на фирмата, пряко заети в дейности с висок производствен
риск.
Нарушението било извършено на 01.04.2020 г. в с. Драгор, т.е. първия работен
ден след изтичане на тримесечието, за което е трябвало да се проведе периодичен
инструктаж по БЗУТ.
Нарушението било установено на 05.06.2020 г., в офиса на „М.“ ООД в с.
Драгор, при извършена проверка във връзка станал инцидент в леярския цех, по време
на която било установено, че периодичен инструктаж на служителите и работниците на
дружеството не е провеждан от 2018 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.14 ал.2 от Наредба № РД-07/2009 г.
поради което св. В.Д. съставил срещу жалбоподателката АУАН № 13-002238 от
14.07.2020 г. в нейно присъствие, след което й бил предявен и връчен екземпляр срещу
подпис. При предявяване на акта нарушителят не направил възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 28.10.2020 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено на санкционираното лице по куриер на 15.12.2020 г., видно от
известие за доставка (л.59). Жалбата против НП е подадена от надлежно упълномощен
от санкционираното лице адвокат чрез АНО до съда и била входирана в деловодството
на Д „ИТ“- Пазарджик на 21.12.2020 г. (л.15, л.64), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
2
атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите В.Д., В.Д. и Д. П.. Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетелите, като същите се явяват логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото
писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране,
на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното
следствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първо следва да се каже, че АНП е започнало със съставяне на АУАН, от
компетентен орган, в законоустановения срок. НП също е издаден от компетентен
орган, в кръга на правомощията му и в законоустановения срок.
Съдът обаче намира, че при описанието на нарушението в двата акта са
допуснати СПН. Това е така, тъй като при описанието на нарушението не са спазени
изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от НПК, т.е. същото не е пълно и точно. На
първо място е посочено, че жалбоподателката има качеството на длъжностно лице по
смисъла на §1 т.5 от ДР на КТ. Не става ясно обаче защо актосъставителят и АНО са
приели, че С.К. към датата на нарушението е имала качеството на длъжностно лице по
смисъла на посочената разпоредба. Посоченото в описанието, че е била определена със
заповед на управителя на „М.“ ООД също не е достатъчно, защото така както е
направено това описание сочи, че К. е определена за длъжностно лице, което не е така.
Съгласно §1 т.5 от ДР на КТ „длъжностно лице“ е работник или служител, на когото е
възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите
поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на
специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието. Казано с
други думи, това качество има работник или служител в дадено предприятие, на когото
е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес или който изпълнява
работа на специалист в посочените звена на предприятието. От така направеното
описание не става ясно нито дали жалбоподателката е работник или служител в
предприятието, в случая „М.“, нито каква работа изпълнява, респ. й е била възложена и
дали тя от кръга на попадащите в хипотезите на §1 т.5 от ДР на КТ. Посочената заповед
не може да валидира този пропуск, а от друга страна прави впечатление, че в АУАН е
посочена една заповед, а в НП съвсем друга заповед, като последната дори е от дата,
която е далеч след датата на извършване на нарушението.
3
На следващо място, като се има предвид, че сочената за нарушена разпоредба на
чл.14 ал.2 от Наредба № РД-07/2009 г., разписва че периодичният инструктаж се
провежда не по-рядко от един път на три месеца за работещите, пряко заети в
дейностите по чл. 15, ал. 1, и не по-рядко от един път годишно за всички останали
работещи, освен ако в други нормативни актове не е регламентирана по-малка
периодичност, а разпоредбата на чл.15 ал. 1 от същата наредба визира дейности с
висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни
обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в
производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни
превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни
химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи, би следвало в
описанието на нарушението да се посочи за какъв вид дейност не е бил проведен
периодичен инструктаж, респ. на работниците, заети с каква дейност, като в този
случай следва да се посочат и точно на които работници, което в случая не е сторено.
Не е посочено нито за каква дейност става въпрос, за да се прецени дали тя е с висок
производствен риск, нито пък са изброени изчерпателно всички работници, за които се
твърди, че не е проведен периодичен инструктаж, още по-малко с каква дейност са
били заети. Посоченото в описанието обстоятелство, че се касае за работници в
леярския цех и че са заети с дейности с висок производствен риск, не е достатъчно за
да се направи преценка дали всички и кои точно работници са били заети с дейност с
висок производствен риск и каква е тази дейност.
По-нататък, както се посочи по-горе, в АУАН е посочено, че жалбоподателката е
била определена със Заповед № 1445/22.11.2018 г. на управителя на „М.“ за
длъжностно лице. В НП обаче е посочено, че тя е определена с друга заповед, а именно
Заповед № 1445/22.11.2020 г. По този начин е налице от една страна противоречие в
описанието на нарушението направено в АУАН, с който е повдигнато адм. обвинение
на жалбоподателката, и описанието на нарушението направено в санкционния акт,
което е недопустимо и в съдебната практика е налице единодушие по този въпрос. По
този начин се нарушава правото на защита на санкционираното лице, до степен същото
да не може да разбере, с кой акт всъщност е била определена от управителя на
дружеството и от кой момент е имала качеството на длъжностно лице. Не може да се
приеме тезата, че е допусната техническа грешка при изписването на годината на
издаване на Заповедта в НП, тъй като е недопустимо тълкуване от страна на съда в
тази насоката, а и АНП е строго формален процес и подобно тълкуване, респ. приемане
на ОФГ, не може да санира допуснатото СПН, тъй като заповедта въз основа на която
жалбоподателката има качеството на длъжностно лице по смисъла на §1 т.5 от ДР на
КТ, което определя и качеството на субект на нарушението, е съществено
обстоятелство- елемент от фактическия състав на нарушението, който следва да бъде
4
ясно и точно посочен в АУАН и НП, тъй като в противен случай е налице нарушение
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция като за пример би могло да се посочи Решение № 404/ 12.05.2021 г. по
КАНД № 145/2021 г. на Адм. съд Пазарджик.
Всичко изложено до тук сочи, че в хода на АНП са допуснати СПН, нарушаващи
драстично правото на защита на наказаното лице, тъй като е лишено от възможността
да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да организира своята защита.
Това е достатъчно за да обуслови незаконосъобразността на издаденото НП, а от там и
необходимостта от неговата отмяна, поради което и съдът не намира за необходимо да
обсъжда други доводи по същество.
За пълнота следва само да се посочи, че съгласно Заповед № 1445/22.11.2018 г.
на управителя на „М.“ ООД, периодичният инструктаж са провежда от
жалбоподателката К., като съгласно т.5 от същата заповед, провеждането му става по
предварително утвърдени програми, приложени към заповедта (л.10-11). От приетата
по делото програма за провеждане на периодичен инструктаж към цитираната заповед
(л.12) се установява, че този инструктаж се провежда в предприятието не по-рядко от 1
път годишно. Достоверността на тази програма не е оспорена от АНО, а и от
необорените показания на св. П. става ясно, че такъв периодичен инструктаж е
провеждан в предприятието веднъж годишно, но след станалия инцидент, който е
повод за извършване на проверката от контролните органи, са били издадени
предписания, този инструктаж да се провежда веднъж на три месеца, като е определена
и нова програма за провеждането му (л.75-76). Видно от справката, издадена от
Дирекция „ИТ“- Пазарджик (л.74) е, че в периода от 2018 г. до 05.06.2020 г. ДИТ-
Пазарджик е извършвала проверки на дружеството по осигуряване на ЗБУТ, като е
издава ПАМ за констатирани нарушения, но не е издавала предписание за периодичен
инструктаж по ЗБУТ. При това положение може да бъде направен извода, че към
инкриминираната дата, така действащата програма за провеждане на периодичен
инструктаж по ЗБУТ веднъж годишно, е била одобрена от контролните органи, които
са счели, че в предприятието не е необходимо този инструктаж да се провежда веднъж
на три месеца, заради това и не са давани предписания респ. ПАМ. При това
положение няма как да се вмени във вина на жалбоподателката неизпълнение на
задължението за провеждане на периодичния инструктаж по ЗБУТ веднъж на всяко
тримесечие. В този смисъл тя не е извършила вмененото й нарушение. Поради което и
издаденото НП се явява необосновано, а АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на
5
сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно
с въззивната жалба и в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателката. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото, а именно отмяна на НП и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.16-17), от който се установява, че е договорено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лева. Видно от представената фактура
и преводно нареждане жалбоподателката е превела по банков път, на адвокатското
дружество, възложило на адв. Е. К.-П. от ПзАК да представлява жалбоподателката,
сума в размер на 480 лева. От ответната страна не е било направено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което и за съда не
съществува възможност за неговото евентуално редуциране. Поради това направеното
искане следва да бъде уважено в цялост, като разноските се възложат на ИА „Главна
инспекция по труда“ гр. София като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно
звено е Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик (органът издал НП).
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002238 от 28.10.2020 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на С. А. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Пазарджик, ***, за нарушение на чл.14 ал.2 от Наредба № РД-
07/16.12.22009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена
глоба в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ ГР. СОФИЯ, представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на С.
А. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ***, разноски в размер на 480
(четиристотин и осемдесет) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6