№ 31945
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20231110111874 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.Производството е образувано
по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. С. С. за парични вземания, сред които
213,91 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
24,00 лв. – такси, начислени по повод процеса на събиране на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при констатация за наличие на
неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава
клауза, от която произтича претендираното вземане, както и на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 при противоречие на искането с императивни
материалноправни норми или с добрите нрави, съдът е длъжен да откаже
издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че
тази клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за
добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за
нейната евентуална неравноправност.
От представения договор за предоставяне на поръчителство от
24.03.2021 г. се установява, че договорът е сключен на същата дата, на която е
сключен договорът за кредит, като двете дружества – заемодател и поръчител
са свързани лица. В договора е уговорено, че потребителят възлага, а
поръчителят се съгласява да сключи договор за поръчителство с
кредитодателя, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
задълженията му по договора за кредит. Срещу това задължение е уговорено
дължимо от потребителя възнаграждение в размер на 284,04 лв. месечно, за
периода на действие на договора за кредит.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с
юридическо лице, което се явява свързано лице с кредитодателя, тъй като
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на
1
„Файненшъл България“ ЕООД, на същите дата и място, на които е подписан
договорът за кредит, чрез същия служител, обуславя извод, че на длъжника не
е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респективно че сключването на въпросния договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква
обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване
на предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Предварителното одобряване от
кредитодателя на евентуалния поръчител и отправянето на предложение към
него за сключване на договор за поръчителство, обвързването на падежа на
възнаграждението по този договор с падежа на задълженията по договора за
заем и свързаността между двете дружества поражда сериозни съмнения
относно добросъвестността при сключване на договорите за заем и за
предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна
връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със сключването
на договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна цел,
а единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на
императивните правила на Закона за потребителския кредит относно
максимално допустимите размери на ГПР, обезщетения за забава и т. н. Тоест
чрез формално законни средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема
предоставяне на поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи
на възползване от икономически слаби участници в оборота, изпитващи
недостиг на материални средства, за облагодетелстване на други правни
субекти. Свободата на договарянето не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка
на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този
на добрите нрави - правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни
условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен
характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически
неизпълними условия за обезпечаване чрез поръчителство, длъжникът на
практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство -
сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за
възнаграждението на което се сключва друг договор.
Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението
се дължи само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога
имуществото на поръчителя да бъде обременено със задълженията на
длъжника, което зависи единствено от свързаното дружество – кредитодател,
доколкото дали да насочи претенциите си и спрямо поръчителя или да търси
изпълнение само от главния длъжник е негова преценка. Такива уговорки
2
създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което се явяват неравноправни.
По изложените съображения, заявлението следва да бъде отхвърлено за
сумата от 213,91 лв., представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство.
На следващо място съдът намира, че вземанията на заявителя от 24,00
лв. – такси, начислени по повод процеса на събиране на кредита, са
възникнали на основание недействителни договорни клаузи. Доколкото
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за
въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и такси за
извънсъдебно събиране, при определени условия след настъпване на падеж на
главните задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de
facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното
съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли. Заявлението
следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се
приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лв.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 61223 от 06.03.2023 г. на АПС Бета
3
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
Х. С. С. за сумата от 213,91 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство и за сумата от 24,00 лв. – такси, начислени по повод
процеса на събиране на кредита, както и за държавна такса за разликата над
15,64 лв. до 25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над
62,54 лв. до 100,00 лв.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4