№ 476
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003215 от 01.07.2021г.
издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр.Пловдив, с което на „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:***, на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение
като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
1
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Жалбоподателят „Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК:*** сключило в
качеството си на изпълнител, на 20.04.2021г. с Е.Т.Т. Договор за премахване
на сгради. Предмет на договора било премахването на сгради, находящи се на
ул.„Радецки“ № 25. В изпълнение на поетото задължение, жалбоподателят
организирал работници, които да осъществят премахването на сградите. Сред
тези работници бил и св. С.Я.Б., ЕГН: **********. Последният бил от група,
организирана и превозвана до място ежедневно с микробус от свидетеля А.М.
Х., като полагал труд с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа ежедневно
до 21.05.2021г. и получавал за същото заплащане от по 50 лева на ден.
Работата на Б. включвала изваждането и подреждането на дървен материал от
премахваната сграда.
На 21.05.2021г. един от работниците на обекта – Д.М., претърпял
злополука. Същата довела до проверка на служители на МВР, както и на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив. В хода на проверката,
свидетелят Н.И.Б. – в качеството му на главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, след като се запознал с материалите по
преписката, включително със свидетелските показания по получените от
Прокуратурата материали от образуваното по случая досъдебно
производство№ 289/2021г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив,
съставил АУАН № 16-003215 от 09.06.2021г. срещу „Астра билдинг груп“
ЕООД ЕИК:***, за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. АУАН бил съставен в присъствието и
подписан от управителя на дружеството – А. Раднев Д.. Въз основа на същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Следва да се посочи, че при анализа на
доказателствената съвкупност се открояват две противоречащи си становища.
От една страна са показанията на св. Б. – актосъставител и свидетелите
Б. и А.Х.. Тримата посочват, че в момента на проверката св. Б. е осъществявал
трудова дейност в полза на жалбоподателя на обекта в процесния период.
От друга страна са показанията на св. Ч. и св. И. Х., които твърдят, че
св. Б. не е осъществявал трудова дейност за жалбоподателя, а е имало
групичка, която единствено е събирала натрупалата се в обекта дървесина.
При обсъждането на констатираните противоречия в гласните
доказателствени средства, съдът съобрази тяхната логичност,
последователност, убедителност и възможната заинтересованост на
свидетелите, както и съпоставката им с останалите приобщени в хода на
процеса доказателства.
Така на първо място съдът съобрази, че свидетелят Б. ясно разяснява
каква конкретно е била възложената му работа, в какво работно време я е
осъществявал, както и какво възнаграждение е получавал за положения от
2
него труд. Показанията на свидетеля напълно кореспондират със соченото от
А.М. Х., че той е организирал и водил работниците именно като такива на
обекта, на които е било заплащано за извършваната работа. Посоченото от
А.Х. съответства напълно и с подадената от него декларация от 26.05.2021г.
От показанията на свидетеля Б. се установява процедурата по съставяне на
акта, включително за проведените разговори с работниците от обекта. Съдът
намира показанията на свидетелите Н.И.Б., С.Я.Б. и А.М. Х. за
последователни, логични и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът обсъди и показанията на свидетелите И.К. Ч. и И. С. Х., които
сочат, че работниците, организирани и водени от А.М. Х., били непознати
хора, които случайно дошли и попитали дали ще получат разрешение да
съберат натрупалия се дървен материал, но че не са работили на обекта.
Последните твърдения съдът намира за неубедителни и нелогични. На първо
място, посоченото от свидетелите за случайност на посещенията противоречи
на организираността на групата, който се установява по несъмнен начин,
включително и от показанията на последните свидетели. Установява се, че
лицата, водени от А.Х., са идвали не еднократно, а в период от няколко дни,
което също сочи, че не се касае за инцидентни и спонтанно извършвани
действия, а за полагане на труд. Липсва и логично обяснение защо един от
работниците от групата на А.Х. е паднал от покрива на сградата, ако се
приеме тезата на свидетелите, че тези лица влизали само в двора, за да вземат
извадения дървен материал и нямали достъп до вътрешността на сградата,
като доказателства в тази насока не са били ангажирани от жалбоподателя в
хода на съдебното следствие. От друга страна, падането на едно от лицата
кореспондира с посоченото от св. Б. и св. А.Х., че групата е осъществявала
дейност не само на двора, но и вътре в обекта, за което св. Ч. и св. И. Х.
категорично отричат. Не на последно място, съдът съобрази и евентуалната
възможна заинтересованост на свидетелите Ч. и И. Х., доколкото същите са
работници на дружеството жалбоподател и се намират в трудова зависимост
от същото, което би могло да ги мотивира да сочат обстоятелства,
обосноваващи защитната му теза. Същите се подкрепят единствено от
обясненията на управителя Д., в които обаче се съдържат изгодни за
дружеството факти, поради което се ползват с ниска доказателствена
стойност. Поради изложеното съдът не кредитира показанията на св. Ч. и св.
И. Х., в частта, в която сочат, че непознатите за тях работници са били на
обекта само за да събират дървесина, като нелогични и неубедителни и
противоречащи на показанията на св. Б. и св. А.Х..
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – Договор за премахване на сгради от
20.04.2021г., от който се установява, че „Астра билдинг груп“ ЕООД
ЕИК:*** е изпълнител на дейностите на по премахването на намиращите се в
гр.Пловдив, на ул. „Радецки“ № 25 сгради. По отношение на
последователността на свидетелските показания на св. Б. и св. А.Х., съдът
3
съобрази и представените по делото Протокол за разпит на свидетеля Б. от
21.05.2021г. по ДП № 289/2021г. по описа на Второ РУ и Декларацията от
А.М. Х.. По отношение на представеното към административнонаказателната
преписка копие на лична карта, същото е напълно нечетимо, но данните на
свидетеля Б. са били надлежно описани в протокола за разпит от ДП.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно която
редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая с оглед констатираните
нелогичност и неубедителност на показанията на св. Ч. и св. И. Х. не се
установява, поради което и съдът намери, че изложеното в АУАН, което се
подкрепя в пълнота от показанията на св. Б., св. Б. и св. А.Х. и приложените
по същото писмени доказателства, е осъществилото се в обективната
действителност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От представените по делото доказателства се установява, че както
актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, са издадени от териториално и материално компетентно лице,
в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № З-
0058/11.02.2014г. на ИД на ИА „ГИТ“, като същото не се оспорва от
жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН е издаден на 09.06.2021г., за нарушение, извършено на 21.05.2021г., а
НП - на 01.07.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН е присъствал
управителят А. Д., като препис от акта му е връчен на същата дата .
Обстоятелството дали актосъставителят е търсил и разпитвал св. Б.
преди съставянето на акта е без значение за законосъобразността на АУАН и
НП. Същото би могло да е от значение за неговата правилност при
положение, че от фактическа страна, включително при проведеното съдебно
следствие, не се установят твърденията в АУАН и НП, като само в този
случай би се стигнало до отмяна на наказателното постановление.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това -
постъпване на работника на работа по трудово правоотношение чрез
престирането на труд в уговорено време срещу заплащане и липса на сключен
писмен трудов договор.
4
В случая в АУАН и НП са описани и в хода на процеса се установи че
са налице всички елементи на трудовото правоотношение – място на
осъществяване на трудова дейност – строителен обект в гр. Пловдив, ул.
Радецки № 23, работно време – от 08,00 до 17,00ч., почивни дни – неделя,
уговорено трудово възнаграждение – 50 лв. на ден. Същевременно не се
установи да е бил сключен трудов договор от дружеството-жалбоподател със
св. Б.. Липсват каквито и да е доказателства, а и няма твърдения,
представител на дружеството-жалбоподател да е възлагал на дружество или
едноличен търговец, ръководени от св. А.Х. или от което и да е друго лице,
да участва в премахването на сградите или дори само да премахва от обекта
натрупалата се дървесина, срещу предварително уговорено заплащане чрез
възлагане по договор за изработка. Поради това и безспорно осъществяваната
от св. Б. трудова дейност е била в полза на дружеството-жалбоподател.
Абсолютно без значение е кой е организирал групата и транспорта, след като
работникът е бил допускан до обекта и му е било позволявано да престира
труд в полза и срещу заплащане именно от дружеството.
Приложена е и коректната санкционна норма –чл. 414, ал.3 КТ.
Наложеното наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., е в
минимално предвидения от закона размер, поради което и не следва да бъде
изменяно.
В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ се съдържа изрична
забрана за това по отношение на нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ. Нещо
повече – с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г.
на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е
указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и
изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogat legi generali.
С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения
предмет на защита, преценката за маловажност на случая е направена по
императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени
предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са
маловажни, а в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени и случаите, които никога не са
маловажни, какъвто е и настоящият случай.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от
юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в
полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято
5
структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на труда и социалната политика.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003215 от
01.07.2021г. издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Астра билдинг груп“ ЕООД
ЕИК:***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Астра билдинг груп“ ЕООД ЕИК:*** да заплати на
Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда" сумата от 80 лева,
представляваща разноски за защита пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6