Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София 10. 07 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII-ти
въззивен състав в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретар Виктория Иванова и с
участието на прокурор Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия
Кехайова ВНОХД № 1878 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 21.01.2019г. по НОХД
11308/2018г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 129-ти състав е
признал подсъдимия Д.В.И. за виновен в това, че на 09.10.2013г., около 20:00
часа, в гр. София, на ул. „6-ти септември“ в посока Министерство на вътрешните
работи, след бул. „Цар Освободител“, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – избутал
св. К.Х.И.– полицай при 02 РУП-СДВР, изпълняваща задълженията си по опазване на
обществения ред и издърпал от ръцете й полицейска противоударна каска, като
скъсал текстилните й каишки – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
признал подсъдимия Д.В.И. за невиновен
и го оправдал по обвинението за това,
горното деяние да се отличава с изключителна дързост, както и за правната
квалификация по чл. 325, ал. 2 от НК.
признал подсъдимия Д.В.И. за
невиновен в това, че на 09.10.2013г., около 20:00 часа, в гр. София, на ул.
„6-ти септември“, градинката пред Министерство на вътрешните работи, като
нанесъл с ръка удар по лявата страна на лицето на К.Х.И.в областта на челюстта
е причинил на полицейски орган - К.Х.И.– полицай при 02 РУП-СДВР, лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване по лигавицата на устата,
което й причинило болка и страдание без разстройство на здравето, при
изпълнение на службата й, като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1, т.12
вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
С присъдата, съдът се е произнесъл и
по веществените доказателства по делото – флаш-памет (л.85) – като е постановил
същата да остане по делото до изтичане на срока за съхранение, след което да
бъде унищожено по съответния ред.
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил подсъдимия Д.В.И. да заплати, в полза и по сметка на СРС
разноските направени в съдебната фаза на процеса (по НОХД №19654/2013г., СРС,
НО, 17с-в) за експертизи в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева.
Срещу съдебния акт, в законоустановения срок е постъпила
бланкетна въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адвокат М.П.,
в която присъдата на първият съд, в обжалваната част, се определя като
неправила и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения, а също така и явно
несправедлива. Иска се от въззивния съд
да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да
оправдае изцяло подсъдимия по така повдигнатото обвинение.
В жалбата не се прави искане за събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
В разпоредително заседание на 08.05.2019 г. въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция,
защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба по изложените съображения.
Претендира първоинстанционният съд да е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в лишаване на подсъдимия от възможността
да обжалва определението на СРС, с което е отхвърлено искането за прекратяване
на наказателното производство. Твърди се, че подсъдимият е признат за виновен
при липса на доказателства, тъй като той е уличен единствено въз основа на
показанията на св. И., в който смисъл се настоява обвинението да е останало
изцяло недоказано. В подкрепа на тази теза, защитникът изтъква становището на
прокуратурата в хода на съдебните прения, според което по делото не са били
събрани достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда.
Изтъква се и отказът на първоинстанционният съд да допусне до разпит св.Г.,
както и да бъде назначена нова СТЕ на
представения от последния запис. В заключение моли въззивния съд да отмени
присъдата в обжалваната част и да признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатото му обвинение, алтернативно - делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита обжалвания първоинстанционен съдебен акт за правилен и законосъобразен и
пледира за потвърждаването му.
Подсъдимият И. в правото си на лична
защита и последна дума поддържа казаното от защитника си и моли да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията на
страните, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, установи следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, като отговаря
на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана от настоящата инстанция.
За
да постанови оспорената присъда, решаващият съд е провел прецизно съдебно
следствие при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимия – и да се защитава. Според настоящата инстанция,
първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, като не се налага допълване на доказателствената маса по
делото с допълнителна информация.
Настоящият
съдебен състав счита също така, че не са налице основания за промяна на възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не
се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, възприетата от първия съд
фактическа обстановка е правилно установена на база на вярна и точна преценка
на доказателствения материал. Последната се изразява в следното:
На
09.10.2013г. в центъра на гр. София се провело протестно шествие срещу
правителството на тогавашния министър-председател П.О.. Протестиращите, сред
които бил и подсъдимия Д.В.И., по традиция били разположение пред сградата на
Министерския съвет, с намерение да продължат по бул. „Цар Освободител“ към
сградата на Народното събрание.
Традиционно,
протестът бил охраняван от органите на МВР, сред които била и свидетелката К.Х.И.–
полицай при 02 РУП-СДВР, сектор „Охранителна полиция“.
Около
17:00 часа, определеният състав на 02 РПУ-СДВР, включително свидетелката К.И.,
съгласно изготвен план разстановка, утвърден от директора на СДВР, били
разположени пред сградата на Президентството. Около 19:00 часа, по нареждане на
прекия си ръководител, свидетелката се преместила на пл. „Независимост“, където
бил изграден кордон около събралото се множество от хора. Протестиращите се насочили по бул. „Цар
Освободител“ в посока пл. „Народно събрание“, като през цялото време
служителите на МВР, сред които била и св. И., съпровождали шествието от двете
му страни.
Около
20:00 часа, група от около 20 човека се отделила от останалите протестиращи и
тичайки поели по ул. „6-ти септември“, с намерение да продължат протеста си
пред сградата на Министерство на вътрешните работи. На свидетелката и колегите й било наредено от прекия им
ръководител да се пренасочат към отделилата се група с цел недопускане
нарушения на обществения ред. Служителите
на МВР, сред които и св. И., застигнали отделилата се група на ул. „6-ти
септември“ в посока Министерство на вътрешните работи, където преградили пътя
им като изградили кордон. Протестиращите
се врязали в кордона с цел да го разкъсат. Докато св. И. се опитвала да спре
човек от протестиращите, към нея се приближил подс. И., който я избутал,
издърпал от ръцете й полицейска противоударна каска, като скъсал текстилните й
каишки, след което избягал в посока към Министерство на вътрешните работи.
Свидетелката последвала подс. И. отправяйки му устно разпореждане да спре, на
което последния не се подчинил. Пред градинката на Министерство на вътрешните
работи, св. И. успяла да настигне подсъдимия И., хванала го за раменете, като
същата в този момент се намирала зад гърба му и разпоредила на подсъдимия да
пусне каската. Той се извъртял и при опита си да
запази каската във свое владение се привел над нея, при което св. И., която се
намирала зад него, получила удар по лявата част на лицето от лакътя на подс. И..
Така получения удар причинил на св. И. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване по лигавицата на устата, представляваща болка и
страдание без разстройство на здравето.
След
това, с помощта и на пристигналите на място нейни колеги, св. И. успяла да си
вземе каската, а подс. И. се смесил с намиращите наоколо хора и напуснал
мястото.
Действията
на подс. И. били наблюдавани от св. Т.И.П.– служител на 02 РУП-СДВР и свидетеля
Ц. С. – служител на О“ПКП“СДВР. Като възприел отдалечаването му от мястото,
смесвайки се с тълпата, св. С. последвал подсъдимия до палатковия лагер на пл.
„Народно събрание“, където последният влязъл в една от палатките и сменил
горната си дреха. За така възприетото от него, св. С. уведомил своите колеги –
свидетелите Ю.Ц.и Р.К., които се намирали в близост до палатковия лагер, като
дал и описание на подс. И..
След
това, подсъдимият излязъл от палатката заедно със св. П. В. и двамата тръгнали
по ул. „Цар Шишман“. Свидетелите Ц.И К.го видели, разпознали го по описанието,
дадено им от св. С. и го последвали, след което уведомили униформени служители
на СПС-СДВР, които задържали подс. И..
Правилно
контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета от
настоящата инстанция се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото :
показанията на св. К.И., дадени в хода на съдебното следствие
(л. 17 гръб – л. 18 от СД), в това число прочетените на основание чл.281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство,
приобщени по делото по предвидения за това ред ( л.14 от ДП); показанията на
св. Т.П., дадени в хода на съдебното следствие
(л. 27 гръб – л. 28 от СД), в това число прочетените на основание чл.281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство (л. 15 от ДП) и пред друг състав на съда(л.
45 от СД по НОХД 19654/13г, СРС, НО, 17 с-в), приобщени по делото по предвидения
за това ред; показанията на св. Ц. С., дадени в хода на съдебното следствие (л.
28 гръб – л. 29 от СД), в това число прочетените на основание чл.281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и
чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство
(л. 18 от ДП) и пред друг състав на съда(л. 30 от СД по НОХД
19654/13г, СРС, НО, 17 с-в), приобщени по делото по предвидения за това ред; показанията
на св. Юлиян Ц., дадени в хода на съдебното следствие
(л. 29 от СД), в това число прочетените на основание чл.281, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК и чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
дадени в хода на досъдебното производство (л. 19 от ДП) и пред друг състав на съда(л. 30 от СД по НОХД 19654/13г,
СРС, НО, 17 с-в), приобщени по делото по предвидения за това ред; показанията на
св. Р.К., дадени в хода на съдебното следствие
(л. 29 гръб – л. 30 от СД), в това число прочетените на основание чл.281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, дадени
в хода на досъдебното производство (л.20 от ДП) и
пред друг състав на съда(л. 31 от СД по НОХД 19654/13г, СРС, НО, 17 с-в),
приобщени по делото по предвидения за това ред; показанията на св. П. В.
(частично), дадени в хода на съдебното следствие (л. 50 гръб – л. 52 от СД), в
това число прочетените на основание чл.281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство (л.21
от ДП) и пред друг състав на съда(л. 31 –л.32 от СД по НОХД 19654/13г, СРС, НО,
17 с-в) приобщени по делото по предвидения за това ред; показанията на св. С.В.,
дадени пред друг състав на съда и прочетени на основание чл.
281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК ( л.46-гръб от СД по НОХД 19654/13г, СРС, НО, 17
с-в); показанията на св. Д.П., дадени пред друг състав на съда и прочетени на
основание чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК ( л.47 от СД по НОХД 19654/13г,
СРС, НО, 17 с-в); показанията на св. Ц.В.(частично), дадени пред друг състав на
съда и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК ( л.47-гръб от СД по
НОХД 19654/13г, СРС, НО, 17 с-в); заповед за задържане на подс. И. от
09.10.2013г. ( л.7 от ДП); протокол за доброволно
предаване на 1 бр. полицейска каска ( л.30 от ДП); протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум ( л.31-33 от ДП); протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с албум ( л.35-л.37 от ДП); протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с албум ( л.39-л.40 от ДП); справка за
съдимост (л. 46 от ДП); както и способите за доказване: съдебно медицинска
експертиза (л.28 от ДП);
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал.
Въззивната
инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционния съд анализ на
ангажираните по делото доказателствени материали. Освен, че анализът на
доказателствата е правилен и логичен, въз основа на него се установява по един
категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и възприета от въззивната
инстанция фактическа обстановка. Съдът е изследвал и установил всички
обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимият, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност.
Обсъдени са показанията на очерталите се две групи свидетели, като е даден
точен и ясен отговор на това, защо съдът е дал вяра на едната група, която
очертава престъпното поведение на подсъдимия, както и защо не се дава вяра на
втората група свидетели. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му подробно са обсъдени всички събрани по делото
доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста ( Решение № 372 от 01.10.2012 г. по
н.д. № 1158/2012 г. на ВКС, НК, III н.о.).
В
отговор на възраженията, изложени в жалбата, настоящият състав, също както
първостепенния, се довери и постави в основата на фактическите си изводи
показанията на св. И., подкрепени от показанията на свидетелите П., С., Ц. и К..
Твърдението на защитата ,
че единствено показанията на св. И. са в подкрепа на обвинителната теза, не се
възприема от настоящата инстанция. В мотивите на контролирания съд са изложени
подробни съображения, свързани с проверката за достоверност на нейните
показания от други доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите
П., С., Ц. и К.. Районният съд е направил много
подробен и задълбочен анализ на показанията на тези свидетели и правилно е
стигнал до извода, че въз основа на тях се изгражда цялостната картина на
процесното деяние. От тях се установяват обстоятелствата по времето и мястото
на събитията и естеството на същите. Свидетелите И., П. и С., като очевидци
дават непосредствена информация относно инкриминираното поведение на подсъдимия.
С оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства
срещу подсъдимия, тази група гласни доказателствени средства са били внимателно
проверени от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и
убедителност, като съдът е подходил внимателно и задълбочено към информацията,
съдържаща се в тях. Анализът, който е направил не страда от пороци, съобразен е
с правилата на формалната логика и изцяло се споделя и от настоящата инстанция.
На свой ред, за да се довери на тези показания,
въззивният съд констатира, че е налице последователност в изложеното от
св. И. по време на разпитите в хода на наказателното производство, в които
пресъздава по еднопосочен начин хронологията на случилото се на инкриминираната
дата, в рамките, на която очертава конкретиката на осъществилия се инцидент.
Показанията на св. И. се отличават с ясни спомени и
фактологично излагане на възприятия относно времето и мястото на
инкриминираното събитие, начинът на осъществяване на престъпното деяние, както
и действията на подсъдимия. Същата е разпитвана подробно пред органите на ДП,
както и при разглеждане на делото пред първата инстанция, пред които е посочила
едно и също, а именно: къде е изпълнявала служебните си задължения на
инкриминираната дата и място, действията на подсъдимия по отнемане на
полицейската й каска, закачена на ръката й за каишките, също така е дала и
подробно описание на неговите отличителни белези, по които впоследствие го е
разпознала. В тази връзка, прави впечатление, че в нито един момент от разпита
си, извършен в хода на съдебното следствие И. не надгражда или по друг начин
трансформира показанията си, отнесени към тези, дадени пред орган на
досъдебното производство, а казаното от нея носи белезите на последователен и
устойчив разказ, независимо от фазата на която е извършен. В съдебно заседание
на 12.11.2018 г. е допуснат разпит на свидетелите Т.П., Ц. С., Ю.Ц.и Р.К., в обсега на който на
основание чл. 281 от НПК са инкорпорирани дадените от тях показания в хода на
досъдебното разследване и пред друг състав на СРС, по нохд № 19654/2013 г. Правилен е
подходът на районния съд, който е използвал процесуалната техника на чл. 281 от НПК и е
приобщил показанията на тези свидетели и от досъдебното производство. Допустимо
е било и прочитането на показанията на свидетелите, дадени пред друг състав на
същия съд. Правилно проверяваният съд при доказателствения анализ е отбелязал,
че непълнотата на показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното
следствие, е резултат от изминалия продължителен период от инкриминираната
дата. В действителност те са разпитвани приблизително пет години след
инкриминираното деяние. Съвсем оправдано е избледняването на спомените им, с
оглед и на обстоятелството, че в хода на изпълнение на служебните си задължения
свидетелите, като полицейски служители, ежедневно възприемат сходни факти и
обстоятелства и при това е обяснимо да не са в състояние да възпроизведат
конкретно възприета от тях фактическа обстановка. Подобно на контролирания съд,
настоящият състав счита, че твърденията на св. И. намират пълна подкрепа в
показанията на свидетелите – Т.П. и Ц. С., но се допълват и от показанията на
свидетелите Ю.Ц.и Р.К.. Последните не са очевидци на деянието, но пресъздават
разказаното им от св. С., същите са разпознали подсъдимия по даденото им
описание и са го последвали до задържането му. Тези изводи на районната
инстанция са формирани на базата на правилен и обстоен анализ на показанията на
свидетелите П. и С. - полицейски служители, които независимо един от друг, са
наблюдавали пряко поведението на подсъдимия И., което им е позволило да
възприемат категорично индивидуализиращите белези на подсъдимия, по начин,
който им е дал възможност да го разпознаят като лицето, издърпало полицейската
каска от ръката на св. И.. В тази връзка съдът правилно е откроил значението на
показанията на св. С., който е възприел непосредствено действията на подс.И. по
отнемане на каската на св. И. и го е последвал до палатковия лагер, където
последния е сменил дрехите си. Детайлизиран
разказ относно инцидента се наблюдава в изложеното в хода на досъдебното производство
от свидетеля П., въпреки липсата на възприятия у него за началото на инцидента.
Същият е възприел действията на св. И., по преследване на подсъдимия, чул е
нарежданията, които му е дала - да спре и да предаде каската, както и удара,
който е получила при опита да си върне каската. Показанията
на св. П. намират потвърждение и се допълват и от протокола за извършено с
негово участие разпознаване, в който той категорично припознава И. като лицето,
което е отнело полицейската каска на св. И.. Изложеното от полицейските
служители съдържа пряка доказателствена информация по отношение на извършеното
инкриминирано деяние и авторството му, не се опровергава по категоричен начин
от останалите ангажирани по делото доказателствени източници. Така обсъдените доказателствени източници, настоящата
инстанция намира за единни, взаимно допълващи се, непротиворечиви, поради което
и за този състав не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и могат да бъдат поставени в основата на
изграждане на изводите на съда по фактите. От друга страна по делото не са
установени, каквито и да било основания, поради които самите свидетели -
полицейски служители да са имали мотив и повод да навредят умишлено и
злонамерено на подсъдимия И., давайки показания в подкрепа на обвинителната
теза, доколкото те не са познавали същия. Очевидно е при това положение, че
единствената причина, те да дадат тези показания, е че подсъдимият действително
е осъществил инкриминираното действие на инкриминираното място и в
инкриминираното време.
Не се констатират пороци в
оценъчната дейност на контролираната инстанция и по отношение показанията на
втората група свидетели – В., В., П.а иВ.. Поначало
съдът притежава суверенна преценка относно това на кои доказателства да отдаде
превес при положение, че изпълни задължението си в мотивите да обоснове своето
становище, като конкретизира на базата на какви точно съображения е направил
това. Точно това е сторил и контролираният съд като ясно е посочил поради какви
причини не се доверява на показанията на посочените свидетели. При анализа на
показанията на тази група свидетели, въззивният съд взе предвид не само противоречието
им със заявеното от свидетелите И., П. и С., но и разминаванията помежду им. С
основание е отчетено, че нито един от тези свидетели не е възприел и не посочва
как процесната полицейска каска е попаднала в подсъдимия И., като правилно е
оценено, че техните показания не могат да опровергаят тези на св. И., П. и С.,
които пряко и непосредствено са възприели този факт. Много задълбочен и логичен
е анализът на районния съд на показанията на тази втора група свидетели, за повечето
от които е характерно, че са възприели само част събитията. Свидетелят В. не е
очевидец на случилото се, като същият в показанията си възпроизвежда единствено
изложеното пред него от страна на подсъдимия, а в последствие при разпита си пред
първоинстанционния съд отрича подсъдимият да му е споделял изобщо за процесната
каска. Показанията на свидетелите В. и П.а са схематични и не дават отговор на
съществените въпроси във връзка с поведението на подсъдимия. Св. В., твърди, че
е възприела как подсъдимия И., връща каската, но не и как същата се е озовала у
него, като впоследствие е разбрала от подсъдимия какво се е случило, а св. П.а
отрича подсъдимият да е държал нещо, в момента, когато „полицайката го повали на земята“.
При това положение, извода на контролирания съд, че липсва обяснима причина св.
И. да напада в гръб подс. И., е правилен и се споделя от настоящият съдебен
състав. Показанията на св.В., съдът
възприе за повлияни от отношенията му с подсъдимия и желанието му да го защити
и на тях не даде вяра. Ето защо, правилно първият съд е приел, че тази група
свидетели не биха могли да очертаят фактологията за действително случилите се
събития, доколкото са възприели отделни епизоди от случващото се и въз основа
на споделеното им от подсъдимия са изградили представата си за картината на
процесните събития.
Въззивният съд е съгласен и с начинът
на кредитиране на приложеното по делото експертно заключение по изготвената
съдебно медицинска експертиза, от която се установява причинената на св. И.
телесна повреда. Намира същото за обосновано, изготвено от лица с нужните
специални знания и отговарящо с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Заключението е било правилно обсъдено от СРС при формирането на фактическите и
правни изводи по делото.
В заключение в подкрепа на
изложената фактология въззивната инстанция кредитира приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото според съда
последните изхождат от лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се
приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната действителност отразените
в тях обстоятелства, с оглед на което въззивният съд използва последните при
изграждане на фактическите и правните си изводи.
Констатациите си за съдебното минало
на подсъдимия към датата на извършеното деяние, настоящият съд направи въз
основа на приложената и приетата по делото, като писмено доказателство, справка
за съдимост.
С оглед на обсъдените
доказателствени източници, необосновано се явява твърдението на защитата, затова
че обвинението е останало недоказано. Аргументът в подкрепа на тази теза, че
прокуратурата е останала на становище, че липсват достатъчно доказателства за
постановяване на осъдителна присъда, не може да бъде споделен. Суверенно право
на съда е да прецени дали обвинението се доказва по безспорен начин от
събраните по делото доказателствени материали, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност. В тази преценка, съдът не може и не следва да се ръководи от
становището на прокуратурата, а може единствено да се осланя на вътрешното си
убеждение основано на фактите по делото, като се ръководи от събраните и
проверени по делото доказателства, оценени според действителното им съдържание
и като вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по случая и по
начин, регламентиран от процесуалните правила.
Възражението в жалбата за допуснато нарушение на процесуалните правила с
отказа да бъде допуснат до разпит св.Г., както и да бъде
назначена нова СТЕ на представения от него запис
е неоснователно. Районният съд не е пренебрегнал задълженията си по чл. 13 и
чл. 107 НПК и правата на страните да правят доказателствени искания. Направил е
обоснован извод въз основа на данните по делото, че показанията на посоченият
свидетел не биха допринесли за изясняване на фактите относими към предмета на
доказване по делото, доколкото същият изнася обща информация за инкриминирания
ден, без да съобщава факти, касателно процесния инцидент между подс. И. и св. И.,
а изготвения от св.Г. запис, няма характеристиките на веществено доказателство,
поради което и назначаването/приобщаването на СТЕ се явява неоснователно. Настоящият
състав счита, че отказът на решаващия съд да допусне доказателствено искане не
е процесуално нарушение, което да е съществено по своя характер и да води до
ограничаване правата на искателя. Съдът не е безусловно задължен да
удовлетворява всички претенции на подсъдимия за доказателствени искания, а само
онези от тях, които са насочени към осигуряване на необходимата и достатъчна
информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
На
следващо място, следва да бъде обсъдено възражението на защитата досежно
допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неспазване от
контролирания съд на срока по чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 343, ал. 1 от НПК. Видно
от протокола от съдебното заседание, проведено на 02.10.2018г. защитата на
подс. И., в лицето на адв. П. е поддържала, че на досъдебното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия. Твърдяното процесуално нарушение се
състояло в обстоятелството, че подсъдимият е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, но не и за
инкриминираното с обвинителния акт престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр.
ал.1, т.12 от НК. При извършена служебна проверка от страна на контролирания
съд е било установено, че с постановление за привличане на обвиняем с дата
15.10.2013г., находящо се на л.43-44 от ДП, на подсъдимия И. му е било
повдигнато ново обвинение, включващо престъпленията по чл. 325, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал.1, т.12 от НК, като същото е било
предявено както на подсъдимия, така и на неговия защитник. С тези доводи,
контролирания съд се е произнесъл с протоколно определение, като е приел
искането на защитата за прекратяване на производството и връщане на делото на
стадия на досъдебното производство за отстраняване на твърдените процесуални
нарушения, за неоснователно. Посочил е, че определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок, по реда на глава XXII от НПК,
като непосредствено след постановяването му е насрочил делото за разглеждане в
съдебно заседание, още същия ден. Действително контролираният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила, като не е спазил 7-дневния срок за
обжалване, респ. протестиране на определението, но по мнение на настоящия състав, същото не се явява съществено, с оглед обективните данни по
делото, от които несъмнено се установява, че на досъдебното производство
липсват допуснати съществени процесуални нарушения, от твърдяното естество и
в този смисъл правата на подсъдимият по никакъв начин не са били накърнени.
Нещо повече, въззивният съд, не може да удоволетвори претенцията на защитата,
досежно прекратяването на производството и връщането на делото за отстраняване
на твърдяното нарушение, защото не разполага с подобни правомощия (по арг. от
чл.335, ал. 3 от НПК).
С
оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и
обоснована, а възраженията, застъпени от защитата на подсъдимия в противоположна
насока, се явяват неоснователни.
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията
на престъплението, за което подсъдимото лице следва да понесе наказателна
отговорност. В тази връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по
делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство,
по непротиворечив начин се установява, че подсъдимият Д.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
За съставомерността на деянието от обективна страна по
чл. 325, ал. 1 от НК се изисква да бъде установено, че деецът е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Съгласно константната съдебна практика и ППВС №
2/29.06.1974 г., постановено по н.д. № 4/1974 г. (т. 2) "непристойни"
са онези действия, които са неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. "Грубо нарушаване
на обществения ред" е налице когато дееца, чрез действията си, изразява
демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни, обществени
или лични интереси или съществено нарушава нормите на нравствеността.
"Явно неуважение към обществото" има когато дееца, чрез действията
си, изразява открито висока степен на неуважение към личността.
Хулиганството съдържа един характерен за това
престъпление признак - специален мотив, който се заключава в явно неуважение
към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите
действия деецът показва, че не се смята обвързан от съществуващите социални
норми на поведение - стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях.
За наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия се
извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита
демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.
Въззивният съд намира, че в пределите на установените
фактически положения по делото законосъобразно и в съгласие със съдебната
практика (ППВС № 2/74 г., Р № 485/87 г., ВС, І н.о. и др.) е прието, че
поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна се субсумира под
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изложените
в тази насока съображения в мотивите на атакувания съдебен акт почиват на вярно
разбиране на закона и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.
Разграничението между дребното хулиганство и престъплението хулиганство е
професионално осъществено стриктно съгласно указанията на ППВС № 2 от
29.VІ.1974 г. по н. д. № 4/74 г., р. І, т. 6. Така по един категоричен и
неподлежащ на съмнение начин е установено от обективна страна, че на
инкриминираната дата, място и време, подсъдимият Д.И. извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като избутал св. К.Х.И.– полицай при 02 РУП-СДВР, изпълняваща
задълженията си по опазване на обществения ред и издърпал от ръцете й
полицейска противоударна каска, като скъсал текстилните й каишки. Деянието при това, е осъществено на
публично място – по време на антиправителствен протест, в присъствието на множество
хора, включително и полицейските служители и където съответно е могло да бъде
възприето от други лица.
Според настоящата въззивна инстанция субективната
страна на извършеното се характеризира с пряк умисъл, който извод се извлича от
обективните признаци на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние.
Действията на подсъдимия, описани по-горе, обективират съзнаване на
общественоопасния характер на извършеното, предвиждане на последиците, както и
стремеж за тяхното постигане.
За престъплението по чл. 325 НК въззивния съд приема
за изцяло основателни доводи на контролирания съд относно липсата на
"изключителна дързост", при осъществяване на хулиганските действия от
подсъдимия, който правилно е съобразил ПП № 2/74 г. на ВС и законосъобразно е
преквалифицирал извършеното от него, като престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
При определяне на наказанието, съдът е изходил от
обществената опасност на деянията и личната опасност на подсъдимия И.. За
престъплението по член 325, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание
"лишаване от свобода" до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, като с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. С
оглед на изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78а НК, като съответно е
освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание – „глоба“. Размерът на
административното наказание - 1000 лв., е индивидуализиран към минимума и
поради липсата на протест от прокурора не се налага неговото ревизиране чрез
ново обсъждане на всички смекчаващи обстоятелства, наложили подобно благоприятно
третиране на подсъдимият. В същото време, въззивната жалба на защитата съдържа твърдение
за явна несправедливост на наложеното
наказание, което няма как да бъде законосъобразно удовлетворено. Това е така,
защото единственото нормативно изключение, допускащо при освобождаване от
наказателна отговорност санкцията да бъде занижена под предела от 1000 лв., се
явява хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. Тя обаче е неотносима към
регламентираните в чл. 325, ал. 1 НК основни алтернативни санкции -
"лишаване от свобода" и "пробация".
Първоинстанционната присъда, в
оправдателната ѝ част, относно оправдаването на подсъдимия И., не е била
атакувана от страна на държавното обвинение, поради което неговото
материалноправно положение не може да бъде влошавано.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК,
подсъдимият законосъобразно е осъден да заплатят направените по делото
разноски.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето
решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.01.2019г. , постановена по НОХД
№ 11308/2018 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 129
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.