Р Е Ш Е Н И Е
№ 260512 / 02.10.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 04.09.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 8652
по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото
е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството по делото се развива по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, от А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
срещу Д.С.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва:
-849,67 лева (осемстотин четиридесет и
девет лева и 67 стотинки) - представляваща главница по договор за кредит;
-156,02 лева (сто петдесет и шест лева и 02 стотинки) - представляващи договорна лихва за периода от 30.12.2016 г. до
19.01.2018 г.;
-42,00 лева (четиридесет и два лева) -
представляващи такса за оценка на досие: за периода от 30.12.2016 г. до
19.01.2018 г.;
-214,94
лева (двеста и четиринадесет лева и 94
стотинки) за периода от 30.12.2016 г. до
19.01.2018 г., представляващи такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя;
-497,57 лева (четиристотин деветдесет и седем
лева и 57 стотинки) - представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 30.12.2016 г. до
19.01.2018 г.;
-121,11 лева (сто двадесет и един лева и 11 стотинки) - представляващи обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по гр. дело № 1572/2019г. на
ВРС.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: В
исковата молба се сочи, че на
01.07.2017
г. е сключен Договор за цесия между „И.А.М." АД, ЕИК *** и „Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***/с предишно наименование „П.Ф.Б."
ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит №*********/23.11.2016 г., сключен
между „П.Ф.Б." ООД и Д.С.Ч. е прехвърлено в полза на „И.А.М." АД
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД
и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, по силата на което
„И.А.М." АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.11.2016 г., сключен между „П.Ф.Б." ООД и Д.С.Ч., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
„А.з.с.н.в." ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да
изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законният представител на „И.А.М." АД. В изпълнение на изискванията на
закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018 г. от страна на „И.А.М." АД чрез „А.з.с.н.в."
ЕАД з. станалата продажба на вземамия на основание
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към
Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г.
Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо
Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от
страна на „П.Ф.Б." ООД чрез „А.з.с.н.в." ООД, в качеството на преупълномощено от „И.А.М." АД пълномощник
на „Ф.Б." ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Ф.Б." ЕООД и „И.А.М." АД.
Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото
се върна в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
На 15.05.2019г., ищцовото дружество изпраща повторно писмо до ответника,
съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително
писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/********* и двете с дата 15.05.2019 г. Към датата на подаване на исковата молба, обратна
разписка не се е върнала. Моли се да
се приемат, като доказателства към настоящата искова молба Уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********.
и двете с дата 15.05.2019 г.. и да се
връчат същите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищецът се позовава на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013
г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.
о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли се да се
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Сочи се, че на 23.11.2016г., Д.С.Ч.,
в качеството на Кредитополучател е сключила договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „П.Ф.Б."
ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за
потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е
удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б."
ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация относно условията на договора |и стойността на всички
разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване
на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. При
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят
се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични
нужди в размер на 900,00 лева, като
сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето
на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит
Кредитополучателя! потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 177,53 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната!
лихва по кредита е в размер на 1077,53 лв., които
се заплащат на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,96
лв. Първата погасителна вноска е платима на 1.12.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж: 19.01.2018 г.
С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е
изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в
размер на 45,00 лв. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са
постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с
цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0,75 лв., които са платими на
падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е
задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". Съгласно
чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се
съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание и
се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че
разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния
случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне на
кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 230,30 лв. и е разделена на 60
броя равни вноски, всяка в размер на 3,84 лв., които
са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от
таксата „Кредит у дома", която е в размер на 537,37 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 8,96 лв., платими на падежните
дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени
като обща сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а
именно: 767,67 лв.
Съгласно чл. 26 от договора
за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата
„Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече
да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 %
от таксата за услуга „Кредит у дома",
която е дължима за предоставянето
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне на Кредитодателя при сключване на договора за
кредит е в размер на 1890,20 лв., която
включва: главница в размер на 900,00 лв.,
договорна лихва в размер на 177,53 лв., такса
за оценка на досие в размер на 45,00 лв., такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в
размер на 230,30 лв. и такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 537,37 лв. Съгласно клаузите на договора
за кредит общата дължима сума е платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,50 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по
кредита в размер на 17,96 лв., вноска по такса за
оценка на досие в размер на 0,75 лв., вноска
по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 3,84
лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 8,96
лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето
на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
е 19.01.2018 г.
/дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от
договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД, в
качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в размер на законната лихва за забава, за периода от 31.12.2016 г. до датата на входиране
на задължението в съда, общият размер на което е 121,11 лв.
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 130,00 лв., с която са погасени, както
следва: такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя:
15,36
лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 39,80 лв., такса
за оценка на досие: 3,00 лв., договорна лихва: 21,51 лв., главница:
50,33
лв.
Предвид изложеното з. "А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.С.Ч.,
като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № *********, сключен на 23.11.2016 п, да заплати: главница: 849,67 лв.. договорна лихва: 156.02 лв.,
такса за оценка на досие: 42.00 лв., такса за услуга ..Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 214,94 лв., такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя: 497.57 лв. и обезщетение за забава в
размер на 121.11 лв. или сума в общ размер на: 1 881.31
лева.
Съдът е уважил претенцията, и по образуваното ч.гр.д. № 1572/2019 г., 35 с-в по описа на PC – Варна, е
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в
съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния
интерес от подаване на настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен отговор от ответникът.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№1572/2019г. на ВРС се установява, че на основание
чл.410 ГПК по подадено на 01.02.2019г. заявление, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Д.С.Ч. да заплати на
кредитора „А.з.с.н.в.” ЕАД претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на
ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба
от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Съобразно договор за
потребителски паричен кредит № *********, сключен на 23.11.2016г., между Д.С.Ч.,
в качеството на Кредитополучателс и „П.Ф.Б."
ООД, Кредитодател, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б." ООД му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора |и стойността на всички разходи по
кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване
на договора за кредит. Кредитодателят се е задължил
да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер
на 900,00 лева, като сумата е предоставена от
страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя,
като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателя потвърждава,
че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за
кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора
да бъде в размер на 177,53 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1077,53 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,96 лв. Първата погасителна вноска е платима на 1.12.2016г., а последната погасителна вноска
е с падеж: 19.01.2018 г.
На 01.07.2017г., е
сключен Договор за цесия между „И.А.М." АД, ЕИК *** и „Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***/с предишно наименование „П.Ф.Б."
ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит №***., сключен между „П.Ф.Б."
ООД и Д.С.Ч. е прехвърлено в полза на „И.А.М." АД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На 01.06.2018г., е
подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД
и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, по силата на което
„И.А.М." АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.11.2016 г., сключен между „П.Ф.Б." ООД и Д.С.Ч., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „А.з.с.н.в."
ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „И.А.М."
АД.
В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на „И.А.М."
АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. станалата продажба на вземания на основание
Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и
Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. от страна на „П.Ф.Б." ООД чрез „А.з.с.н.в."
ООД, в качеството на преупълномощено от „И.А.М."
АД пълномощник на „Ф.Б." ЕООД/, за
извършената на дата 01.07.2017 г. цесия
между „Ф.Б." ЕООД и „И.А.М." АД. Двете писма са изпратени
едновременно до длъжника. Писмото се върна в цялост с отбелязване, че пратката
не е потърсена от получателя.
На 15.05.2019г., ищцовото дружество изпраща повторно писмо до ответника,
съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително
писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/********* и двете с дата 15.05.2019 г. Към датата на подаване на исковата молба, обратна
разписка не се е върнала.
Съобразно приетото по делото заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, внесената сума по кредита е в общ размер на 130,00лв.
Към датата на входиране на заявлението в съда - 01.02.2019г. остатъкът от задължението на ответника по процесния
Договор за паричен кредит-главница и договорна лихва са: непогасена главница в
размер на 849,67лв.; непогасена договорна лихва 156,02лв.
Падежиралата неплатена главницата до
датата на входиране на заявлението в съда
01.02.2019г., съгласно погасителния план към процесния
Договор е 849,67лв. Падежиралата неплатена договорната /възнаградителна/ лихва до датата на входиране
на заявлението в съда, съгласно погасителния план към процесния
Договор 156,02лв. Размерът на лихвата за забава
върху падежиралата неплатена главница до датата на входиране на заявлението в съда, съгласно погасителния план
към процесния Договор е 129,65лв.
Към датата на входиране на заявлението в съда 01.02.2019г. е падежирала цялата главница 849,67лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Правното основание на така предявените искове е чл. 422 ГПК.
Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на
чл.415 ГПК и са процесуално допустими.
За успешното провеждане на исковете, ищецът следва да
установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, т.е. да докаже, че е
възникнало облигационно правоотношение по процесния
договор за кредит, както и размера на претендираните
суми, че е придобил правото над вземането срещу ответника по силата на сочения
договор за цесия, че е налице изискуемост на задължението по посочения договор
за кредит, към датата на депозиране на заявлението в съда, че процесното вземане се дължи на основание цитирания в ИМ
договор. В негова тежест не да докаже, че договора за кредит е действителен, следва да докаже и валидността на клаузата за възнаградителна/договорна лихва и съответните такси за
различни услуги, че ответникът
е
получил тази сума, наличието на уговорка за
заплащане на претендираните суми, размера на вземането, както
и че вземането му е прехвърлено с валиден договор за цесия,
за което ответникът е надлежно уведомен, както
и че ответникът е изпаднал в забава в плащането и дължи претендирания
размер на сумите.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест
на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си да заплати процесните суми, както и направените от него правоизключващи възражения.
Установи се, че е сключен Договор за потребителски кредит № ***. между „П.Ф.Б." ООД и ответника Д.С.Ч., като с
подписване на договора клиентът потвърждава, че е получил от Провидент пълния размер на кредита, както е посочено на
първата страница в буква „А". Установява се в този смисъл изправността на
първоначалния кредитор „П.Ф.Б." ООД.
По договора са постъпили плащания в общ размер на 130,00лева.
Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер
на 1077,53 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,96 лв. Първата погасителна вноска е платима на 1.12.2016г., а последната погасителна вноска
е с падеж: 19.01.2018 г. Към датата на входиране на
заявлението в съда 01.02.2019г. е падежирала
цялата главница 849,67лв.
На 01.07.2017г., е
сключен Договор за цесия между „И.А.М." АД, ЕИК *** и „Ф.Б." ЕООД, ЕИК ***/с предишно наименование „П.Ф.Б."
ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит №***., сключен между „П.Ф.Б."
ООД и Д.С.Ч. е прехвърлено в полза на „И.А.М." АД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На 01.06.2018г., е
подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД
и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, по силата на което
„И.А.М." АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.11.2016 г., сключен между „П.Ф.Б." ООД и Д.С.Ч., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „А.з.с.н.в."
ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „И.А.М."
АД.
Съобразно разпоредбата на чл.99,
ал.1 и ал.2 ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като
вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора за
цесия, на ищеца е продадено вземането, което е съществувало към Д.С.Ч. по сключения договор за кредит. Същото фигурира и е подробно
индивидуализирано в приложението към договора. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за
съобщаването се носи от предишния кредитор. Видно от приложеното пълномощно по
делото ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши
следващите се действия по уведомяването на длъжниците,
за което липсва законова пречка. Дори и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД да не е било връчено преди
завеждане на спора, изявлението на първоначалния кредитор е достигнало до
длъжника най-късно до момента на врэъчване на книжата по чл.131 ГПК. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС обективирана в
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О.,
ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.
№ 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл.235, ал. 3 ГПК. Ответникът
не възразява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, но такова
уведомяване се приема, че е извършено с връчване на исковата молба.
Процесният
договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за
спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка, съдът намира,
че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при
спазване на изискванията на ЗПК.
Вещото лице е констатирало, че по договора за
заем непогасените задължения са в следните размери , видно от представена
по-долу таблица.
|
Вноски |
Погасяване
на заема |
|||||
|
N
ви |
Дата на вноска от ответника |
Внесена сума |
Договорна лихва |
Главница |
Такса оценка |
Такса кредит "У
дома" |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
|
|
|
лева |
лева |
лева |
|
лева |
|
1 |
2.12.2016 |
32,00 |
5,49 |
12,97 |
0,75 |
12,79 |
|
2 |
18.12.2016 |
63,00 |
10,77 |
25,15 |
1,50 |
25,58 |
|
3 |
28.12.2016 |
10,00 |
5,25 |
|
0,75 |
4,00 |
|
4 |
24.1.2017 |
5,00 |
|
|
|
5,00 |
|
5 |
31.1.2017 |
5,00 |
|
1,19 |
|
3,81 |
|
6 |
11.2.2017 |
5,00 |
|
5,00 |
|
|
|
7 |
31.5.2017 |
10,00 |
|
6,02 |
|
3,98 |
|
|
Погасена
сума: |
130,00 |
21,51 |
50,33 |
3,00 |
55,16 |
|
|
Задължение
по заема |
|
177,53 |
900,00 |
45,00 |
767,67 |
|
|
Непогасени
остатъци: |
|
156,02 |
849,67 |
42,00 |
712,51 |
Посочено е от вещото лице, че непогасена главница е в размер
на 849,67лв.; непогасена договорна лихва 156,02лв.
Размерът
на лихвата за забава върху падежиралата неплатена
главница до датата на входиране на заявлението в
съда, съгласно погасителния план към процесния
Договор е 129,65лв.
Доколкото претендираните в настоящото производство вземания
произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК,
длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи. Този извод намира опора и в практика на Съда на
Европейския съюз и конкретно – в решението по дело С-448/17. В мотивите на
посоченото решение СЕС е приел, че за гарантиране ефективна защита на правата,
произтичащи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, системата на националното
процесуално право следва да предвижда в рамките на производството по издаване
на заповед за изпълнение задължение на съда за осъществяване на служебен
контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в
разглеждания договор. В случай, че такова задължение не е предвидено или
контролът е ограничен само до етапа на възражението срещу издадената заповед,
СЕС намира, че националната правна уредба засяга ефективността на защитата,
търсена с Директива 93/13, „ако съществува немалък риск потребителят да не
подаде изискваното възражение било поради твърде краткия срок, предвиден за
тази цел, било предвид разходите, които евентуалното исково производство би
създало с оглед на размера на оспорваното задължение, било защото националното
законодателство не предвижда задължение за съобщаване на потребителя на цялата
необходима информация, която да му позволи да определи обхвата на правата си.“
На отхвърляне подлежат исковете представляващи такса услуга „Кредит у
дома“ и такса за оценка на досие. Липсва каквато и да е ясна обосновка
за точната и конкретна услуга, която да е получил потребителя, в сравнение с
обичайните условия и срокове за отпускане на кредита и за други потребители на
подобни услуги. Няма никаква несъмнена и ясна престация
от кредитора, поради което и таксите за същата е безвъзмездна допълнителна
печалба – неравноправна.
Уговорената такса за
оценка на досие, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Посочената разпоредба на чл. 16 от ЗПК
предвижда императивно задължение на кредитор да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. На второ
място последица от неизпълнението на това задължение е нарастване на общия
паричен дълг в драстичен обем, несъответен на начално договорените условия за
ползване на отпуснатата сума и на практика осигуряващ на кредитора чиста
допълнителна печалба, прикрита формално като „такса“.
Тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Таксата за услуга „Кредит у дома“, за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, противоречи на добрите нрави и е
неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП, защото по по естеството си е
такава по усвояване на кредита.
Поради това заплащането й от потребителя, съответно претендирането й, колидира и със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване на кредита.
Исковете за главница и обезщетение за забава подлежат на уважаване. Но с
оглед нищожността на предвидените в процесния
договор такса „оценка на досие“ и такса услуга „Кредит у дома“, съдът намира,
че извършеното плащане от страна на ответника в общ размер на 58,16лв./55,16лв.
за услуга „Кредит у дома“ и 3,00лв. за „оценка на досие“/, не следва да бъдат
съобразявани, като с така платените суми съдът намира, че следва да бъде
погасена частично главницата като най-обременително задължение. С оглед
изложеното, оставащата главница 791,51лв.
Относно разноските:
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да се
присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените
вземания, разноските в полза на ищеца-заявител следва да възлизат на сумата от
49,78 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство
размер от 87,63 лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е
претендирала установяване на суми в по-висок от реалния им размер.
Предвид
изхода на делото-частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът не претендира разноски. Ищецът претендира разноски,
като са налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 262,37 лева; депозит за вещо лице по ССчЕ
– 200.00 лева, като се претендира още и юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в процеса 350.00
лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100.00
лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така по съразмерност, разноските в
полза на ищеца се определят на сумата от 319,44 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД в отношенията между страните, че Д.С.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумите, както следва:
-791,51лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №***., сключен между „П.Ф.Б." ООД и ответника Д.С.Ч.,
вземането по който е прехвърлено в
полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, на основание подписано на 01.06.2018 г. Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.;
-156,02лв. - представляващи договорна лихва за периода от 30.12.2016 г. до
19.01.2018 г.
-121,11лв. - представляващи обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по гр. дело № 1572/2019г. на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете: за главница за горницата над признатата като дължима сума от 791,51лв. до претендираната такава от 849,67лв.; за такса за оценка на досие: за периода от 30.12.2016 г. до
19.01.2018 в размер на 42,00лв.;
за такса услуга „Кредит у дома"
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, за
периода от
30.12.2016 г. до 19.01.2018 г.. в размер на 214,94лв.; за такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя за периода от 30.12.2016 г. до
19.01.2018 г. в размер на 497,57лв.
, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.С.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 319,44лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство с
правно основание чл.422 ГПК, както и сумата
от 49,78лв., представляващи
разноски в производството по ч.гр.д. №1572/2019г. на ВРС, 35-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: