О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 321
гр. Бургас, 30.10.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори наказателен
състав, в закрито съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Събчо Събев
Членове: Станимира Иванова
мл. съдия Красен Вълев
след като разгледа докладваното
от младши съдия Красен Вълев в.ч.н.д. № 1160 по описа за 2020 година на
Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава двадесет и втора от
НПК и е с правно основание чл. 249, ал. 3 от НПК.
Инициирано е по частен протест от Районна
прокуратура-Бургас срещу Определение №260149 от 01.10.2020 г. по н.о.х.д.
№130/2020 г. на Районен съд-Бургас, с
което е прекратено съдебното производство
по НОХД № 130/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас и делото е върнато на
Районна прокуратура – Бургас. В протеста се сочи, че в проведеното
разпоредително заседание съдът не се е произнесъл по въпросите по чл. 248 от НПК и е пристъпил към разглеждане на представено писмено споразумение, което не
е одобрено поради противоречие със закона и морала. Излагат се съображения, че
не е посочено основание, на което делото се връща на прокуратурата. Твърди се,
че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като районният
съд след неодобряване на споразумението е следвало да се отведе и делото да
бъде разпределено на друг състав. Иска се неговата отмяна и връщане на делото
за разглеждане по същество.
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, като взе предвид изложените в частния
протест оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността
на атакувания съдебен акт, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по н.о.х.д. №130/2020 г. на Районен
съд-Бургас е образувано по внесен срещу подсъдимия М.Р.Й., ЕГН **********
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, във вр. чл.
194 от НК. Насрочено е провеждане на разпоредително заседание, като ход на
същото е дадено на 01.10.2020 г. Престъпено е към обсъждане на въпросите по чл.
248 от НПК, като становище по тях са дали прокурорът и защитникът на
подсъдимия, като по т. 4 на чл. 248 от НПК са заявили, че са постигнали
споразумение, което представят в писмен вид. Подсъдимият се е присъединил към
казаното от защитника си и е заявил, че е съгласен делото да се реши със
споразумение. Съдът се е оттеглил на тайно съвещание, след което не е посочил
становището си по въпросите по чл. 248 от НПК, пристъпил е към разглеждане на
споразумение, чийто текст не е инкорпориран в съдебния протокол и не е одобрил представеното писмено споразумение. С
протестираното определение е прекратил съдебното производство и е върнал делото
на прокурора.
При така изложеното от фактическа страна настоящият
състав намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав приема
постановеното от първоинстанционният съд определение за такова по чл. 248,
ал.1, т.3 от НПК, доколкото въпреки, че не е посочено правно основание това е
единствената възможност на районния съд в разпоредително заседание да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора.
Ето защо подаденият протест е
допустим, като депозиран в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По
същество същият се явява и основателен.
Наказателно-процесуалният кодекс в чл. 249
изчерпателно посочва възможностите за прекратяване на съдебното производство-
при неподсъдност и тогава, когато на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници. Само при вторият случай делото се връща на прокурора на основание
ал.2 от чл. 249 НПК като с определението съдът посочва допуснатите нарушения. В
процесния случай липсват констатирани от съда съществени процесуални нарушения,
както и липсват мотиви в тази насока, което е самостоятелно отменително
основание.
Следва да се посочи, че районният съд е смесил двете
хипотези на сключване на споразумение по глава XXIX от НПК- споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство и споразумение за решаване на делото в съдебното производство.
В първия случай прокурорът като господар на
досъдебното производство, упражнявайки правомощията си по чл. 242 от НПК внася
в съда предложение за споразумение за решаване на делото. Това предложение се
явява иницииращият документ, поддържащ висящността на съдебното производство.
Съдът, осъществяващ функцията по ръководство и решаване вече в съдебната фаза
извършва проверка за съответствие на внесеното споразумение със закона и морала
и има възможност да одобри или не споразумението. В случай, че не одобри
споразумението на основание чл. 382, ал. 8 от НПК съдът връща делото на
прокурора. Това се прави доколкото, щом внесеното споразумение не е одобрено,
съдебното производство остава практически без документ, който да обективира
неговия предмет и същото следва да бъде прекратено, а прокурорът отново да
направи преценка и да упражни правомощията си по чл. 242 от НПК.
Във втория случай съдебното производство е образувано
по внесен обвинителен акт на основание чл. 247, ал.1 , т. 1, като обвинителният
акт се явява иницииращият документ, поддържащ висящността на съдебното
производство. То се движи по общия ред и следва да приключи с произнасяне на
присъда. Сключването на споразумение в хода на съдебното производство на
основание чл. 384 от НПК е само една възможност за страните. Съдът отново,
осъществявайки функцията по ръководство и решаване извършва проверка за
съответствие на предложеното споразумение със закона и морала и има възможност
да одобри или не споразумението. Ако не одобри споразумението, обаче съдебното
производство не се прекратява. Разпоредбата на 382, ал. 8 от НПК не намира
приложение, доколкото съдебното производство е образувано по внесен обвинителен
акт и именно това е иницииращият документ, по който съдът дължи произнасяне и
именно по него следва да продължи производството, ако споразумението не бъде
одобрено.
По описания по-горе начин районният съд е прекратил
съдебното производство в разпоредително заседание, без да отчете, че делото е
образувано по общия ред с внесен обвинителен акт, а не върви изначално по глава
XXIX от НПК. БРС е прекратил производството в проведеното
разпоредително заседание без да е констатирал предпоставките на т.1 или т. 3 от
ал. 1 на чл. 248 от НПК. Не е констатирана неподсъдност или наличие на отстраними
съществени нарушения на производствените правила на досъдебното производство,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или
на неговите наследници. По тези съображения обжалваното определение следва да
бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.
Доколкото в депозирания протест се иска делото да бъде
преразпределено на друг състав следва да се посочи, че самият съдебен състав
следва да направи преценка дали при разглеждане на предложеното споразумение е
взел отношение по съществото на делото и по представения доказателствен
материал, така че да бъде предубеден за изхода на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 249, ал. 3 във
вр. чл. 345, ал. 2 от НПК Окръжен съд-Бургас
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№260149 от 01.10.2020 г. по н.о.х.д. №130/2020 г. на Районен съд-Бургас.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от стадия на разпоредителното заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: